Решение № 16600 от 14.10.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16600 гр. София, 14.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ИВЕТА В. ИВАНОВА при участието на секретаря ДИАНА АЛ. МАНОЛОВА като разгледа докладваното от ИВЕТА В. ИВАНОВА Гражданско дело № 20221110117190 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е от Застрахователна компания [фирма] против К. А. С. установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 2 КЗ за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сума в общ размер от 1 807,00 лева, включваща сумата от 1 787 лева, представляваща регресно вземане за изплатено застрахователно обезщетение за отстраняване на вредите по лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег.

№], вследствие на пътно-транспортно произшествие, настъпило на 13.03.2017 г. в гр. София на кръстовището на [адрес] по вина на К. С., като водач на лек автомобил „[марка и модел]“, с рег. № [рег. №], управлявал МПС без да притежава правоспособност за това, и сумата от 20 лева, представляваща стойност на ликвидационни разноски за определянето му, ведно със законна лихва, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.09.2021 г. до изплащане на вземането, за които суми по ч. гр. дело № 56219/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед № 14431/08.10.202 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК.

Ищецът Застрахователна компания [фирма] твърди, че на 13.03.2017 г., около 19:30 часа, в гр. София, при движение по [адрес] с посока от [адрес] към [адрес], на кръстовището с [адрес] било реализирано пътно-транспортно произшествие по вина на ответника К. А. С., като водач на лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], собственост на Л.Х.М..

Посочва, че поради движение с несъобразена със състоянието на пътя скорост, ответникът се ударил в спрелия лек автомобил „[марка и модел] С.“ с рег. № [рег. №], собственост на [фирма], в резултат от което на последния били причинени щети. За процесното ПТП бил съставен протокол № *******/13.03.2017 г. Твърди се, че към момента на настъпване на произшествието К. С. не е е притежавал свидетелство за управление на МПС, което обстоятелство следва от удостоверение от 10.08.2018 г., издадено от СДВР съгласно което на ответника не е издавано такова, доколкото същият не е издържал изпит за придобиването 1 му. Застрахователна компания [фирма] твърди, че за лек автомобил „[марка и модел]“ с рег.

№ [рег. №] била налице задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, обективирана в полица № BG/22/[№] при ищцовото дружество, със срок на валидност от 13.09.2016 г. до 13.09.2017 г., а с това и към датата на настъпване на ПТП.

По силата на сключен договор за имуществена застраховка „Каско“ на МПС при [фирма] по ликвидационна преписка по щета № [№], след извършена оценка на щетите по увредения лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №], било определено и изплатено застрахователно обезщетение в размер от 1 772 лева. Поддържа се, че на основание чл. 411 КТ [фирма] предявило пред ищеца регресна претенция за възстановяване на изплатеното обезщетение, в резултат от което ЗК [фирма] образувало щета № [№] и заплатило в полза на дружеството сумата от 1 787 лева, включваща регресното вземане и 15 лева ликвидационни разноски по определянето му. Ищецът твърди, че предвид липсата на притежавано от ответника свидетелство за управление на МПС, в полза на ЗК [фирма] е възникнало регресно вземане срещу него за възстановяване на изплатеното застрахователно обезщетение в размер от 1 787 лева и ликвидационни разноски в размер от 20 лева или сума в общ размер от 1 807 лева, поради което претендира установяване дължимостта на същата, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението до окончателното плащане.

Посочва, че за вземанията по ч. гр. дело № 56219/2021 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 51-ви състав е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като след дадени от съда указания по реда на чл. 415 ГПК дружеството е предявило настоящата претенция. С тези доводи обосновава правния си интерес от търсената защита, като отправя искане за уважаване на предявения иск и за присъждане на сторените по делото разноски.

В депозирания писмен отговор ответникът К. А. С., чрез назначения му по реда на чл.

47, ал. 6 ГПК особен представител – адв. К. М. оспорва предявения иск по основание и размер. Поддържа, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да се установи по безспорен начин, че ответникът никога не е придобивал свидетелство за управление на МПС. Посочва, че единствено в този случай отговорността на последния може да бъде ангажирана от ищцовото дружество. Намира, че в случаите, при които водачът, при настъпване на ПТП, е шофирал без СУМПС, защото го е забравил или загубил като документ, последният не дължи на застрахователя връщане на сумите, представляваща обезщетение за причинените вреди на пострадалия. Ето защо счита, че установяването на това обстоятелство е от съществено значение при решаване на настоящия правен спор. В проведеното на 13.03.2023 г. открито съдебно заседание ответната страна уточнява, че по делото липсват доказателства относно момента към който ответникът не е притежавал СУМПС, нито начинът, по който е формиран размерът на обезщетението.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 500, ал. 2 КЗ за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото дружество вземания, удостоверени в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена по ч. гр. дело № 56219/2021 г. по описа на СРС, I-во ГО, 51-ви. Съдът, като съобрази, че препис от заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК – при събрани и удостоверени данни, че длъжникът не живее на последно регистрираните си постоянен и настоящ арес, а установителният иск е предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, във връзка с дадени от съда указания по реда на чл.

415, ал. 1, т. 2 ГПК, намира процесната установителна искова претенция за процесуално допустима и предявена при наличието на правен интерес от търсената защита.

Съгласно разпоредбата на чл. 500, ал. 2 КЗ застрахователят има право да получи 2 платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от лицето, управлявало моторното превозно средство, когато последното не притежава правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство, или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно средство.

Следователно, възникването в полза на ищеца на процесното регресно вземане е обусловено от установяване, при условията на пълно и главно доказване, наличието на следните материални предпоставки (юридически факти): настъпването на застрахователно събитие, за което ищецът носи риска по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния за ПТП водач, който към момента на управление и на реализиране на ПТП не е притежавал правоспособност за това, удостоверена със свидетелство за управление на МПС (неправоспособен), причинени вследствие на деянието вреди, размерът на вредите, както и, че същото е виновно и противоправно; в изпълнение на задължението си ищецът да заплатил застрахователно обезщетение на застрахователя по имуществена застраховка „Каско“ на пострадалото от ПТП лице.

Съобразно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 ЗЗД вината се предполага и на основание чл.

45, ал. 2 ЗЗД не подлежи на доказване.

При установяване на горепосочените обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже наличието на основание за изключване или намаляване на отговорността му в т. ч. , че е притежавал правоспособност за управление на МПС (СУМПС), както и, че е погасил претендираното вземане в случай, че твърди това.

С проекта за доклад по делото, обективиран в определението от 04.02.2023 г. и обявен за окончателен такъв, предвид липсата на проведено оспорване от страните, съдът е отделил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на посочените в исковата молба дата и място – на 13.03.2017 г. в град София на кръстовището на [адрес] е настъпило ПТП с участието на лек автомобил „[марка и модел]“, с рег. № [рег.

№], управляван от ответника К. С., чиято гражданска отговорност е била застрахована при ищеца, и лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №].

Съдът, при анализ на събраните по делото писмени доказателства в тяхната съвкупност и взаимовръзка и конкретно материалите, част от приетата по делото административно-наказателна преписка № [№]/06.04.2017 г. пред СДВР и съдържащите се в нея преписи от акт за установяване на административно нарушение от 13.03.2017 г., съставен от служител при ПП при СДВР, наказателно постановление № [№], връчено по чл.

58, ал. 2 ЗАНН с отразяване за влизането му в сила на 02.05.2017 г., протоколи за ПТП № ******* и № [№] от 13.07.2017 г., съставени от полицейски служител при СДВР и подписани от участниците в ПТП, в т.ч. и от ответника по делото К. А. С. – като участник 1 и заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза, приема за установено, че процесното ПТП е настъпило при следния механизъм: на 13.03.2017 г., около 19:30 часа, водачът на лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №] – ответникът по делото К. А. С., движейки се по [адрес] откъм [адрес] и в посока [адрес], при ул. „К.Б. I“, поради управление на автомобила с несъобразена скорост със състоянието на пътното платно – мокра пътна настилка, реализира ПТП, като се удря в намиращия се пред него и спрял лек автомобил „[марка и модел] С.“ с рег. № [рег. №], който вследствие от удара се измества напред и се удря в спрелия пред него лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №].

За да достигне до този извод, съдът на първо място взе предвид данните, отразени в съставените два констативни протокола за ПТП от датата на реализирането му – 13.03.2017 г., останали неоспорени от участниците в процеса, изготвени от органите на МВР в кръга на възложените им правомощия. Действително, доколкото в процесния случай протоколите са съставени въз основа на данните на водачите, участници в ПТП и не съдържа удостоверително изявление на съставителя относно обстоятелствата, при които е 3 реализирано произшествието, то последните не се ползват с обвързваща доказателствена сила относно истинността на направените пред съставителя изявления на водача. Така съставените протоколи по реда на Наредба № I-167 от 24.10.2002 г. за условията и реда за взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с моторни превозни средства, обаче съставляват официален свидетелстващ документ, който се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното изявление на длъжностното лице – съставител, тъй като представлява заключение относно факти, които последният не е възприел пряко.

Същевременно съдът съобрази, че протоколите за ПТП от 13.03.2017 г., в частност протокола, касаещ участието на л.а. „[марка и модел]“, са подписани и от ответника К. А. С.

– обстоятелство, неоспорено по делото, в качеството му на участник в произшествието, като по този начин същият е удостоверил съгласието си с описания в протокола механизъм на настъпване на ПТП, а именно поради движение на управлявания от него лек автомобил „[марка и модел]“ с рег. № [рег. №] със скорост, несъобразена със състоянието на пътя, при което реализира ПТП с намиращия се пред него в спряло състояние лек автомобил „[марка и модел] С.“ с рег. № [рег. №]. Това изявление на ответника, обективиращо неизгодни за него обстоятелства, се ползва с висока доказателствена стойност в настоящия процес, като в случая се подкрепя и от събраните писмени доказателства и от заключението на съдебноавтотехническата експертиза, съгласно изискването на чл. 175 ГПК.