Определение № 7069 от 26.03.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7069 гр. София, 26.03.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-A, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стела Кацарова

Членове:

Гергана В. Недева

Боян Г. Бояджиев като разгледа докладваното от Стела Кацарова Въззивно частно гражданско дело № 20261100502790 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Профи Кредит България“ ЕООД срещу определение № 3432 от 26.01.2026 г., гр.д. 44056/2025 г., СРС, 173 с-в, с което се оставя без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК.

Релевират се оплаквания, че съдът след съпоставяне цената на иска с ниската степен на фактическа и правна сложност на спора, неправилно отказва намаляване на уговореното 2 500 лв. адвокатско възнаграждение до минимума, при положение, че адвокатът не се явява на единственото проведено заседание.

Ответникът по частната жалба и ищец в исковото производство М.С.А., оспорва жалбата.

Частната жалба е допустима като депозирана в срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес и против съдебен акт от категорията на обжалваемите, а разгледана по същество е основателна.

С влязло в сила като необжалвано решение № 21544 от 25.11.2025 г., гр.д. № 44056/2025 г., СРС, 173 с-в, са уважени предявените от М.С.А. срещу „Профи Кредит България“ ЕООД иск с правно основание чл. 26, ал. 1

ЗЗД вр. чл. 22 ЗПКР за прогласяване нищожност на Договор за потребителски кредит Профи кредит Стандарт № 40007376463/06.01.2022 г. и иск по чл. 55, 1 ал. 1 ЗЗД за сумата от

8 185 лв. – недължимо платена по същия нищожен договор. В тежест на ответника по иска „Профи Кредит България“ ЕООД на основание чл. 78, ал. 1 ЗЗД се възлага сумата 3 316,52 лв, представляваща разноски по делото в първоинстанционното производство, от които 2 500 лв. за адвокатско възнаграждение /1 278,23 евро/.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК спечелилата делото ищца има право на присъждане на направените разноски, включително за адвокатско възнаграждение. Реално уговореното и заплатено в брой възнаграждение за нейния процесуален представител възлиза на 2 500 лв. Съгласно чл. 7, ал. 2, т.

2 от Наредба № 1/2004 г. ВАР, при материален интерес от 1 000 лв. до 10 000 лв., минималното възнаграждение се изчислява по правилото 400 лв. плюс 10 % за горницата над 1 000 лв. В случая, сборът от цената на иска по чл. 26, ал. 1 ЗЗД от 5 000 лв. и цената на на осъдителния иск по чл. 55, ал. 1 ЗЗД от 8 185 лв., възлиза общо на 9 185 лв., поради което минималното възнаграждение по Наредбата е 1 218,50 лв. /630 евро/.

Процесуалният представител на ищцата само подготвя исковата молба с приложени доказателства и доказателствени искания, като допълнително представя писмено становище по спора. Не се явява на единственото проведено редовно открито заседание на 11.11.2025 г., поради което не е приложима хипотезата на чл. 7, ал. 9 от Наредбата за всяко следващо заседание да се заплащат допълнително по 100 лв. При съобразяване и на ниската степен на фактическа и правна сложност на делото, уговореното адвокатско възнаграждение следва да се намали до лимитивно предвидения размер на възнаграждението по чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата. При условията на чл. 78, ал. 5 ГПК прекомерни са разноските за адвокатско възнаграждение за разликата над 630 евро до пълния присъден размер от 2 500 лв. /1 278,23 евро/, възлизаща на 1 281 лв., поради което остават дължими разноски, ведно с тези за държавна такса и депозит за вещо лице от общо 2 034,75 лв. /1 040,35 евро/.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции не съвпадат. Обжалваното определение следва да се отмени и вместо него се постанови друго, с което се измени решението в частта за разноските, което се отмени в частта за разликата над 2 034,75 лв. /1 040,35 евро/ до пълния присъден размер от 3 316,25 лв. /1 695,57 евро/.

2

Жалбоподателят не претендира реализирани разноски, поради което такива не се дължат.

По изложените съображения, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 3432 от 26.01.2026 г., гр.д. 44056/2025 г., СРС, 173 с-в, с което се оставя без уважение молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК и вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ на основание чл. 248, ал. 1 ГПК решение № 21544 от 25.11.2025 г., гр.д. № 44056/2025 г., СРС, 173 с-в в частта за разноските, както следва:

ОТМЕНЯ решение № 21544 от 25.11.2025 г., гр.д. № 44056/2025 г., СРС, 173 с-в в частта, с която се осъжда „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на М.С.А. сума за разликата над 2 034,75 лв. или 1 040,35 евро до пълния присъден размер от 3 316,25 лв. или 1 695,57 евро.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3