Определение № 756 от 17.02.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 756 гр. София, 17.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГО 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Калинова

Членове:

Гълъбина Генчева

Наталия Неделчева като разгледа докладваното от Наталия Неделчева Касационно гражданско дело № 20248002102892 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби.

Постъпила е касационна жалба вх. №7335/18.03.2024г. на М. Р. И. и К. М. Р., действащ чрез своя баща и законен представител М. И., чрез адв. Н.Д. срещу решение №135/12.02.2024г. по в. гр. д. №991/2023г. на Софийския апелативен съд в частите, с които е потвърдено решение №263017/26.09.2022г. по гр. д. №7850/2019г. на Софийския градски съд в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите срещу [община] искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на Т. С. С., настъпила на 19.06.2014г. в резултат на наводнение в кв.

А., [населено място], както следва: за М. Р. И. за сумата от 100 000 лв. /над присъдените 50 000 лв. до претендираните 150 000 лв./, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.06.2014г. до окончателното й изплащане; за К. М. Р. за сумата от 110 000 лв. /над присъдените 90 000 лв. до претендираните 200 000 лв./, ведно със законната лихва върху нея, считано от 19.06.2014 г. до окончателното й изплащане. Касаторите поддържат, че постановеното от въззивния съд решение в обжалваните от тях части е неправилно, поради нарушения на материалния и на процесуалния закон, както и поради необоснованост.

Твърдят, че въззивният съд неправилно и едностранно е ценил част от събраните по делото доказателства и доводите на страните, в резултат на което е достигнал до погрешно заключение относно размера на дължимите обезщетения за неимуществени вреди. Считат, че въззивният съд не е отчел конкретно установените и претърпените от всеки един от касаторите вреди - болките и страданията от загубата на майка и съпруга /без значение, че е в условията на фактическо съжителство на семейни начала/, начина, по който тази загуба се е отразила в живота им и последиците от нея. По същество молят за отмяна на решението в 1 оспорените му части и уважаване на предявените искове в посочените във въззивната жалба размери. Претендират и присъждане на разноски, включително адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторите посочват основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за касационно обжалване, като формулират следните въпроси:

1. Съдът задължен ли е при формиране на правните си изводи при решаване на спора, да извърши преценка на всички доказателства, събрани по делото и да обсъди всички доводи на страните?;

2. Длъжен ли е съдът да посочи в постановения съдебен акт, всички относими критерии за определяне на дължимото обезщетение за причинените от деликта неимуществени вреди, да ги съпостави с конкретните факти по делото и да ги съобрази поотделно и в тяхната съвкупност, като оцени значението им за размера на обезщетението?;

3. Длъжен ли е съдът да търси „точен паричен еквивалент“ на търпените неимуществени вреди или е достатъчно да определи компенсиране без ясен критерий?;

4. Определянето на обезщетението, очевидно несъразмерно /занижено/ с оглед търпените неимуществени вреди и икономическата обстановка в страната, представлява ли нарушаване на изискването за справедливост?.

Касаторите поддържат, че въззивното решение не е съобразено с ППВС №4/1968г. и практиката на ВКС, обективирана в решение №331/04.07.2011г. по гр. д. №1649/2010г. на ВКС, решение №36/24.03.2014г. по т. д. №2366/2013г. на ВКС, решение от 22.02.2011г. по гр. д. №1863/2010г. на ВКС, решение от 09.05.2011г. по гр. д. №421/2009г. на ВКС, решение от 09.06.2011 г. по гр. д. №761/2010г. на ВКС /по първия и втория въпрос/, и с ППВС №4/1968г. и практиката на ВКС, обективирана в решение №83/06.07.2009г. по т. д. №795/2008г. на ВКС, решение №95/24.10.2012г. по т. д. №916/2011г. на ВКС, решение №154/30.10.2012г. по т. д. № 807/2011г. на ВКС, решение №142/15.10.2015г. по т. д. №2766/2014г. на ВКС и др. /по третия и четвъртия въпрос/.

Ответникът по касационната жалба - [община] не е депозирал писмен отговор в предоставения му срок.

Постъпила е касационна жалба вх. №8053/25.03.2024г. и от [община], чрез юрк. Д. К., срещу решение №135/12.02.2024г. по в. гр. д. №991/2023г. на САС в частта, потвърждаващо първоинстанционното решение в частта, с която [община] е осъдена да заплати на основание чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД на М. И. сумата от 50 000 лв. и на К. Р. сумата от 90 000 лв., представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на Т. С., настъпила на 19.06.2014г. в резултат на наводнение в кв. А., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.06.2014г. до окончателното им изплащане. Според касатора решението в уважителната му част е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е приел наличието на отговорност от [община]. Излага съображения, че приливната вълна е прииждала откъм гората, като почистването на деретата в горските територии и поддържането на тяхната проводимост с оглед поемане и провеждане на високи води, не е дейност, за чието 2 извършване са отговорни общините. Според заключението на комплексната експертиза, от горския фонд имало свличане на голямо количество земна маса, дървета и клони, което не изключвало отговорността на Областна администрация - В. и МРРБ за поддържане проводимостта на дерето в неурбанизираната му част. Твърди, че основната причина за формиралата се приливна вълна, не е в дерето между [улица]и [улица], а в територията, попадаща в горския фонд, която стои извън зоната, за която отговорят общинските власти.

По изложените съображения счита, че обжалваното решение е очевидно неправилно, доколкото съдът е формирал мотиви, че следва да се вмени отговорност за настъпилите вреди единствено на [община]. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът посочва основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допустимост на касационното обжалване, като поставя следните въпроси:

1. Дължи ли се обезщетение за вреди, предизвикани от бездействие на възложител на работа, ако възложителят е предприел действията, които е бил длъжен да извърши, но въпреки това вредите са настъпили от обстоятелства /непреодолима сила/, които не е могло да бъдат предвидени?;

2. Дължи ли се обезщетение за вреди, предизвикани от бездействие на възложител на работа, когато нейното извършване е в причинно-следствена връзка с изпълнение на нормативно вменени задължения на орган на изпълнителната власт?.

Ответниците по касационната жалба – М. И. и К. Р., чрез адв. Н. Д., с подадения отговор изразяват становище за нейната неоснователност и за липсата на основания по чл. 280 ГПК за допускане до касационно обжалване на въззивното решение. Молят касационно обжалване да не бъде допускано, а в случай, че бъде допуснато - молят въззивното решение в обжалваната му част да бъде оставено в сила, като им бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

Постъпили са отговор от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуален представител юрк. А. С., и отговор от Областния управител на област В., чрез процесуален представител гл. юрк. А. Р., в които оспорват наличието на основанията за допускане до касационно обжалване и излагат становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационните жалби са подадени срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл. 283 ГПК и са процесуално допустими.

Досежно наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване, настоящият състав на Върховния касационен съд съобрази следното:

Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно и субективно съединени искове с правно основание чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

По делото не се спори, че на 19.06.2014г. при проливен дъжд в[жк], [населено място] по протежението на Т. /западно/ дере се е формирала висока и опустошителна вълна, като в резултат на наводнението от удавяне е починала Т. С.. Установено е, че Т. дере е публична общинска собственост, както и че то не е било поддържано в състояние, в което да може да изпълнява отводнителните си функции – останало е непочистено за относително дълъг период от време /последното документирано почистване на дерето е от месец май 2011 г./.

3

Установено е, че като собственик на дерето – [община], е бездействала и не е осъществила задълженията си регламентирани в чл.139, ал.1 и чл.138, ал.4, т.1 от Закона за водите /в ред. към 19.04.2014г./, които включват изискване за изграждане и поддържане на диги, корекции на реки и дерета и други хидротехнически и защитни съоръжения, поддръжка и ремонтновъзстановителни дейности на такива съоръжения. Посочено е, че и преди в района на [населено място] са се случвали подобни интензивни валежи като този на 19.06.2014г., поради което последният не е инцидентен. Установено е също, че към датата на събитието геоложкият риск е бил адекватно картографиран, както и че били регистрирани четири броя свлачища в района на Т. дере. Проявилият се воден поток в дерето влачил кал, дървета, храсти и битови отпадъци, като проводимостта на дерето била затруднена и от застрояването в коритото в долната му част. В горната му част имало паднали клони и изкоренени малки дървета, и свлечени земни маси от активиралите се свлачищни процеси, поради което силно била намалена и пропускателната му способност. Непочистването на дерето довело до подприщване на водния поток поради малките габаритни размери на водостока, който е бил запушен от носените кални маси, храсти, боклук и заедно със задръстените парапети се е превърнал в преграда, зад която са се акумулирали водни маси.

Посочено е, че за намалената водопроводимост в урбанизираната зона е от значение и голямата плътност на застрояването. Решаващият съдебен състав е приел, че ответникът – [община], чрез съответните служители, не е изпълнил нормативно установените си задължения за поддържане в техническа изправност, почистване и осъществяване на контрол върху състоянието на Т. /западно/ дере и това негово бездействие е в пряка причинна връзка с настъпване на вредоносния резултат.

Съдът е приел, че ищците са сред лицата, имащи право на обезщетение на неимуществените вреди – К. Р. е син на починалата, а М. И. дълги години е съжителствал на семейни начала с нея, от което съжителства е роден и синът им К. М. Р.. Въз основа на свидетелските показания, въззивният съд е приел за установено, че в семейството на ищците е имало хармонични и топли отношения, които били прекъснати от внезапната смърт на Т. С., която ищците приели изключително тежко нейната смърт. Съдът е взел предвид, че при настъпване на събитието ищецът К. Р. е бил невръстно дете на възраст от 5 години и напълно е зависел от незаменимите грижи на своята майка и баща. Отчел е, че детето за в бъдеще ще се изгражда като личност, което ще е трудно и с непредвидими резултати при липсата майка до него. Съобразил е, че ищецът М. И. и починалата са живеели на семейни начала дълги години. Предвид така установените релевантни за дължимия размер на обезщетението факти, въззивният състав, е приел, че справедливото обезщетение за репариране на неимуществените вреди за М. Р. И. е в размер на 50 000 лв., а за К. М. Р. е в размер на 90 000 лв., съответно, че не са налице предпоставки за тяхното увеличаване.

При така изложените мотиви на въззивната инстанция, настоящият съдебен състав на I г.о. на ВКС приема, липсват основания за допускане до касационно обжалване в съответната част на въззивното решение по следните съображения:

Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното 4 дело, обусловили решаващите му правни изводи. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Съгласно приетото в т. 1 на ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС формулираният въпрос не следва да се отнася до правилността на обжалваното решение, до възприемането на фактическата обстановка или до обсъждане на събраните по делото доказателства. Като израз на диспозитивното начало в гражданския процес, касаторът е длъжен да формулира този въпрос в изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. С определението по чл. 288 ГПК касационният съд трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, като основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт ще се извършва едва след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба.