Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 226 от 23.03.2026, Районен съд - Бургас

Съд
Районен съд - Бургас
Дело
Административно наказателно дело 953/2026
Вид
Решение № 226
Подписан
23.03.2026
В сила
07.04.2026
Състав
АНДОН ВЪЛКОВ ВЪЛКОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 111 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 111, ал. 1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 248 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 248, ал.1 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 248, ал. 2 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 248, ал. 4 · Закон за изпълнение на наказанията и задържането под стража
  • чл. 63, ал. 2 · Закон за съдебната власт
  • чл. 45, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс

РЕШЕНИЕ

№ 226 гр. Бургас, 23.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АНДОН В. ВЪЛКОВ при участието на секретаря МИЛИЦА Т. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АНДОН В. ВЪЛКОВ Административно наказателно дело № 20262120200953 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 248 и чл. 111 от ЗИНЗС.

Образувано е по жалба на Н. Г. Б., ЕГН **********, чрез адв. К. З. от БАК, против Заповед № 103-12-25#1/11.03.2026 г., издадена от началника на затвора в гр. Бургас, за настаняване на жалбоподателя в постоянно заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия.

В открито съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адв. К. З. от БАК, който поддържа жалбата и моли за отмяна на заповедта.

Началникът на затвора се представлява в съдебно заседание от юк. М. Славова, с молба за потвърждаване на заповедта.

Съдът, след като се запозна с материалите по делото и становищата на страните, приема, че жалбата е процесуално допустима, като подадена в 3-дневния срок по чл. 111, ал.

1 от ЗИНЗС, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е неоснователна.

Оспореният акт е издаден от компетентен орган - началника на затвора в гр. Бургас, съгласно чл. 248, ал. 2 от ЗИНЗС.

Спазена е предвидената от закона форма, така както предвижда нормата на чл. 248, ал. 2 от ЗИНЗС - издадена е писмена заповед за настаняване в постоянно заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия – II гр., връчена на адресата й.

Заповедта съдържа необходимите реквизити и отговаря на изискванията на закона за индивидуализирането й по време и място на издаване, орган на издаване - с вписване на името му, длъжността и местоработата, посочен е адресатът с трите имена и ЕГН, предметното съдържание и правното основание за настаняване в постоянно заключено помещение в затвора, както и запознаване на задържания с нейното съдържание, удостоверено с подписа му. И доколкото същата не представлява индивидуален административен акт, а единствено юридически акт, който констатира наличието на предвидените в закона предпоставки, които се установиха и в проведеното съдебно 1 следствие, то същата се явява законосъобразна. В този смисъл съдът не споделя възражението на защитата за липсата на мотиви.

От приобщените по делото писмени документи - заповед за настаняване, мнение за предаване на съд, писмено становище, постановление за привличане на обвиняем, определение за вземане на мярка за неотклонение и справка от затвора, става ясно, че жалбоподателят Н. Б. е настанен в затвора в гр. Бургас с мярка за неотклонение задържане под стража с Определение № 978/22.08.2025 г., постановено по ЧНД № 1113/2025 г. по описа на БОС. Същият има качеството на обвиняем по ДП № 42/2025 г. по описа на НСС, с предварително обвинение за престъпление, извършено в особено тежък случай по чл. 342, ал. 4, б. „в“, вр. ал. 3, б. „в“, вр. ал. 1 от НК, който предвижда наказание лишаване от свобода от 13 до 20 години или доживотен затвор. А съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ЗИНЗС, в затворите/арестите обвиняемите се държат в постоянно заключени помещения без право на участие в колективни мероприятия, когато са обвинени за престъпления, за които се предвижда наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор. В случая е без значение какъв е минимума на наказанието лишаване от свобода, тъй като за фактическият състав на тази хипотеза е релевантно обстоятелството наказанието лишаване от свобода да надвишава 15 години, респективно да е предвиден доживотен затвор. Именно максималния размер на наказанието е определящ в настоящия случай за приложението на разпоредбата на чл. 248, ал.1 от ЗИНЗС. С оглед на това, че задържаният е с обвинение, предвиждащо наказание лишаване от свобода над 15 години или доживотен затвор, то и настоящата заповед законосъобразно установява правното положение на жалбоподателя при изпълнение на мярката му за неотклонение задържане под стража. В този смисъл заповедта отговаря на изискванията на закона и следва да бъде потвърдена.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 103-12-25#1/11.03.2026 г., издадена от началника на затвора в гр. Бургас, за настаняване на Н. Г. Б., ЕГН **********, в затвора при постоянно заключено помещение без право на участие в колективни мероприятия – II гр.

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Бургас в 14-дневен срок от постановяването му, на основание чл. 248, ал. 4 от ЗИНЗС, вр. чл. 63, ал. 2 от ЗСВ, вр. чл.

45, ал. 1 от НПК.

След влизане в сила на решението препис да се изпрати на началника на затвора в гр.

Бургас за сведение и изпълнение.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

2