Решение № 2488 от 20.12.2018, Административен съд - Варна

Р Е Ш

Е Н И Е

№…………….. .................................... 2018 година, гр.ВАРНА

В И М

Е Т О Н А

Н А Р О

Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Варна, ХХХІІ-ри състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Г. СТОЯНОВА

В съдебно заседание, проведено на 20.11.2018 г. при на секретар Мая Вълева разгледа докладваното от председателя административно дело № 3613/2014г. и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.156 и следващите от ДОПК.

Образувано е по жалба на Д.Е.К. с

ЕГН ********** *** депозирана чрез адв. А., срещу РА № ********* /03.07.2014г , издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна , потвърден с Решение № 621 / 20.10.2014 г. на Директора на Дирекция „ОДОП “ гр.Варна при ЦУ на НАП , с който на жалбоподателя са определени задължения по чл.48 ЗДДФЛ за 2007 г. главница в размер на 49118.33 лв. и лихва в размер на 34023.04 лв. , за 2008 г. – главница в размер на 14227.34 лв. и лихва от 7709.13 лв.

Пред настоящия състав на съда производството е сложено за разглеждане на 23.01.2018 г. след поредица отводи на втория и третия докладчик.

В жалбата за развити обширни доводи за допуснати от органа по приходите съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Като такива се изтъква липсата на извършена насрещна проверка на лицата, за които има данни, че са извършвали банкови преводи в негова полза; необсъждане на доказателствата събрани от различни източници в съвкупност с всички останали, които според жалбоподателя сочели ясно конкретната цел за превеждани сумите.

Отделно се твърди, че по отношение на лицето не са установени основания за извършване на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК, като в хода на ревизията са допуснати множество процесуални нарушения, налагащи отмяна на акта на това основание.

Изложени са доводи за материална незаконосъобразност на акта. По отношение на получените суми, които са приети за данъчна основа за облагане с ДДФЛ жалбоподателят счита, че са събрани доказателства за произхода им и квалификацията им като получени заеми и пари на доверители, преведени с оглед заплащане на данъци, такси и други услуги от тяхно име. Алтернативно твърди, че ако тези суми бъдат приети за платени възнаграждения за извършване на определени услуги, при формиране на данъчната основа следва да се приспаднат нормативно определените разходи.

Относно установените с РА задължения твърди следното

- за

2007 г.

За внесените четирикратно суми от по 20000 лв., през м. януари 2007 г. поддържа тезата , че същите не следва да се третират като доход, подлежащ на облагане, а средствата са по договор за влог, по който лицето дължи връщане на вложеното. Същата теза се поддържа и по отношение на сумата от 100000 лв., изтеглена от сметката на „ЖеДе-2006 “ ЕООД на 07.08.2007 г. По отношение и на двете суми твърди, че през 2008 г са връщани средства на това дружество 0 55000 лв. на 01.03.2008 г. и 100000 лв. – на 31.08.2008 г.

Счита, че неоснователно непризнаването като

„приход“ сумите от 48 000 лв. – заем от П.Л.и 27 000 лв.; заем от Д. Ф., както и даренията получени по повод сключен брак с А. К. (като сватбен подарък) . Косвено доказателство според жалбоподателя за последното е преводът по сметката на съпругата му в размер от 28000 лв.на 17.05.2007 г.(пет дни след сватбата).

Възражения са изложени и относно включването като доход на средствата, получени от различни физически и юридически лица в общ размер от 78250 лв., счита, че този данъчната основа по следва да се намали с 25% нормативно признати разходи на основание чл. 29, ал.1 от ЗДДФЛ.

В заключение по отношение на данъчното задължение за

2007 г., при определянето и на годишна база, не както е подходил РО – на дневна база, не се установява паричен недостиг.

В тази връзка настоява съдът да съобрази заключението на проведената ССЕ във втория вариант.

- за 2008 г.

Относно формираната от РО данъчна основа от 71650 лв. сочи същите аргументи – че това е доход от услуги с личен труд и за тях също е валидно основанието на чл. 29, ал.1 от ЗДДФЛ. Счита за погрешно включването на сумата от 49 998.84 лв. от РО в разходната част на баланса на касовата наличност, тъй като се касае за безкасово получаване на същата сума от купувач на недвижим имот.

Обосновавайки се и със заключението на вещото лице в заключение твърди, че облагаемата основа следва да е в размер от145 466.17 лв., след приспадане на внесения данък в размер от 2110.52 лв., остатъкът за довнасяне е от 12 436.10 лв.

Въз основа на изложеното моли за отмяна на ревизионния акт, евентуално за неговото изменение в съответствие със заключението на вещото лице. Претендира и присъждане на направените разноски.

Ответникът по жалбата, Директорът на Дирекция „ОДОП“ – гр. Варна счита жалбата за неоснователна, заявява, че се придържа изцяло към аргументите, изложени в решение № 621 моли съда да я отхвърли. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер от 3580.78 лв.

Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 156, ал. 1 от ДОПК от лице с правен интерес, поради което е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.

Предмет на обжалване е Ревизионен акт № *********/03.07.2014 година на орган по приходите при ТД на НАП – гр. Варна, потвърден с Решение № 621/20.10.2014 година на Директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, в частта, която на жалбоподателя са определени задължения по чл.48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 49118.33 лв. главница и лихва в размер на 34023.04 лв. , за 2008 г. 14227.34 лв. главница и лихва от 14227.34 лв.

Ревизионното производство е образувано със Заповед за възлагане на ревизия № 1202535/13.07.2012 година с обхват задълженията на физическото лице за данък върху доходите на физическите лица по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ за периода 01.01.2007 – 31.12.2010 година, изменяна със ЗВР №1203628/22.10.2012 г.;

№1204084/22.11.2012 г.; спряно със

Заповед № 1200426/13.12.2012 г. възобновено със Заповед № 1300599-В/14.02.2013 г., изм. Със Заповед №1300600/14.02.2013 г., спряно със Заповед № 1300065/15.02.2013 г., възобновено със Заповед № 1300675-В/20.02.2013 г., изм. със ЗВР № 1300676/20.02.2013 г.; спряно със заповед №1300079/20.02.2013 г., възобновено със Заповед № 1304683-В/30.10.2013 г., изм. със ЗВР № 1304684/30.10.2013 г.

Заповедите по образуване и движение на ревизионното производство са издадени от компетентен орган, производството е приключило с ревизионен акт с предписаните от закона форма и съдържание, издаден от компетентен съобразно действащата към момента на издаване на акта редакция на чл. 119, ал. 2 от ДОПК орган, надлежно определен със Заповед за определяне на компетентен орган № К 1304684/02.12.2013 година.

Решението по чл. 152 от ДОПК е издадено от компетентен орган – Директор на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ – гр. Варна при ЦУ на НАП, в срока по чл. 155, ал. 1 от ДОПК.

Производството по жалбата на Д.К. срещу РА № *********/03.07.2014 г. е образувано на 20.11.2014 г., сложено е за разглеждане пред ХХV състав. С протоколно определение от 09.12.2014 г. е отхвърлено искането на процесуалния представител на оспорващия за спиране на производството по настоящия спор , до окончателно приключване на адм. дело № 2368/2013 г. по описа на АС Варна със същите страни.

Впоследствие, предвид преместване на съдията докладчик в друг съд, делото е преразпределено на друг съдия. С протоколно определение от

05.07.2016 г. съдията докладчик се произнесъл по същото искане – предмет на произнасяне с протоколно определение от 09.12.2014 г. и е спрял производството по настоящото административно дело.

С определение №

1911/12.07.2017 г., една година и седем дни след спирането, производството е възобновено, насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 10.10.2017 г. С молба № 13830/28.08.2017 г., депозирана от процесуалния представител на оспорващия –единствено от него – е поискано отлагане на насроченото за горната дата съдебно заседание.

С разпореждане на докладчика от 31.08.2017 г. молбата е уважена – производството е отложено за 07.11.2017 г.

С определение

№ 3028 /06.11.2017 г. съдията докладчик се отвел от разглеждане на спора, обосновавайки се с обстоятелства по чл. 22, ал.1, т.6 от ГПК, касаещи лични взаимоотношения с оспорващия.

По делото е определен трети съдия докладчик. С протоколно определение от 16.01.2018 г. този съдия също се отвел, но по искане на оспорващия.

Предвид така протеклите процесуални действия съдът намира, че към момента на постановяване на настоящия съдебен акт не са налице основанията, визирани в чл. 172, ал.2 от ДОПК за погасяване на публичното задължение по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. – давността за това задължение ще настъпи на 31.12.2018 г.

Ревизионното производство е проведено по реда на чл.

122 от ДОПК. Установено е, че К. не е подавал ГДД за 2007 г. за облагане на доходите си като физическо лице, такава е подадена за 2008 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ, декларирани са доходи от трудови правоотношения с община Каварна – 6430.38 лв. и от извънтрудови правоотношения с „А. с.“ ООД – 7337.60 лв.

По данни за движението по сметките на К. са констатирани получени суми, за които не са дадени обяснения и не са представени доказателства, че са приходи, неподлежащи на деклариране и облагане. Поради това същите са квалифицирани като укрити приходи или доходи, а декларираните и/или получени приходи, доходи, източници за формиране на собствения капитал или безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за периода – обстоятелства съответно по чл. 122, ал. 1, т. 1, 2 и 7 от ДОПК.

След извършен анализ на съотносимите обстоятелства по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК РО формирал данъчна основа за облагане с данък върху дохода по чл. 48 от ЗДДФЛ на Д.Е.К., на основание чл. 123, ал. 1, т.1 и т.2 от ДОПК както следва:

За 2007 г.

- доходи от трудови правоотношения в размер на 6669.57лв.

-доходи в размер на 201672,92лв., от установени при ревизията постъпили суми по банкови сметки в размер на 25650.00лв. и 176022,92лв., представляващи несъответствие между направените от лицето разходи за периода и доказаните доходи.

Данъчна основа за общия годишен доход за 2007 г. -208342,49лв.

Годишно данъчно задължение по чл.48 от ЗДДФЛ в размер на 49318,19лв./208342,49лв.-7200.00лв.=1044.00+(201142,49лв.х 2 4% =1044.00+48274,19=49318.19 лв.