Решение № 413 от 25.05.2023, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. Добрич, 25.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XIX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Б. П. при участието на секретаря Геновева Ст. Д. като разгледа докладваното от Деница Б. П. Гражданско дело № 20213230103258 по описа за 2021 година

Съдът е сезиран с искова молба от К. И. К. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „***“ № ***, вх.***, ет. ***, ап. ***, с която е предявен срещу Н. К. П. с ЕГН ********** от гр. Д., ж.к. „***“ № ***, вх.***, ет.***, ап.*** осъдителен иск с правно основание чл.210 ал.2, изр. 1, предл. 2 във връзка с чл. 55, ал.1, предл. 3 от ЗЗД за заплащане на сумата от 4240,00 лева - платена в повече цена по договор за продажба на недвижим имот от 23.12.2020г., обективиран в нотариален акт, вписан в Служба по вписванията - гр. Добрич под акт № 74, том XXIV, том XXIV, дело № 4491/2020г., вх. рег. № 9285/23.12.2020г., сключен между страните, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба - 20.10.2021г. до окончателното плащане.

Твърди се от ищеца, че на 23.12.2020г. е сключил с ответницата договор за продажба на недвижим имот, вписан в СВп. – гр. Добрич под акт № 74, то XXIV, дело № 4491/2020г., по който е следвало да придобие в качеството на купувач собствеността върху ПИ с площ от 366 кв.м., в идеални части от имот целиятс площ от 477 кв.м., с идентификатор ****по КККР на град Д., заедно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 77,00 кв.м. с идентификатор ****по КККР на град Д., при цена от 20 000 евро, която е платена изцяло по банков път. След придобиване на собствеността ищецът е констатирал, че с вписан в СВп. – гр. Д. под акт № 30, том XV, дело №2649/2020г., нотариален акт от 19.08.2020г. ответницата е учредила право на строеж в полза на трети лица върху 40кв.м. от ПИ с идентификатор ***, целия с площ от 477 кв.м., които 40 кв.м. били реално застроени и вече не можели да се ползват от него. К. К. твърди, че действителната площ на 1 закупения от него ПИ е 40 кв.м по-малко от уговореното, за което ответницата била уведомена преди завеждане на делото. Сочи се от ищеца, че е налице разминаване с 40 кв. в площта на закупения имот, поради което в негова полза е възникнало на основание чл.210, ал.2 от ЗЗД правото да иска намаляване на продажната цена с 4 240 лева за площта, която не му прехвърлена. По изложените съображения се иска съдът да постанови решение, с което ответницата да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 4240 лева, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане. Претендират се сторените по делото разноски.

Н. К. П. е представила писмен отговор, с който оспорва иска и настоява за отхвърлянето му в цялост. Твърди, че е учредила право на строеж в полза на останалите съсобственици на ПИ с идентификатор ***върху 40 кв.м. от съсобствения имот, а не върху притежаваните от нея 366/477 идеални части от имота, които впоследствие е прехвърлила на ищеца. Сочи, че нотариалният акт за учредяване на правото на строеж е надлежно вписан в СВп-гр. Добрич, поради което ищецът е имал възможност да узнае за този факт, тъй като регистърът е публичен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл.235 ГПК намира от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и се установява, че по силата на договор за покупко-продажба на недвижим имот, вписан в СВп. – гр. Д. под акт № 74, то XXIV, дело № 4491/2020г., нотариус И. П. с рег. № 177 в НК, К. И. К. е закупил от Н. К. П. ПИ с площ от 366 кв.м., в идеални части от имот, целия с площ от 477 кв.м., с идентификатор *** по КККР на град Д., заедно с построената в имота жилищна сграда със застроена площ от 77,00 кв.м. с идентификатор *** по КККР на град Д., при цена от 20 000 евро, която е платена. Няма спор, че продажната цена е била получена от продавача по начина, описан в нотариалния акт – по банков път. Безспорно се установява, че посочената в нотариалния акт площ на имота, придобит от ищеца, е 366 /477 в идеални части .

Видно от вписан в СВп. – гр. Д. под акт № 30, том XV, дело №2649/2020г. нотариален акт от 19.08.2020г. на нотариус М. В. с рег. № 756 в НК, ответницата е учредила право на строеж в полза на С. М. Г. и Г. И. Г. върху 40кв.м. от съсобствения им ПИ с идентификатор ***, целия с площ от 477 кв.м., като правото на строеж е учредено за изграждане на пристройка до 40,00 кв,м. на един етаж към съществуваща сграда, собственост на приобретателите с идентификатор ***. Няма спор, че към датата на приключване на съдебното дирене пристройката е изградена и е с идентификатор ***

От заключението по приетата съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, както и от приобщените по делото писмени доказателства /НА, вписан в СВп.-гр.

Добрич под акт № 74, том то XXIV, дело № 4491/2020г.; НА, вписан в СВп. – гр. Добрич под акт № 30, том XV, дело №2649/2020г.; НА за покупко – продажба на недвижим имот от 31.10.1959г., № 121, том II, дело № 2

973/1959г.; НА, вписан в СВп. – гр. Добрич под акт № 150, том XI, дело № 1977/2020г.; НА № 77, том IV, дело № 1154/1960г.; НА за прехвърляне на имот срещу гледане и издръжка № 163, том V I I , дело № 2704/1991г.; удостоверения за наследници/ , се установява, че ПИ с идентификатор *** е съсобствен между С. М. Г., притежаваща 160 кв.м. в идеални части, и ищецът К. К., легитимиращ се като съсобственик на 366 кв.м в идеални части. След проверка в СВп.- гр. Добрич и СГКК - гр. Добрич вещото лице е установило, че за ПИ с идентификатор *** има вписани нотариални актове, съобразно които общата му площ е 526 кв.м., а по КККР площта му е 477 кв.м., т.е. площта на имота по нотариални актове е с 49 кв.м. повече от действителната му площ. Експертът е констатирал, че по искане на ответницата от Община град Добрич е издадено удостоверение с изх. рег. № 94-00-150/12.05.2020г.

/находящо се на л. 50 от делото/, според което имот, закупен от родителите на Н. П. и описан в НА за покупко-продажба на недвижим имот № 121/31.10.1959г. /находящ се на л. 11 от делото/ – имот с планоснимачен № 2008, който вече не съществува, към датата на издаване на удостоверението съответства на имоти с кадастрални номера №№ *** /процесния/; ***и малка част от *** по КККР на град Д. Съгласно описания НА за покупко-продажба на недвижим имот № 121/31.10.1959г. родителите на ответницата са закупили дворно място от 345 кв.м., а по нотариален акт – 366 кв.м. , пл. № 2008 , който имот се е включвал в парцел XLI в квартал 42 в гр. Толбухин.

При извършен оглед на място експертът е констатирал, че реалната част от имот № ***, ползвана от останалите съсобственици С. Г. и съпруга й Г. Г., възлиза на 191 кв.м. Вещото лице докладва, че площта на закупения от ищеца поземлен имот е по-малка от описаната в нотариалния акт, като разликата от 49 кв.м. между площта на процесния имот по нотариални актове и Кадастралната карта на гр. Добрич се намира в съседните имоти с №№ *** и ***. Според експерта различието в площите на имота се дължи в грешки при изготвянето на нотариалните актове на праводателите на ответницата и на останалите съсобственици /С. и Г. Г./.

Родителите на ответницата придобиват с договор за покупко – продажба , обективиран в Нотариален акт №121, т.III, д.973/31.10.1959 г. следния имот, а именно: дворно място от 345 кв.м., а по нотариален акт 366 кв.м. и построените в същото паянтова къща от две стаи и салон, отделно лятна кухня, навес, клозет и чешма в двора, ведно с водна инсталация в гр. Т., ул.

„***" №***, заедно с изхода към улицата, който имот по регулационния план е с планоснимачен № 2008 и се включва в парцел XLI, кв.42.

Експертът пояснява, че с регулационния план от 1958 г. за имот с планоснимачен номер 2008 са отредени, както следва: 1. парцел XLI в кв.42, който е отреден за съвместно ползване от собствениците на имоти с пл. № 2008 и 2003. Имот 2008 участва с приблизително 195 кв.м., а 2003 с цялата си площ, която е около 130 кв.м. ; 2. парцел XLV в кв.4 е отреден само за имот с пл.№2008, който родителите на ответницата са купили, като в парцела той участва с приблизително 198 кв.м.: имот 2002 с около 60 кв.м. и имот 2001 с приблизително 45 кв.м.; 3. много малка част от имот 2008 влиза в парцела, източно от парцел XLV в кв.42 , чиито номер не може да се разчете. Вещото 3 лице пояснява, че имот 2008 /имотът, закупен от родителите на ответницата/ е вътрешната, северна част от процесния имот с идентификатор ***.

Праводателите на С. и Г. Г.и /съсобственици в имот *** и в чиято полза ответницата е учредила право на строеж/ са придобили 160 кв. м. от дворно място и една къща от две стаи в гр. Д., ул. „***“ № ***, включено в парцел X L I , парцел пл. №2008, кв. 42 /видно от Нотариален акт № 77, T.IV, д.1154/05.11.1960 г./ Вещото лице, изготвило СТЕ констатира, че в този нотариален акт е допусната техническа грешка, тъй като по регулация парцел XLI в кв. 42 е отреден за имоти с пл. №№ 2008 и 2003, а в акта е вписано, че е отреден само за имот с пл. № 2008.

Експертът докладва, че със следващия регулационен план от 1988г. новоучреденият парцел XXVIII в кв. 82 е отреден за имот с пл. № 5379, в който вече са включени освен парцел XLI в кв. 42 от предшестващия регулационен план и имоти с пл. №№2003 и 2004г. Пояснява, че при тази регулация е преместена регулационната граница, при което към новоучреден парцел XXVIII е придадено и дворно място от около 20 кв.м. с пл. № 5376, ситуиран на запад от процесния имот. Вещото лице уточнява, че праводателите на С. Г. през 1991 г. прехвърлят на нея и брат й срещу задължение за гледане и издръжка по ½ ид. част от дворно място от 160 кв.м., съставляващо имот с пл. № 7481. В съставения НА № 163, т. VII, д. № 2704/19.09.1991г. според експерта е допусната техническа грешка, тъй като съседните имоти са записани със стари планоснимачни номера.

Вещото лице докладва, че със Заповед № РД – 18-15/12.05.2005г. на и.д. на АГКК е одобрена кадастралната карта на гр. Д., като съгласно новата регулация за съсобствениците в ПИ *** е отреден парцел XXIX в новообразуван кв. 1282. Пояснява се, че към имота се връщат 20 кв.м., придадени по предходна регулация към съседния западен имот.

Експертът е категоричен се, че находящата се в имота сграда *** няма пазарна стойност, тъй като е срутена.

Останалите необсъдени доказателста съдът намира за неотносими към правния спор.

Анализът на посочените установени в производството обстоятелства налага следните правни изводи:

Съобразно изложените обстоятелства и отправено до съда искане, съдът намира, че е сезиран с иск по чл. 210, ал. 2, изр. 1, предл. 2 от ЗЗД, вр. чл. 55, ал. 1, пр. 3 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл. 210 от ЗЗД при продажба на недвижим имот с посочване на пространството и на цената за всяка единица мярка, когато действителното пространство се окаже по-голямо или по-малко от посоченото в договора, цената на имота се увеличава или намалява съответно.

Купувачът обаче може да се откаже от договора, ако пространството е с 1/10 по-голямо или по-малко от показаното в договора. Според ал. 2 на същия текст, когато цената е определена общо за целия имот, ако пространството на имота е посочено в договора и то се окаже с повече от 1/10 по-малко от действителното пространство, купувачът има право да иска разваляне на договора или намаление на цената; но ако то се окаже по-голямо с повече от 4

1/10, продавачът има право да иска увеличение на цената, но в такъв случай купувачът може да се откаже от договора. Настоящият случай попада в хипотезата на чл. 210, ал. 2 от ЗЗД, тъй като цената е определена общо за целия имот и съобразно заявения петитум ищецът е упражнил правото си да иска осъждане на продавача да му върне част от цената, съответна на липсващата площ. Знанието на продавача, че площта на имота е по-малка от посоченото в договора е ирелевантно, поради което възраженията на страните в тази посока не следва да се обсъждат като неотносими.

Нормата на чл.211 от ЗЗД предвижда, че исковете за упражняване на правата по предходния член трябва да бъдат предявени в една година от предаването на имота, който срок е преклузивен. Доколкото процесният договор за покупко – продажба е сключен на 23.12.2020г., а исковата молба е депозирана в съда на 20.10.2021г., то искът се явява предявен в преклузивния срок по чл. 211 от ЗЗД .