Решение № 9 от 11.01.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 1081/2022
- Вид
- Решение № 9
- Подписан
- 11.01.2023
- В сила
- 11.01.2023
- Състав
- Нина Иванова Кузманова, Иван Минчев Минчев, Веселин Димитров Хаджиев
Цитирани разпоредби
- чл.194 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.36 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.39 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.1 т.2 б.Б · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.118 ал.1 т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.118 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.140 ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.189 ал.3 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.216 ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 223 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.279 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.281 ал.1 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.283 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.313 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.314 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.318 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.319 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№9 гр. Пловдив, 10.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Нина Ив. Кузманова
Членове:
Веселин Д. Хаджиев
Иван М. Минчев при участието на секретаря Гергана Пр. Спасова в присъствието на прокурора Иван Л. Илевски като разгледа докладваното от Иван М. Минчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20225300601081 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХІ от НПК.
С Присъда № 52 от 09.03.2022 г. по НОХД № 3261/2021 г. по описа на Районен съд Пловдив – V н. с., Съдът е признал подсъдимия Т. Г. И. с ЕГН ********** за виновен за престъпление по чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 от НК за това, че в неустановен момент в периода 23.08.2019 г. - 24.08.2019 г. в с. М. К., обл. Пловдив, като извършител, в съучастие с Р. А. Банков, ЕГН **********, също като извършител, е отнел чужди движими вещи, както следва: 1 бр. мъжки портфейл на стойност 30.00 лв., 1 бр. мъжка халка от бяло и жълто злато на стойност 520 лв., 1 бр. мъжки часовник марка „Касио“, модел „Едифайс“, с № **** на стойност 100.00 лв. и парична сума в размер на 100 лв., всичко на обща стойност 750 лв. от владението на Г. И. Ц., ЕГН **********, както и сребърно колие със сърце с инкрустиран на него камък марка „Сваровски“ на стойност 50 лв., сувенир от жълт метал с форма на 1 монета на стойност 20.00 лв. и парична сума в размер на 400.00 лв., всичко на обща стойност 470.00 лв. от владението на С. Д. Г., ЕГН **********, като общата стойност на отнетите вещи е 1220.00 лв., без съгласието на посочените лица, с намерение противозаконно да ги присвои, и му е определил и наложил наказание при условията на чл.54 от НК лишаване от свобода в размер на десет месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл.66 ал.1 от НК с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия И. да заплати на всеки от частните обвинители С. Д. Г. и Г. И. Ц. сумата от по 400 /четиристотин/ лева, представляващи направени от тях разноски за възнаграждение на повереник, както и на основание чл.189 ал.3 от НПК подсъдимото лице И. е бил осъден да заплати по сметка на РС Пловдив в полза на ВСС сумата от 140 /сто и четиридесет/ лева, представляващи направени по делото разноски.
Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от подсъдимия Т. Г. И. чрез упълномощеният му защитник адв. Н. К. от АК Пловдив с искане за отмяна на първоинстанционната присъда като необоснована и неправилна и постановяване на нова присъда, с която подсъдимият И. да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение. Прави се и алтернативно искане – за изменение на атакуваната присъда като се иска налагане на наказание пробация, както и да се намали сумата за разноски, присъдена в тежест на подсъдимото лице за заплащане в полза на частните обвинители. В жалбата се изтъкват доводи за недоказаност извършителството на кражбата от страна на подсъдимия И..
Сторените с жалбата искания и развитите в нея доводи се поддържат в съдебно заседание пред въззивната инстанция от преупълномощения защитник на подсъдимия И. адв. Д. П. от АК Пловдив, като отново се акцентира на твърдението за недоказаност на обвинението. Заявява се в съдебното производство искане за изменение на присъдата относно наказанието на подсъдимото лице – да бъде намален размерът на наказанието лишаване от свобода или да се замени с наказание пробация. Подсъдимият Т.
Г. И. поддържа заявеното от защитника му.
Представителят на Окръжна прокуратура гр. Пловдив счита обжалваната присъда за правилна и законосъобразна, а подадената жалба за 2 неоснователна. Заявява се искане за потвърждаване на първоинстанционната присъда, като постановена при спазване на процесуалните правила.
В качеството на частни обвинители по делото са конституирани пострадалите лица свидетелите Г. И. Ц. и С. Д. Г. и Г. И. Ц., които не се явяват и не изпращат процесуален представител в производството пред въззивната инстанция. Не изразяват и становище по жалбата против атакуваната присъда.
Окръжен съд Пловдив като обсъди доводите и съображенията на страните в сезиращата го жалба и изложеното в съдебно заседание, а и служебно като провери правилността на атакувания съдебен акт в предмета и пределите на въззивната проверка по чл.313 и чл.314 от НПК, прие следното:
Жалбата е подадена в законния срок по чл.319 от НПК – петнадесетдневен от обявяването на присъдата, и от лице сред изброените в чл.318 от НПК – от страна по делото – чрез адвокат, действащ като упълномощен защитник на подсъдимото лице, поради което се явява ДОПУСТИМА. Разгледана по същество въззивният състав счита жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.
За да постанови атакуваната присъда, РС Пловдив е приел за установено от фактическа страна следното:
Към месец август 2019 г. свидетелката С. Д. Г. – Ц. и съпругът й Г. И. Ц. живеели заедно с двете си малолетни деца в двуетажна къща, находяща се в село М. к. ул. „*****, обл. Пловдив.
Към къщата имало прилежащ двор, заобиколен с ограда от стоманобетонни панели с височина приблизително два метра. Към къщата имало две възможности за влизане – откъм гаража, където имало врати, които се отваряли с дистанционно, както и откъм улицата, където на оградата имало метална врата, водеща до прилежащия към къщата двор. Последната свидетелите Ц.и използвали по изключение, само когато им се налагало да излизат в самото село. Поради това вратата на оградата била заключена.
Входът на самата къща бил от южната й страна, като входната врата била масивна, блиндирана и се заключвала със секретен ключ.
Подсъдимият И., свид. Й. и свид. Б. се познавали помежду си, като към август 2019 г. и тримата живеели в село Й. Г. и дружали в една приятелска компания.
3
На 23.08.2019 г., около 23,30 часа, свид. Ц. и синът му легнали да спят на приземния етаж на къщата, към който имало видимост от прозорец на верандата на къщата. От своя страна, свид. Ц. и дъщеря й легнали да спят в спалня на втория етаж от къщата. Същата вечер входната врата към самата къща, водеща до антрето на къщата, била затворена, но не била заключена, а външната врата, до която се стигало до двора на къщата, била заключена, но от вътрешната й страна свид. Ц. бил забравил ключа.
На намиращото се в антрето на къщата портманто свид. Ц. бил оставил 1 брой мъжки портфейл на стойност от 30.00 лева, в който имало парична сума в размер на 100.00 лева, както и лични документи и банкови карти. До портмонето си оставил и 1 брой мъжка халка от бяло и жълто злато на стойност 520.00 лева и 1 брой мъжки часовник марка „Касио“, модел „Едифайс“ на стойност 100.00 лева. До вещите на свид. Ц. свид. Ц. била оставила дамската си чанта, в която било портмонето й. В него свид. Ц. имала сребърно колие със сърце с инкрустиран на него камък с марка „Сваровски“ на стойност 50.00 лева, сувенир от жълт метал с форма на монета на стойност 20.00 лева, както и парична сума в размер на 400.00 лева.
Около полунощ на 23.08.2019 г. срещу 24.08.2019 г., в неустановен момент, подс. И., свид. Би свид. Й се намирали в село М. к., докъдето стигнали с автомобила на свид. Б. Свид. Б. паркирал автомобила в центъра на селото като заедно със свид. Й. и подс. И. тръгнали из селото и оглеждали къщите. Когато забелязали къщата на свид. Г. Ц. и свид. С. Г. – Ц., свид. Б., свид. Й. и подс. И. я харесали, тъй като същата била нова и добре изглеждаща.
Това ги мотивирало да вземат решение да влезнат в нея и в случай, че намерят пари, ценни вещи да ги откраднат. В изпълнение на така взетото решение свид. Й. се приближила до вратата на оградата, която водела към прилежащия към къщата двор, и установила, че е заключена. Тогава свид. Б. увещал подс. И. да прескочи оградата и да отключи вратата отвътре, тъй като ключът бил от вътрешната й страна. Подс. И. прескочил стоманобетонната ограда и отключил дворната врата отвътре, като по този начин осигурил достъп до двора на свид. Б. и свид. Й. Свид. Б.насочил свид. Й. да застане до прозореца на верандата, от който имало видимост към стаята на първия етаж, в която спели свид. Ц. и невръстният му син. Свид. Й.посочила на подс. И. и свид. Б., че вижда в стаята на приземния етаж спящите мъж и дете, а именно свид. Ц. и синът му. Свид. Б. казал на свид. Й. да остане там и да наблюдава 4 през прозореца спящите мъж и дете, и в случай, че се събудят да сигнализира свид. Б. и подс. И.. От своя страна свид. Б. и подс. И. отворили внимателно входната врата към къщата, която не била заключена, и влезли в намиращото се след нея антре. Там забелязали личните вещи на свид. Ц. свид. Г. – Ц., поставени на пормантото. Внимателно и без да вдигат шум подс. И. и свид. Б. взели намиращите се на портмантото вещи - 1 бр. мъжки портфейл на стойност 30.00лв., в който имало парична сума в размер на 100 лв., 1 бр. мъжка халка от бяло и жълто злато на стойност 520лв. и 1 бр. мъжки часовник марка „Касио“, модел „Едифайс“ с № 4334 ЕРА-121 на стойност 100.00 лв., всичко на обща стойност 750 лв., собственост на свид. Г. Ц., а от дамската чанта на свид. С. Г., намиращите се в портмонето й сребърно колие със сърце с инкрустиран на него камък марка „Сваровски“ на стойност 50 лв., сувенир от жълт метал с форма на монета на стойност 20.00 лв. и парична сума в размер на 400.00 лв., всичко на обща стойност 470 лв., или всички вещи на обща стойност 1220 лв.
Свид. Ц. и свид. Г. - Ц., както и техните деца, спели дълбоко, поради което и не успели да разберат, че в къщата им има други хора. Така подс. И. и свид. Б., заедно със свид. И. Й. необезпокоявани напуснали къщата, като се оттеглили с автомобила на свид. Б. и се прибрали в село Й. Г.
Подс. И., свид. Б. и свид. Й. си разделили откраднатото като се разпоредили с отнетите пари и вещи по неустановен начин. Подс. И. запазил за себе си часовника марка „Касио“, модел „Едифайс“ с № 4334 ЕFА-121, собственост на свид. Г. Ц..
Събуждайки се на сутринта на 24.08.2019 г., свид. Г. Ц. и свид. С. Ц. установили липсата на описаните по – горе вещи, като подали сигнал на ЕЕН 112 и започнало разследване по случая.
На 03.09.2019г. подс. И. предал доброволно часовника марка „Касио“, модел „Едифайс“ с № *****, на полицейски служител при ОД на МВРПловдив, за което бил съставен и протокол за доброволно предаване.
В хода на разследването била назначена стоково–оценъчна експертиза по писмени данни, съгласно чието заключение вещите на свид. Ц. - 1 брой мъжки портфейл е на стойност от 30.00 лева, в който имало парична сума в размер на 100.00 лева, 1 брой мъжка халка от бяло и жълто злато е на стойност 520.00 лева и 1 брой мъжки часовник е на стойност 100.00 лева.
5
Вещите на свид. Ц. - сребърно колие със сърце с инкрустиран на него камък с марка „Сваровски“ е на стойност 50.00 лева, сувенир от жълт метал с форма на монета е на стойност 20.00 лева, както и парична сума в размер на 400.00 лева.
В хода на разследването e била назначена и изготвена съдебно-психиатрична експертиза на свид. И В. Й. Съгласно заключението на вещото лице Й. не се води на диспансерно наблюдение в ЦПЗ – Пловдив и не е получавала терапевтична помощ в заведението. Тя не страда от психично заболяване, алкохолна, наркотична или друга зависимост. Й. е могла да разбира свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си към инкриминирания период от време, предвид възрастта си.
Психичното състояние на Й. й позволява да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство и да дава достоверни обяснения, относно фактите, имащи значение за делото. Извършеното инкриминирано деяние от И. Й. не е резултат от лекомислие или увлечение. Тя е осъзнавала непозволеността и наказуемостта на извършеното и е могла да предвиди последиците му.
Свид. Й. не е била привлечена към наказателна отговорност за инкриминираното деяние. Същата е била разпитана като свидетел, включително пред съдия по реда на чл. 223 НПК.
По отношение на свид. Р. А. Б. за извършеното от него в съучастие с подс. И. деяние е била постановена и влязла в сила на 27.02.2021 г. присъда № 8 от 11.02.2021 г. по НОХД № 7980/2020 г. по описа на РС Пловдив, образувано по внесен обвинителен акт по ДП № 257/2019г. по описа на РУ Труд при ОД на МВР-Пловдив, пр. пр. № 7308/2020 г. по описа на РП Пловдив. От посоченото досъдебно производство с постановление за разделяне на наказателното производство от 15.12.2020 г. на основание чл.216 ал.1 от НПК представител на Районна прокуратура Пловдив е отделил материали за настоящото досъдебно производство, предвид това, че подс. И. не е бил издирен в хода на разследването по ДП № 257/2019 г. по описа на РУ Труд при ОД на МВР-Пловдив, пр.пр. № 7308/2019 г. по описа на РП Пловдив.
Разпечатката съдържа 38 от 80 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c0879a3-aa94-4819-b862-33a21d7d54d6