Решение № 66 от 10.08.2021, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 66 гр. Варна , 09.08.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на четиринадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Диана В. Джамбазова

Маринела Г. Дончева

Росица Сл. Станчева при участието на секретаря Юлия П. Калчева като разгледа докладваното от Росица Сл. Станчева Въззивно гражданско дело № 20213000500256 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. ИВ. Ч., ЕГН **********, чрез процесуален представител адв. Х. против решение № 260020/22.02.2021г. на ОС – Варна, постановено по гр.д. № 1687/2019г. в частта, в която са отхвърлени предявените от въззивника против ИВ. КР. Г., ЕГН **********, искове за връщане горницата над присъдената с решението сума от 10 000 лева до сумата от 52 909.74 лева, изтеглена от ответницата от банковата сметка на ищеца в "Уникредит Булбанк" АД, в периода 29.09.2014г. до 21.02.2017г. във връзка с изпълнение на договор за поръчка, сключен на 07.03.2014г., за плащане на публични задължения и за издръжка на детето К.Ч. и за сумата от 4000 лева, получена от продажбата на личния автомобил на Ч., марка "РЕНО", модел "ЛАГУНА", с рег. № В 93 62 РР, цвят - тъмно син металик, рама VP1BC0O0 В24320118, двигател № 1.7ХЕ731 Р097986, на Ю.

Д.Ж., ЕГН ***, във връзка с изпълнение на договор за поръчка, но неотчетени, на основание чл. 284, ал.2 ЗЗД, евентуално за връщане на същите суми, дадени от ищеца във връзка с горните договори за поръчка, впоследствие развалени, на основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, евентуално за заплащане същите суми като обезщетения за загуби вследствие описаните 1 действия на ответницата, на основание чл. 45 ЗЗД, евентуално за неоснователно обогатяване чрез задържане на сумите, на основание чл.59 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от предявяването на исковете 05.09.2019г. до окончателното изплащане на сумите.

В жалбата се излагат оплаквания за необоснованост, неправилност и незаконосъобразност на така обжалваното решение. Оспорват се направените от първоинстанционния съд фактически и правни изводи относно отношенията между страните и произтичащите от това последици към сключения между тях договор за поръчка, относно за нуждите, за които са разходвани изтеглените от въззиваемата от банковата сметка на въззивника средства, както и по твърденията му за сключен от негово име договор за покупко-продажба на л.а. „Рено“ и неотчитане на получената продажна цена по този договор. Направени са и оплаквания за допуснати процесуални нарушения от съда вр. поискани и отказани доказателствени искания.

Навеждат се доводи по съществото на спора. Иска се от настоящата инстанция да отмени обжалвания съдебен акт и постанови решение, с което исковите му претенции да бъдат уважени в предявените размери.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна – въззиваемата ИВ. КР. Г., с който оспорва жалбата като неоснователна.

Наред с отговора въззиваемата е подала и насрещна въззивна жалба, с която обжалва първоинстанционното решение в частта, в която е осъдена да заплати на въззивника М.Ч. сумата от 10 000 лева, представляваща част от изтеглената от нея от банковата сметка на ищеца в "Уникредит Булбанк" АД на 01.10.2014г. чрез вътрешнобанков превод сума от 12 500 евро във връзка с изпълнение на договор за поръчка, сключен на 07.03.2014г., на основание чл.284, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва, считано от предявяването на иска - 05.09.2019г. до окончателното й изплащане.

Изложените оплаквания в насрещната въззивна жалба са за неправилност на решението в тази му част. Сочи се, че с оглед наведените от ищеца и недоказани от него твърдения за обещано прехвърляне на ½ от закупения от въззиваемата апартамент, всички предявени срещу нея искове са неоснователни. Иска се отмяна на съдебния акт и отхвърляне на исковете и за сумата от 10 000 лева.

Първоинстанционното решение в обжалваната му част е валидно и допустимо.

Окръжният съд се е произнесъл по предявени в условията на евентуалност искове с правно основание чл.284 ал.2 ЗЗД, чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД, чл.45 ЗЗД и чл.59 ЗЗД.

В исковата си молба възивникът М.Ч. е изложил твърдения, че от 2 началото на 2013г. е установил връзка с въззиваемата И.Г., от която на 19.02.2014г. се е родила дъщеря им К.Ч. Твърди, че както преди раждането на детето им, така и след това страните са живели разделно, но като отговорен родител е поел разходите по раждането и отглеждането му. Предвид работата му като международен шофьор, налагаща честото му отсъствие за продължително време, на 12.08.2013г. е открил валутна сметка на свое име в Уникредит Булбанк, към която е предоставена дебитна карта и на въззиваемата с № 488000****0651С. На 07.03.2014г. с пълномощни рег. №№ 950 и 951 е упълномощил Г. да го представлява пред различни институции, в т.ч. и пред Уникредит Булбанк с правото да се разпорежда с банковите му сметки, да тегли суми, да нарежда преводи от тях и по тях, без ограничение, да открива и закрива сметки. Твърди, че целта на дадената представителната власт е била въззиваемата да погасява негови публични задължения, както и да тегли средства, необходими за издръжката на общото им дете. С пълномощно рег. № 952/07.03.2014г. я е упълномощил и да го представлява като се разпореди от негово име със собствения му лек автомобил марка „Рено“ с рег. № В 93 62 РР като го продаде, дари, замени или по друг правен способ, в полза на и при условия и цена, каквато намери за добре, вкл. и да договаря със себе си. Твърди, че в края на 2015г. е установил, че ответницата е изтеглила от банковата му сметка големи суми, които не са разходени за издръжката на детето, както и че не го е уведомила за това. При проведен разговор с нея го е уведомила, че с парите си е купила апартамент, които е обещала да му върне или като компенсация да му прехвърли ½ ид.ч. от апартамента /становище от 02.12.2019г./. По повод искане от негова страна да му върне дебитната карта и пълномощните го е заплашила, че няма да му дава да вижда детето, поради което и не е предприел действия по тяхното оттегляне. Твърди се още, че и след тези разговори въззиваемата е продължила да тегли суми от банковата му сметка като изтеглените средства чрез дебитната карта и на каса с пълномощно за периода 29.09.2014г. – 21.02.2017г. са в размер на 31 970.13 евро, равняващи се на 62 044.05 лева, които средства са получени от въззиваемата в отклонение от уговореното между тях и същата отказва да му ги върне. Относно пълномощното за разпореждане с лекия автомобил се твърди, че въззиваемата е сключила договор за покупко-продажба с лицето Ю.Ж. за сумата от 4 000 лева, която сума не му е била предадена. С оглед на тези си твърдения са предявени и исковите претенции за заплащане на горните две суми /62 044.05 лева и 4 000 лева/, претендирани като получени и неотчетени от въззиваемата Г. суми по неформални договори за поръчка от 07.03.2014г., ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на завеждане на исковата молба, евентуално за заплащане на същите суми на основание чл.55, ал.1, предл.3 ЗЗД – отпаднало основание, при твърдения, че договорът за поръчка е развален поради неизпълнението му с настоящата искова молба, евентуално на основание чл.45 ЗЗД за обезвреда на претърпени от въззивника имуществени вреди, в резултат на неправомерното изтегляне и задържане на исковите суми, 3 евентуално на основание чл.59 ЗЗД, при твърдения за неоснователно обогатяване от страна на ответницата с процесните суми за негова сметка.

С отговора по чл.131 ГПК въззиваемата е оспорила предявените срещу нея искове с възражения за тяхната неоснователност. Твърди, че с въззивника се познават още от 2006г., като малко след запознанството им са заживели на семейни начала – първоначално в хотела в гр.Банско, в който са работили, след приключване на зимния туристически сезон на 2006г. за по няколко месеца при родителите на ищеца в с.Копривлен и в гр.Варна при нейните родители, като от пролетта на 2008г. трайно са се установили в гр.Варна.

Сочи, че повече от три години /2008г. – 2011г./ са живеели в дома на родителите й на адрес гр.Варна, жк „Възраждане 4“ бл.76, вх.Б, ап.**, от 2011г. до края на 2014г. са обитавали наето от тях жилище на адрес в гр.Варна, ул.“Иван Троянски“ № 5, а след това и до настъпването на фактическата им раздяла през есента на 2018г. са живели в общо домакинство в закупения от нея апартамент в гр.Варна, ул.“Иван Троянски“ № **. Твърди, че решението за закупуване на това жилище и избора на същото е взето общо от двамата, в което да живеят след раждането на детето им, без да са ангажирани с наемни правоотношения, а заплащането на продажната цена е станало преимуществено с предоставени от родителите й парични средства.

Не оспорва, че част от цената е покрита със сумата от 12 500 евро, за която твърди, че й е дадена от въззивника с дарствена цел, в изпълнение на негов нравствен дълг за осигуряване на жилище, в което семейството да живее, като съгласието му за това е заявено изрично с мотив, че след закупуването на имота няма да имат разходи за заплащане на наем и желанието на ищеца да „даде от себе си част от цената на имота, в който семейството предстои да живее“. Оспорва да е обещавала, респ. да са постигали договорки за прехвърлянето на ½ ид.ч. от имота срещу вложените от въззивника средства.

Твърди, че волята на ищеца при упълномощаването й да разполага със средствата по банковата му сметка е израз на изпълнение на задължението му да осигури издръжката на детето, както и на съзнателно изпълнение на свой нравствен дълг да поеме част от разходите за издръжката на майката на детето му, на битовите разходи на домакинството, като осигури нормални и прилични условия на живот на семейството им, включително и на нея, тъй като поради ползвания отпуск по майчинство тя не разполагала с достатъчно средства. В тази връзка сочи, че действително част от предоставените от ищеца суми са вложени в довършителните работи и обзавеждането на апартамента, но това е станало с неговото изрично съгласие и участие при вземането на решенията относно закупените материали и вещи, при изрично заявено желание за поемане на разходите на семейството. Твърди, че вън от сумите, теглени с предоставените банкова карта и пълномощно, въззивникът не е участвал с други средства за покриване нуждите по раждането и отглеждането на детето. Навежда конкретни твърдения за разходването на всяка една сума, изтеглена от нея през процесния период.

4

Относно претенцията за заплащане на сумата от 4 000 лева, претендирана като неотчетена продажна цена за отчужден лек автомобил, собственост на ищеца са наведени възражения за нейната недоказаност.

Твърди, че липсват доказателства, установяващи сключен от нея като пълномощник договор за продажба и получаването на твърдяната цена, в това число и че същата е в този размер, както и че ако претендираната сума е получена от нея, то тя е предадена на ищеца.

Съдът, като взе предвид предметните предели на въззивното производство, наведените в жалбите оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Между страните не е спорно, че същите са родители на детето К.М.Ч., родена на 19.02.2014г.

От съвкупния анализ на ангажираните по делото гласни и писмени доказателства съдът приема за установено, че от 2008-2009г., в т.ч. и през исковия период /29.09.2014г. – 21.02.2017г./ М.Ч. и И.Г. са живеели съвместно, на семейни начала, поддържайки общо домакинство и грижейки се за роденото от това съжителство дете.

Според показанията на св.П.И., майка на въззиваемата, поради което и кредитирани съобразно разпоредбата на чл.172 ГПК, до 2011г. въззивникът и дъщеря й са живеели заедно с брата на последната в жилище, находящо се в гр.Варна, кв.»Възражане», бл.76, ап.**, който имот първоначално е бил собственост на свидетелката и съпруга й, но впоследствие прехвърлен от тях на сина им. След 2011г. страните са се изнесли на квартира, а от м.януари 2015г. са се преместили да живеят в закупеното от въззиваемата Г. жилище, находящо се на ул.»Иван Троянски», в близост до квартирата им. Съгласно показанията на тази свидетелка фактическото им съжителство е продължило до есента на 2018г. /Кръстовден/.