Решение № 711 от 19.05.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 711 гр. Плевен, 19.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Инес Людм. Димитрова при участието на секретаря Румяна Илк. Конова като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело № 20244430107261 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба с вх. № 34687/12.12.2024 г. на Д.

И. П., ЕГН **********, подадена чрез ЕАД Д. М., срещу „***“ АД, ЕИК ***, с която се иска прогласяне на нищожност на договор за кредит №***/*** г., сключен с ответното дружеството, поради противоречие със закона. В условията на евентуалност се иска да бъде прогласена за нищожна клаузата за неустойка, предвидена в чл.27 от договора за кредит.

В исковата молба ищецът твърди, че на *** г. е сключен договор за потребителски кредит № ***, като се договорили заемът да бъде в размер на 700 лева, размерът на годишната лихва в размер на 36.00 %, а размерът на годишния процент на разходите е 42.58 %. Съгласно чл.17 от договора страните се уговорили договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, а ако това задължение не бъде изпълнено съгласно чл.

27 уговорили неустойка, която заемателят дължи на заемодателя в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит. Неустойката също се дължала разсрочено от заемателя, заедно с всяка от погасителните вноски. Ищецът твърди, че не е представил в срок обезпечение и му е начислена неустойка в общ размер на 189 лв. Ищецът въвежда и довод за нищожност на договора, поради това, че не е спазена предвидената в закона форма, както и защото не е налице съществен елемент от договора, а именно годишният процент на разходите по кредита. Посочва, че липсва ясно разписана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти са влкючени в него и как се формира посоченият в договора ГПР, което според ищеца противоречи пряко на изискванията на чл. 19, ал. 1, вр. чл. 10, ал. 2 и чл. 10а, ал. 2 и 4 от ЗПК. В договора е посочен единствено ГЛП, но не ставало ясно как тази стойност се съотнася към ГПР по договора. Описаните в съдържанието на договора такси и разходи водели до различен размер на ГПР от посочения. Счита, че посоченият в договора ГПР е погрешен, а действителният многократно надхвърля допустимия по чл. 19, ал. 4 от 1

ЗПК. По отношение на уговорената неустойка сочи, че е налице изначална невъзможност потребителят да осигури в толкова кратък срок поръчител, който да отговаря на всички изисквания. Този вид договори сочи още, че са еднотипни и потребителят не може да влияе върху тяхното съдържание. В глава четвърта от ЗПК било уредено задължението на кредитора да извършки оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. Въпреки това на потребителя се вменявало задължение да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат и ако не стори това дългът му нараства, и се стигало до свърхзадлъжнялост. Ищецът счита, че неустойката, която не е свързана пряко с претърпените вреди, без данни за ответника да са настъпили вреди от непредоставянето на обезпечение, води до накърняване на добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите и функции. Счита, че се достига и до заобикаляне на закона по смисъла на чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД. Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от ЗПК предвиждала, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава. С процесната клауза обаче е уговорено още едно допълнително обезпечение, от което не произтичат вреди. Тя обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторна лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК.

Непредставянето на обещани обезпечения, съобразно чл. 71 от ЗЗД дава основание да се иска незабавно цялото задължение. В случая кредиторът променил последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, събирал неустойка, чието плащане разсрочил заедно с периодичните вноски. Ищецът счита, че нито една от страните не е имала намерение да предостави/получи обезпечение, като това следвало от поведението на кредитора, а именно, че е могъл да отложи предоставянето на заема, каквато била обичайната практика. Счита още, че клаузата е неравноправна, поради което нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 2 от ЗЗП, тъй като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка и същевременно клаузата не била индивидуално уговорена. Ищецът твърди още, че кредиторът не е включил в ГПР разходите за заплащане на неустойка, която представлявала печалба за кредитора, надбавка към главницата, която се плаща периодично. Действителният ГПР по договора многократно надхвърлял допустимия, поради което счита, че е налице нарушение по чл. 19, ал. 4 от ЗПК, което обуславя нищожност на договора. Счита, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като възнаградителната лихва, в която се включва и неустойката, е изключително висока и противоречи на добрите нрави. В условията на евентуалност ищецът сочи, че ако договорът бъде приет за валиден, то отделните клаузи са нищожни на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД, респ. чл. 146 от ЗЗП. Съгласно чл. 23 от ЗПК се дължал само чистата стойност на кредита, но не и лихви или други разходи. В заключение иска от съда да уважи предявените искове и претендира съдебно деловодни разноски.

В отговора на исковата молба ответникът не оспорва твърдението, че е сключен договор за потребителски кредит № ***, с предмет предоставяне на заем в размер на 700 лв., сключен в търговки обект на дружеството, находящ се в ***. Комуникацията започнала по инициатива на ищеца, който кандидатствал за отпускане на кредит, като попълнил писмено заявление за отпускане на потербителски кредит, след което на ищеца е предоставена преддоговорна информация, включваща Стандартен Европейски формуляр (СЕФ) и ОУ. След запознаването с тази информация, ищецът изразил желание за сключване на договора, като в тази връзка му е предоставен проект на договор за потребителски кредит, с който ищецът се запознал и подписал. След подписването на договора от служител на дружеството на ищеца е предоставена 2 заемната сума в брой след подписване на РКО. След одобрена заявка от страна на ответника за отпускане на сумата, на ищеца е предоставен проект на договор №***/***г. с приложение №2 Погасителен план, СЕФ и ОУ, като на ***г. ищецът подписал договора. Ответникът посочва още, че уговорената неустойка е за неизпълнение на парично задължение за предоставяне на обезпечение. Изпълнението не било обезпечено с други правни способи, а нейният вид се определя от това дали заемателят по договора изпълни в някакъв момент своето задължение. Поради това и размерът на неустойката се определя като процент от заетата сума, като се начислява, докато не бъде изпълнено задължението, което зависело изцяло от волята на заемателя.

Видно от договора неустойката се дължала единствено за периода, в който заемателят реално не е предоставил обезпечение, като ако такова бъде предоставено, неустойката спира да се начислява. Ответникът счита, че уговорената неустойка се характеризирала с всички присъщи и функции, а причината за евентуалното и начисляване е единствено виновното поведение на ищеца. Поради това тя не противоречала на добрите нрави. В задължителната практика на ВКС се приемало, че прекомерността на неустойката не я правело изначало нищожна поради накърняване на добрите нрави, като същата следвало да се приеме за нищожна, само ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите и функции. В заключение ответникът счита, че не е налице изначална невъзможност да се осигури в уговорения срок поръчител, който да отговаря на изискванията, тъй като ищецът е бил запознат с условията на договора, преди да бъде сключен и не е бил длъжен да сключва договора веднага, а е могъл да открие поръчител преди това. Знаейки, че няма да изпълни задължението ищецът действал недобросъвестно, поради което е нарушил чл. 12 от ЗЗД.

В с. з. ищецът не се явява и представлява, депозира писмено становище, с което счита предявения иск за основателен, претендира разноски и представя списък по чл.

80 от ГПК. Релевира възражение за прекомерност на осн. чл. 78,ал.5 от ГПК на адв. възнаграждение на ищеца

В с. з. ответникът не се явява, в писмено становище формулира доводи за неоснователност на иска, претендира разноски и представя списък по чл. 80 от ГПК.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Не е спорно между страните, че са постигнали съгласие да бъде сключен договор за потребителски кредит №***/***г., по силата на който ответното дружество е поело задължението да предостави на ищеца сумата от 700 лв., при ГЛП – 36%, ГПР – 42,58 %.

От заключението на приетата съдебносчетоводна експертиза се установява, че на *** г. е сключен посочения горе договор за кредит при ГЛП 36%, ГПР 42,58 %, за срок от 8 месеца, по който ищцата е извършила плащане в размер на 729,39 лв. в брой, като договорът е погасен предсрочно. Погасените суми са както следва: 700 лв. главница, 7,45 лв. договорна лихва, 21,94 лв. неустойка, дължима за всяка от осемте погасителни вноски. От заключението се установява още, че при включване на платената неустойка от 21,94 лв., годишният процент на разходите възлиза в размер на 104,00%.

Горната фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени доказателствени средства и заключение на съдебносчетоводна експертиза.

Съдът дава пълна вяра на събраните писмени доказателствени средства, тъй като са последователни и непротиворечиви, и не са налице други, които да внесат съмнение в тяхната достоверност.

3

Съдът дава пълна вяра и на заключението на допуснатата ССЕ, тъй като е обективно, пълно и изготвено от компетентно вещо лице.

При така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени е допустим отрицателен установителен иск с правно основание чл.

26,ал.1 от ЗЗД, вр. чл .22, вр. чл. 11, вр. чл. 19 от ЗПК и допустим положителен установителен иск под условието на евентуалност с правно осн. чл. 143,ал.1 от ЗЗП.

Безспорно е, че страните по делото са обвързани от заемно облигационно правоотношение, по силата на което ответникът като заемодател, е преодставил на ищеца като заемател сумата в размер на 700 лв. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК.

Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Основанията за нищожност на процесния договор за потребителски заем, на които ищецът се позовава, са изрично предвидени в чл. 21 от ЗПК, чл. 26, ал. 1, и ал. 2 ЗЗД, и чл. 143, т. 5 от ЗПП. В разглеждания случай, съдът намира, че макар да не е представен по делото, между страните е безспорно сключването на процесния договор в предвидената от закона форма, като заемната сума е предадена на потребителя.

При преценка съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни съображенията на ищеца за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК, като не се споделя изложеното от ответника в обратния смисъл. Съгласно чл. 22 ЗПК когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал.

1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Регламента на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В разглежданата хипотеза съдът намира, че ГПР по Договор за потребителски кредит и общата дължима по кредита сума не са коректно посочени, тъй като начислената неустойка за непредоставено обезпечение неправилно не е взета предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, неустойки и др. свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на кредита. Начислената неустойка е скрито възнаграждение за кредитора, което му е предварително известно, тъй като то се начислява при непредоставено обезпечение в тридневен срок от сключване на договора. Този извод следва от индициите, че неустойката е изначално начислена наред с всяка месечна вноска, а предоставянето на обезпечение според уговорките в договора не е изпълнимо в толкова кратък срок. Житейски нелогично е, че потребителят да може в кратък срок да представи безусловна банкова гаранция или поръчителя, отговарящи на многобройните изисквания на кредитора. Следователно начислената неустойка се явява разход по кредита , който е следвало да бъде посочен ГПР и общата дължима във връзка с кредита сума. Като не е сторено това, потребителят е бил въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, 4 която следва да плати по договора, и реалните разходи по кредита, които ще направи.