Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1062 от 15.06.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 873/2021
Вид
Решение № 1062
Подписан
15.06.2021
В сила
15.06.2021
Състав
Мария Кирилова Терзийска, Елина Пламенова Карагьозова, Ралица Цанкова Райкова

Цитирани разпоредби

  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.146, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.164, ал.1, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.183 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.193 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.263, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269, ал.1, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
  • чл.366 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.84 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 264 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.266, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.301 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 1062 гр. Варна , 15.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на втори юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Мария К. Терзийска

Елина Пл. Карагьозова

Ралица Ц. Райкова при участието на секретаря Христина Здр. Атанасова като разгледа докладваното от Елина Пл. Карагьозова Въззивно гражданско дело № 20213100500873 по описа за 2021 година

Производството по делото е по реда на чл.258 ГПК.

Производството по делото е образувано по постъпила въззивна жалба от „АВТОКРАН-ПОДЕМ“ ЕООД, ЕИК 200844250, срещу решение №261381/ 24.11.2020г., постановено по гр.д. № 8755/2019г. на ВРС, в частта, с която предявените от него срещу „ЕЛМОН ГРУП” ЕООД, ЕИК 203764934 искове с правно основание чл. 79 вр. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД, са отхвърлени за разликата над 1647,60 лева до 6666 лева с ДДС, представляваща неплатена цена по фактура № 0000003356/29.01.2018г., за извършени услуги по монтаж и демонтаж на съоръжения и транспорт, както и з а разликата над 183,07 лева до 740,73 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата по фактура № 0000003356/29.01.2018г. за периода от 30.01.2018 г. до 05.03.2019 г.

Жалбоподателят счита за неправилен извода на съда за недоказаност на иска поради непредставяне на оригинали на процесните товарителници, защото същите не са били изисквани от страната по реда на чл.183 от ГПК, а и представянето им от ищеца не би било възможно, тъй като първият екземпляр от всяка товарителница се предава на другата страна по договора, а 1 при нейния издател остава само втория /индигиран/ екземпляр. Налице е позоваване на процесуално нарушение във връзка с доклада на делото, изразяващо се в дадени неправилни указания по чл.146, ал.2 от ГПК, доколкото на ищеца е указано, че не сочи доказателства за извършени транспортни услуги, каквито обаче ищецът никога не е твърдял да е извършвал. Такива услуги не са извършвани от ищеца и не се претендира да му бъдат заплащани. Предмет на договора са единствено извършвани монтажни и демонтажни услуги на ел.стълбове и проводници, натоварване на превозни средства и др. Посочените в товарителниците и в справката километри представляват разстоянието, което са изминали машините на обекта между отделните стълбове, между отделните обекти и придружавайки автомобилите на фирмата, извършвала превоза на стълбовете, за да могат тези стълбове да бъдат натоварени и разтоварени своевременно на съответните места. Поддържа, че решението е основано единствено на липсата на осчетоводяване на фактурата, без да са обсъдени събраните гласни доказателства и без да се приложи презумпцията по чл.301 от ТЗ, доколкото е налице мълчаливо одобрение от страна на ответника на извършените без представителна власт действия и намерение да се ползва от целения с тях правен резултат.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от въззиваемата страна, в който оспорва въззивната жалба. Поддържа, че предвид признанието на въззивника за липса на сключен договор за превоз се поставя под въпрос допустимостта на първоинстанционното решение, предвид произнасянето на съда по незаявено от ищеца основание. Поддържа, че водещият мотив за отхвърляне на иска е непредставянето на част от посочените във фактурата товарителници, а не на техните оригинали. Предвид характера на товарителницата като документ, установяващ сключен договор за превоз на товари, правилно първоинстанционният съд е приел, че не са представени доказателства за извършени транспортни услуги. Поддържа, че за издаване на процесните товарителници ответникът е узнал с получаване на исковата молба, поради което противопоставеното с отговора възражение е своевременно по смисъла на чл.301 от ТЗ. Счита за недоказано твърдението на ищеца, че товарителниците са били връчени на ответника в по-ранен момент. Поддържа, че доказателствената тежест е правилно разпределена в 2 доклада на делото.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК въззиваемият „ЕЛМОН ГРУП” ЕООД, ЕИК

203764934 депозира насрещна въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, в частта с която същият е осъден да заплати на „АВТОКРАН-ПОДЕМ“ ЕООД, ЕИК 200844250, на основание чл. 79 вр.

266, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД възнаграждение за извършени услуги по монтаж и демонтаж на съоръжения и транспорт и обезщетение за забава, както следва: - 3511,20лв. с ДДС, непогасен остатък от възнаграждение по фактура № 0000003340/11.01.2018г. на стойност от 6 511,20 лв. и 407,72 лв., обезщетение за забава за периода от 12.01.2018 г. до 05.03.2019 г.; 1647,60лв. с ДДС по фактура № 0000003356/29.01.2018г. и 183,07лв. обезщетение за забава за периода от 30.01.2018 г. до 05.03.2019 г.; - 3561,60 лв. с ДДС по фактура № 0000003380/19.02.2018г. и 374,99 лв. обезщетение за забава за периода от 20.02.2018 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба 07.03.2019 г. до окончателното плащане.

В жалбата се поддържат доводи за недопустимост на решението поради произнасяне по непредявено от ищеца основание. Поддържа се, че в исковата молба, а и във въззивната жалба, вземанията са основани на твърдения за извършени монтажни услуги с автокран, но не и на извършени транспортни услуги, както е приел съдът. Подадените след отговора уточнителни молби, в които част от процесните вземания се претендират като такива по извършен транспорт не следва да се вземат предвид, тъй като по съществото си същите представляват предявен нов иск, при който в нарушение на въведената в чл.214 от ГПК забрана се изменят едновременно и основанието и петитума на иска. В условията на евентуалност се позовава на неправилност на решението поради недоказаност на обема на извършената работа, въз основа на която са издадени процесните фактури. Съдържа се доказателствен анализ на ангажираните гласни доказателства, според които машините са работили само 5ч., вместо уговорените 8 часа на ден, изпращан е само един шофьор за двете подемни машини, което прави невъзможна едновременната им работа, респективно изработването на две пълни машиносмени на ден. Вместо уговорените справки за реално отработените часове, ищецът е изготвил директно процесните фактури, в които отработените машиносмени са 3 значително завишени и е включен транспорт, какъвто не е възлаган. Доказано е по делото, че транспортът на съоръженията е бил възложен на трето лице, а подемната техника е нощувала в близост до строителния обект, поради което не се е налагало ежедневното й транспортиране. Поддържа се, че фактурите са подписани от лице без представителна власт и са връчени на ответника едва с исковата молба, поради което не може да се приеме, че е налице конклудентно потвърждаване. Изложени са подробни съображения срещу извода на съда, че показанията на водения от ответника свидетел противоречат на СГЕ.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по насрещната въззивна жалба.

За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:

Производството пред ВРС е образувано по предявени от „АВТОКРАНПОДЕМ“ ЕООД срещу „ЕЛМОН ГРУП” ООД в условията на обективно кумулативно съединяване искове с правно основание чл. 79, вр. 266, ал. 1 от ЗЗД и чл.86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца неплатена част от възнаграждение по сключен между страните неформален договор за монтаж и демонтаж на съоръжения с автокран по фактури както следва: фактура № 0000003340/11.01.2018г. – неплатен остатък от 3511.20 лева и 407,72 лв. лихва за забава за периода 12.01.2018 г. до 05.03.2019 г., по фактура № 0000003356/29.01.2018г. – 6666 лева главница и 740,73 лв. лихва за забава за периода от 30.01.2018 г. до 05.03.2019 г. и по фактура № 0000003380/19.02.2018г. - 3561,60 лв. главница и 374,99 лв. - лихва за забава за периода от 20.02.2018 г. до 05.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на исковата молба 07.03.2019 г. до окончателното плащане.

В исковата молба се излага, че страните са поддържали трайни търговски взаимоотношения, като ответното дружество е възлагало извършване на определен вид работа - демонтаж и монтаж на проводници и стълбове, натоварване на стълбовете, пренасяне на стълбовете. Сочи се, че възлагането се осъществявало устно и не се съставял нарочен писмен договор. Твърди се, че възнаграждението е уговорено в зависимост от вида на машината в размер 4 на 250 лв. и 380лв. без ДДС за машиносмяна /осем часа на ден/ и в размер на 3,50лв. и 4,15лв. без ДДС за един километър за пробега на машината. Ищецът е изправната страна по договора, като е извършил демонтаж и монтаж на проводник с автокран, автовишка и автотоварач - бобкат вишка по маршрут с.

Карапелит-с.Медово – гр.Добрич. Конкретна дата за изпълнение на работата не е уговаряна между страните, като ищецът е приключил възложената работа на 07.02.2018 г. Предаването на работата се осъществявало ежедневно при приключване на всяка една конкретна дейност, като са съставяни и необходимите документи – товарителници за ежедневно извършена и приета работа. При непосредственото изпълнение на работата е присъствал представител на възложителя, като същият е приемал работата при всеки етап от изпълнението й. Ищецът като изпълнител на определена възложена работа, която трябва да бъде изпълнена докрай, не е имал за цел и не е отразявал количеството на стълбовете и дължината на проводниците, които е поставял.

За изпълнената работа са съставени фактури, в които възнаграждението е начислено съобразно положените машиносмени и извършения пробег на машините. Пробегът на всяка от машините се калкулира по изминати километри според необходимостта от придвижване или преместване на стълбовете. Постъпило е единствено частично плащане по първата от процесните фактури. Претендира се неплатеният остатък, ведно с обезщетение за забава от датата следваща датата на издаване на всяка от процесните фактури.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен отговор, в който предявеният иск се оспорва като неоснователен. Не се оспорва обстоятелството, че ответникът е възлагал на ищеца извършване на монтажни работи с автокран. Оспорва се твърдяният от ищеца начин на формиране на възнаграждението, като се поддържа, че са постигнати уговорки единствено за фиксиран размер за машиносмяна от 8 часа за работата на автокрана, без допълнително заплащане за пробега на машините. Твърди се, че разходите за придвижване на съоръжението до обекта на ответника са се включвали в цената за машиносмяна. По време на извършване на монтажните работи автокранът на ищеца е нощувал в близост до строителния обект на ответника в наето от последния помещение, а обектът е бил на разстояние от 20 км. от гр. Добрич, поради което не се е налагало ежедневното му транспортиране до 5 гаража на ищеца. Транспортът на стълбовете е бил възложен на друго дружество. Оспорва се, че работата е приемана ежедневно. Напротив липсва приемане на възложените монтажни работи, поради което задълженията по фактурите са неизискуеми. Сочи се, че машиносмените не са отработени от ищеца, като същият е отработил не повече от 5 часа на ден, поради зимните метеорологични условия. Въпреки поетия ангажимент, ищецът не е изготвил справка за реално отработените машиносмени, която да бъде заверена и подписана от представител на ответното дружество. Оспорва се справката за извършени работи и товарителниците с доводи за антидатирането им.

Оспорват се и фактурите досежно посоченото основание за издаването им.

Твърди се, че лицата Д. и С. не са служители на дружеството и не са упълномощени да подписват документи за получаване на работата, поради което се обективира противопоставяне на основание чл.301 от ТЗ. Поддържа се, че общата стойност на предоставените от ищеца услуги с автокран възлиза на 10072.28 лева, за която са издадени фактура № 3340/11.01.2018г. и № 3380/19.02.2018г. Издаването на фактура № 0000003356/29.01.2018г. е вследствие на неоснователно начислени транспортни услуги, които не са договорени между страните и некоректно изчислени часове реално отработени машиносмени с автокрана, поради което и тази фактура не е осчетоводена от ответника. На основание чл. 301 ТЗ прави възражение по приемане на фактура № 0000003340/11.01.2018г., като се поддържа и оспорване на автентичността на подписа на управителя С.Г..