Решение № 3703 от 09.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3703 гр. София, 09.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Ели Й. Гигова като разгледа докладваното от Виолета Йовчева Въззивно гражданско дело № 20211100512373 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение от 17.02.2021г., изменено в частта за разноските с определение от 06.07.2021г., постановени по гр.д. № 17275/2020 г. на СРС, 71 състав, е признато за незаконно и отменено на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ уволнението на Н. Й. К. от длъжността „охранител-инкасатор“ във „ВИП С.“ ЕООД, извършено със Заповед от 06.03.2020 г., като е отхвърлен предявения от Н. Й. К. срещу „ВИП С.“ ЕООД иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата от 5 580 лв. - обезщетение за вредите от оставане без работа поради незаконно уволнение за период от шест месеца, считано от 07.03.2020г., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

Срещу решението в частта, с която уволнението на ищцата е било признато за незаконно и отменено, е подадена въззивна жалба от ответника „ВИП С.“ ЕООД, с оплаквания за неговата неправилност. Поддържа, че по делото безспорно се установявало извършването на дисциплинарните нарушения, за които е наложено дисциплинарното наказание. Навежда доводи, че тежестта на нарушенията, разгледани в тяхната съвкупност, е достатъчна за да обоснове налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание – уволнение. Сочи, че дейността на охранителите-инкасатори е материалноотговорна и подлежи на специална законодателна уредба, като освен това са налице и изисквания по сключени договори с клиентите. Нарушението на тези правила, чрез внасяне на нулева стойност на получена пратка, уронва 1 престижа на ответника, като е поставила както него, така и клиента, пред преки финансови, административни и застрахователни рискове. Поддържа, че нарушението от 06.03.2020г., изразяващо се в отправяне на обидни реплики спрямо колеги и самото дружество-работодател, е в явно противоречие с добрите нрави, правилата за вътрешен ред и уронват доброто име на ответника. Оспорва кредитирането на показанията ангажирания от ищцата свидетел, доколкото той не е бил пряк очевидец на събитието. В същото време, свидетелят не е дал показания в смисъл, че било обичайно да се ругаят колеги и фирмата като цяло или да се толерира непристойно поведение на работното място. Моли съда да отмени решението в обжалваната част за уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, като го отхвърли с присъждане на разноски.

Ищцата Н. Й. К. не е подала отговор на подадената от ответното дружество въззивна жалба.

Срещу решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск по чл.

344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане на обезщетение за оставане без работа за период от шест месеца, е подадена въззивна жалба от ищцата Н. Й. К., с оплаквани за неговата неправилност. Поддържа, че размерът на брутното трудово възнаграждение може да се определи от съдържанието на допълнителното споразумение от 01.01.2020 г. към трудовия договор № 11713/20.08.2018г., в което е посочено, че основното трудово възнаграждение на ищцата е в размер на 610 лв., а допълнителното – 220 лв.

Поддържа, че размерът е установен и от извадка на ведомост за получена нетна заплата с ваучери в размер на сумата 930 лв. Навежда доводи за допуснато от първоинстанционния съд нарушение на съдопроизводствените правила, поради липса на приложение на нормата на чл. 146, ал. 2 от ГПК, като не е указал на ищцата, че не сочи доказателства относно времето за оставане без работа и размера на трудовото възнаграждение. Моли съда да отмени решението в обжалваната отхвърлителна част и да уважи иска по чл.

344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ, с присъждане на разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ответникът в депозиран от него отговор оспорва въззивната жалба на ищцата като неоснователна и моли съда да я остави без уважение.

По делото е депозирана частна жалба от ответника „ВИП С.“ ЕООД срещу определение от 06.07.2021г. по гр.д. № 17275/2020 г. на СРС, 71 състав, с което е изменено решението в частта за разноските, като ответникът е осъден да заплати на адвокатско дружество „С. и Ц.“, на основание чл. 38, ал.

2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ. Поддържа, че по делото не се установяват предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА – страната да е материално затруднена, поради което липсва основание за заплащане на разноски по чл. 38, ал. 2 от ЗА. Моли съда да отмени обжалваното определение.

Насрещната страна по частната жалба – ищцата Н. Й. К. заявява становище за неоснователност на жалбата. Посочва, че преценката дали да се предостави безплатна правна помощ принадлежали изцяло на адвоката. Моли 2 съда да остави частната жалбата без уважение.

Съдът, като съобрази доводите във въззивните жалби и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Жалбите са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, поради което са допустими.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните оплаквания в жалбите.

Първоинстанционно решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

Производството е образувано по искове на Н. Й. К. срещу „ВИП С.“ ЕООД искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и 3 от КТ за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата от длъжността „охранителинкасатор“, извършено със заповед за уволнение от 06.03.2020г. и за присъждане на обезщетение за оставане без работа за период от 6 месеца, считано от 07.03.2020 г. поради незаконното уволнение, в размер общо на сумата 5 580 лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба в съда до окончателното плащане.

С отговора на исковата молба ответникът е посочил, че ищцата е допуснала груби нарушения на правилата за работа и вътрешния трудов ред.

Навел е доводи, че на 03.03.2020 г. тя е отбелязала нулева стойност на получена от клиент на дружеството пратка, което създавало предпоставки за злоупотреба с парични средства, както и други рискове и неблагоприятни последици за работодателя и клиента и накърнявало търговския престиж на дружеството. Изложил е съображения, че това не е първото подобно нарушение на ищцата, като последната е проявявала грубо и арогантно отношение към служителите в инкасираните обекти. На 06.03.2020г. си позволила и непристойно поведение в обект на работодателя, като използвала груб език, псувни и заплахи спрямо колегите си, както и спрямо самото дружество и неговото ръководство. Навел е доводи за съразмерност на наказанието с оглед тежестта на нарушенията, обстоятелствата при които са извършени и поведението на служителя, като са били спазени всички изисквания на КТ.

В случая по делото е безспорно установено, че между страните е възникнало валидно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „охранител-инкасатор“, съгласно безсрочен трудов договор със срок на изпитване № 11713/20.08.2018г. и допълнително споразумение от 01.01.2020 г. към него. С допълнителното споразумение е било уговорено основно трудово възнаграждение в размер на 610 лв. на месец, както и допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати в размер до 220 лв. на месец. Видно от докладна до управителя на ответника от 06.03.2020 г., от ищцата са били изискани и предоставени 3 обяснения във връзка с нейни действия от 03.03.2020г. по приемане на ценна пратка от клиент, без да въведе стойността , както и за използван на 06.03.2020г. непристоен език. По делото са представени и писмените обяснения на ищцата по случая. Относно остойностяването на пратката от 03.03.2020г. ищцата е признала нарушението, като e отдалa този пропуск на момент на невнимание. Що се касае до използвания на 06.03.2020 г. непристоен ези,к тя е посочила, че не си е позволявала да коментира конкретни членове на ръководството. Посочила е, че в процеса на проверките за алкохол, проверяващите са се обръщали с обидни квалификации към нея и колегите ѝ в гаража, което повлияло на държанието ѝ.

С процесната заповед от 06.03.2020г., във връзка с нарушения на трудовата дисциплина, изразяващи се във въвеждане на нулева стойност в разписка-товарителница за получена от клиент ценна пратка на 03.03.2020г., както и нейно непристойно поведение, изразяващо се в ругатни и изказвания и спрямо нейни колеги и ръководството на дружеството, работодателят е наложил на ищцата дисциплинарно наказание – „уволнение“ и е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 от КТ, считано от 07.03.2020г.

Във въззивното производство по реда на чл. 266, ал. 3 от ПГК, са приети справки от НАП за брутното трудово възнаграждение на ищцата и на действащи трудови договори за периода от 01.08.2018 . - 31.03.2020г., от които се установява, че последното пълно брутно трудово възнаграждение на ищцата възлиза на сумата 860 лв. От приетите във въззивното производство доказателства се установява също, че ищцата е започнала работа във „*******“ ООД на 18.03.2020г., като трудовото правоотношение с този работодател е било прекратено на 18.06.2020г.

За да постанови решение си, първоинстанционният съд е приел, че ответникът е спазил формалните изисквания за налагане на дисциплинарното наказание, вкл. като от ищцата са поискани обяснения, като е отбелязал, че работодателят няма задължение да информира работника, че се провежда дисциплинарно производство. Намерил е за доказано по делото извършването на посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения, за което ищцата е направила признание с писмените обяснения. Въпреки това е приел, че наложеното дисциплинарно наказание – уволнение е несъразмерно тежко с оглед характера на допуснатите нарушения на трудовата дисциплина.

Предвид гореизложеното е уважил предявения иск за признаване на незаконно и отмяна на уволнението, извършено със заповедта от 06.03.2020 г.

По отношение на иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225, ал. 1 от КТ за заплащане за обезщетение за оставане без работа СРС е приел, че ищцата не е доказала в условията на пълно и главно доказване, че е останала без работа в процесния период, както и размера на последното брутно трудово възнаграждение, поради което е отхвърлил този иск като неоснователен.

По въззивната жалба на ответника:

С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати 4 трудовото правоотношение с едностранно изявление - предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът - всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване / така Решение № 160 от 01.06.2016 г. по гр. д. № 222/2016 г., Г. К., ІV Г. О. на ВКС/.

На първо място, следва да се бъде споделен извода на първоинстанционния съд, че по делото са доказани посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения. С депозираните от ищцата обяснения по чл. 193, ал. 1 от КТ тя е признала въвеждането на нулева стойност при получаване на пратката от клиент на работодателя – „ЛН С.“ ЕООД на 03.03.2020г., което следва да бъде ценено като извънсъдебно признание за неизгоден за нея факт. Що се касае до второто релевирано в заповедта за уволнение нарушение – ругатни и вулгарни изказвания спрямо колеги и ръководството на дружеството, в обясненията си тя не е отрекла, че на моменти използва по-свободен език с колегите си. Обясненията в тази им част следва да бъдат разгледани във връзка с останалия събран по делото доказателствен материал и най-вече показанията на свидетеля Ц.М., който е бил пряк свидетел на поведението на ищцата. От тези показания се установява, че точните думи на ищцата, обосноваващи нарушението от 06.03.2020г., са били - „*******! Ебати ръководството!“. Работодателят е подвел така установените нарушения на трудовата дисциплина под нормата на чл. 190, ал. 1, т. 4 и 7 от КТ - тежки нарушения на трудовата дисциплина и злоупотреба с неговото доверие. Основният спорен между страните въпрос засяга тежестта на допуснатите нарушения и доколко съответстват на наложеното дисциплинарно наказание „уволнение“.