Решение № 280 от 06.03.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 280 гр. Варна, 06.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деспина Г. Георгиева

Членове:

Златина Ив. Кавърджикова

Иванка Д. Дрингова при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова като разгледа докладваното от Златина Ив. Кавърджикова Въззивно гражданско дело № 20223100502360 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е п о въззивна жалба вх. № 25980/07.11.2022 г. от регистъра на ВОС, подадена от М. Л. Ж., срещу Решение

№ 260291/30.05.2022 г., постановено по гр. дело № 837/2020 г. по описа на ВРС, 43 състав, с което са отхвърлени предявените от М. Л. Ж., с ЕГН **********, изтърпяващ наказание „доживотен затвор без замяна“ в Затвора - Варна, против Министерство на правосъдието на Република България и Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“, с адрес: бул. „Ген. Н.

Столетов“ №21, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от Закона за защита от дискриминация /квалификацията съгласно Решение № 1002/21.01.2020 г. по адм. д.

№ 4191/2018 г., по описа на Върховен административен съд/, за установяване на дискриминационното му третиране, през периода от м.01.2007 г. до 23.0 4.2017 г., във връзка с въведената в затвора - Варна система за телефонни услуги „Контел”; за преустановяване на това дискриминационно третиране; за осъждане на ответниците да му заплатят сумата от 5000 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от дискриминационното третиране - разликата в цената на заплатените от ищеца телефонни разговори за процесния период от м.01.2007 г. до 23.0 4.2017 г. и цената на телефонните разговори на мобилните оператори в страната за същия период, както и сумата от 20000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от дискриминационното третиране в периода от м.01.2007 г. до 23.04.2017 г., изразяващи се в търпени дискомфорт, неудобства по-големи от обичайните, 1 унижение, чувство за безпомощност, дезориентация какво се случва с близките му, безпокойство, ведно с лихвата за забава, считано от датата на увреждане до изплащане на задължението.

Жалбоподателят изразява становище за неправилност на обжалваното решение.

Съдът неправилно е приел, че за значителен период от време искът е погасен по давност.

Изразява несъгласие и с извода на съда, че исковата претенция за установяване на дискриминационно поведение от затворническата администрация е неоснователна и недоказана. От събраните по делото доказателства счита, че се установява обратното.

Излага, че следва да бъде третиран еднакво от държавата по отношение на достъпа му до телекомуникационни услуги, както са третирани осъдените лица изтърпяващи наказанията си в затворнически общежития от закрит/открит тип и гражданите, които не са лишени от свобода. Счита, че е налице неравностойно третиране спрямо него, с оглед личния му и обществен статус, като извода на съда, че не бил ангажирал безспорни доказателства в този смисъл е неправилен. От разпита на двамата свидетели сочи, че се установява по категоричен начин, както противоправното поведение на ответника през процесния период, така и преживяния от него емоционален дискомфорт и негативните емоции, изразяващи се в чувство на малоценност, онеправданост и др., доколкото спрямо него не е била предоставяна телекомуникационна услуга на същата цена, както на посочените по-горе групи лица. От свидетелските показания се установява още и пряка причинна връзка между нанесените му емоционални вреди и дискриминационно поведение от длъжностните лица, представляващи ответниците. Моли за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което исковите претенции да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страниМинистерството на правосъдието и ГДИН – Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна, чрез ст. юрк. С. С., в който моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.

Постъпила е и въззивна жалба с вх. № 266267/17.06.2022 г. от регистъра на ВРС, подадена отново от М. Л. Ж., но този път чрез служебния защитник адв. Д. Г., срещу Решение № 260291/30.05.2022 г., постановено по гр. дело № 837/2020 г. по описа на ВРС, 43 състав.

В тази жалба М. Л. Ж. изразява становище за недопустимост, а в условията на евентуалност за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното решение. Излага, че съдът се е произнесъл по непредявен иск, доколкото в подадената уточняваща молба не се съдържат обстоятелства, свързани с дискриминация и решението на ВРС като недопустимо следва да се обезсили, а делото да се върне на първата инстанция за произнасяне по същество на предявения иск. Излага още, че дали е налице или не дискриминация спрямо ищеца следва да се прецени, не сравнявайки неговото положение с това на други осъдени на лишаване от свобода лица, излежаващи присъдата си в Затвора в гр. Варна, а сравнявайки го с положението на лишени от свобода в другите затвори в страната. Моли в условията на евентуалност първоинстанционното решение да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което претенциите му да бъдат уважени.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от насрещните страниМинистерството на правосъдието и ГДИН – Областна служба „Изпълнение на наказанията“ – Варна, чрез ст. юрк. С. С., в който моли и тази жалба да бъде оставена без уважение, а решението като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила.

ВОС съобрази следното:

В исковата си молба, н яколкократно уточнявана, М. Л. Ж. ЕГН ********** e 2 предявил искове с правно осн. чл. 71, ал. 1 т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗЗДискр. срещу Министерството на правосъдието на Република България и срещу Главна

Дирекция „Изпълнение на наказанията“, за установяване нарушението разпоредбата на чл. 4 от

ЗЗДискр. в периода от м.01.2007г. до на предявяване на исковата молба- 23.04.2017г., във връзка с въведената в Затвора-Варна система за телефонни услуги „Контел“; за преустановяване на това дискриминационно третиране и за осъждане на всеки един от ответниците да му заплатят сумата от по 5000.00лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди от дискриминационното третиране, явяваща се разлика в цената на заплатените от ищеца телефонни разговори за процесния период и цената която би заплатил за проведени разговори към оператор извън системата „Контел“ за същия период, както и сумата от 20000.00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от дискриминационното третиране в периода, изразяващи се в търпени дискомфорт, неудобства по-големи от обичайните, унижение, чувство за безпомощност, дезориентация какво се случва с близките му, безпокойство, поради невъзможността да си позволи да води телефонни разговори по завишените цени на „Контел“, ведно с лихва за забава, считано от датата на увреждане до окончателното изплащане на задължението.

Излага, че от м.10.2006г. е в Затвора-Варна, като до 2010г. е бил в общите части, а след това и към момента изтърпява наказание „Доживотен затвор“. Към 2006г. имало в затвора телефони на „Мобика“, на „Глобул“ и на „Булфон“, които затворниците използвали с карта от 5.00лв. и можели да се чуват с близките си и разговарят с адвокатите си, но били премахнати и въведена телефонната система „Контел“. Макар, че „Контел“ била премахната към 2014г. и поставени телефони на „Мобика“, преди картите за 100 импулса били по 6-8лв., а сега по 14.80лв. Завишените цени и липсата на алтернативен доставчик, смята, че го поставя в изключително неравностойно положение спрямо останалите лишени от свобода лица, настанени в Затворнически общежития от отворен и затворен тип и неизтърпяващите такова наказание лица на територията на РБългария. Завишените цени в Затвора злепоставят лишените от свобода по признак лично положение, карайки ги да заплащат по-високи цени от стандартните, за поддържане на връзките от осъдения с близките му и адвокат по телефон. Създадената практика в Затвора-Варна е израз на дискриминация по смисъла на чл.

4, ал. 1 от ЗЗДискр.

Сочи, че се чувства злепоставен и лишен от право на избор, противно на приетото със ЗИНЗС и ППЗИНЗС, което предизвиква у него тревога, безсъние, главоболие и унижение, налага се да посещава психиатъра в затвора.

Чрез особения си представител адв. Д.Г. е уточнил, че поддържа исковата си претенция срещу Министерството на правосъдието, понеже е сключил договор с доставчика на услуги на прекомерно високи цени, а срещу ГД „ИН“, че началникът на затвора е издал заповед за въвеждане на системата „Контел“ за организация и контрол при провеждане на телефонните разговори в местата за лишаване от свобода.

В писмен отговор Министерството на правосъдието и ГД „ИН“-София, чрез пълномощника си юк Св.С. намират исковите претенции, предявени срещу тях за неоснователни и недоказани. Молят се за отхвърлянето им. Предвид наложеното на М. Л. Ж. наказание и режимът при който е поставен в Затвора-Варна, може да се направи обоснован 3 извод, че няма надхвърляне на минималния предел на ограничения, които са пряк резултат от упражнената наказателна репресия за извършеното престъпление. Поставянето на едно лице в различно положение, в сравнение с други лица, когато не се дължи на някой от защитените признаци в чл. 4 от ЗЗДискр. , не е дискриминация и не ангажира отговорност.

Поддържат, че наличието на телефонни оператори се определя централно за всички затвори на територията на страната и тарифите се определят, съобразно ценовите предложения на изпълнителите, като в периода от 2006г. до 2015г. това е „БиВифон България“, а от 2016г. до момента-„БТК“ ЕАД.

Неоснователно ищецът твърди, че е дискриминиран по отношение на лишените от свобода, които през исковия период са били настанени в Затворническо общежитие-Варна и Разделна, за които сочи, че имали достъп до разговори на по-ниски цени на услугите, предвид заведената в Затвора-Варна система „Контел“. Тези лица са изтърпявали и изтърпяват наказание „лишаване от свобода“ при друг по-лек, смекчен режим и не са настанени в Зона със засилено наблюдение и охрана /ЗЗНО/, съответно Зона с повишена сигурност /ЗПС/, където лишените от свобода са в постоянно заключени помещения при заселен надзор и охрана и ползват телефон в установеното по график тяхно лично време, разбира се и при заявено желание от лишения от свобода. При преценката дали е налице дискриминация по отношение на ищеца, следва да се вземе неговото лично положение и възможностите, които имат лицата в сходно положение-изтърпяващи наказанието си при същия режим през исковия период-ЗЗНО/ЗПС в Затвора-Варна. Всички лишени от свобода в ЗЗНО в Затвора-Варна са поставени при равни условия по отношение на ползването на телефонни услуги.

Моли се за отхвърляне на така предявените искове и присъждане на юрисконсултско възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

За да се произнесе съдът има предвид следното от фактическа страна:

Няма спор, че в процесния период от м.01.2007г. до 23.04.2017г. М. Л. Ж. е изтърпявал наказание по силата на доживотна присъда “лишаване от свобода”. Това се установява и от справката с.д. № 9051/05.06.2017г. от гл.инспектор М.П., подписал същата като началник на Затвора в гр. Варна относно лишения от свобода М. Л. Ж.. Съгласно последната ищецът М. Л. Ж. е постъпил в Затвора-Варна на 12.10.2006г., като подсъдим по НОХД № 2244/2006г. на ВОС за престъпление по чл. 152, ал. 3 от НК. На 16.12.2008г. е получена за изпълнение присъда № 38/25.03.2008г. по НОХД № 2244/2006г. на ВОС в размер на 13 години лишаване от свобода при строг режим на изтърпяване за извършеното престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 4, вр. А. 1, т. 2 от НК. На 30.03.2010г. е получена за изпълнение присъда № 62/13.05.2008г. по НОХД № 1873/2008г. на ВОС, с която е осъден на доживотен затвор без замяна при Специален режим на изтърпяване, за престъпление по чл.

116, ал. 1, т. 12, чл. 54 от НК. При групиране на двете наказания, съдът е определил “доживотен затвор” без замяна при Специален режим. С протокол № 5/05.10.206г. на Комисията по чл. 73 от ЗИНЗС, режимът за изтърпяване е променен от Специален на Строг.