Определение № 4246 от 09.11.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4246 гр. Варна, 09.11.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V А СЪСТАВ, в закрито заседание на девети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Чавдарова

Членове:

Ралица Ц. Райкова мл.с. Марина К. Семова като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно частно гражданско дело № 20233100502134 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.420, ал.3 във вр. с чл.274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от А. А. А., действащ чрез адв.И.Ю., срещу определение №9229/01.08.2023г., постановено по ч.гр.д. №8629 по описа за 2023 година на ВРС, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателя за спиране на принудителното изпълнение по изп.дело №20197130400133 на ЧСИ Л.Тодорова с рег.№713.

В частната жалба се твърди неправилност на обжалваното определение и постановяването му в противоречие на материалния и процесуален закон. Излага, че поддържаното от него възражение било за погасяване по давност на претендираното вземане, и макар към искането за спиране да не е приложено писмено доказателство, такова се съдържало по делото и това било ПДИ, от която било видно, че изп.дело е образувано през 2019г., а изп.лист е издаден на 20.06.12г., т.е. със сигурност били изминали повече от 6 години. Моли за отмяна на обжалваното определение.

Съдът намира, че жалбата е подадена от легитимирана страна, срещу акт, който подлежи на обжалване и в законовия срок за това, поради което и същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество съдът намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

С разпореждане №23387/17.05.12г. по ч.гр.д.№6565 по описа за 2012 година на ВРС е постановено издаване на заповед за изпълнение в полза на РАЙФАЙЗЕНБАНК ЕАД, издадена е заповед №3215/17.05.12г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ срещу длъжника А. А. А., като е допуснато и незабавното й изпълнение, и е издаден и изпълн.лист за сумата от 7822,68лв, ведно със законната лихва, сумата от 1630,93лв-редовна лихва, сумата от 419,21лв-наказ.лихва и сума от 633,46лв разноски, като 1 вземането произтича от договор за банков кредит от 09.03.07г. и извлечение от счетоводните книги на банката.

Срещу заповедта за изпълнение е подадено в срок възражение от длъжника, както и молба по чл.420 ГПК за спиране на изпълнението, образувано по заповедта.

С обжалваното определение ВРС е приел, че не са представени писмени доказателства за недължимост на вземането, а възраженията следва да бъдат предмет на разглеждане в исковото производство, поради което не са налице предпоставките по чл.420, ал.2 ГПК, нито са представени доказателства за надлежно обезпечение по чл.180 и чл.181 ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.420, ал.1 и 2 ГПК уважаването на искането за спиране на изпълнението по образувано изпълнително дело предполага алтернативното наличие на следните предпоставки: представянето от длъжника на надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл.180 и 181 от ЗЗД / което в случай, че длъжникът е потребител е в размер до 1/3 от вземането/ или наличието на писмени доказателства, обосноваващи извод, че вземането не се дължи, че същото се основава на неравноправна клауза на договор, сключен с потребител или че неправилно е изчислен размерът на вземането по договор, сключен с потребител / ал.2/.

В конкретният случай длъжникът обосновава искането си за спиране с хипотезата на чл.420, ал.2, т.1 от ГПК, а именно че вземането не се дължи предвид изтекла погас.давност, за което са представени писмени доказателства. В тази връзка жалбоподателят се позовава на представената с възражението покана за доброволно изпълнение изх.№1058/25.05.23г. по изп.д.№20197130400133 на ЧСИ Л.Тодорова с рег.

№713, като счита, че от издаване на изп.лист на 20.06.12г. до образуване на изп.дело през 2019г. са изминали повече от 6 години при бездействие на кредитора в този период.

От формалната преценка на приложените по делото писмени доказателства, каквато преценка съдът дължи в това производство, не се установява основанието за спиране по чл.420, ал.2, т.1 ГПК - недължимост на вземането. Поканата за добр.изпълнение, на която се позовава длъжника, не съставлява убедително доказателство за изтичане на давностния срок. Същевременно по делото е приложен препис от подадената от кредитора искова молба по чл.422 ГПК, в която се съдържат данни за образувано предходно изп.дело №89/12г. на ЧСИ Л.Тодорова въз основа на издадените заповед за изпълнение и изп.лист по ч.гр.д.№6565/12г. на ВРС, по което се твърди да са извършени изпълн.действия, а съгласно разпоредбата на чл.116, б.в от ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Предвид така изложеното и при липсата на други ангажирани от жалбоподателят доказателства следва да се приеме, че по делото не са представени изискуемите в чл.420, ал.2 ГПК писмени доказателства, че вземането не се дължи поради изтекъл давностен срок.

При така направените изводи настоящият съдебен състав намира, че обжалваното определение на ВРС е правилно и следва да бъде потвърдено.

2

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №9229 от 01.08.2023г., постановено по ч.гр.д.

№8629/2023г. на Варненски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3