Решение № 5435 от 13.08.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5435 гр. София, 13.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Станимира Иванова

Членове:

Райна Мартинова

ВИКТОРИЯ Р. МИТЕВА при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Райна Мартинова Въззивно гражданско дело № 20251100509247 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

С Решение № 6589/13.04.2025 г. по гр. д. № 27724/2024 г. по описа на СРС, 170 състав, при участието на трето лице помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, е признато за установено по отношение на Н. Н. Д. съществуването на вземане на „Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 692,22 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот с адрес гр. ****, за периода 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.01.2024 г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79 ЗЗД, сумата от 132,73 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021-14.12.2023 г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 21,47 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за м. ноември 2020 – м. април 2022 г., на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед № 5044 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.02.2024 г. по ч.гр.д. № 1893/2024 г. по описа на СРС, 170 състав, като искът е отхвърлен за 1 сумата над 692,22 лева до сумата от 744,28 лева и за периода м. април 2020 – м. август 2020 г. с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва за цената на топлинна енергия над сумата от 132,73 лева до сумата от 142,71 лева, с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 15.01.2021 г. – 14.12.2023 г. за сумата от 5,50 лева с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД. Признато е за установено по отношение на Н. К.

Д. съществуването на вземане на „Топлофикация София“ ЕАД за сумата от 346,11 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в имот с адрес гр. ****, за периода 01.12.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва за периода, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 10.01.2024 г. до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79 ЗЗД, сумата от 66,36 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2021-14.12.2023 г., на основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД сумата от 10,74 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за м. ноември 2020 – м. април 2022 г., на основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, за което е издадена заповед № 5044 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 12.02.2024 г. по ч.гр.д. № 1893/2024 г. по описа на СРС, 170 състав, като искът е отхвърлен за сумата над 346,11 лева до сумата от 372,11 лева и за периода м. април 2020 – м. август 2020 г. с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 153 ЗЕ, вр. чл. 79 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва за цената на топлинна енергия над сумата от 66,36 лева до сумата от 71,35 лева, с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД за обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 15.01.2021 г. – 14.12.2023 г. за сумата от 2,75 лева с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД.

Против решението, в частта, с която предявените искове са уважени е постъпила въззивна жалба вх. № 182415/27.05.2025 г., подадена от Н. Н. Д. и Н. К. Д., в която са изложени съображения за неговата неправилност.

Въззивниците поддържат, че по делото нямало представени безспорни и категорични доказателства за притежавано от ответниците вещно право на собственост или ползване на имот, както и да е прието наследството от 2 наследодателя. Освен това, с Решение № 2776/03.07.2024 г. по адм.д. № 746/2021 г. на ВАС била отменена т. 6.1.1. от Методиката, приложение към чл.

61, ал. 1 от Наредба № Е-РД-04.01 от 12.03.2020 г. на Министъра на енергетиката, която уреждала формулата за определяне на количеството енергия отдадена от сградната инсталация и включените в нея компоненти.

Посочват, че на името на Н. Д. е открита партида, което водело до липса на правоотношение с Н. К. Д.. Посочват, че неправилно съдът е приел, че са основателни исковете за обезщетение за забава, въпреки че не били представени доказателства за публикуване на сумите в сайта на дружеството или по друг начин. Поддържат оспорването, че не дължат сумите за дялово разпределение. Молят обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба вх. № 254708/24.07.2025 г., с който въззиваемият „Топлофикация София“ ЕАД я оспорва и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция.

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по гр.д. № 27724/2024 г. по описа на СРС, 170 състав е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация София“ ЕАД против Н. Н. Д. и Н. К. Д., с която са предявени искове с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите във връзка с чл. 149 от Закона за енергетиката и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите.

В исковата молба се твърди, че Н. Н. Д. и Н. К. Д. са потребители на топлинна енергия за топлоснабден имот гр. **** при дялове 2/3 да Н. Д. и 1/3 за Н. Д. и са клиенти на топлинна енергия за битови нужди. Поддържа, че съгласно чл. 150 от Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за битови нужди на топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни общи условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на потребители за битови нужди в гр. София, които са одобрени от КЕВР към Министерски съвет. С общите условия се регулирали 3 търговските взаимоотношения с потребителите на топлинна енергия, правата и задълженията на страните, редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия, отговорностите при неизпълнение на задълженията. Твърди, че ответниците не е упражнили правата си по чл. 150, ал. 3 от Закона за енергетиката, поради което и общите условия са влезли в сила спрямо него. Твърди, че ответниците са имали задължение да заплатят дължимите от тях суми в 45-дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на продавача като с приетите общи условия било регламентирано, че не се начислява лихва върху прогнозните стойности през отоплителния сезон, а такава се начислявала в случай, че клиента изпадне в забава, т.е. след изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за съответния отоплителен сезон. Поддържа, че ответниците не са изпълнили задълженията си да заплатят исковите суми за доставена топлинна енергия до адрес в гр. ****. В исковата молба се сочи също, че за периода от 05.2020 – 04.2022 г., ищцовото дружество е доставило топлинна енергия на насрещната страна, но ответниците не са заплатили дължимата за това цена в общ размер на 1116,42 лева. Поддържа, че за периода от 15.09.2021-14.12.2023 г. са изпаднали в забава за плащане на сумите за топлинна енергия, поради което дължат и обезщетение в размер на 214,06 лева. Поддържа, че дължима била и сумата от 32,21 лева – за дялово разпределение и обезщетение за забава на плащането му в размер на 8,25 лева за периода от 15.01.2021 г. до 14.12.2023 г. Моли да бъде установено, че ответниците дължат исковите суми разделно, както и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и направените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците Н. Н. Д. и Н. К. Д. са подали отговор на исковата молба, с която заявяват, че оспорват предявените искове.

Оспорват твърдението, че са потребители на топлинна енергия, като поддържат, че партида е открита само на името на единия от съсобствениците.

Оспорват предявените искове за суми за дялово разпределение и обезщетение за забава. При условията на евентуалност правят възражение за изтекла давност.

Към първоинстанционното дело е приложено гр.д. № 1893/2024 г. по описа на СРС, 87 състав. По заявление от 10.01.2024 г., подадено от “Топлофикация София” АД е издадена заповед за изпълнение на парично, с 4 която е разпоредено на Н. Н. Д. и Н. К. Д. да заплатят на заявителя исковите суми, но в срок е подадено възражение срещу дължимостта им.

С обжалваното решение, въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че предявеният иск е частично основателен, тъй като съществувало облигационно правоотношение между страните и е доставена топлинна енергия в процесния период на установената стойност.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните. При извършена проверка съдът намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

Във връзка с доводите, изложени във въззивните жалби съдът намира следното:

Предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.

422 във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите е допустим - предявен е от лице заявител, имащо правен интерес от установяване съществуването и изискуемостта на вземането си, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, против която е подадено възражение от длъжника.

Предявеният иск има за предмет установяване на съществуването и изискуемостта на сумата, за която гр. д. № 1893/2024 г. по описа на СРС, 170 състав е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК и е подаден в законоустановения срок. Основателността на исковете е предпоставена от това по делото ищецът да установи при условията на пълно и главно доказване следните правопораждащи факти: съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия, обема на реално доставената на ответницата топлинна енергия за процесния период, както и че нейната стойност възлиза именно на спорната сума.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да 5 монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. В §1, т.

2а от ДР на Закона за енергетиката е посочено, че „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Следователно клиент на топлинна енергия могат да бъдат само собствениците или титулярите на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот.

Във връзка с установяване на съществуването на облигационно правоотношение с ответниците са събрани писмени доказателства, от които се установява, че с Договор за продажба на държавен недвижим имот от 29.12.1978 г. К.Т. Д. е придобил по време на брака си с Н. Н. Д. апартамент № 94 в гр. ****. Установява се, че К.Т. Д. е починал на 18.10.2009 г. и е оставил като наследници по закон Н. Н. Д. – съпруга, Т. К. Д. и Н. К. Д. – синове. С договор за дарение, сключен с Нотариален акт № 51, т. І, рег. № 1875, д. № 38 от 2019 г. на Нотариус Д.Д.Т. К. Д. е прехвърлил правото на собственост върху 1/6 идеална част от процесния апартамент на брат си Н. К. Д.. При така установеното от фактическа страна, въззивният съд споделя изводите на първоинстанционния, че между ответниците Н. Н. Д. и Н. К. Д. и „Топлофикация София“ ЕАД е възникнало облигационно правоотношение.