Решение № 230 от 09.07.2013, Районен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е № гр. Ловеч, 09.07.2013 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, девети състав, в публичното заседание на осми юли, две хиляди и тринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦВЕТОМИРА ВЕЛЧЕВА при секретаря М.К. като разгледа докладваното от съдията гр. дело №729/2013 год. и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по повод постъпила молба /допълнена и уточнена с молба 4076/10.05.2013 г./ за защита от домашно насилие, упражнено от Нешо Х.Н. спрямо Р.С.А., Х.Н.Н. и С.Н.Н..

Навеждат се твърдения, че първият молител и ответникът са живели на семейни начала, а от съвместното им съжителство са родени децата Х. и С. Нешкови /втори и трети молител/.

А. и Н. живеели разделено, а грижа за децата им полагала А.. На 12.11.2012 г. Н. взел малкия си син С. от детска градина, след което заживял с него, а големия му син Х. заживял със своята майка. Ответникът живеел заедно с молителя С. и приятелката си в жилището на родителите на молителя А.. Въпросът относно местоживеенето на децата Х. и С. се твърди, че е предмет на спор, по повод на което пред РС Ловеч е образувано гр. д. № 207/2013 г.

На 14.04.2013 г. се твърди, че майката на молителя А. се прибрала в жилището, в което живее ответникът и молителя С., придружена от молителя Х.. Към 22,00 часа същия ден в жилището се прибрал и ответникът, заедно с молителя С. и приятелката си.

Ответникът и приятелката му се нахвърлили върху майката на молителя А., като я съборили на земята и започнали да я бият. Молителят Х. се обадил на молителя А., като я уведомил за случващото се и я помолил да повика полиция. А. подала сигнал на телефон 112 и поела към жилището на родителите си. Когато наближила блока видяла ответникът и приятелката му З., които започнали да я ругаят и отправят обидни думи срещу нея, като я пресрещнали и спрели. Ответникът нанесъл удар в лицето на А., при което от устата й потекла кръв. А. твърди, че се захванала за Н., за да не падне, при което той я дръпнал рязко и тя паднала.

След падането на А. ответникът се твърди, че започнал да й нанася удари в главата, а след като тя прикрила главата си с ръце, той започнал да я рита, където свари. Молителите Х. и С. се показали на прозореца на жилището, от където виделя всичко, като започнали да пищят „пребиха мама”. Х. тръгнал да спасява молителя А., а на входа срещнал повиканите полицаи, след което заедно дошли на мястото на свадата. Там все още лежала молителя А.. Ответникът и приятелката му били задържани, а молителят А. и нейната майка отведени в болница. За причинените травматични увреждания А. твърди, че й е издадено от медицинско свидетелство.

Ответникът не спори, че с молителя А. са живели на семейни начала, а от съжителството им са живели децата Х. и С., че до датата на твърдения акт на насилие децата са живели разделено – Х. при майка си, а С. при баща си, както и че относно местоживеенето им има спора, по повод на който пред РС Ловеч е образувано гр. д. № 207/2013 г. Ответникът оспорва да е осъществил акта на насилие спрямо бабата на децата Х. и С. в тяхно присъствие, както и да е упражнявал акт на насилие спрямо молителя А.. Твърди, че насилието е осъществено от неговата приятелка З.

В хода на делото молителят А. участва лично с адв. И.К., която по същество излага становище за основателност на молбата, като излага съображения в тази насока.

В хода на делото молителите Х. и С. Нешкови се представляват от служебно назначен им процесуален представител – адв. В.Н., която излага становище за упражнено насилие спрямо тях и моли за издаване на заповед за защита.

Ответникът Н. се представлява по делото от адв. Г.Г., които по същество излага становище за неснователност на молбата, основание за нейното отхвърляне, като развива съображения в тази насока.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност, и взе предвид становището на страните и техните представители, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че първият молител и ответникът са живели на семейни начала, а от връзката им са родени децата Х. и С.. Последното се установява и от приложените по делото удостоверения за раждане, издадени от Община Ловеч на база актове за раждане № ра 293/03.08.2006 г. и 294/14.06.1999 г.

Не се спори също така, че към 14.04.2013 г. децата Х. и С. Нешкови са живели разделно, като Х. е живял заедно с майка си, а С. заедно с баща си.

Не е спорно също така, че между А. и Нашков е налице спор относно местоживеенето на децата Х. и С., по повод на който през РС Ловеч е образувано гр. д. № 207/2013 г.

В декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН Р.С.А. е декларирала, че на 14.04.2013 г. около 22,00 часа в ж. к. “Младост”, в близост до бл. 324, Н.Х.Н., с който е живяла на семейни начала, от което съжителство са редени децата им Х. и С. Нешкови, й е нанесъл побой с ритниици в главата, лицето и по цялото тяло, в следствие на което лицето й е обезобразено, има охлузвания на кожата и оток на дясното коляно. В декларацията е посочено, че побоят на декларатора е нанесен пред погледа на децата й, които са гледали през прозореца на третия етаж.

От съдебно медицинско свидетелство № 34/2013 г., издадено от д – р М. А. Г., се установява, че същото е изготвено във връзка с извършен преглед на Р.С.А. на 15.04.2013 г. При прегледа са установени охлузвания и кръвонасядания по главата на А., ръзкъсно контузна рана на горната устна, охлузвания и кръвонасядания на лявата ушна мида и дясна колянна става, причинили й временно и неопасно разстройство на здравето. В медицинското е направено извод, че уврежданията по А. са от травматично естество и отговарят да са получени от по време и начин, съобщен от прегледаната /побой с ритници и ръце на 14.04.2013 г. около 22,00 часа/.

От лист за преглед на пациент в спешно отделение от 14.04.2013 г. се установява, че същият е издаден на името на Геновева С.С. с отразена в него ананамнеза – след побой, с оплаквания от болка в окосмената част на главата. В листа са отразени следните данни за обективно състояние на С. – добро общо състояние; RR 140/80, пулс 76; бял дроб – чисто везикуларно дишане – двустранно; сърце – ритмична сърдечна дейност, ясни тонове; корем – мек, неболезнен, с физиологична перисталтика, липсват данни за периотонални дразнения и мускулна защита; локален статус без охлузни рани на окосмената част на главата и хематоми. Назначени са изследвания ЕКГ, при които не са констатирани отклонения.

От лист за преглед на пациент в спешно отделение от 14.04.2013 г. се установява, че същият е издаден на името на Р.С.А. с отразена в него ананамнеза – след побой, с оплаквания от болка в главата и виене на свят. В листа са отразени следните данни за обективно състояние на А. – добро общо състояние; RR 150/80, пулс 74; бял дроб – чисто везикуларно дишане – двустранно; сърце – ритмична сърдечна дейност, ясни тонове; корем – мек, неболезнен, с физиологична перисталтика , липсват данни за периотонални дразнения и мускулна защита; локален статус: умерено кървяща рана от вътрешната страна на горната устна и охлузни рани по лицето. В листа за преглед е отразено, че е необходимо продължаване на диагностиката и лечението в извънболнична помощ.

На името на Р.С.А. е издаден болничен лист на 15.04.2013 г. с предписан в него режим на лечение домашен – амбулаторен, за срок от пет дни с вписана в него диагноза – повърхностна травма на подбедрицата, неуточнена. Приложеният по делото втори болничен лист от 24.04.2013 г. не се коментира от съда при очертаване на фактите. Видно от същия, той е първичен, с дата на издаване 24.04.2013 г. - издаден е десет дни след твърдения акт на насилие и не се установява връзката му с фактите по делото.

От показанията на свидетеля С. и изслушването на детето Х.Н. се установява, че на 14.04.2013 г. С. ***, за да остави на внука си Х. якето, което той е забравил на село Драгана. С. посетила жилището, в което живее молителя А. и сина й Х. и след като се навечеряли, около 21,00 лв. тя и Х.Н. се отправили към жилището в бл.

324, в кв. “Младост”. В това жилище, собственост на С. и съпруга й, живеели други внук на свидетеля С. и баща му Н.Н.. В жилището С. и Х. не заварили никой. С. полегнала на леглото, а Х. започнал да играе на компютъра. След известно време входната врата на жилещото се отключила, като в него влязъл по – малкия внук на С. - С., който обявил, че баща му Н. и приятелката му З. се връщат, но баща им е отишъл до мазата за дърва. Н. запалил печката в хола, след което, излизайки в коридора на жилището започнал да разговаря със свидетеля С..

По това време от хола се показала свидетеля А.. Последната оскубала свидетеля С. за косата и започнала да я удря. Последното се потвърждава и показанията на свидетеля А., която не отрича да е оскубала С. и да я е ритала. Това тя твърди, че е сторила в отсъствието на ответника Н., но в тази част показанията й не се подкрепят от останалите доказателства /показанията на свидетеля С. и обясненията на молителя Х.Н./ и не се кредитират от съда. Безучастен свидетел на случилото се станал ответникът Н.Н.. Свидетелят С. дала указания на молителя Х.Н. да се обади на майка си и на полицията и когато той започнал да звъни по телефона ответникът Н. и свидетеля А. напуснали жилището в бл. 324, кв.

“Младост”. След напускане на жилището от Н. и свидетелят А., молителите С. и Х. Нешкови се прибрали в стаята си. Х. говорил с майки си и погледнал през прозореца. Молителят Х.Н. видял, че ответникът Н. и свидетелят А. минават зад магазина “Данито”, а от майка си по – телефона научил, че тя се намира пред същия магазин и трябва да затвори, за да дойде при него. След като затворил телефона молителят Х.Н. видял, че свидетелят А. и ответника Н. отиват да пресрещнат майка му. Видял също, че последната избягала на светло, в страни на магазина. Ответникът Нешев нанесъл удар по лицето на Р.А. с ръка – по челото и устата, след което двамата със свидетеля З. А. започнали да я ритат.

Молителят Х. Нешев извикал “Тати и З. бият мама”, при което в саята се отзовала свидетелката С.. Тогава и тя видяла, как ответникът и сведетеля А. бият молителя Р.А.. Свидетел на случилото се станал и молителят С.Н., като той заедно с молителя Х.Н. и свидетеля С. наблюдавали случващото се от прозореца на детската стая на жилището в бл. 324. За това, че описаната по – горе се е случило в страни до магазин “Данито” свидетелстват и показанията на свидетеля А..

Последните не се кредитират в частта, в която тя заявява, че ответникът Нешев не е участвал в сбиването, а се е опитвал да разтърве молителят Р.А. и свидетеля З. А. /не уточнява как се е опитвала да ги разтървава/. В тази част показанията не се подкрепят от останалия доказателствен материал /декларация от молителя А., показания на свидетеля С. и обяснения на молителя Н./. Наред с това, изложеното от З. А. е изпълнено с вътрешни противоречия. Тя твърди, че е повалила Р.А. на земята и е започнала да я рита, като тя също и отвръщала на удалите, но не успяла да я нарани. Несериозно е твърдението, че паднал на земята човек е в състояние да нанася удари на противника си. Свидетелят А. не отрича, че мястото на което се е случило сбиването е било осветено, но въпреки това прави изводи, че от прозореца на жилището в бл. 324 не може да се види случващото, т. е. нейните показания се градят единствено на предположения, а не на реално възприето факти.

Отново от показанията на свидетеля С. и обясненията на молителя Х.Н. се установява, че последния, след като е видял, че бият майка му, е тръгнал да посрещне полицията, като преди това в дома им са дошли двама съседи, единият от които полицая.

Излизайки от блока Х.Н. е пресрещнал пътрулката и е отвел полицаите до мястото на боя. Х.Н. заварил майки си на тротоара, като видял кръв по устатата й и одраскано по челото й.

За случилото се

Р.А. е подала жалба до Началника на РУП Ловеч, във връзка с която са снети обяснения от ответника Н.Н. и свидетеля З. А., като на двамата са издадени предупредителни протоколи с указания в тях да се въздържат от саморазправа с Р.С.; да не упражняват физическо насилие над нея, а всички спорове да решават чрез съда или прокуратурата. Изложеното се установява от приложената по делото преписка вх. № 3825/2013 г., за образуването на която и резултатите, молителят Р.А. е уведомена с писмо от 22.04.2013 г. от началника на РУП Ловеч. Дадените обяснения пред органите на полицията от страните и свидетели в настоящото производство, не се коментират от съда, тъй като ползването им е недопустимо.