Решение № 215 от 18.05.2026, Софийски окръжен съд

РЕШЕНИЕ

№ 215 гр. София, 18.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, II ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирина Р. Славчева

Членове:

Ивайло П. Георгиев

Лилия М. Руневска при участието на секретаря Теодора Р. Вутева като разгледа докладваното от Ивайло П. Георгиев Въззивно гражданско дело № 20251800501067 по описа за 2025 година

С Решение № 185/30.07.2025г., постановено по гр.д. № 199/2024г. на Ихтиманския районен съд, е оставен без уважение предявеният от Б. Й. Г. с ЕГН ********** срещу С. А. В. с ЕГН **********, иск с правно основание чл.

26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД за прогласяване на нищожност поради липса на основание на договор за учредяване на вещно право на ползване на 4/6 идеални части от УПИ с площ 434 кв.м., находящ се в град Ихтиман, съставляващ УПИ ХII-638 от квартал 178 по плана на град Ихтиман, одобрен със Заповед № 558/1990г., ведно с 4/6 идеални части от построените в имота жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м., лятна кухня със застроена площ 32 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 24 кв.м., при граници на имота по скица: улица, УПИ ХІІІ-639,УПИ ХVІІ-640, имот пл. № 835, УПИ IX- 400 и УПИ ХІ-637, обективиран в нотариален акт № 25, том II, рег. № 1710, н.д. № 198/2023г. на нотариус по заместване Гергана Атанасова Димитрова при нотариус Десислава Караджова с рег. № 456 на НК, вписан в Служба по вписванията при РС- Ихтиман с вх. № 1152 от 19.04.2023г., акт. № 108, том 5, дело № 987/2023г.

Със същото решение е оставен без уважение и предявеният от Б. Й. Г. с ЕГН ********** срещу С. А. В. с ЕГН ********** иск с правно основание чл.

28, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД за унищожаване поради грешка на договор за учредяване на вещно право на ползване на 4/6 идеални части от УПИ с площ 434 кв.м., находящ се в град Ихтиман, съставляващ УПИ-ХІІ- 638, от квартал 178 по плана на град Ихтиман, одобрен със Заповед № 558/1990г., ведно с 4/6 идеални части от построените в имота жилищна сграда със застроена площ от 70 кв.м., лятна кухня със застроена площ 32 кв.м. и стопанска сграда със застроена площ от 24 кв.м., при граници на имота по скица: улица, УПИ ХІІІ1 639,УПИ XVII-640, имот пл. № 835, УПИ IX- 400 и УПИ ХІ-637, обективиран в нотариален акт № 25, том II, рег. № 1710, н.д. № 198/2023г. на нотариус по заместване Гергана Атанасова Димитрова при нотариус Десислава Караджова с рег. № 456 на НК, вписан в Служба по вписванията при РС Ихтиман с вх. № 1152 от 19.04.2023г., акт. № 108, том 5, дело № 987/2023г.

Присъдени са и разноски.

Настоящото производство е по реда на чл. 258 и сл. от Гражданския процесуален кодекс и е образувано по въззивна жалба на Б. Й. Г. срещу горното решение, което жалбоподателката счита за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано. Твърди, че ИРС е кредитирал само доказателствата, представени от ответниците, но не и другите такива, вкл. свидетелските показания на ищцовата страна и приетата съдебна експертиза. По иска с правна квалификация чл. 28. ал. 1. изр. 2 от ЗЗД, поддържа, че в случая ищцата Б. Й. Г. не познава ответницата С. А. В., откъдето прави извод, че ищцата е имала погрешна представа, на кого учредява право на ползване. Подчертава, че сделката се е осъществила малко след смъртта на сина на ищцата, което е повлияло при формирането на погрешната й представа. Позовава се на приетото по делото обратно писмо от 19.04.2023г. от купувача по сделката и участник в развилото нотариално производство на 19.04.2023г. от което се установявало, че действителната воля на ищцата е била, последната да запази върху продадения процесен имот пожизнено и безвъзмездно право на ползване за себе си а не за някого другиго, вкл. С. А. В., която почти не познава. В подкрепа на последното черпи аргументи от показанията на всички разпитани свидетели, които според нея дори не били установили повода за присъствие на В. по време на сделката на 19.04.2023г. при нотариуса. Счита за доказано наличието на предпоставките за унищожаемост поради грешка в лицето на едностранната сделка, с която ищцата Б. Й. Г. е учредила право на ползване в полза на ответницата. С. А. В., тъй като учредителката е била сигурна, че учредява право на ползване за себе си, а всъщност е учредила право на ползване на лице, което не познава и не знае нищо за него.

По иска с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 4 от ЗЗД отново поддържа, че нито ищцата познава ответницата, нито ответницата познава ищцата. Развива принципни съображения, че в правната теория основанието на сделката се схваща като типична и непосредствена правна цел, която се преследва с предоставяне на имуществена облага, а учредяването на безвъзмездно пожизнено право на ползване върху 4/6 ид.ч. от недвижимия имот на С. А. В. не съответства на действителната й воля. Черпи аргументи в от решението по гр.д. № 759/2023г. на РС- Ихтиман, с което е обявена за нищожна продажбата на процесния недвижим имот, обективирана в НА № 25, том II, рег. № 1710, дело № 198/2023г. Подчертава тези две сделки са обективирани в един НА и имат връзка помежду си, откъдето прави извод, че обявяването на продажбата за нищожна води до липса на основание за учреденото от Б. Г. в полза на С. В. право на ползване поради липса на основание. Твърди, че липсата на основание се предполага съгласно чл. 26. ал.

2 от ЗЗД. Отново изтъква, че, съгласно свидетелските показания, ищцата и ответницата не се познават, с което подкрепя тезата си за липса на основание на сделката. Счита, че предявените искове са доказани, респ. основателни.

Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове, ведно със законните последици от това.

2

Претендира разноски.

Въззиваемата е подала отговор на въззивната жалба, с който я оспорва.

Счита за недоказани твърденията на ищцата. Твърди, че способността на ищцата да разбира свойството и значението на постъпките си, както и да ги ръководи, не е била накърнена. Посочва противоречия между твърдението на ищцата Г., че волята й била да запази за себе си правото на безвъзмездно пожизнено ползване, твърдението й, че въобще не е искала да продава имота си., като поставя въпроса, ако едно лице въобще не иска да продава имота си, защо би си запазвало правото на ползване? Намира несъответствие и между твърдението й, че не е разбирала свойството и значението на постъпките си, и твърдението, че е целяла да запази за себе си правото на ползване, тъй като това предполага едновременно да не разбира какво прави, а същевременно цели постигането на конкретен резултат. Като трето логическо несъответствие изтъква, че от една страна А.Г. твърди по гр.д. № 759/2023г., че не е придобил имота от майка си, но въпреки това е сключил предварителен договор за неговата продажба, като дори е получил и пари за това. Констатира противоречие между тезата на ищцата Б. Г., която твърди, че въобще не е искала да прехвърля имота си, и показанията на св. А.Г., който твърди, че не само е искала да му прехвърли имота си, но и че тя самата го е предложила.

Съзира друго такова противоречие и между поддържаното от Б. Г., че въобще не се е познавала с отв. С. В., показанията на св. А.Г., който твърди, че двете са се познавали.

Атакува показанията на този свидетел в частта им, че С. В. не е присъствала на сделката, както и в частта им, че е изготвил обратно писмо в същия ден след излизане от нотариуса но бил разбрал за развалянето на договора за право на ползване едва на по-късен етап. Допълнително поставя под съмнение, че св. А.Г. е знаел на 19.04.2023г. (датата на сключване на договорите и датата на изготвяне на обратното писмо), че майка му не е искала да учредява право на ползване, след като сам твърди, че не е чел какво подписва. Изтъва противоречие между показанията на този свидетел и показанията на св. А.

Описва в хронологичен ред фактическата обстановка по делото, като подчертава, че основанието на една сделка се предполага до доказване на противното. Намира, че в случая учредяването на право на ползване е направено с конкретни и добре премислени уговорки между всички заинтересовани страни, като е зачетена и волята на починалия Н.Г..

Моли съда да отхвърли въззивната жалба като изцяло неоснователна.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд жалбоподателката не се явява. Представлява се от адв. Л., който поддържа въззивната жалба и оспорва отговора. Моли съда да я уважи въззивната жалба и да отмени решението на РС- Ихтиман като неправилно и незаконосъобразно по съображения, подробно изложени в нея. Претендира разноски. Представя писмени бележки, в които дословно възпроизвежда части от въззивната жалба.

В открито съдебно заседание пред въззивния съд въззиваемата не се явява и не се представлява. От процесуалния й представител – адв. М. – е постъпила молба, с която изразява становище по съществото на спора, като поддържа отговора на въззивната жалба.

Съдът намира, че фактическата обстановка по делото, установена въз основа на събраните в хода на първоинстанционното производство 3 доказателства, е описана вярно и пълно в обжалваното решение, поради което не е необходимо да се възпроизвежда в настоящия съдебен акт.

В производството пред въззивната инстанция не са събирани доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

І. По валидност

В случая, обжалваното решение е валидно, доколкото е постановено от надлежен съдебен състав, в писмен вид и е подписано от разгледалия делото съдия.

ІІ. По допустимост

Решението е и допустимо, тъй като са били налице положителните предпоставки за предявяване на иск и са липсвали отрицателни такива, а съдът се е произнесъл по действително предявените искове.

ІІI. По същество

Настоящият съдебен състав споделя напълно мотивите на обжалваното решение и препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.

В допълнение, както и в отговор на наведените в жалбата доводи, съдът излага следните съображения:

1. По иска за нищожност на договора поради липса на основание.

Противно на поддържаното от жалбоподателката, липсата на основание на договорите не се презюмира. Точно обратното: съгласно разпоредбата на чл. 26. ал. 2, изречение второ от ЗЗД, основанието се предполага до доказване на противното. Следователно, ако някоя от страните претендира, че сделката е лишена от основание, в нейна тежест е да докаже тази своя претенция, като доказването следва да бъде пълно. В случая такова доказване не е проведено, а доводите на жалбоподателката в обратен смисъл са неоснователни.

Наистина, правилно в жалбата е отбелязано, че основанието на сделката (causa) е нейната типична и непосредствена правна цел (каквото може да бъде напр. aquirendi causa, solvendi causa, donandi causa, utendi causa, cavendi causa и др.). Но това означава, че основанието (causa) има обективен характер. То е типизирано и абстрактно, като е еднакво за всички договори от един и същи вид и се изчерпва с непосредствената правна цел, преследвана от този вид договори. Законът се интересува от него, за да даде на договора правно признание. Поради това, за наименованите договори (какъвто е и процесният) е достатъчно, че те съществуват и са уредени в закона, за да се приеме съществуването на основание за тях, освен ако тази презумпция бъде оборена с пълно доказване, каквото в случая не е проведено.

За разлика от основанието, мотивът за сключване на договора има 4 индивидуална и субективна същност, тъй като се свежда до далечната, крайна цел на конкретното лице – страна по договора, и показва, защо то желае да постигне типичния правен резултат, присъщ на този договор. Така мотивът (за разлика от основанието) има личен, субективен, психологически и променлив характер. Поради това той остава извън съдържанието на договора и е напълно ирелевантен за неговата валидност.