Определение № 408 от 19.04.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 408 гр. Благоевград, 19.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Миглена Йовкова

Г. Янев като разгледа докладваното от Надя Узунова Въззивно частно гражданско дело № 20231200500286 по описа за 2023 година

Производството е образувано по жалба на Специализираната болница за активно лечение по онкология „С.М.“, ЕООД против разпореждане № 186/27.01.2023 г., постановено по ч.гр.д. 161, по описа за 2023 г. на РС-Благоевград.

Жалбоподателят счита разпореждането за незаконосъобразно, като не споделя тезата на съда за необходимост от представяне на доказателства за връчването на акта за начет на длъжника, тъй като не той е органа, който му го връчва. Въпреки това с въззивната жалба болницата представя доказателствата, които е изискал от ревизионният орган осъществил връчването на акта за начет. Моли разпореждането да се отмени и искането му уважи.

Жалбата, подадена на основание чл. 413, ал. 2 от ГПК е допустима – подадена е от лице с правен интерес, срещу подлежащ на атакуване съдебен акт, в предвидения в закона срок.

За преценка на основателността й БлОС съобрази следното:

С атакуваният акт РС е отхвърлил подаденото заявление от Специализираната болница за активно лечение по онкология „С.М.“, ЕООД за издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на акт за начет срещу длъжника Г. О. К. за сумата от 2524 лв., представляваща главница, дължима на основание Акт за начет № 11-043/30.06.2022 г., за сумата от 187,21 лв. – лихва за периода от 04.10.2021 г. /датата на причиняване на вредата/ до 27.6.2022 г. /датата на съставяне на акта за начет/, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда 26.1.2021 г. до окончателното й изплащане.

В производството по издаване на заповед за незабавно изпълнение, съобразно с чл.

418, ал. 1 и 2 от ГПК съдът проверява налице ли е изпълнително основание по чл. 417 ГПК, 1 което да е редовно от външна страна и дали то удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника. Вземането подлежи на изпълнение, ако е ликвидно, което означава да е определено по основание и размер и да е изискуемо т.е. да е с настъпил падеж.

Актът за начет е документ посочен в т. 9 на чл. 417 ГПК.

РС е приел, че представеният от заявителя Акт за начет № 11-04-3/30.06.2022 г. е редовен от външна страна, тъй като съдържа необходимите реквизити по чл. 43, ал. 2, т. 1-5 от ППЗДФИ, а именно: данни за проверяваната организация или лице - наименование, седалище, БУЛСТАТ, лицата, които го представляват /т. 1/; данни относно извършената финансова инспекция - дата и място на съставянето на акта, имената и длъжността на финансовия инспектор, съставител на акта, проверявания период /т. 2/; данни за лицата, причинили вредите: трите имена, единен граждански номер, месторождение, местожителство и адрес, данни от личната карта, длъжност, номерата и датите на заповедите (договорите) за назначаване и освобождаване от длъжност /т. 3/; констатации за противоправните действия или бездействия на виновните лица, причинили вредата, причините за това, нарушените законови разпоредби, причинната връзка, размера на вредата, определен в левове или във валута, и равносметка на касата или склада /т. 4/; подпис на финансовия инспектор, съставител на акта /т. 5/. Спазен е и чл. 43, ал. 3 от ППЗДФИ изискващ задължителното начисляване в акта за начет на лихвите до деня на съставянето на акта.

Въпреки редовността на изпълнителното основание, РС е счел, че няма доказателства за спазване на чл. 22, ал. 3 от ЗДФИ изискващ на начетените лица да се предоставя възможност за депозиране на възражения в срок, определен от финансовия инспектор, но не по-кратък от 14 дни.

Според РС актът за начет е следвало да бъде връчен на Г. О. К., както и на заключението по акта на начет, за които връчвания няма доказателства. Затова е счел, че не е приключил фактическия състав по издаване на акта за начет, за да се приеме, че е настъпила изискуемостта на процесното вземане.

БлОС при съобразяване съдържанието на Акта за начет, споделя извода на първоинстанционният съд за редовността му от външна страна, но не споделя извода, че не е настъпила изикуемостта на вземанията по същия, за които е поискано издаване на заповед за незабавно изпълнение, за което съобрази следното:

Според чл. 46, ал. 1 от ППЗДФИ Актът за начет се връчва от финансовия инспектор лично на виновното лице, за което се подписва двустранен протокол. В протокола се посочва определеният от финансовия инспектор срок, в който лицето може да подаде писмените си възражения по акта за начет. Спред чл. 47, ал. 1 от ППЗДФИ срокът за възражения не може да бъде по-кратък от 14 дни след връчване на акта. В чл. 47, ал. 2 от ППЗДФИ е разписано, че финансовият инспектор се произнася по възраженията с мотивирано писмено заключение в 14 дневен срок след получаване на възраженията. В 2 следващата ал. 3 е постановено, че и когато не са постъпили обяснения в определения срок финансовия инспектор съставя заключение по акта за начет.

От тези разпоредби и предвид съдържащото се в подадените със заявлението документи - заключение на финансовия инспектор от 7.9.2022 г. по акта за начет, следва, че фактическият състав по издаване на акта за начет със съставянето на крайния документ, изискащ се от ППЗДФИ какъвто е заключението на финансовия инспектор - е осъществен т.е. настъпила е изискуемостта на вземанията по акта за начет. В самото заключение се съдържа изрична констатация на издалия го финансов инспектор, че не са постъпили възражения от Г. О. К., след връчване на акта за начет, в срока определен по реда на чл. 22, ал. 3 от ЗДФИ. Заповедния съд не е оправомощен да преценява, налице ли са били предпоставките за издаване на заключението, като в случая РС недопустимо не е зачел и верността на констатацията в него на финансовия инспектор за осъществено връчване на Г.

О. К.. Затова е и без значение, че с жалбата болницата представя доказателства, след като ги е изискала от АДФИ на протоколите, удостоверяващи връчването на акта за начет на Г.

К. на 30.6.2022 г. съотв. за връчването му на 8.9.2022 г. на заключението по акта за начет.

По изложените съображения поради наличието на предпоставките на чл. 418, във вр. с чл. 417, т. 9 от ГПК за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на представения акт за начет, атакуваното разпореждане следва да се отмени респ. заявлението на болницата - се уважи. След връщане на делото на РС-Благоевград следва да издаде заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист.

Водим от изложеното БлОС

ОПРЕДЕЛИ:

Отменя разпореждане № 186/27.01.2023 г., постановено по ч.гр.д. 161 по описа за 2023 г. на РС-Благоевград и вместо това постановява:

Да се издаде по заявлението на Специализираната болница за активно лечение по онкология „С.М.“, ЕООД, с ЕИК **** заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК въз основа на акта за начет срещу длъжника Г. О. К. за сумата от 2524 лв., представляваща главница, дължима на основание Акт за начет № 11-04-3/30.06.2022 г., за сумата от 187,21 лв. – лихва за периода от 04.10.2021 г. /датата на причиняване на вредата/ до 27.6.2022 г.

/датата на съставяне на акта за начет/, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в съда 26.1.2021 г. до окончателното й изплащане и за поисканите разноски.

Връща делото на РС- Благоевград за издаване заповед за незабавно изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4