Решение № 3131 от 09.11.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3131 гр. София, 09.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Катя Хасъмска

Членове:

Таня Кандилова

Емилия Александрова при участието на секретаря Кристина П. Георгиева като разгледа докладваното от Таня Кандилова Въззивно гражданско дело № 20221100507312 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.258-273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Д. К. И. срещу Решение № 20191467/20.09.2021 г., постановено по гр. дело № 5732/2021 г. по описа на Софийския районен съд, 91-ви състав, в частта, в която е уважена подадената срещу него от П. К. Н., действаща лично и в качеството на майка и законен представител на малолетния К. Д. И., молба за защита по реда на Закон за защита от домашно насилие (ЗЗДН), както и в частта, в която е прието, че насрещната молба за защита от домашно насилие на Д. К. И. е подадена само в лично качество. В жалбата са развити оплаквания за неправилност и необоснованост на съдебното решение. Отправено е искане за отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което да се отхвърли молбата на П. К. Н., действаща лично и в качеството на майка и законен представител на малолетния К. Д. И. молба за защита по реда на 1

Закон за защита от домашно насилие (ЗЗДН), както и да се допълни първоинстанционното решение като се уважи искането за издаване на заповед за защита от домашно насилие в полза на малолетния К. Д. И. срещу майката П. К. Н..

В срока по чл.17, ал.4 ЗЗДН П. К. Н. и малолетния К. Д. И., действащ чрез неговата майка и законен представител на П. К. Н., са депозирали отговор на въззивната жалба, в който излагат съображения за нейната неоснователност.

Предмет на въззивно разглеждане е и въззивна жалба на П. К. Н., действаща лично и в качеството на майка и законен представител на малолетния К. Д. И., срещу Решение № 20191467/20.09.2021 г. по гр. дело № 5732/2021 г. по описа на Софийския районен съд, ГО, 91-ви състав в частта, в която е уважена подадената от Д. К. И. срещу П. Н. молба за защита по реда на Закон за защита от домашно насилие (ЗЗДН), както и в частта относно наложените срещу Д. К. И. мерки за защита и глоба. В жалбата се развиват съображения за неправилност решението в атакуваните му части. Отправено е искане за отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части и постановяване на друго, с което да се отхвърли молбата на Д. К. И. за защита от домашно насилие срещу П. К. Н. с произтичащите от това последици, и с което да се измени първоинстанционния съдебен акт, в частта, в която срещу Д. К. И. са наложени мерки за защита, като на последния се наложат мерките по чл.5, ал.1 т.1 и т.3, пр.1, 2 и 3 ЗЗДН за срок от 18 месеца и да се увеличи наложената по чл.5, ал.4 ЗЗДН глоба до максималния, предвиден в закона размер.

Предвид обстоятелството, че във въззивната жалба на Д. К. И. е инкорпорирана и молба по чл.250 ГПК, с определение № 1363/17.02.2022 г., постановено по гр.д.№ 1/2022 г. на СГС, ГО-Брачни състави, І-ви въззивен брачен състав, първоначално образуваното въззивно производство е прекратено и делото върнато на районния съд за произнасяне по молбата на Д. К. И. за допълване на първоинстанционното решение по искането му за издаване на заповед за защита от домашно насилие в полза на малолетния К.

Д. И. срещу майката П. К. Н..

С решение № 20035642/13.05.2022 г. по гр. дело № 5732/2021 г., СРС, ГО, 91-ви състав е оставил без уважение молбата на Д. К. И., инкорпорирана 2 във въззивна жалба с вх.№ 25154616/21.10.2021 г., за допълване на постановеното по същото дело решение № 20191467/20.09.2021 г. с произнасяне по искането му за издаване на заповед за защита от домашно насилие в полза на малолетния К. Д. И. срещу майката П. К. Н.. Решението по чл.250 от ГПК е влязло в сила на 23.06.2022 г. и не е предмет на въззвино разглеждане.

Въззивните жалби са допустими. Подадени са в срока по чл. 259 ГПК от страни в първоинстанционното производство, притежаващи правен интерес от обжалването и са насочени срещу подлежащ на въззивно обжалване, по силата на чл. 258 ГПК, валиден и допустим съдебен акт.

Софийският градски съд, като прецени относимите доказателства и доводи, приема за установено следното:

Първоинстанционният съд е сезиран с молба от П. К. Н. и К. Д. И., малолетен, действащ чрез неговата майка и законен представител П. К. Н., срещу Д. К. И. за защита от домашно насилие, осъществено на 22.01.2021 г., подробно описано в молбата.

На 02.02.2021 г. СРС е издал, на основание чл.18, ал.1 ЗЗДН, заповед за незабавна защита в полза на П. К. Н. и К. Д. И. срещу въззивника и въззвиваема страна Д. К. И. и с разпореждане № 20030019 от същата дата е насрочил разглеждане на делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните. За произнасянето на съда Д. И. е редовно уведомен на 04.02.2021 г.

С молба вх. № 25021867 от 08.02.2021 г., наречена отговор – насрещна молба, въззивникът и въззвиваема страна Д. К. И. е изложил твърдения за осъществено по отношение на него домашно насилие на 22.01.2021 г. от страна на П. Н., като го е описал по начин на извършване и е поискал от съда издаване на заповед за защита, с която на последната бъдат наложени мерките по чл.5, ал.1, т.3 и т.5 ЗЗДН в максимален срок.

Първоинстанционният съд е приел искането на Д. К. И. по реда на §1 от ЗР на ЗЗДН, вр. с чл.211 ГПК за съвместно разглеждане и с решение № 20191467/20.09.2021 г. по гр. дело № 5732/2021 г. Софийският районен съд, ГО, 91-ви състав е уважил както първоначалната, така и насрещната молба, издал е заповед за защита, с която е задължил Д. К. И. да се въздържа от домашно насилие спрямо П. К. Н. и малолетния К. И. и е задължил Д. К. И. да 3 посещава специализирана програма в "Център отворена врата", на адрес : гр.София, ж.к.*******, тел. ******* за срок от 18 месеца; наложил му е глоба в размер на 500 лева и го е осъдил да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева. С решението си първоинстанционният съд се е произнесъл по насрещна молба за защита, предявена от въззивника и въззиваема страна Д. И. в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН, като е задължил П. К. И. да се въздържа от домашно насилие спрямо Д. К. И., задължил последната да посещава специализирана програма в "Център отворена врата", на адрес : гр.София, ж.к.*******, тел. *******; наложил й е глоба в размер на 500 лева и я е осъдил да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25 лева.

С решението съдът се е произнесъл и по отговорността за разноските.

Въззивният съд, като прецени приетите относими доказателства по делото и обсъди доводите на страните по реда на въззивното производство, прие за установено следното:

Първоинстанционният съд неправилно е приел, че процесният насилнически акт, който се твърди да е извършила П. Н. спрямо Д. И. на 22.01.2021 г., е доказан. Представената декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, макар и да съдържа предвидените в закона реквизити, не е достатъчна да установи твърдяното домашно психическо и емоционално насилие срещу И..

Това е така, защото в случая не е налице хипотезата на чл.13, ал.3 ЗЗДН, допускаща издаване на заповед за защита от домашно насилие само въз основа на декларация от пострадалия, тъй като по делото са събрани и други доказателства, включително е разпитан свидетел очевидец на случилото се между страните на процесната дата 22.01.2021 г. При това положение депозираната декларация от Д. И., както разбира се и тази, депозирана от П.

Н., следва да се преценят в съвкупност с останалите събрани по делото доказателства. Данни за домашно насилие извършено от П. Н. спрямо бившия й съпруг Д. Н. на 22.01.2021 г. се съдържат единствено в посочената по –горе декларация, но тя не кореспондира с останалите събрани по делото доказателства. Точно обратното - опровергава се от тях. Разпитаната от първоинстанционния съд свидетел С.А. Н. не съобщава за никакво домашно насилие, което П. Н. да е извършила спрямо Д. И. по време на инцидента от 22.01.2021 г. Такива данни не изнася и детето К. при изслушването му от въззивния съд по реда на чл.15 от ЗЗДН, а свидетелката Г.А.Т. не е дала показания за твърдяното насилие на 22.01.2021 г. и не е била очевидец на 4 срещата между страните на същата дата. Свидетелката Н. К. установява емоционално състояние на детето и майката непосредствено след инцидента.

Районният съд правилно е кредитирал показанията на единствения очевидец – свидетеля С.А. Н., въпреки роднинската й връзка и евентуалната заинтересованост на свидетелката в полза на майката и детето, защото показанията й изцяло кореспондират с останалите събрани по делото доказателства, но е направил неправилни изводи въз основа на тях, съпоставяйки и преценявайки ги с декларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН на Д.

И.. Приемайки за доказано, че декларираните от Д. И. действия, изразяващи се във вербална агресия с употреба на груби думи по отношение на него от страна на П. Н. "хронологично" са се случили преди свидетелката С.А. Н. и детето К. да се качат на площадката пред жилището, противно дори на изложените в насрещната молба твърдения, районният съд е направил неправилни и в разрез с доказателствената съвкупност изводи. От съвкупната преценка на събрания по делото доказателствен материал, вкл. гласните доказателства, не се установява П. Н. да е извършила твърдяното домашно психическо и емоционално насилие над бившия си съпруг, поради което първоинстанционното решение в частта, в която е признато за установено извършването на акт на домашно насилие от П. К. Н. и е издадена заповед за защита по ЗЗДН в полза на Д. К. И. с наложените защитни мерки, вкл. относно предупреждението за последиците по чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН, и в частите относно наложената глоба и присъдените такса и разноски, е неправилно и следва да се отмени, а молбата на Д. К. И. за защита по ЗЗДН – да се остави без уважение.

Наведените доводи в жалбата на Д. И., че изводите на първоинстанционния съд за наличие на извършено от него домашно насилие не се подкрепят от събраните по делото доказателства, са несъстоятелни.

Правилно, въз основа на доказателствената съвкупност, районният съд е приел за доказано, че на 22.01.2021 г. в гр.София, ж.к.“*******“, ул.“*******, на площадката пред ап.15, Д. И., при опита му да осъществи незабранен контакт с детето си К. Д. И. – да го вземе за осъществяване режима на лични отношения, и при явно изразено противопоставяне от детето за това, е проявил вербална и физическа агресия към бившата си съпруга, като наред с грубия и заплашителен тон е бутал последната, ударил й е шамар, стискал я за ръката, дърпал я за косата, ударил я по главата и я душил с две ръце. Всичко 5 това се е случило в присъствието на детето им К. Д. И., което крещяло за помощ, а бащата му казвал, че ще го вземе с полиция и със съдя –изпълнител, наричайки го „женчо“. Последното е осъществено в присъствието на майката на Н. (свидетелката С.А. Н.), която също викала за помощ и умолявала И. да преустанови физическата агресия, след което се намесела, като застанала между дъщеря си и внука си от една страна и И. от друга. След намесата на свидетелката, П. Н. успяла да позвъни на телефон 112, поради което И. си тръгнал. Описаното поведение на Д. И. се установява от декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН на П. Н., която е допустимо доказателствено средство (арг. от чл. 9, ал. 3, във вр. с чл. 8, т. 1, предл. 1 от ЗЗДН), не само защото съдържа всички индивидуализиращи белези на насилническите актове, а защото не са събрани никакви доказателства, които да противоречат, да са по-убедителни от нея или да подлагат под съмнения изложени в нея обстоятелства. Точно обратното, декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН на П. Н. кореспондира и се допълва от останалите събрани по делото доказателства – показанията на свидетел очевидец (С. Н.); показанията св.Н. Н. – възприела непосредствено след инцидента състоянието на детето К. И. и неговата майка; СМУ № 29.01/2021 г., установяващо констатирани от съдебен лекар увреждания при преглед на П. Н. в 12 часа на 23.01.2021 г. – охлузвания на шията, кръвонасядания на дясната ръка, със заключение, че тези увреждания са в резултат от действието на твърди тъпи и тъпоръбести предмети и могат да се получат по време и начин съобщен от пострадалата (пострадалата е съобщила за нанесен й побой към 18 часа на 22.01.2021 г.) и от споделеното от детето при изслушването му от въззивиня съд по реда чл.15 от ЗЗДН.