Решение № 1061 от 11.12.2024, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 1061 гр. Стара Загора, 11.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Неделина Минчева при участието на секретаря Е. Ат. Д. като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело № 20245530103262 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени искове - с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ за признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна, с правно основание чл.344, ал.1, т.2 от КТ - за възстановяване на предишната работа, и с правно основание чл.344, ал.1, т.3 от КТ – за обезщетение за времето, през което ищецът е останал без работа поради уволнението за периода от уволнението за шест месеца в размер на 7578,00лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, както и за съдебните разноски по делото. Тези искове са предявени в условията на кумулативност.

Исковете са предявени от К. Н. Д. от гр.... срещу Поделение за пътнически превози Пловдив към „БДЖ-Пътнически превози“ ЕООД. С исковата молба се твърди, че ищцата е работила по трудово правоотношение “Служител, издаване на пътнически билети, информатор“ – гара Стара Загора. Със Заповед №.....г. на Директора на Поделение за пътнически превози Пловдив трудовият договор бил прекратен поради наложено дисциплинарно наказание “Уволнение”. Ищцата твърди, че издадената заповед е незаконосъобразна. Дисциплинарното производство срещу ищцата започнало въз основа на доклад с вх.......г. от К. Ц. - служител, издаване на пътнически билети, отговорник в гара ......

В доклада се твърдяло, че на ....г. в рамките на работното време, на работното място на К. Ц. служителката била нападната от група служители, издаване на пътнически билети, информатори в гара ...... Според г-жа Ц., същите били осъществили групово насилие над нея, под формата на психически и физически тормоз, като ситуацията била ескалирала и се било стигнало до физическа саморазправа с К. Ц.. В мотивите на обжалваната заповед била възприета и възпроизведена фактическата обстановка от доклада на К. Ц.. Ищцата счита, че 1 обжалваната заповед не съответства на изискването на чл.186, ал.1 от КТ, според който виновното неизпълнение на трудовите задължения е нарушение на трудовата дисциплина.

Процесната заповед за дисциплинарно уволнение била издадена за време, в което ищцата не е била на работа. Същата е била в платен годишен отпуск. Поради тази причина ищцата счита, че правната квалификация на нарушението описано в заповедта е неправилно, тъй като тя не е престирала труд в периода на срещата с К. Ц.. Отделно от това ищцата отрича да е извършила вмененото й нарушение на трудовата дисциплина. Действително била осъществена срещата, която е описана и в заповедта между служители и отговорник, поради възникнали проблеми в работата. На тази среща обаче не бил осъществен никакъв тормоз – нито вербален, нито физически, от страна на служителите. Дори отговорникът К. Ц. е хванала ищцата за реверите на якето и я раздрусала, като заплашила всички присъстващи служителки, че ще ги обвини в тормоз. Ищцата се почувствала унизена, цялата се изчервила, но запазила спокойствие и не е имало ответна реакция от нейна страна. Ищцата счита, че ако спрямо К. Ц. било упражнено насилие, както се твърди, то същата би потърсила помощ от патрулиращите полицаи на перона в непосредствена близост до стаята и, от служителите работещи в непосредствена близост до нейния кабинет или да се обади на спешния тел. 112.

Представените от К. Ц. медицински документи не удостоверявали физически тормоз, а нямало освидетелстване от съдебен лекар. Във връзка с твърденията на К. Ц. били дадени обяснения от ищцата и другите присъствали на срещата служители - П.Ж., К. Д., М. К. - П., и Н. Ч., като всички те са потвърдили, че на ....г. не се е случило нищо от описаното в доклада на К. Ц.. Въпреки това работодателят не е взел предвид обясненията на служителите и е кредитирал изцяло твърденията в доклада на К. Ц..

В процесната заповед за дисциплинарно уволнение било описано, че комисия от отдел „Оперативна дейност и обслужване” е посетила на място гара ...... Проверката, която била извършена се състояла в това, да се попитат служителите на билетни каси дали е имало някакъв проблем на ....г. Служителките поискали от комисията да определи час, за да се извърши беседа, тъй като посещението било в най-натоварената част на работното им време - сутрин, когато имали много работа. Членовете на комисията отказали да бъде извършена беседа в подходящо време, когато всички служители могат да присъстват и това да не пречи на работния процес. На ищцата била показана горепосочената заповед, но тогава тя не могла да се запознае подробно с нея.

Ищцата оспорва описаното в мотивите на заповедта, че имало камера в помещението, където е работното място на служителката К. Ц.. Оспорва констатациите в цитирания болничен лист, относно освидетелстването на К. Ц. от личния й лекар, който не е съдебен медик. Твърди, че г-жа Ц. не е получила екскориации на двете предмишници в резултат на физическо посегателство от страна на ищцата, нито от присъствалите на ...... на срещата служители, защото такова е нямало.

Ищцата твърди, в оспорената заповед не е посочено дисциплинарното нарушение по чл.190, ал.1, т.7 от КТ текстово - „други тежки нарушения на трудовата дисциплина”, а само законовата квалификация. Според практиката на ВС, под други тежки нарушения на трудовата дисциплина се има предвид нарушения на закона, Вътрешните правила на съответната организация и неизпълнение на задължения, вменени в длъжностната характеристика. Счита, че заповедта не е мотивирана, тъй като не е посочено кои разпоредби на закона, вътрешните правила е нарушила и кои задължения описани в длъжностната й 2 характеристика не е изпълнила. Не било ясно от мотивите на заповедта всяка от служителките, присъствали на срещата на 22.03.2024г., в частност и ищцата, конкретно какви физически и/или психически посегателства са осъществили спрямо К. Ц..

Ищцата счита, че работодателят не е спазил разпоредбата на чл.189 КТ при определяне на наказанието. Същата не била извършила описаните в заповедта нарушения на трудовата дисциплина. Дори се приемат за нарушение на трудовата дисциплина действията на ищцата, то тежестта на наложеното наказание не съответствало на тежестта на нарушението.

Обстоятелството, че ищцата не била отстранена от работа след установяване на твърдяното нарушение на трудовата дисциплина, а близо два месеца е изпълнявала трудовите си задължения съвместно с К. Ц., показвало, че върху последната не е извършено психическо и физическо посегателство от ищцата.

Ищцата счита, че дисциплинарната отговорност на работника или служителя не може да се ангажира за поведението му след приключване на работното му време, освен ако законът или правилата за етично поведение на съответната длъжност изискват друго. От съществено значение за правилността на определеното от работодателя дисциплинарно наказание е поведението му към работния процес и дали е извършил други дисциплинарни нарушения, за които са му налагани наказания. Твърди, че не е запозната с Правилата за етично поведение на служителите в „БДЖ - Пътнически превози” ЕООД, в сила от 09.03.2017г., тъй като към момента на издаването им е била в отпуск по майчинство. В случая, на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „забележка” през месец януари 2024г. За близо девет години трудов стаж в ответното дружество, на ищцата е било наложено само това наказание.

След връчване на ......г. на процесната заповед, с която е прекратено трудовото правоотношение на ищцата, същата е останала без работа.

Моли съда да постанови решение, с което да отмени Заповед №.....г. на Директора на Поделение за пътнически превози Пловдив, с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание “Уволнение”, като незаконосъобразна и неправилна.

Моли съда да постанови възстановяването й на длъжността “Служител, издаване на пътнически билети, информатор“ – гара Стара Загора.

Моли да бъде осъден ответника да й заплати обезщетение по чл.225, ал.1 от КТ за времето през което е останала без работа за период от шест месеца считано от .....г. в размер на общо 7578,00лв., представляващо получаваното от ищцата брутно трудово възнаграждение в размер на 1263,00лв. месечно на длъжността, която е заемала „Служител издаване на пътнически билети, информатор" гара ....., в Поделение за Пътнически превози Пловдив към „БДЖ - ПЪТНИЧЕСКИ ПРЕВОЗИ” ЕООД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска.

Моли да бъде заличено основанието за уволнение в трудовата й книжка.

Претендира разноски по производството.

Ответникът с писмения си отговор оспорва предявените искове. Твърди, че обжалваната заповед е законосъобразна – издадена е при спазване на КТ, от компетентен орган и при издаването й са спазени всички законови изисквания за налагане на дисциплинарно наказание. Твърди, че при работодателя е получен доклад с вх. №.......г. от К.

3

Ц. - Служител, издаване на пътнически билети, отговорник в гара ..... В същия била описана следната фактическа обстановка:

На .....г. в рамките на работното време, на работното място на К. Ц., служителката е нападната от група Служители издаване на пътнически билети, информатор в гара .....

Същите са осъществили групово насилие под формата на психически и физически тормоз, като ситуацията е ескалирала и се стигнало до физическа саморазправа с отговорника. На .....г. към 15:00ч., в края на работния ден, на работното място в Главна каса гара ..., са нахлули изненадващо пет служителки: К. Д. (ищцата), К. Д., П.Ж, Н. Ч., М. К.-П.. Ищцата по график не е била на работа, както и Н. Ч. и П.Ж.. М. П. и К. Д. са били на дежурство.

Всички са нахлули в стаята едновременно, като М. К.-П. и Н. Ч., са застанали пред вратата и са блокирали изхода, за да не може никой да влиза и да излиза и да не може никой да вижда какво се случва и да се намесва. Ищцата и П.Ж. са се нахвърлили директно срещу К. Ц..

Започнали са да крещят, да я заплашват, да я обиждат с всевъзможни цинични думи. К. Д. е стояла отстрани и е наблюдавала случващото се. К. Ц. е помолила всички да напуснат служебната й стая, защото е на работа в момента и и пречат да изпълнява задълженията си.

Всички нейни опити за прекратяване на тази ситуация са останали без резултат. Тогава К. Ц. се е опитала да се свърже по телефона с някой от ръководителите, за да докладва случая и да потърси помощ и съдействие. Това е отключило още по-голяма агресия от страна на служителките. Последвало е от ищцата и от П.Ж. бутане, дърпане, хващане за ръцете, в следствие на което са се получили охлузвания по ръцете. Отнети са й били и двата телефона (личния и служебния), за да не може да се свърже с никого. Последвало е блъскане, тропане по бюрото, разхвърляне по пода на служебна документация, блъскане на компютъра, с който служителката работи. Ситуацията е излязла извън всякакъв контрол. К. Ц. се е почувствала заплашена и е поискала да напусне помещението, за да извика полиция. Изходът е бил блокиран и не и е било позволено да излезе навън. С големи усилия К. Ц. е измъкнала единия от телефоните си, за да се свържа с г-жа И.М. и да разкаже за това, което се случва на работното и място. Едва тогава директните атаки срещу нея са били прекратени, като служителките са продължили да стоят в стаята и да си общуват с мимики. Единствено К. Д. е излязла навън, като г-жа Ц. предполагала, че най-вероятно е застанала от другата страна на вратата, блокирайки изхода от двете страни. К. Ц. е поискала да напусне стаята, но отново е била спряна физически. Наложило се е К. Ц. да се блъска и да се бори с всички, за да може да излезе навън и да търси помощ. След преживения стрес на работното си място, служителката се е почувствала много зле здравословно и се е наложило незабавно да потърси медицинска помощ. Представила е болничен лист №....., издаден на .....г. с диагноза „есенциална (първична) хипертония, съгласно който е в отпуск за временна неработоспособност от 23.03.2024г. до 27.03.2024г., както и Амбулаторен лист №....г.