Решение № 144 от 02.07.2020, Районен съд - Карлово

Р Е Ш Е Н И Е

Номер Година 02.07.2020 Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски районен съд трети граждански състав

На втори юли две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Владимир Иванов

Секретар: Цветана Чакърова като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 462 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.4, ал.1, от ЗЗДН, образувано по молба на О.М.М., ЕГН: ********** ***, действаща лично и като законен представител на малолетното дете М.Ю.М., ЕГН: **********, чрез адв. И.Д., за издаване на заповед за защита по Закона за защита от домашно насилие против Ю.М.М., ЕГН: ********** ***, комплекс „К.“, бл.***, вх.**, ап.****.

В молбата си О.М.М. твърди, че Ю.М.М. е неин съпруг, баща на детето ѝ М.Ю.М., роден на *** г. Твърди, че по нейна искова молба за развод пред Р. с. – К. е образувано гр. д. №1691/2019 г., като решението за прекратяване на брака все още не е влязло в законна сила, поради обявеното извънредно положение в страната. Твърди, че независимо от това и тъй като имала дълбокото разбиране, че детето им не следва да става заложник на отношенията между родителите си, молителката продължила да поддържа непрекъснати отношения с баща му, като му давала възможност да контактува с малкия по всяко време, по което бащата иска, като понякога осигурявала лични контакти по няколко пъти на ден помежду им.

Твърди, че на 15.05.2020г. от сутринта М. поискал да излязат на разходка и да се вози на кола. Тъй като молителката не разполагала с автомобил, помолила брат си, но той имал работа. Детето обаче настоявало и майката решила да звънне на баща му, за да дойде да го изведе. На въпроса ѝ къде е и може ли да дойде, той отговорил, че е на кафене и пие кафе. В крайна сметка братът на молителката предложил за малко да ги разходи с колата си, за да спре детето да настоява.

Приготвили се и излезли пред жилището, но там отпред бил дошъл бащата му Ю..

Детето веднага изтичало при него, а молителката се прибрала вкъщи. Няколко минути по-късно ответникът ѝ се обадил и казал веднага да тръгва с тях, защото детето плачело и не желаело да тръгва никъде без нея. Отишла на посоченото място – заведение „Б.“ и там наистина заварила детето да плаче. Като видяло майка си, то се успокоило и двамата се качили в колата на ответника, на задната седалка и тръгнали. Ответникът още с потеглянето започнал да крещи на молителката и да ѝ вика: „Ти коя си, за каква се мислиш и ми държиш тон, на каква се правиш“, като същевременно блъскал по таблото на колата. Детето се изплашило от виковете, започнало да плаче, вкопчило се в майка си, а тя започнала да умолява баща му да спре колата, за да слязат от нея. Независимо молбите ѝ и състоянието на детето, той продължил да кара и ги закарал до местността „Б. Б.“, където били водили и друг път детето да си играе.

Ответникът спрял колата, а молителката побързала да слезе от нея. Докато помагала на детето да слезе, ответникът дошъл при нея, започнал да я блъска, да ѝ стиска ръцете, да я удря по лицето, да я плюе, като не спирал да вика и да я обижда, като я наричал „парцал, боклук“.

Детето се било свило до колата и продължавало да плаче. Молителката избутала ответника, грабнала на ръце детето си и тръгнала по пътя към града, а баща му продължавал да крещи след тях. След малко ги настигнал с колата по пътя в близост до моста, над реката срещу механа „В.“, спрял и излязъл от автомобила, след което започнал да заповядва, отново на висок тон: „веднага се качвай в колата“.

Молителката му казала да ги остави на мира, но той ги настигнал, грабнал детето от ръцете ѝ, отново я ударил с шамар по лицето и тръгнал с него към колата. В този момент, молителката се почувствала безпомощна и преценила, че е по-добре да се качи и тя в колата за да не остава детето само с баща му, защото то не спирало да плаче. За няколко минути, вече безмълвно, ги откарал до дома им и молителката, слизайки от колата с детето, като видяла, че наоколо има хора, повечето собственици на магазини от кооперацията в която живеят и които я познават, сбрала смелост и му извикала: „ела сега да ме биеш, като има хора, а не когато сме сами, а той само отговорил: „ти луда ли си, защо лъжеш, кога съм те бил?“ и потеглил. Оттогава и към момента детето било неспокойно, стряскало се насън, искало непрекъснато майка му да е с него, отказвало да контактува с други хора. М. по принцип имал проблем с комуникацията, но сега вече съвсем се затворил и непрекъснато искал майка му да е до него. Не желаел да излизат от дома им, дори да слизат в двора на кооперацията. Стряскал се дори, като звънял телефона на майка му и не ѝ давал да говори. А баща му не спирал да звъни по телефона и молителката като не му вдигала, използвал непознати за нея телефонни номера. Средно на ден правел по над 20 обаждания, на които тя не отговаряла. Нещо повече, позволявал си, под претекст, че иска да види детето, да идва и влиза в двора на дома им и викал оттам името на детето, което не иска да излезе дори да го погледне. Като чувало познатия глас на баща му, затваряло прозорците и се вкопчвало в майка си и започвало да плаче.

Въпреки ясно изразеното от молителката нежелание след случая ответникът да има какъвто и да е контакт с нея и детето, той не само че не се съобразявал с това, а я карал да се чувства несигурна и неспокойна дори в дома си. Притеснявал я фактът, че не можела да осигури и нужното спокойствие за детето си и се страхувала да го изведе от вкъщи, тъй като не знаела кога точно и откъде ще се появи баща му. Включително и на 19.05.2020 г. ответникът най-спокойно се появил в двора на дома им, където майката на молителката имала кафе-сладкарница и където тя ѝ помагала в работата. Въпреки настояването на молителката да си тръгне, ответникът седнал и ѝ казал че не е никоя да му казва да се маха и че можел да прави каквото си иска. Едва при намесата на майка ѝ си тръгнал. Молителката твърди, че не можела да разчита изцяло на подкрепата и на майка си, която живеела в непосредствена близост до тях, тъй като ответникът се саморазправял и с нея и към момента по нейна молба пред Р. с. – К. имало образувано висящо дело също по ЗЗДН. Тя не можела да се справи сама с него и изпитвала страх е несигурност, поради което също потърсила защита от съда.

Предвид гореизложеното О.М.М. моли съда да издаде Заповед за защита от домашно насилие и да бъдат взети мерки по чл. 5, ал.1, т.1 и т.3, от ЗЗДН, а именно: да се задължи ответникът Ю.М.М. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо нея и малолетното дете М.Ю.М.; да се забрани на ответника да приближава до жилището ѝ гр. К., ул. „Г. К.“ №***, ет.***, ап.*** и местата за социални контакти и отдих. Моли съда да наложи поисканите мерки за максимален срок и да ѝ присъди разноските по делото.

В проведеното открито съдебно заседание ответникът се явява лично. Потвърждава, че е баща на малолетното дете М.Ю.М., роден от брака им с молителката О.М..

Твърди, че с майката на детето се намирали във фактическа раздяла от лятото на 2019 г., но продължавал да поддържа контакти със сина си.

На

15 май 2020 г. сутринта изпратил по „Месинджър“ съобщение на О.М., с което я уведомил, че този ден ще бъде в К. и биха могли да излязат заедно. На това съобщение не получил отговор. Към обяд с колата си пристигнал в гр. К. и отишъл в заведение „Б.“ на ул. „Т. и А. П.“. Там го чакала братовчедка му М. М.. Поръчали си кафе и разговаряли. След около пет минути по телефона му се обадила О.М.. Попитала го къде е и какво прави. Отговорил и че е в „Б.“ и пие кафе. От нея разбрал, че е излизала с детето, но се прибирала.

Поканил я да дойде при него, но реакция от нейна страна нямало. След около 15 минути О.М. му се обадила отново, била нервна, държала да разбере защо точно в „Б.“ пие кафе и с кого. Попитала няма ли да дойде да вземе детето. Казал ѝ, че след малко идва. Видимо изнервена, молителката му заявила, че от два часа търси някой да повози детето с кола. Попитал я защо не му е казала по-рано. Обяснил ѝ, че ще дойде да вземе детето, с което разговорът им приключил.

Ответникът твърди, че преди да напусне заведението покрай него преминали О.М. и детето им М..

Детето видяло колата и понечило да тръгне към нея, но

О. го дръпнала и продължили по ул. „Т. и А. П.“. Ответникът станал и извикал М. и детето се завтекло към него. Гушнал го и се върнал на сепарето. Платил сметката и заедно с детето влезли в колата. Звъннал на О., но тя не му вдигнала.

Тъй като детето било свикнало, когато баща му го вози с колата да е с майка си, ответникът помолил братовчедка си да влезе и тя в колата, но детето не желаело това и искало майка си. Отново звъннал на О. и след продължителни позвънявания тя вдигнала. Казал ѝ, че детето не иска да тръгва без нея, дори и да го откара до дома ѝ. То не искало колата да потегля, ако майка му я няма.

Въпреки това О. отказала да дойде. Ответникът останал на място, заедно с него била и М.. Писал на молителката, че детето плаче и иска тя да дойде. След около двадесет минути О.М. дошла пред „Б.“. Казала на детето да си тръгват, но то не пожелало. Ответникът ѝ предложил и да се качи да ги закара до дома ѝ. О. се качила и заедно с детето ги превозил до спирката за гр. С.на ул.

„Г.. К.“. Времетраенето на това превозване било не повече от минута. Слизайки от колата, О.М. започнала да крещи и да казва „Ела сега ме удари“. Ответникът бил озадачен от тази нейна постъпка, тъй като нищо преди това не я предвещавало.

На спирката имало много хора, които възприели нейното поведение, което тя явно целяла. Ответникът и детето останали в колата, а тя тръгнала по ул. „Г.. К.“ към сладкарницата на майка си. Ответникът оставил колата на място, гушнал детето и се запътил към двора на сладкарницата. На входа бил пресрещната от О. и майка ѝ Ф., които започнали да крещят срещу него. Оставил детето и си тръгнал. Следобед звънял на О.М. да поиска някакво смислено обяснение на постъпката ѝ, но тя не му отговаряла. Звънял и на майка ѝ, но със същия резултат. Ответникът твърди, че след тази дата до 05 юни многократно се срещали с О.М. във връзка с контактите му с детето, но тя не дала смислено обяснение защо на 15 май 2020 г. изиграла тази сценка.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа страна, следното:

Не е спорно между страните, че О.М.М. и Ю.М.М. са бивши съпрузи (Решение № 56/28.02.2020г. по бракоразводно дело №1691/2020 г. по описа на РС К., влязло в сила на 29.05.2020 г.) и родители на малолетното дете М.М..

По делото е представена като доказателство Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН от молителката О.М.М. – лично и като законен представител на малолетното дете М.М., в която е заявено, че на 15.05.2020 г. около обед, в местността „Б. Б.“ в гр. К., ответникът по молбата Ю.М.М. е извършил акт на домашно насилие спрямо нея и детето – нанесъл ѝ удари по лицето, отправил в присъствието на малолетния им син по неин адрес обидни думи на висок глас: „парцал“, боклук“, както и закани за саморазправа.

Представен е амбулаторен лист№105/19.05.2020 г., издаден от д-р Р. Д., в който на пациентката О.М.М. е поставена основна диагноза „П. т. на о. ч. на г.“, а като придружаващи заболявания и усложнения са посочени „Д. п. т. на п.“.

Отразено е, че липсват видими наранявания в областта на главата, налични са синкави петна от кръвонасядане в областта на лявата мишница и предмишница, двигателната дейност е в пълен обем.

В качеството на свидетел е разпитана М.М. М. – братовчедка на ответника. Същата потвърждава, че на процесната дата е била в заведението „Б.“ в гр. К., където с ответника пиели кафе. Потвърждава също, че след проведен телефонен разговор, покрай заведението минала молителката, заедно с детето. Ответникът тръгнал след тях и не след дълго се върнал заедно със сина си. Решили да го повозят в колата, но детето отказало да се качи заедно със свидетелката, тъй като искало да дойде майка му. На обаждането от страна на ответника, О.М. отговорила, че няма да дойде. Все пак я изчакали известно време и след около 20-25 минути свидетелката решила да си тръгва, тъй като била уморена. Отишла до своята кола и тръгнала към дома си в с. В.. Минавайки покрай заведението констатирала, че колата на братовчед ѝ вече я нямало. По пътя видяла автомобила му спрян на аварийни светлини на спирката за гр. С., срещу сладкарница „Д. в.“. Видяла и братовчед си, който заедно с детето пресичал улицата.