Решение № 561 от 31.03.2026, Административен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 561

Шумен, 31.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Шумен - IV състав, в съдебно заседание на четвърти март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА

При секретар РОСИЦА ХАДЖИДИМИТРОВА като разгледа докладваното от съдия ХРИСТИНКА ДИМИТРОВА административно дело № 20257270700549 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).

Образувано е по жалба от Р. И. И., депозирана чрез адв. К. М. от САК против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM-1878305/28.11.2025г., издадена от мл.автоконтрольор към РУ Нови Пазар, ОДМВР – Шумен, с която на оспорващия на основание чл.171, т.1, б. „з“ „бб“ от ЗДвП е наложена ПАМ – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.1 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 3 месеца, считано от 28.11.2025г.

Жалбоподателят твърди, че заповедта е незаконосъобразна, като в тази насока сочи, че за твърдяното нарушение е съставен АУАН серия GA №4681058/28.11.2025г., при който словесното описание на деянието е напълно идентично с описаното такова в заповедта, с което е нарушен принципът non bis in idem. Наред с това за същото деяние се води ДП №470/2025г. по описа на РУ Нови пазар, както и е издадена Заповед за задържане на лице № 307зз-114/28.11.2025г., по силата на която жалбоподателят е задържан за срок от 24 часа. Счита, че наличието на идентичност на деянието обуславя незаконосъобразност на процесния административен акт.

Оспорва фактическата обстановка описана в обстоятелствената част на акта като твърди, че е спрял в момента, в който е забелязал полицейския автомобил. Релевира доводи за липса на основания за извършване на проверката от инсп.Т. К., както и от колегата му в патрул инсп.Д. И., тъй като не са били налице никакви данни водачът да е извършвал противообществена проява. В жалбата се заявява и липса на посочен конкретен срок.

В съдебно заседание оспорващият лично и чрез процесуален представител адв.К.М. заявява, че поддържа жалбата и искането за отмяна на ЗППАМ. Акцентира върху липсата на каквото и да е основание за спиране на водача, както и че същият не е възприел подадения сигнал. Сочи, че действията на полицейския служител Т. К. да спре автомобила с голи ръце и да промени траекторията му, като дърпа волана, са незаконосъобразни.

По изложените в жалбата и в съдебно заседание съображения моли за отмяна на заповедта за налагане на ПАМ. Претендира присъждане на разноски.

Ответната страна – мл.автоконтрольор към РУ Нови Пазар, ОДМВР – Шумен чрез процесуалния си представител гл. юрисконсулт И..С., оспорва жалбата. Изразява становище, че административният акт е издаден от компетентен орган, в кръга на правомощията му, при липса на допуснати съществени нарушения в хода на производството. Релевира доводи за материална законосъобразност на ЗППАМ, като сочи, че спрямо водача са отправени както устни разпореждания да спре, така и конкулдентни действия чрез стоп – палка. Същият не е изпълнил даденото разпореждане и вместо да спре, рязко подава газ и се отдалечава от мястото, което е наложило екипът да го последва и възприемайки го на друго място, при други обстоятелства, да го спре. Заявява, че невъзможността на място да се спре автомобилът, е единствено в резултат от поведението на неговия водач – жалбоподателя. Счита, че полицейските служители са действали правомерно и неспирането за извършване на проверка от страна на водача съставлява обективно основание за налагане на ПАМ от вида на процесната. Моли за решение, с което жалбата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на разноски.

Съдът като съобрази аргументите изложени от страните, събраните по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № № GPAM-1878305/28.11.2025г., издадена от мл.автоконтрольор към РУ Нови Пазар, ОДМВР – Шумен, на оспорващия е наложена принудителна административна мярка „временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 3 месеца, считано от 28.11.2025г.“, поради извършено нарушение по чл.175, ал.1 от ЗДвП, като са отнети документи – СУМПС № *********.

Като фактическо основание за издаване на заповедта се сочи наличието на съставен АУАН серия GA № 4681058 против Р. И. И. за това, че на 28.11.2025г., около 16,15 часа в обл.Шумен, [населено място], ул.А. С. до номер 79 в посока към ул.Македония, управлява лек автомобил „Пежо 206“ с рег. № [рег. номер], като при подаден ясен сигнал за спиране със стоп палка от инсп.Т. К., водачът намалява скоростта, след което рязко подава газ и се отправя към ул.Македония. Впоследствие спира на [улица]. С тези си действия водачът осуетява извършването на полицейска проверка. Констатираното деяние е квалифицирано като административно нарушение на чл.103 от ЗДвП – не спира плавно на посоченото място или в най-дясната част на платното за движение при подаден сигнал за спиране от контролен орган.

Заповедта за прилагане на ПАМ е връчена срещу подпис на жалбоподателя на 28.11.2025г.

Недоволен от нея, Р. И. И. я оспорил пред Административен съд - гр.Шумен с жалба вх. рег. № ДА-01-3309/12.12.2025г.

Към делото са приобщени писмените документи, представляващи административната преписка по издаване на обжалваната заповед, както и материалите по ДП № 470/2025г. по описа на РУ – Нови пазар. Видно от същите, в рамките на образуваното ДП № 470/2025г., оспорващият Р. И. И. е разпитан като свидетел. Съгласно протокол за разпит на свидетел от 28.11.2025г., Р. И. И. сочи, че „на кръстовището до тухлената фабрика на главния път Каспичан – Нови пазар двама полицаи ме спряха. Аз намалих колата, но не спрях и продължих по улицата … За това, че не спрях на подадения сигнал беше, защото нямам зимни гуми на автомобила си и талон“.

Към материалите по ДП № 470/2025г. е представен и протокол за разпит на Д. Р. М.. Същият свидетелства, че е пътувал заедно с Р. И. И. в колата. На разклона от [населено място] посока [населено място], двама полицаи се опитали да спрат Р., като му казали да спре. Прозорецът на колата бил свален и той възприел думите на полицейския служител. Свидетелят сочи, че единият полицай „тръгна към колата и имаше стоп палка и сочеше с нея да спрем и вика на Р. да спре, като категорично го чух това със сигурност един път. Р. тръгна да спира, но не спря“.

По искане на страните в качеството на свидетели са разпитани полицейските служители, констатирали нарушението, за което е съставен АУАН GA № 4681058/28.11.2025г.

Свидетелят Д. Г. И. сочи, че на посочените в ЗППАМ дата и място, заедно с Т. Н. К. изпълнявали задължения по пътен контрол. Били облечени с униформа. При установяване на лекия автомобил, управляван от жалбоподателя, полицейският служител му указал да спре, като дал сигнал с ръка. Двете стъкла на шофьора и на пътника отзад били свалени и свидетелят имал пряк визуален контакт с водача. Свидетелят сочи, че с периферно зрение видял колегата си Канчев, който също е бил с униформа и светлоотразителна жилетка, да подава знак за спиране със стоп палка. Автомобилът намалил, но впоследствие продължил движението, без да спре. Впоследствие двамата полицаи последвали колата със служебния автомобил и ги застигнали в [населено място], където е извършена проверка.

Свидетелят Т. Н. К. заявява, че по времето и мястото, посочено в ЗППАМ, около 16:10ч – 16:15часа, установили приближаващ се автомобил, за който имали нареждане да бъде спрян за проверка. Колегата му тръгнал в посока самото кръстовище, като с ръце посочил на водача да отбие вдясно. Автомобилът се движел съвсем бавно, водачът се виждал, тъй като прозорецът бил смъкнат. Водачът казал „да, да, ще спра“. К. пресякъл пътното платно и дал знак за спиране със стоп – палка. Освен разпореждането с ръце, свидетелят отправил и устно разпореждане за спиране.

Според двамата свидетели, дадените разпореждания били възприети от водача, предвид намаляването на скоростта на движение на автомобила и отворените прозорци на шофьорската врата, както и на вратата зад нея. Въпреки това водачът не спрял на посоченото място на кръстовището.

В открито съдебно заседание е извършен оглед на веществено доказателство – възпроизвеждане съдържанието на записи от боди камери на полицейските служители.

При прегледа на файл с наименование 20251128162027MEDIA_CH0_IDSTPNPAZAR01, час 16:20:34ч. ясно се вижда кръстовището, където е позициониран брандиран полицейски автомобил. Свидетелят К уточнява, че автомобилът, управляван от оспорващия, се движи от [населено място] в посока към полицейския автомобил. След установяване на приближаващ се автомобил от посока [населено място] се чува командата „Тука спри.“ Има и сигнал с ръка за спиране. Автомобилът преминава към най-дясната лента, почти към банкета, в посока [населено място]. Намалява, вижда се изцяло отворен прозорец на водача и отворена част от задното стъкло на стоящия зад водача пътник. На стоп кадър, който е в 16:21:10ч. се вижда полицейски служител с униформа, който е почти опрян върху колата. Кадрите не са ясни и в 16:21:12ч. на видеозаписа се вижда служител – свидетелят Т. К., който е на земята и пред него автомобилът се отдалечава. Двамата полицейски служители се качват в полицейския автомобил и потеглят в посока [населено място]. В 16:22:47ч. се чува звуков сигнал от полицейския автомобил. Вижда се спрял автомобилът на оспорващия. Предприети са действия по задържане на лицата. Водачът и още две лица, намиращи се в автомобила, са задържани, сложени са белезници на две лица. Чува се разговор от колегата на свидетеля, който казва: „Ще утрепеш колегата“. Отговорът на водача на автомобила е „Изплаших се, нищо не съм направил“.

От свидетелските показания и при огледа на видеозаписите се установява, че 28.11.2025г., около 16:15 часа в [населено място], ул.А. С. до номер 79 в посока към ул.Македония, оспорващият като водач на МПС, не спира на подаден сигнал със стоп палка. Същият първоначално намалява скоростта, но впоследствие вместо да спре, увеличава скоростта и продължава движението.

Събраните по делото доказателства касателно последващите действия по следване на автомобила, спиране и проверка, са ирелеванти и не следва да бъдат обсъждани, доколкото разкриват факти, чието проявление е след визираното в обжалваната заповед нарушение на чл.103 от ЗДвП, извършено на посочените в ЗППАМ дата и място.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателства.

Въз основа на така изградената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.1, б. „з“, „бб“ от ЗДвП № GPAM-1878305/28.11.2025г., издадена от мл.автоконтрольор към РУ Нови Пазар, ОДМВР – Шумен - индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, съгласно чл.172, ал.5 от ЗДвП. Оспорването е направено от лице с правен интерес – адресат на акта, за когото същият е породил неблагоприятни правни последици.

ЗППАМ е връчена на нейния адресат на 28.11.2025г., поради което настоящата жалба, подадена на 09.12.2025г. посредством куриерска фирма, се явява депозирана в срока по чл.149, ал.1 от АПК и е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът следва да се произнесе по законосъобразността на обжалвания административен акт към момента на издаването му, като проверява дали е издаден от компетентен орган и в съответната форма, спазени ли са процесуалноправните и материално правните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

Преценявайки фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, както и след проверка на административния акт, съобразно критериите, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, административният съд формира следните правни изводи: