Решение № 260005 от 15.06.2024, Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

№260005/15.06.2024 г. гр. П.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПАЗАРДЖИШКИЯ

ОКРЪЖЕН СЪД,

Търговско отделение, на двадесет и втори януари две хиляди двадесет и четвърта година в открито заседание, в състав:

ОКРЪЖЕН

СЪДИЯ: ЕЛЕОНОРА СЕРАФИМОВА и секретар: ВИОЛЕТА БОЕВА, като разгледа докладваното от съдия СЕРАФИМОВА т.д.№ 243 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано по искова молба, депозирана от „И.“ АД, ЕИК****, със седалище и адрес на управление: гр.С. , район „Т. “, бул. „Б. “ **против М.Г.М., ЕГН **********,*** и против А.Д.Х., ЕГН **********,*** Претенцията на ищеца по чл.422 от ГПК е да се признае за установено, че М.Г.М., ЕГН ********** и А.Д.Х., ЕГН ********** дължат при условията на солидарност на „И.“ АД, следните суми, произтичащи от Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № ** от ****г., Анекс №** от ***г., Анекс № ** от ***г., Анекс №** от ***г. и Анекс №** от ***г. и съгласно заповед за изпълнение и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №****г. по описа на ПзРС, а именно:

-

Главница: 177 177,76 лева;

-

Просрочена договорна /възнаграднтелна/ лихва върху главницата: 16 760,95 лева за периода от 26.01.2017 г. до 02.01.2018 г. включително;

-

Лихва за забава върху просрочена главница: 5 877,77 лева за периода от 26.01.2017 г. до 21.02.2018 г. включително;

-

Такса управление по кредита: 531,53 лева;

-

Такси за поддържане на разплащателна сметка: 57,68 лева;

-

Дължима застрахователна премия: 333,99 лева;

-

Такси за връчване на нотариални покани: 314,40 лева.

Претендират се разноските по настоящото дело, както и тези, направени по заповедното производство с конкретно посочен размер.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди, че по силата на сключени Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № ** от ****г., Анекс № ** от ***г.; Анекс № **от ***г.; Анекс № ** от ***г. и Анекс № ** от ***г. към него, банката предоставила на кредитополучателя М.Г.М., потребителски кредит в размер на 195 000 лева. Съгласно чл.4, ал.1 от договора кредитополучателят поел безусловно и неотменимо задължението да изплати дължимите по договора главница, лихви, неустойки, такси и комисиони, ведно с всички разноски, като погасява кредита на 240 равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска от 1 868,89 лева с краен срок за погасяване 26.12.2026 г. Вноските били дължими на 26-то число, считано от месеца следващ първото усвояване на суми по кредита, съобразно погасителен план, представляващ Приложение №1, неразделна част от договора за кредит. Според чл.3, ал.1 страните се съгласили банката да начислява годишна фиксирана лихва по кредита в размер на 9,9 %.

Целият размер на кредита от 195 000 лв. бил усвоен еднократно на 03.01.2007 г.

В молбата са изложени обстоятелства, описващи сключените към договора анекси. С подписването на Анекс № ****г. и Анекс №****г. към договора били предоговорени условията по кредита във връзка с предоставяне на гратисен период, а към анексите били подписани и съответните погасителни планове, отразяващи падежите на задълженията за погасяване на кредита. Сочи се, че с подписването на Анекс №3, страните уговорили 12-месечен гратисен срок по главницата за издължаване на кредита за периода от 26.11.2012 г. до 26.11.2012 г., през който лихвения процент бил определен на 3,10 % (три цяло и една десета процента),а след изтичането му - на 10,40 % (десет цяло и четири десети процента). По аналогичен начин, с анекс №4 страните отново договори 12-месечен промоционален период обхващащ периода от 26.02.2014 г. до 26.01.2015 г., през който лихвения процент бил 6% (шест процента), а след изтичането му–10.27% (десет цяло и двадесет и седем стотни процента). Пояснено е, че с подписването на Анекс № 2, втория ответник А.Х., встъпила при условията на чл. 101 от ЗЗД като солидарен длъжник в задълженията на кредитополучателя, произтичащи от процесния договор кредит и последващите анекси към него.

Изложени са твърдения, че кредитополучателят и солидарният длъжник не изпълнявали задълженията си за погасяване на кредита, съгласно подписания погасителен план, считано от 26.02.2017г., като просрочените вноски възлизал на 11 броя по главница и по лихвите.

За това и при спазване изискванията на чл.60, ал.2 ЗКИ банката упражнила правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем за което уведомила длъжниците със съответните нотариални покани, като тази на М.М. е връчена на 28.12.2017г., а на А.Х. на 03.01.2018г.. И на двамата била дадена възможност за издължаване на кредита в 7-дн.срок, което право не било упражнено.

Поради липса на изпълнение на 22.02.2018 г. ищецът подал заявление по реда чл. 417 ГПК. Против ответниците за процесните суми била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение от ****г. по ч.гр.д. № ****г. на РС-П.. На 13.07.2018 г. ищецът бил уведомен, че срещу така издадената заповед е подадено възражение от длъжниците М.М. и А.Х., което обуславяло и интереса му от завеждане на настоящия иск.

В законоустановения по чл. 367, ал.1 ГПК от двамата ответници, чрез пълномощниците им адв. В.Т. и адв. Н.Т., са подадени отделни отговори на исковата молба, съдържащи идентични съображения.

От солидарния длъжник А.Х. е въведено отделно възражение за липса на облигационна обвързаност по отношение на процесния кредит, тъй като същата не била подписвала посочените Анекси №2, №3 и №4 към договора за кредит и поради това оспорва съдържанието и истинността им.

В отговорите се оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на вземанията, предмет на претенцията, тъй като поради нередовност на връчването цитираните нотариални покани, изпратени поотделно на всеки един от ответниците, не произвели целения правен ефект в светлината на разрешенията, дадени с т.18 на ТР №4/18.06.2014г. по т.д. №4/2014 г. на ОСГТК на ВКС. Навеждат се обстоятелствени доводи, че процедурата по връчване на нотариалните покани е опорочена, в която връзка е направен подробен анализ за съответствието на извършените нотариални действия с изискванията на чл.

37-58 от ГПК във вр. с чл. 50 ЗННД. За да се приеме, че е налице хипотезата на чл. 47, ал.5 ГПК, нотариусът следвало да събере достатъчно данни, че съответния адресат не живее на съответния адрес, което в случая не било сторено.

По отношение на ответницата Х. се възразява, че уведомлението до нея било залепено само и единствено на входната врата на сградата, но не и на входната врата на жилището й, без да са били събрани налице данни, че до жилищната й врата липсва достъп, респ. че липсва достъп до пощенската й кутия, съобразно изискванията на закона.

Отделно, от ответниците се оспорват и доводите относно твърденията за неизпълнение на договора за кредит. Твърди се, че в периода от цитираната начална дата на просрочието 26.02.2017 г. до 31.12.2017 г. кредитополучателят извършил няколко плащания в размер на 1524 лв. Освен това в периода 2007г. - 2015г. същият заплащал вноски в по-голям размер от договорения, като по този начин погасявал предсрочно част от кредитните си задължения. Твърди се, че в периода 2007 г. – 2014 г., длъжникът внасял суми в размер на 2000 лв. или 2100 лв. почти всеки месец и еднократно 1900 лв., които били в по-голям размер от дължимата месечна погасителна вноска (1868,89 лв.), като по този начин погасявал частично и вноските си за последващ период.

Изведен е извод, че по този начин, била погасявана голяма част от описаните просрочени вноски и затова не настъпили основанията за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.

Отделно е въведено възражение за погасяване на вземанията по кредита чрез новиране на задълженията. Сочи се, че подписаният Анекс №3 и последващия го Анекс №4 имат правното значение на два поредни договора за новация по смисъла на чл.107 ЗЗД, с които страните заместили задълженията по договора за кредит с нови, вследствие на което старите задължения се погасили.

Във връзка с претендираните наказателни лихви и неустойки, уговорени в чл.3, ал.2 и ал.3 от договора, ответниците се позовават на нищожността им на основание чл.26, ал.1 ЗЗД - поради противоречие с добрите нрави. Противни на добрите нрави били направените уговорки за заплащане на компенсаторна лихва от 10 пункта, която да се дължи отделно от договорената възнаградителната лихва и отделно от това при просрочие на лихва, да се дължи още 0,05 % върху просрочената сума.

По отношение на неустоечната клауза се възразява, че нейната цел в конкретния случай излизала извън присъщата й обезщетителна функция и с плащанията по нея ищецът удовлетворявал свои несъществуващи вземания, размерът на които бил достатъчен, за да покрие евентуално просрочените вноски. Освен това определената неустойка била прекомерна и следвало да се намали по реда на чл. 92, ал. 2 ЗЗД.

В срока по чл.372 от ГПК от ищеца са подадени отделни допълнителни искови молби против двамата ответници, в които по идентичен начин са оспорени изцяло всички възражения, направени с писмените им отговори, включително и възраженията за нищожност на клаузите по договора, каещи уговорените наказателни лихви и неустойка като са развити подробни съображения.

В срока по чл.373 ГПК от двамата ответници, чрез пълномощниците им, са подадени и отделни отговори на допълнителната ИМ, в които изцяло се поддържат възраженията и доказателствените искания, посочени и в първоначалните им отговори, като нови такива не се правят.

Страните по делото са представили доказателства за установяване на твърдените от тях факти и обстоятелства.

Съдът след като съобрази доводите на страните, както и прецени приетите по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност приема при условията на чл.235 от ГПК следното от фактическа и правна страна:

Предявеният иск е с правно основание чл.422 от ГПК във връзка с чл.415 от ГПК. Разпоредбата на чл.422 от ГПК е специална процесуална норма, гарантираща възможността на кредитора да упражни правото си на иск за установяване съществуване на вземане, реализирано по реда на заповедното производство в хипотезата на подадено възражение от страна на длъжника.

От приложеното към настоящето дело копие на ч.гр.д.№ ***г. по описа на РС-П. се установява, че в полза на ищцовата банка е била издадена Заповед за изпълнение № ***/****г. и изпълнителен лист по реда на чл. 417 ГПК против двамата ответници за процесните суми. На 25.06.2015г. (п.кл.

20.06.2018г.) е постъпило възражение от длъжника М.М., че не дължи изпълнение на вземането. На 27.06.2018 г. (п.кл. от 31.05.2018) г. е постъпило възражение от длъжника А.Х., че не дължи изпълнение на вземането. Съдът приема, че възраженията на ответниците по чл. 414 ГПК са постъпили в законоустановения срок (ПДИ на длъжника М.М. е връчена чрез пълномощник на 06.06.2018г., а ПДИ на А.Х. - на 19.05.2018 г. при условията на чл.44, ал.1 от ГПК). Заявителят е уведомен за така постъпилите възражения на 13.07.2018 г. и в законоустановения 1-месечен срок е предявил претенцията си по исков ред поради което предявеният иск по чл.422 от ГПК се явява процесуално допустим.

От фактическа страна след анализ на приетите по делото доказателства, съдът приема следното:

Не се спори, а и от приетите по делото писмени доказателствата се установява, че по силата на сключени Договор за потребителски кредит на физическо лице срещу ипотека № ** от ****г., Анекс № ***г.; Анекс № ***г.; Анекс № ***г. и Анекс № *** г. към него, ищцовата банка е предоставила на кредитополучателя М.Г.М., потребителски кредит в размер на 195 000 лева.

Съгласно чл.4, ал.1 от договора кредитополучателят поел безусловно и неотменимо задължението да изплати дължимите по договора главница, лихви, неустойки, такси и комисиони, ведно с всички разноски, като погасява кредита на 240 равни месечни анюитетни вноски, включващи главница и лихва, с размер на всяка вноска от 1 868,89 лева с краен срок за погасяване 26.12.2026 г. Вноските били дължими на 26-то число, считано от месеца следващ първото усвояване на суми по кредита, съобразно погасителен план, представляващ Приложение №1, неразделна част от договора за кредит, копие от който е приет по делото. От същия е видно, че на всяка страница са положени подписи както от М., така и от представител на банката.

Разпечатката съдържа 50 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/7c061c1e-526c-4d00-95a0-d0f70baaa071