Решение № 11382 от 13.06.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 11382 гр. София, 13.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря АНЕЛИЯ Н. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20231110148202 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от Е. И. С., ЕГН **********, с адрес в .., чрез пълномощника й адв. И. И. Г., със съдебен адрес в ..., против „Деметра Typс“ ООД, ЕИК 175021397, седалище и адрес на управление гр. София, кв.

„Белите брези“, бл. 7, ет. 1, ап. 3, представлявано от Н.Н. А. – управител, с която са предявени осъдителни искове с правно основание чл. 369 ТЗ вр. чл. 42, ал. 1 ЗАвтП за сумата от 12500 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и сумата от 2640,42 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за болничен престой, консумативи и лекарства, в резултат на неизпълнение на договорно задължение от страна на ответника / неосигуряване безопасни условия за качване на пътниците в превозното средство/ по договор за превоз на пътници от ... и обратно, ведно с мораторна лихва от датата на подаване на исковата молба в съда – 29.08.2023 г., до окончателното изплащане на сумите. В условията на евентуално предявява искове по чл. чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД за за сумата от 12500 лв., представляващо обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, и сумата от 2640,42 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направени разходи за болничен престой, консумативи и лекарства, ведно с мораторна лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумите.

Твърди се в исковата молба, че на 29.07.2023г., ищцата, заедно с родителите си са заминали на екскурзия до връх Бузлуджа, организирана от „Българска социалистическа партия“ по повод нейния празник. Излага, че за пътуването бил осигурен частен транспорт от БСП и осъществен от ответното дружество „Деметра Typс“ ООД с бус марка „Мерцедес Бенц“ Модел 518 CDI SPRINTER КА 43, с рег.№ ... На връщане от връх ..., автобусът спрял да се движи, като била установена повреда на съединителя. Твърди, че водачът на автобуса принудил пътниците да слязат от превозното средство и да бутат, като след потеглянето на буса последните е трябвало да се качат в движение. Около 18:50 автобусът бил спрял за трети път и пътниците, включително ищцата, са били принудени да го бутат и да се качат в движение. Поддържа се, че в момента на качването в автобуса, при стъпването на степенката, ищцата се е подхлъзнала и е паднала. Твърди се, че ищцата и родителите й са слезли от повредения автобус, като са спрели друг автобус, който ги е откарал в гр. София, 1 където са посетили Клиника по ортопедия и травматология към Университетска многопрофилна болница за активно лечение „Света Анна“ АД- София. При прегледа на ищцата била установена бималеоларна фрактура на дясна глезенна става и разкъсани сухожилията, което наложило хоспитализацията й, извършена й е операция и й е поставена метална остеосинтеза. Вследствие на травматичното увреждане ищцата претърпяла болки и страдания, които продължавали и към момента на подаване на исковата молба в съда.

Твърди, че в продължителен период от време била неработоспособна и в невъзможност да се грижи сама за себе си. Посочва, че лечението й е наложило заплащането на парична сума от 2640,42 лв. за болничен престой, консумативи и лекарства. Моли за уважаване на предявените искове с присъждане на съдебни разноски.

С исковата молба ищцата представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Прави искане за допускане на разпит на двама свидетели при режим на довеждане за установяване на обстоятелствата около настъпилото ПТП и претърпените неимуществени вреди. Моли за допускането на съдебнотехническа експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба въпроси. Прави искане по чл. 190 ГПК да бъде задължен ответникът да представи свидетелство за преминат годишен технически преглед на процесния бус, както и сервизната му книжка. Прави доказателствено искане за допускане на съдебно-медицинска експертиза, която да отговори на поставените в исковата молба задачи. Направено е искане по чл. 219 ГПК за конституиране по делото като трето лице – помагач на страната на ответника на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД.

В открито съдебно заседание от 16.04.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа исковата молба. Моли да бъде изискана справка от тел. 112 във връзка обаждане от телефон ... от 29.07.2023 г. за установяване подадения сигнал за пострадалата ищца. Моли за допускане на двама свидетели за установяване фактите относно процесната злополука и за преживените неимуществени вреди от ищцата.

В открито съдебно заседание от 11.06.2024 г. ищецът, чрез процесуалния си представител, моли да се приеме като доказателство по делото представения от третото лице – МВР, Дирекция „Национална система 112, Районен център 112 – София, оптичен носител.

Моли за уважаване на исковата претенция. Процесуалният представител на ищеца претендира присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, за което представя списък по чл. 80 ГПК. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, чрез адв.

А. Ч., с който е оспорил предявените искове като неоснователни. Не оспорва, че на 25.07.2023 г. бил сключен договор за превоз на пътници между ответника и ГС на БСП – София, РС на БСП – Банкя, с оглед което ответникът е следвало да осигури превоз на пътници по маршрут Банкя – Бузлуджа – Банкя на 29.07.2023 г. Оспорва да е била реализирана процесната злополука с участието на ищцата. Оспорва ищцата да е получила процесните увреждания, респективно – оспорва да е настъпила злополуката по описания начин в исковата молба. Възразява срещу твърденията на ищеца, че водачът на превозното средство е принудил пътниците да слязат и бутат автобуса. Твърди, че не носи отговорност за увреждането на ищцата, доколкото последната е виновна за причиняването му. Оспорва твърдението, че автомобилът е бил технически неизправен. Моли за отхвърляне на исковете с присъждане на сторените разноски.

С отговора на исковата молба ответникът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Прави доказателствено искане за допускане на двама свидетели при режим на призоваване за установяване на виновното поведение на ищцата и за оборване на твърденията, свързани с движението на превозното средство, бутането на микробуса от пътниците, респективно участието на ищцата в това действие.

В открито съдебно заседание от 16.04.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си 2 представител, поддържа отговора на исковата молба и не възразява срещу допълнителни доказателствени искания на ищеца, направени в о.с.з.

В открито съдебно заседание от 11.06.2024 г. ответникът, чрез процесуалния си представител, моли за отхвърлянена исковите претенции.

По делото е постъпила молба от МВР, Дирекция „Национална система 112, Районен център 112 – София, с вх. № 143540/30.04.2024 г. с приложен диск, съдържащ 7 бр. звукозаписа на телефонни обаждания, от които 5 бр. от телефонен номер ..., от лице, представило се за Е. С., и 2 бр. от телефонен номер **********, от лице, представило се за С.В..

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна страна следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 369 ТЗ вр. чл. 42, ал. 1 ЗАвтП, съединени в условията на евентуалност с икове по чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД.

С доклада по чл. 146 ГПК по исковете с правна квалификация по чл. чл. 42, ал. 1 ЗАвтП е указано в доказателствена тежест на ищеца да установи наличието на договор за превоз на пътници по линия Банкя – Бузлуджа – Банкя, осъществен на 29.07.2023 г.; увреждане на пътника вследствие на злополука във връзка с превоза, докато пътникът се е качвал в превозното средство поради неизпълнение на задължението си за осигуряване на възможност за безопасно качване и слизане на пътниците, както и вид и размер на вредите.

По евентуалният иск в тежест на ищеца е да установи предпоставките по чл. 49 ЗЗЗД, а именно: причиняването на вреди – имуществени и неимуществени, както и техният размер; тези вреди да са причинени от лице, на което отговорният по чл. 49 ЗЗД е възложил работа; вредите да са причинени вследствие противоправно деяние при или по повод на възложената работа; причинителят да е действал виновно. Вината се предполага – чл. 45, ал.

2 ЗЗД.

В тежест на ответника е възложено да докаже наличието на виновно поведение на ищцата, станало причина за настъпване на увреждането.

С доклада по делото са отделени като безспорни обстоятелствата, че на 25.07.2023 г. е сключен договор за превоз на пътници между ответника и ГС на БСП – София, РС на БСП – Банкя, по силата на който ответникът е следвало да осигури превоз на пътници по маршрут Банкя – Бузлуджа – Банкя на 29.07.2023 г. Същото се потвърждава и от приетия като писмено доказателство Договор за превоз на пътници от 25.07.2023 г., сключен между „Деметра Турс“ ООД и ГС на БСП – София за РС на БСП –Банкя, видно от който ответникът е поел задължение да извърши превоз на 29.07.2023 г. по маршрут Банкя – Бузлуджа – Банкя, осигурявайки 20-местен микробус. Съгласно Списъка за Бузлуджа – 29.07.2023 г. отговорност на екскурзиятас е М. А. Б., като в същия фигурира и името на ищцата под № 5.

За изясняване на релевантните за спора факти по делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.К.В., И.ка Л. И. / майка на ищцата/ и М. А. Б..

От свидетелските показания на Н.К.В. се установява, че на 29.07.2023 г. е проведено пътуване до Бузлуджа във връзка организирано тържество от Районния комитет на БСП – Банкя. Свидетелства, че имало организиран транспорт от центъра на Банкя до връх Бузлуджа. Навръщане, при Карлово, имало проблеми с превключването на скоростите на автобуса. Установява се, че шофьорът на автобуса е казал на пътниците „слезте да бутате, за да можем да тръгнем“. Част от пътниците слезнали да бутат автобуса, след което, докато автобусът е бил в движение, пътниците са се качвали в същия през втората входна врата, откъм салона на автобуса. Установява се, че сред лицата, помогнали да избутат автобуса, била и ищцата, като същата е бутала автобуса откъм дясната врата към салона и когато шофьорът на автобуса им е давал знак, ищцата се е качвала първа в автобуса. След първия път, когато имало проблеми с превключването на скоростите, пътниците сами са слизали, за да бутат автобуса, като при тръгването на последния скоростта е била 20 км/ч. Пътниците са 3 се качвали в автобуса с леко тичане. Тези действия били повторени 3-4 пъти, като на последния път, на един баир преди с. Мирково, в посока гр. София, при качване в запаления автобус / хванала се е за дръжката, кракът й бил на степенката/ ищцата е изпищяла и паднала. Свидетелят е видял, че кракът на ищцата бил в извъртяно положение, на една страна, а ищцата се е държала за него и плачела. Впоследствие, с помощта на пътник от автобуса, е качил ищцата в друг автобус, който е закарал последната до София заедно с майка и баща й.

От свидетелските показания на И.ка Л. И. / майка на ищцата/ се установява, че на връщане от екскурзия до Бузлуджа шофьорът на автобуса е казал, че бусът се е развалил, като е казал „Слизайте да бутате“ и след това в движение са се качвали пътниците. На третия път ищцата е слязла да бута автобуса с друга част от пътниците, като трасето е било нанагорно. След това шофьорът им е указал да се качват в движение в автобуса, като ищцата е дошла до вратата, хванала се е за дръжката, кракът й бил на степенката, след което рейсът я е повлачил и тя е паднала. След падането шофьорът е казал ищцата да бъде качена в автобуса, като последният бил малък и тесен. Зад процесния бус спрял по-голям автобус, като шофьорът на същия предложил да ги закара. Ищцата, заедно с родителите си, била закарана до Джъмбо, откъдето била взета от линейка и приета в 20:25 ч. в „Св. Анна“. След като свидетелят е пристигнал в болницата, е бил уведомен от доктор Тимушев, че ищцата ще бъде оперирана. От показанията се установява, че ищцата е била оперирана на третия ден от престоя си в болницата, като е била изписана 7-10 дни след това. След прибирането й вкъщи свидетелят е посещавал ищцата веднъж на ден, като посочва, че ищцата е плака от болка. След операцията ищцата изпитвала болки в продължение на 4-5 месеца, не е могла да стъпва на крака, ходела е ботуш и стегнат чорап, като и към настоящия момент ползва последния по лекарско предписание. Ищцата е спряла да носи ботуша на третия месец след операцията. По време на възстановителният период майката на ищцата й е помагала вкъщи.