Решение № 92 от 08.01.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. София, 05.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Е, в закрито заседание на пети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Петър Люб. Сантиров

Членове:

Силвана Гълъбова

Георги Стоев като разгледа докладваното от Петър Люб. Сантиров Въззивно гражданско дело № 20231100514441 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 435-438 от ГПК.

Образувано е по жалба вх. № 285317/13.09.2023 г. по описа на СГС, подадена от длъжника по изпълнително дело № 2023860040 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ, ЗАД „А.Б.“ , против Постановление за разноските, обективирано в Разпореждане № 83181 от 30.08.2023 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя – адв. Н.Д., за разликата над сумата от 200,00 лв. до приетите за събиране в размер на сумата от 9450,00 лв.., както и намаляване на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ, съобразно размера на вземането.

Жалбоподателят поддържа, че приетото за събиране възнаграждение е прекомерно, несъобразено с установените в Наредба № 1/2004 г. размери, и с оглед липсата на правна и фактическа сложност на изпълнителното производство, адвокатско възнаграждение се дължи само за образуване на изпълнително производство. Счита, че спрямо ЗАД „А.Б.“ не се налага осъществяване на каквито и да било принудителни действия, с оглед реализиране на вземането, доколкото се касае до дружество с публично публикувани банкови сметки и за сигурен платец, както и че задължението е заплатено в срока за доброволно изпълнение.

Моли обжалваното постановление да бъде отменено относно приетия за събиране адвокатски хонорар в полза на взискателя – за разликата над 200,00 лв. (възнаграждение за образуване на изпълнителното дело) до приетите за събиране в размер на сумата от 9450,00 лв., както и да намали размера на пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

Процесуалният представител на взискателя по изпълнителното дело, адв. Н.Д., излага 1 подробни съображения за неоснователност на жалбата. Поддържа, че уговореното по реда на чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 2 ЗАд възнаграждение за безплатно оказана правна помощ на материално затруднено лице е в минимален размер и в съответствие с разпоредбата на чл.

10, т. 1 и т.2, вр. чл. 7, ал. 2, т. 5 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Счита, че същото не е прекомерно, тъй като е съобразено със степента на правна и фактическа сложност по делото, тъй като са извършвани действия както по образуване на изпълнителното дело, така и по водене на същото от страна на процесуалния представител, поради което му се дължат и двата вида възнаграждение.

Съдебният изпълнител - В.М., с рег. № 860 на КЧСИ е депозирал мотиви, в които излага подробно предприетите от страна на взискателя по изпълнителното дело действия и поддържа становище за неоснователност на жалбата.

Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 436 ал. 1 ГПК от легитимирана страна и е насочена срещу извършени от съдебен изпълнител действия, които попадат в обхвата на чл.435 ал. 2 ГПК, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Настоящата съдебна инстанция приема, че доколкото в конкретния случай не са налице усложнения по отношение на страните или движението по процесното изпълнително дело, както и не са прилагани различни изпълнителни способи, изпълнителното дело не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което дължимите разноски за адвокатско възнаграждение по него следва да са в минималния размер по Наредба №1/09.07.2004г. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно задължителните за органите на съдебната власт, указания, дадени в т. 3 от ТР 6/17.10.2013г. по т. д № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба №1/ 09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Съгласно разпоредбата на чл.10, т.1 от Наредбата за образуването на изпълнителното дело минималното възнаграждение е от 200,00 лв. с ДДС. Според настоящият състав обаче същото в случая не се дължи кумулативно с възнаграждението по чл.10, т.2 от Наредбата за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, каквото е определил съдебният изпълнител. В тази връзка следва да се отбележи, че нормата на чл.10, т.2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. на ВАС за минималните адвокатски възнаграждения, според която за водене на изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания се дължи 1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2 от този акт не намира приложение, тъй като в разглежданото изпълнително производство след връчване на поканата за доброволно изпълнение не са предприети действия от взискателя във връзка с водене на изпълнителното производство, чрез които да се е стигнало до удовлетворяване на паричното вземане. Напротив, от представеното преводно нареждане от 08.09.2023 г. /лист 27 от изпълнителното дело/ се установява, че жалбоподателят е заплатил задължението по издадения изпълнителен лист в срока за доброволно изпълнение, каквото 2 признание се съдържа и в мотивите на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ.

Ето защо не е налице основание за присъждане на адвокатско възнаграждение за разликата над 200,00 лв. За определяне /начисляване/ на такова би възникнало основание едва след извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания по конкретното изпълнително дело.

Следва да се отбележи, че ако след администрирането на настоящата жалба, процесуалният представител на взискателя е предприел необходими действия по водене на изпълнителното производство с цел събирането на дълга, няма правна пречка да поиска от ЧСИ приемането на допълнителни разноски за адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения съдът приема, че дължимите от длъжника - ЗАД „А.Б.“ разноски за адвокатско възнаграждение в изпълнителното производство към момента на постановяване на обжалвания акт възлизат на 200,00 лв. Ето защо обжалваното Постановление за разноските, обективирано в Разпореждане № 83181 от 30.08.2023 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя – адв. Н.Д., за разликата над сумата от 200,00 лв. до приетите за събиране в размер на сумата от 9450,00 лв. следва да се отмени за сумата над 200,00 лв. до пълния начислен размер на адвокатското възнаграждение от 9450,00 лв.

При това положение начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ също следва да бъде редуцирана. Пропорционалната такса се събира върху събраната сума, а съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 ЗЧСИ, таксите по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради което те се събират наред и заедно със сумите по изпълнителния лист, т.е. тези разноски следва да се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.26 ТТРЗЧСИ. Последната следва да бъде определена като процент от събираната сума, като в размера на паричното вземане не се включват авансовите такси.

Разноските в производството по жалба срещу разноските по изпълнението пред окръжния съд не се дължат. Съгласно чл. 81 от ГПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Производството по чл. 248 от ГПК, каквото по правната същност е и производството пред окръжния съд, образувано по жалба по чл. 435, ал. 2, т. 7 от ГПК срещу разноските по изпълнението, се провежда след предприемане на съответните изпълнителни действия и по него не се присъждат допълнително разноски. В производството по чл. 248 от ГПК, което има несамостоятелен характер, само се изменя или допълва акта в частта за разноските при направено от страната искане и изходът в това производство не обосновава отговорност за нови разноски като санкция за неоснователно предизвикан правен спор. /В този смисъл определение № 393 от 17.09.2018 г. по гр. д. № 2845/2018 г. на IV г. о.; определение № 489 3 от 17.10.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о.; определение № 552 от 25.11.2016 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4894/2016 г., IV г. о.; определение № 60345 от 11.10.2021 г. по ч.гр.д. № 3103/2021 г. ВКС/

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ по жалба с вх. № 285317/13.09.2023 г. по описа на СГС, подадена от длъжника по изпълнително дело № 2023860040 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ - ЗАД „А.Б.“, Постановление за разноските, обективирано в Разпореждане № 83181 от 30.08.2023 г., с което е отказано да бъдат намалени приетите за събиране разноски за адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя- адв. Н.Д., за разликата над сумата от 200,00 лв. с ДДС до приетите за събиране в размер на сумата от 9450,00 лв., и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА приетото за събиране адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на взискателя- адв. Н.Д. по изпълнително дело № 2023860040 по описа на ЧСИ В.М., с рег. № 860 на КЧСИ на ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, до сумата от 200,00 лв., както и намалява начислената от съдебния изпълнител пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ до дължимата такава, съобразно т.26 ТТРЗЧСИ, което редуциране следва да се извърши от съдебния изпълнител.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4