Решение № 91 от 02.06.2023, Окръжен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. Монтана, 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Диана Кузманова

Костадин Живков като разгледа докладваното от Костадин Живков Въззивно наказателно дело от частен характер № 20221600600213 по описа за 2022 година С присъда№260001,постановена на 3.ХІ.2022 г.по НЧХД № 502 по описа му за 2021 г.Районен съд-Монтана е признал за виновен Г. Г. в това,че на 29.VІІІ.2020 г. в с. *,обл. *причинил на Н. Ф. лека телесна повреда с разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НКпрестъпление по чл.130,ал.1 от НК,като тъжителката е отговорила веднага със същото деяние,поради което и на основание чл.130,ал.3 от НК го е освободил от наказателна отговорност,като го е осъдил да заплати обезщетение за причинени от деянието неимуществени вреди в размер на 2.000 лв.,както и за имуществени вреди в размер на 81 лв.,като е отхвърлил гражданския иск за неимуществени вреди над уважения размер до предявения от 5 000 лв.

Така постановената присъда е обжалвана с въззивна жалба от Г. Г. с оплаквания за неправирност

Окръжен съд Монтана е провел разпоредително заседание на 3.ХІ.2022 г.и на основание чл.327,ал.1 от НПК е преценил,че не следва да се допуска разпит на подсъдимия,както и събиране на нови гласни доказателства,в хода на въззивното производство не са събрани други доказателства.

Жалбоподателят се явява лично в съдебно заседание,редовно призован,заедно с процесуален представител(упълномощен адвокат),който взема отношение,в което поддържа жалбата , а лично в последната си дума заявява,че не се признава за виновен и желае да бъде оправдан.

Въззиваемата също се явява лично,като поддържа,че жалбата е неоснователна и заявява искане да се потвърди обжалваната присъда.

1

Окръжен съд-Монтана като обсъди събраните доказателства в тяхната цялост и логическо единство,както и във връзка със становищата на страните,намира жалбата за процесуално допустима,подадена в срок и от оправомощено лице с правен интерес от обжалване,а разгледана по съществоза НЕОСНОВАТЕЛНА поради следните съображения:

В производството пред него решаващият съд е извършил анализ на относимите към обективните факти доказателства,поради което постановеният от него акт е базиран на установени обстоятелства,които са довели до правни изводи,които са аргументирани и съответно законосъобразни.В този аспект значимо доказателство е приетото заключение на съдебно-медицинската експертиза,което сочи на причинени на въззиваемата Н. Ф. телесни увреждания,които отговарят по вид и механизъм на причиняване да са получени по твърдяния в частната тъжба начин,а именно чрез упражнено от жалбоподателя Г. физическо насилие.В подкрепа на тази хипотеза се явяват и показанията на присъствалата на случилото се свидетел-очевидец Т.П..А също така самият жалбоподател-подсъдим в обясненията си посочва,че е нанесъл удар с ръка на Ф.,като въпреки стремежа към омаловажаване (само един шамар)това доказателство се явява достатъчна индиция-в допълнение към останалите,цитирани по-горе,за осъществяване на деянието,тъй като частното обвинение не е за причиняване на средна или тежка телесна повреда,за установяването на които се изисква по-висок интензитет на упражненото физическо насилие-изразило се в нанасяне на побой.

Този факт се установява по несъмнен начин от събраните в проведеното от решаващия съд съдебно следствие доказателства,както бяха посочени погоре,като възраженията дали тези наранявания са получени вследствие физическата интервенция от жалбоподателя над Ф.,са несъстоятелни,тъй като се оборват от цитираните доказателства-гласни и експертно заключение.

Така че изтъкнатите от защитата на жалбоподателя Г. в жалбата,доразвити в съдебно заседание и изразили се в посоченото омаловажаване на деянието и подозрения,че веднага след случилото се е посетила съдебен лекар с цел освидетелствуване не са относими към предмета на делото и не допринасят за основателността на жалбата,тъй като се оборват от изтъкнатата доказателствена съвкупност,от анализа на която се изясняват съществените факти в конкретната ситуация-а именно,че жалбоподателят е нанесъл удар с ръка на Ф.,при което й е причинил физическа болка и впоследствие психично страдание от унижението и уплахата,претърпени от последната.Правилно решаващият съд е оценил и обстоятелството,че въззиваемата-частен тъжител също е упражнила физическо посегателство спрямо жалбоподателя в настоящото производство Г.,като по този начин е приложил института на реторсия,като не е наложил наказание на последния,което обстоятелство не изключва обезщетението за гореописаните неимуществени вреди,което е определено по справедливост,като първоначално предявената гражданска претенция е частично уважена,съответно отхвърлен е размера на гражданския иск над уважения от 2 000 лв. до предявения от 5 000 лв.Като и в тази си част атакувания съдебен акт е правилен,съответно и законосъобразен и като такъв 2 следва да бъде потвърден,а жалбата против него като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.След извършената прповерка за обща законосъобразност по правилото на чл.314 от НПК настоящия състав на въззивния съд не установи основания за отмяна или изменяване на обжалвания съдебен акт,поради което и на основание чл.338 във вр. с чл.334,т.6 от НПК Окръжен съд-Монтана

РЕШИ:

Потвърждава присъда№260001,постановена на 3.ХІ.2022 г.по НЧХД № 502 по описа за 2021 г. наРайонен съд-Монтана.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3