Решение № 781 от 14.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 781 гр. София, 14.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Н. СТОЙКОВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело № 20251110119031 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от *** срещу ***, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 0,73 лв. с вкл. ДДС, представляваща платена без основание сума по кредитно известие № *** към фактура № *** г. за периода от *** г. до *** г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за *** услуга № ***.

В исковата молба и уточняващи молби към нея ищецът *** твърди, че е заплатил на ответника без основание сума в размер на 0,73 лв. с вкл. ДДС, като претендира връщането й.

Сочи, че е потребител на *** *** услуги, съгласно Договор № *** с Приложение № 1 от *** г., при ответника *** за *** услуга № ***. Твърди, че ответникът е издал фактура № *** с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ *** г. – *** г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за *** услуга № ***, в размер на 11,49 лв. без ДДС.

Поддържа, че е платил пълния размер на фактурираната сума с включено ДДС. В настоящия процес претендира връщане на надплатената недължима разлика до размера от 0,73 лв. с ДДС. За посочената разлика твърди, че ответникът е издал кредитно известие № *** към процесната фактура № *** г., като счита, че с това си действие ответникът е признал, че я е събрал неоснователно за *** услуга № ***, следователно дължи връщането й. Моли за уважаване на иска. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника ***, с който оспорва предявените искове. Твърди, че действително между него и *** е сключено представеното от ищеца Приложение № 1 от *** г. Това, което не е посочено от ищеца и което е видно от представената по делото фактура № *** е, че в същата е отчетено предоговаряне на тарифния план за услугите, като предходните са уговорени съгласно Приложение № 1 *** *** *** услуга *** от 1 от ***г. и Приложение № 1 *** *** *** услуга от ***г. В процесната фактура № *** за *** услуга № *** всички суми са начислени правилно, като е съобразено предоговарянето на тарифния план за услугата. Оспорва, че ищецът е заплатил цената на процесната фактура, включително и претендираната сума по съображения, че видно от изложеното в исковата молба, договорът между страните е сключен за предоставянето на *** услуги. Също така, от исковата молба става ясно, че ищецът е с персонал по-малък от 10 души, от което извежда извод, че ищцовото дружество не е ползвател на всичките *** услуги - предмет на договор, а услугите са ползвани от лица, 1 които не са служители и/или не са свързани по някакъв начин с ищеца. В тази връзка, процесната сума е заплатена в брой от такова лице в качеството му на ползвател на услугата и ако има нещо неправомерно начислено във процесната фактура, то следва да се възстанови на платилото я лице, а не на ищеца, тъй като по този начин ищцовото дружество ще се обогати неоснователно за сметка на лицето, платило цената на фактурата. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице валидно правно основание за получаването й, съответно задържане на полученото.

С неоспорения и приет за окончателен доклад по делото на основание чл. 153 ГПК са отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:1. наличие на договорни отношения между *** в качеството му на *** и *** в качеството му на клиент относно ***-*** услуги, предмет на договор № ***, ведно с приложения към него, за ползване на *** *** *** услуги чрез *** телефонен номер ***; 2. във връзка с договор № ***, ведно с приложения към него, за ползване на *** *** *** услуги чрез *** телефонен номер *** ответното дружество е издало фактура № *** с период на фактуриране /респективно потребление на услугите/ *** г. – *** г. за сумата 11,49 лв. без ДДС 3. сумата по фактурата, част от която е исковата сума, е платена.

В открито съдебно заседание на 16.12.2025 г. за безспорно и ненуждаещо се от доказване е отделено още, че ответникът е издал кредитно известие № *** към процесната фактура № *** г. за сумата от 0,73 лв. с ДДС с получател ищцовото дружество.

Основание за издаване на кредитно известие възниква, за да се поправи грешка във вече издадена фактура, с която клиентът погрешно е бил задължен да плати по-висока стойност за договорената доставка. Абсолютно необходимо условие за неговото издаване е наличието на предходно издадена фактура, чиято данъчна основа се намалява чрез съответното кредитно известие. Съдът приеме, че с издаването на този първичен счетоводен документ, ответникът е признал, че е начислил неоснователно, в повече, за доставените услуги такси в размер на 0,73 лв. с ДДС, поради което и надплатената разлика по фактурата, за която е издал кредитното известие, подлежи на възстановяване на ищеца.

Съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не се установява, че плащането е извършено от ищеца. Плащането е извършено по издадена от ответника фактура на дружество – ищец (задължено лице по нея), с което безспорно се намира в договорно правоотношение. Без правно значение е дали плащането е извършено от трето за спора лице, тъй като същото е използвано за погасяване на задължения на *** към ответника. Всяко задължение може да бъде изпълнено от трето лице, дори против волята на кредитора, освен ако той има интерес то да бъде изпълнено лично от длъжника, какъвто не е настоящият случай. В случая се касае за изпълнение на парично задължение и то може да се направи от всеки. Третото лице може да действа от името на длъжника и даизпълнява като негов представил. Възможно е да изпълнява и от свое име. Ирелавантни за правния спор са отношенията между ищеца и това трето лице, може да са свързани с дарение, заем и др., т.е. след изпълнението може дори да не възникне право на регрес.

Не се представени доказателства, че ответникът е върнал сумата, която е признал, че дължи, т.е. че е погасил задължението си, произтичащо от неоснователно обогатяване, чрез валиден правен способ.

С оглед на гореизложеното, предявеният иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД се явява основателен и следва да бъде уважен. Следва да бъде присъдена, като законна последица от уважаването на иска, законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба пред съда до окончателното изпълнение.

2

По разноските:

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът ***. Ищцовото дружество претендира разноски в размер на 200 лв., от които 50 лв. – държавна такса и 150 лв. – адвокатско възнаграждение. Ответникът своевременно е релевирал възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което съдът намира за неоснователно, поради абсолютната стойност на заплатения адвокатски хонорар, и обстоятелството, че процесуалният представител на ищеца, въпреки че не се е явил в проведеното открито съдебно заседание по делото, освен искова молба е депозирал и молба-становище, в която е развил подборни съображения за основателност на предявения иск.

Така мотивиран, Софийски районен съд,

РЕШИ:

ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 0,73 лв. с вкл. ДДС, представляваща платена без основание сума по кредитно известие № *** към фактура № *** г. за периода от *** г. до *** г., съдържаща месечни абонаментни такси (МАТ) за *** услуга № ***, ведно със законната лихва, считано от на подаване на исковата молба в съда – *** г., до погасяването на задължението.

ОСЪЖДА „***, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, да заплати на ***, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 200 лв., представляваща разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3