Решение № 18924 от 21.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 18924 гр. София, 21.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 59 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: *********** при участието на секретаря ******** като разгледа докладваното от *********** Гражданско дело № 20231110164044 по описа за 2023 година

Производството е образувано по искова молба, подадена от Т. А. Ж., ЕГН: **********, чрез адв. Е. С. от САК, със съдебен адрес: *********, срещу ***********, седалище и адрес на управление: *********, представляван от ректора проф. дн инж. ********* с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание, както следва:

1. по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението, извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № ********** г. и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № ********** г. на ректора на ********, за незаконно и неговата отмяна;

2. по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението работа – „доцент, висше училище“ във Факултет по транспорта – Механика, в ********;

3. по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на отвеника за заплати на ищеца сумата от 6 841,56 лв., представляваща обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението, а именно за периода от 21.09.2023 г. до 30.11.2023 г. (след допуснато изменение на иска на основание чл. 214 ГПК), ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 22.11.2023 г., до окончателното изплащане;

4. по чл. 226, ал. 2, вр. ал. 3 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5 183 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от неоформянето на трудовата книжка при прекратяване на трудовото правоотношение между страните;

5. по чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника сумата от 2 280, 52 лв., представляваща обезщетение по 1 чл. 221, ал. 2 КТ при дисциплинарно уволнение, извършено със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № ********** г. и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № ********** г. на ректора на ********.

В исковата молба се твърди, че страните били в трудово правоотношение, възникнало по силата на трудов договор № I-2837 от 16.10.2013 г., изменено с допълнително споразумение № *********, по силата на който ищецът заемал длъжността „доцент, висше училище“ в Транспортен факултет – катедра „Механика“, с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1654 лв. и допълнитено възнаграждение за трудов стаж и професионален опит в размер на 236,52 лв. и за научна степен в размер на 390 лв., или общо 2280,52 лв., за неопределен срок. Ищецът получил длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност – „доцент, висше училище“, с което е приел да изпълнява описаните в нея задължения. През м.08.2023 г. срещу ищеца започнала процедура за търсене на дисциплинарна отговорност поради съмнения на работодателя, че ищецът е нарушил трудовата дисциплина, като не се явява на работа. Преди това работодателят със заповед определил комисия, която да извършва в определени часове на деня, в продължение на три дни, проверка в кабинета, в който работел ищецът.

Ищецът представил писмени обяснения, като процедурата за търсене на дисциплинарна отговорност приключила с налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед за налагане на дисциплинарно наказание № ********** г. Впоследствие била издадена и Заповед за прекратяване на трудово правоотношение № ********** г. с правно основание чл. 330, ал. 2, т.

6 КТ, с която работодателят е поискал да му бъде заплатено обезщетение по чл. 221, ал. 2 КТ. След едностранното прекратяване на трудовото правоотношение между страните от страна на ответника, ищецът се регистрирал като безработен в Бюрото по труда. Ищецът оспорва законността на уволнението с доводи за допуснати нарушения на процесуални и материалноправни норми. На първо място, оспорва твърдението, че в дните 15, 16 и 17.08.2023 г. не се е явил на работа. Не оспорва, че за тези дати не му е разрешавано ползването на отпуск, не е представил болничен лист и не е бил командирован, като твърди, че е искал да ползва полагаемия му се платен отпуск и е разговарял за това със служители на ответника, отговарящи за тази процедура, но до последно не е получил потвърждение за съгласието на работодателя. Отделно от това, счита, че констатираното от комисията нарушение „наявяване на работа“, установено след извършени проверки и описано като ненамирането на ищеца в кабинет № 1426 в точно опредлен момент на посочените дни, по-скоро сочи, че той не се е намирал физически в кабинет № 1426 в посочените в заповедта точен час в съответните дни. Сочи, че комисията не е протоколирала период от време, което да предположи продължително отсъствие, за да обоснове евентуално нарушение „неявяване на работа“, а констатирала отсъствие в определено време – фиксирани час и минута, която констатация определяла, че точно в този час и минута, ищецът 2 не е бил в своя кабинет. Оспорва методите на работодателя за установяване на нарушение „наявяване на работа“ – чрез проверка в кабинет, в определен час и минута, както и срещу квалифицирането на неоткриването на преподавател в кабинет като неявяване на работа, доколкото в т. 1.1. от утвърдения от работодателя Правилник за вътрешния трудов ред в ******** било регламентирано, че научно-преподавателският персонал, част от който бил и ищецът, е длъжен да присъства в съответното звено на университета минимум четири астрономически часа, всеки работен ден, в които били включени и лекторски часове и приемно време. С оглед изложеното счита, че посочените в уволнителната заповед час и минута на съответен ден, в които не е бил открит от комисията в кабинет № 1426, не биха могли да бъдат приети за доказателство нито, че не се е явил на работа в съответния ден, нито, че не е спазил минималното 4-часово присъствие, при положение, че работното време обхващала 8-часов ден, в който един преподавател трябва да има минимално 4-часово присъствие, без да е разписано правило за последователност на тези 4 астрономически часа, нито да е поставено условие същите да бъдат прекарани на определено място, в определен работен кабинет. В допълнителното споразумение към трудовия договор ясно било посочено, че мястото на работа ищеца е в Транспортния факултет – Механика, което всъщност определяла територия, а не кабинет. Освен това, сочи, че в писмените си обяснения е информирал работодателя си за част от работните процеси, с които се е занимавал през този летен, непреподавателски за висшето училище период, както и за проведените работни разговори с негови колеги на територията на Транспортния факултет. На следващо място, твърди, че нарушенията в уволнителната заповед не съответстват на правната квалификация, с която е квалифицирано дисциплинарното нарушение, тъй като в уволнителната заповед била посочена нормата на чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – неявяване на работа в течение на два последователни работни дни, а описанието на нарушенията били основани на извършени проверки в кабинет, в конкретно часово време (час и минута), което по-скоро поставяло въпроса за уплътняване на работното време от страна на ищеца или преждевременното му напускане на мястото на работа, но не и за неявяване на работа. На следващо място, твърди, че дисциплинарното наказание „уволнение“ било наложено за деяние „неявяване на работа“, а писмените обяснения били поискани във връзка е ненамирането на ищеца в кабинет, след като е потърсен в него. На следващо място, твърди, че дисциплинарно производство, включително и при определяне на дисциплинарното наказание, не били взети под внимание и преценяване тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено, както и поведението на служителя, тъй като в нито един документ в това производство нямало данни за вината на служителя, като част от задължителната формула за определяне на наказанието, освен тежестта на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. На следващо място, твърди, че дисциплинарното наказание „уволнение“ не е наложено от работодателя или от определено от него длъжностно лице с ръководни 3 функции или от друг орган, оправомощен със закон, каквото е императивното изискването на чл. 192, ал. 1 КТ. Твърди, че трудовата му книжка не е оформена по надлежния ред. В нея липсвало вписване на данните, подлежащи на вписване, съглансо чл. 6, ал. 1 от Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж. Невписването на данни и респ. неоформената трудова книжка го възпрепятствало да кандидатства за работа и да сключва нови трудови договори. Ето защо моли съда да постанови решение, с която да уважи предявените искове. Претендира разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника ******** за отговор, като в срока по чл. 131 ГПК е постъпило становище по същата чрез юрк. Е. В.. Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва изложените в исковата молба твърдения за незаконосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца. Твърди, че дисциплинарното наказание е наложено на основание чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ за неявяване на работа в два последователни дни. Дисциплинарното производство срещу ищеца било образувано по повод доклад от ръководителя на катедра „Механика“, който бил и пряк административен ръководител на ищеца. В тази връзка със Заповед № 2377/15.08.2023 г. работодателят назначил комисия, която да извърши нарочна проверка за спазване на трудовата дисциплина в катедра „Механика“.

Комисията обективирала констатациите си в протокол от 17.08.2023 г., в който били посочени точните начални часове и работното помещение на проверката с оглед максимална прецизност при изясняване на обстоятелствата за явяване или неявяване на служителя на работа. С покана по чл. 193, ал. 1 КТ ищецът бил поканен да даде обяснения за неявяването си на работа в дните 15, 16 и 17.08.2023 г. и неговите обяснения били за целия период 15-17.08.2023 г., а не за неприсъствие в конкретни часове през тези дни, поради което счита, че правната квалификация по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ съответства на описаното в заповедта нарушение. Сочи, че в дадените от ищеца обяснения същият е потвърдил, че в дните 15-17.08.2023 г. не е присъствал в кабинет № 1426, който му е бил предоставен за ползване, без да посочва къде е мястото, откъдето е изпълнявал трудовите си задължения и без да подкрепя с факти даденото обяснение. Сочи, че съгласно т. 1.1. от Правилника за вътрешния трудов ред в ТУ – София научно-преподавателският персонал е длъжен да присъства в съответното звено на университета не по-малко от четири астрономически часа всеки работен ден. Изразява съгласие с изложеното в исковата молба, че с трудовия договор работното място на ищеца е очертано като територия, а не като конкретен кабинет в Транспортен факултет – Механика. В тази връзка в Заповед № ********** г. и в поканата за даване на обяснения нарушението било описано като неявяване на работа, което обхващало всички работни помещения, ползвани от катедра „Механика“, включително, но не само кабинет № 1426. Твърди, че дисциплинарното наказание е наложено и заповедта за уволнение е подписана от упълномощено от работодателя лице – доц. ********** на осн. Заповед № 2297/09.08.2023 г.

4 на ректора на ************. Поканата за даване на обяснения също била подписана от упълномощено лице – проф. *********** на осн. Заповед № 2294/09.08.2023 г. на ректора на ТУ – София. Твърди, че на 19.09.2023 г. ищецът е получил три броя трудови книжки, които до този момент били съхранявани от работодателя, като към датата на прекратяване на трудовото правоотношение – 21.09.2023 г., а и след това, след изрично отправени покани от служител „Човешки ресурси“, ищецът не е представил трудовата си книжка за вписване на съответните данни в нея. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искове. Претенидра юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира следното от фактическа страна: