Решение № 346 от 17.06.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 346 гр. София, 17.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела Дончева

Членове:

Величка Борилова

Капка Павлова при участието на секретаря Павлина Ив. Христова като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20231001000818 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. чл. 613 а, ал. 1 ТЗ.

Образувано по повод въззивна жалба, подадена от „Кистен 5“ ЕООД против решение № 260074 от 06.02.2023г., постановено по т.д.н.№ 2274/2020г. по описа на СГС . Със същото е отхвърлена подадената от въззивника молба за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Сладим“ ЕООД със седалище в гр.София.

В жалбата се правят оплаквания за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Въззивникът счита, че съдът неправилно е кредитирал първоначално изготвената съдебно- икономическа експертиза, в която не е бил изследван въпроса по отношение на това как са формирани записаните „други вземания“ в счетоводството на ответника в размер на 750 000лв., както и въпросът с дългосрочните инвестиции в размер на 180 000лв., формирани от притежавани дялове в капитала на „Агромеханизация Беласица“ ЕООД. На вещото лице била предоставена само извадка от хронологичен регистър по счетоводна сметка, която сума дори била различна от тази, въведена в балансовата стойност на годишните финансови отчети към 31.12.2020г. и 31.12.2019г. Що се отнасяло до осчетоводяване на „Дългосрочните инвестиции“, от допълнителното заключение било видно, че те не са отразени правилно в счетоводството на ответника.

Поради това съдът неправилно приел, че имуществото на длъжника следва да се изчислява, като стойността на закупената фирма/ дъщерно дружество/ следва да се съобрази така, както е осчетоводена по покупната цена, а не по стойността на капитала, предвид на 1 което и имуществото надхвърляло задълженията на ответника.

Акцентира се на обстоятелството, че ответникът в хода на първоинстанционното производство е поискал да бъде изготвен консолидиран отчет за „Сладим“ ЕООД и дъщерното му дружество „Агромеханизация Беласица“ ЕООД с твърдението, че дъщерното дружество притежава имущество, което следва да бъде съобразено с оглед имуществото на „Сладим“ ЕООД. Въпреки отговорите, дадени от вещото лице в допълнителното заключение, съдът кредитирал основната съдебно-счетоводна експертиза, в която дългосрочната инвестиция на „Сладим“ ЕООД е отразена със стойност 180 000 лв. без да са представени надлежни писмени доказателства. Счита, че в подкрепа на това становище е и последвалата продажба на дружествения дял от капитала на „Агромеханизация Беласица“ ЕООД при цена от 19 482 лв.

Изтъква, че от заключението по допълнителната съдебно - финансово –икономическа експертиза е видно, че коефициентите на незабавна и абсолютна ликвидност са под референтните стойности за 2020г. и е налице основание за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на търговеца.

При условията на евентуалност, се поддържа, че длъжникът е в състояние на свръхзадълженост. Това състояние се установявало от приетите по делото гласни доказателствени средства, както и от допуснатата финансово-икономическа експертиза.

На последно място се оспорва правилността на решението и в частта му, имаща характер на определение, с която съдът се е произнесъл по дължимите в производството разноски. Жалбоподателят счита, че адвокатско възнаграждение не следва да се присъжда, а в условията на евентуалност се моли същото да бъде намалено.

Насрещната страна в производството „Сладим“ ЕООД е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва.

Поддържа, че от приетата по делото съдебно - икономическа експертиза се установява, че вземанията на молителя в производството не са 148 581,54лв., а са в размер на 3040лв. 100 000лв. от задължението му към „Кистен 5“ ЕООД било погасено с превод от „Газ трейдинг 2003“ ЕООД.

На следващо място се поддържа, че финансовото състояние на дружеството е добро и дори допълнителната съдебна финансово- икономическа експертиза изчислила, че коефициентът за обща ликвидност на дружеството е в референтните стойности, а именно той се явявал основен показател за състоянието на неплатежоспособност при действителна ликвидност на всички елементи от краткотрайните активи, участващи при формирането му.

Останалите коефициенти не били определящи, а тези за финансова автономност/ задлъжнялост били само помощни такива.

По отношение на размера на адвокатския хонорар, се заявява, че същият е съобразен с минималните размери, предвидени в Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

При разглеждането на делото пред въззивната инстанция дружеството - молител 2 поддържа жалбата си. Моли молбата за откриване на производство по несъстоятелност да бъде уважена.

Ответното по молбата за откриване на производство по несъстоятелност дружество също поддържа становището си и моли обжалваното решение да бъде потвърдено.

Софийският апелативен съд, след като се запозна с доводите на страните и доказателствата по делото, намира жалбата за процесуално допустима – подадена е в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалване и срещу съдебен акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол. По съществото на спора настоящият съдебен състав намира следното:

„Кистен 5“ ЕООД е подало молба с правно основание чл.625 от ТЗ, с която моли да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на „Сладим“ ЕООД.

Излагат се твърдения, че между молителя и ответното дружество са налице трайни търговски отношения като за периода от 01.01.2018г. до 30.10.2020г. „Кистен 5“ ЕООД е предоставило на „Сладим“ ЕООД множество заеми като общият размер на дължимите суми по същите ( които включват и договорените лихви) е 936 541,54лв. За периода от 08.02.2018г. до 20.10.2020г. ответното дружество погасило част от получените в заем суми, които възлизат на 787 960 лв.

С уточнителна молба от 16.12.2020г. молителят е посочил, че съгласно хронологичен опис от 30.10.2020г. и лихвен лист от 20.10.2020г. задълженията на ответното търговско дружество към кредитора възлизат на 148 581,54 лв., от които главни в размер на 138 903,54лв. и лихва в общ размер на 9678 лв. за периода 01.03.2018г.-30.10.2020г.

Първият договор за заем е от 08.02.2018г. като от същия са останали непогасени 15 000лв. В табличен вид са посочени и останалите средства, дадени в заем на длъжника, тяхната стойност, дали са погасени или не и начислената лихва. Рекапитулацията отговаря на посочените по-горе суми.

Последното плащане било извършено на 03.06.2020г. и е в размер на 10 000лв.

В основната молба се поддържа, че след като длъжникът не е в състояние да погаси изискуемо парично задължение, то е налице трайно и обективно състояние на липса на парични средства. С оглед на това обстоятелство били налице всички предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на „Сладим“ ЕООД поради неплатежоспособност на същото.

Молителят счита, че състоянието на неплатежоспособност е било налице към датата на възникване на първото задължение на дружеството, а именно – 28.02.2018г., тъй като още през първия месец на възникване на заемните отношения задължението на длъжника за главница и лихва е нараснало от 15 000лв. до 35891,06лв. към 31.03.2018г.

При условията на евентуалност е въведено и искане да бъде открито производство по несъстоятелност на длъжника поради свръхзадълженост на същия.

Ответното дружество е оспорило подадената молба. Твърди, че е изпълнило всички 3 свои задължения към „Кистен 5“ ЕООД и последното дружество не се явява негов кредитор.

Не оспорва представения от молителя договор за заем, но твърди, че е погасил задълженията по същия чрез плащане и чрез извършени между страните прихващания.

За да бъде уважена молба за откриване производство по несъстоятелност по отношение на търговец следва да са налице следните кумулативни предпоставки: подадена до компетентния по смисъла на чл.613 ТЗ съд молба от лицата, изрично изброени в чл. 625 ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено или отнасящо се до търговска сделка по смисъла на чл.608, ал.1, т.1 ТЗ или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане; наличие на неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл.608 ТЗ и затрудненията на длъжника да не са временни, като състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно (арг. чл.

631 ТЗ).

В случая са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки за разглеждане на спора, тъй като сезираният съд е този по седалището на ответника към момента, посочен в чл.613 от ТЗ, а ответното дружество е търговец по смисъла на чл.1, ал.2, т.1 ТЗ с оглед правно организационната му форма и по отношение на него може да бъде открито производство по несъстоятелност поради неплатежоспособност. Тъй като става въпрос за капиталово дружество, то е допустимо да се иска и откриване на такова производство поради свръхзадлъженост.

Първата от материалноправните предпоставки за уважаване на молбата е същата да е подадена от кредитор, който има вземане към ответника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително и нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й. Не е нужно вземането да бъде безспорно, т. е. да не се оспорва от длъжника или да е установено с влязло в сила съдебно решение, но кредиторът следва да докаже същото по основание и размер, както и че е изискуемо. При разглеждане на молбата по чл.625 ТЗ съдът действа като съдебна инстанция по същество и е компетентен да разгледа всички спорове във връзка с установяването на неплатежоспособност при съответното приложение на правилата по ГПК.

Той може да уважи редица възражения на длъжника срещу твърденията на кредитора за съществуването, размера и изискуемостта на задължението, а само ако то е установено с влязло в сила съдебно решение, съдът по несъстоятелността следва да зачете силата на пресъдено нещо на решението съобразно чл. 297 ГПК.

В тази връзка първо следва да бъде разгледан въпроса дали молителят „Кистен 5“ ЕООД има вземане към „Сладим“ ЕООД.

За доказване на своите твърдения молителят е представил договор за заем, сключен на 07.02.2018г., между него и „Сладим“ ЕООД като последното дружество има качеството на заемател по този договор. Видно от съдържанието на договора предоставената сума е в размер на 150 000лв. като е уговорена годишна лихва в размер на лихвения процент на БНБ плюс 5% надбавка.

4

Приложена е и рекапитулация на представени в заем суми и на получените плащания за тяхното връщане, както и лихвен лист, от който се установява размера на начислените лихви. Размерът на заетите суми като главници е 891 000 лева .

Молителят представя копия от платежни нареждания за превод по банков път на заетите суми, фактури за начислените лихви и платежни нареждания за извършените от ответната страна погасявания на суми.

„Сладим“ ЕООД също е представило документи за извършени плащания към „Кистен 5“ ЕООД.

Необходимо е да се отбележи, че между страните не е спорно, че посочените от молителя суми са предоставени в заем на длъжника. Последният не оспорва, че уговорката за лихва важи не само за сумата от 150 000лв., която е предмет на договора от 07.02.2018г., но и за всички предоставени по-късно парични средства. Безспорно по делото се установява, че „Кистен 5“ ЕООД е предоставило на „Сладим“ ЕООД чрез банкови преводи суми в общ размер на 891 000 лева. По делото не е спорно също, че става въпрос за търговски отношения и предоставянето на сумите е свързано с търговската дейност на двете дружества.

Молителят поддържа, че от заетите суми са погасени само 787960лв., а длъжникът, макар първоначално да е заявил, че е погасил вземането изцяло, в хода на процеса поддържа, че са погасени 887 960лв. и остават дължими само 3040лв. От заключенията на вещото П. по основната и допълнителните експертизи, изготвени и приети в първоинстанционното производство става ясно, че сумата от 3040лв. е осчетоводена от длъжника като негово задължение към молителя. Тъй като осчетоводяването на сумата като дължима представлява признание, че има задължение в такъв размер, а в същото време законът не поставя изискване за размера на вземането на молителя към ответника, то съдът приема, че независимо кое от твърденията за размера на задължението е вярно, и в двата случая е налице първата предпоставка за уважаването на иска.