Определение № 2883 от 26.09.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2883 гр. София, 26.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело № 20261000501246 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

С решение № 786/16.06.2026 г. по гр.д.№ 1246/2026 г. по описа на САС съдът е потвърдил решение № 260391/05.10.2025 г., постановено по гр.д.№ 17213/2018 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 12 състав; потвърдил определение № 260269/30.01.2026 г., постановено по гр.д.№ 17213/2018 г. по описа на Софийски градски съд, I г.о., 12 състав. С решението Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, с адрес: гр. София, пл. Света Неделя № 6 е осъдена да заплати на Ц. К. Ч., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 30 063.60 евро за заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС; да заплати на Ц. М. Н., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 8 589.60 евро за заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС; да заплати на С. Ц. Ч. , на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 3 006 евро за заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС и да заплати на М. Ц. Ч., на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 1287.60 евро за заплатено адвокатско възнаграждение с вкл. ДДС.

С молба от 27.07.2026 г. Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество е поискала от съда да измени решението в частта за разноските като съобрази броя на съдебните заседания, както и че ответниците били семейство, а от друга страна, че размерите на възнагражденията били прекомерни и не отговаряли на Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа и на практиката на СЕС.

Ответниците по молбата Ц. К. Ч., С. Ц. Ч., М. Ц. Ч. и Ц. М. Н. я оспорват.

Считат, че не са налице основания за намаляване на заплатените разноски.

Съдът като обсъди твърденията на страните, намира следното:

Съгласно чл.78, ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси, разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв, се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Съгласно чл.78, ал.3 от ГПК ответникът също има право да иска заплащане на направените от него разноски съразмерно с 1 отхвърлената част от иска. При отхвърляне на иска ищецът носи отговорност за разноските, направени от ответника, което означава, че по отношение на Ц. К. Ч., С. Ц. Ч., М. Ц. Ч. и Ц.

М. Н. се е породило правото да иска заплащане на направените от него в производството разноски.

При присъждането на разноските съдът се е водил от фактическата е правната сложност на делото, както и от цената на предавените искове.

Настоящият състав отчита, че част от съдебната практика приема, че при определяне на дължимото възнаграждение, което съдът присъжда, възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер - този по Наредба № 1/09.01.04 не може да бъде приложено с оглед решения на СЕС по дело C-438/22 и решение от 23.11.2017 г. по съединени дела С-427/16 и С-428/16 на СЕС. Тази практика приема, че посочените в Наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при служебното определяне на възнаграждения - те не обвързват съда и подлежат на преценка с оглед цената на предоставените услуги, като се съобразява интересът на страните по делото, видът на спора, фактическата и правна сложност на делото, количеството извършена работа. В случая съдът като отчита горните критерии и релевантните обстоятелства - от една страна размера на материалния интерес по отношение на защитата на ответниците и фактическата и правна сложност на делото, съдът намира, че няма основание за промяна на определеното като дължимо от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение.

От друга страна, становището на настоящия състав е, че посочените решения на СЕС коментират правомощието на Висшия адвокатски съвет по чл. 36 ЗА от гледна точка на ограничаване на конкуренцията в рамките на предоставянето на адвокатски услуги, или от гледна точка на възможността адвокатите да уговарят по-ниски възнаграждения, както и на ограничаване на свободата на договаряне между адвокат и клиент. Следователно решенията на СЕС защитават свободното договаряне, като ограничаването му се приема за недопустимо в определен контекст на свободната конкуренция. Това обаче няма отношение към правомощието на съда по чл. 78, ал. 5 ГПК, тъй като същото е средство за игнориране на уговореното адвокатско възнаграждение или – средство за незачитане на свободата на договаряне, в защита на която са постановени решенията на СЕС. Ограничението по чл. 78, ал. 5 ГПК защитава свободната конкуренция, като слага лимит на правомощието на съда да не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска услуга. При липса на подобно ограничение, съдът би могъл изцяло да игнорира уговорено адвокатско възнаграждение в ущърб на свободата на договаряне, срещу което именно са насочени решенията на СЕС. Лимитът на намаляване по чл. 78, ал. 5 ГПК защитава свободата на договаряне, като слага граници на правото на съда да не зачете уговореното между страните по договора за адвокатска услуга. Предвидения в закона лимит е съответен на основната идея на решенията на СЕС. По тази причина не съществува основание за допълнително намаляване под този лимит.

Предвид изложеното съдът намира, че молбата следва да бъде оставена без уважение.

Воден от изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№ 21716/27.07.2026 г. на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество с правно основание чл.248 от ГПК за изменение на решение № 786/16.06.2026 г. по гр.д.№ 1246/2026 г. по описа на САС в частта за разноските.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в 12 месечен срок от съобщаването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3