Решение № 411 от 20.04.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 411 гр. В., 20.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Камелия Василева при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Камелия Василева Гражданско дело № 20253100100938 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от Д. Н. Н. срещу Н. Б. К. и Б. Д. К. иск с правно основание чл. 464 от ГПК за приемане за установено, че вземането на Б. Д. К. от Н. Б. К., присъдено със ЗИ №103/29.01.2025г. по описа на РС-Ш., присъединено по ИД №895/2024г. по описа на ЧСИ №930- А.Р., преобразувано в ИД №399/2025г. по описа на ЧСИ№737- Л.Т. в размер на 10 000 лева за дължима издръжка по Договор /споразумение/ за парична издръжка от 20.01.2025г. , ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.01.2025г. до окончателното й изплащане, не съществува.

В исковата молба се твърди, че ищецът е кредитор на Н. К. по издадена Заповед №6417/15.11.2024г. по ч.гр.д. №9463/2024г. по описа на ВРС за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК Н. К. и неговата майка В. К.а са осъдени да му заплатят солидарно дължими суми по Договор за заем от 20.02.2019г. :

27 000 канадски долара – главница, 32 140.80 канадски долара – възнаградителна лихва за периода 20.02.2019г. до 26.07.2024г. и 29 516.40 канадски долара неустойка. Въз основа на издадения ИЛ по заповедта ищецът образувал ИД №895/2024г. по описа на ЧСИ №930-А.Р., което било прехвърлено по подсъдност на ЧСИ №737 –Л.Т., при която било образувано ИД №399/2025г. По молба на ответника Б. К. същият бил присъединен като кредитор по изпълнителното дело съгласно издаден ИЛ №89/29.04.2025г. по ч.гр.д. №194/2025г. по описа на РС-Ш. за сумата от 10000 лева – дължима 1 издръжка по Договор /споразумение/ от 20.01.2025г. , ведно със законната лихва, считано от 27.01.2025г. до окончателното й изплащане.

Твърди се, че вземането на присъединения кредитор не съществува, тъй като претендираното вземане се основава на нищожен договор . Сочи се, че договорът за издръжка е сключен с единствената цел бащата на длъжника да се присъедини в изпълнителното дело с фиктивно превилегировано вземане и цялата секвестируема част от заплатата на длъжника, постъпваща по делото да бъде изплащана на неговия баща – мним кредитор. Твърди се, че Б. К. е нямал и няма нужда от договорената издръжка, както и че страните изобщо не са имали намерение да изпълняват този договор. Това било видно от последователността на събитията след сключването на договора от 20.01.2025г. В договора било уговорено, че издръжката се дължи от 01.12.2024г. като дължимата издръжка за месец декември следва да се плати на 24.01.2025г. Четири дни след тази дата поради неплащане мнимият кредитор подал заявление за издаване на заповед по чл.417 ГПК и ИЛ. Твърди се, че Б. К. разполага със собствени средства и не се нуждае от издръжка, живее в едно домакинство със съпругата си и сина си, всеки от които имал доходи, превишаващи в пъти средната работна заплата за страната и разполагат с необходимите средства за живот. В тази връзка се сочи, че договорът е нищожен като сключен при липса на основание за неговото сключване по чл.26, ал.2 ЗЗД.

Излага се, че дори Б. К. да е имал нужда от издръжка, то уговорената такава надвишава многократно размера на необходимата за нормален живот издръжка на едно лице в страната и в тази връзка се излага, че размерът е прекомерен като договорът е нищожен поради накърняване на добрите нрави по чл.26,ал.1 ЗЗД.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Н. Б. К. е депозирал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска.

Възраженията за недопустимост на иска са следните :

Сочи се, че първоначално с исковата молба ищецът е предявил иск с правно основание чл.26,ал.1

ЗЗД за обявяване за нищожен на сключения между ответниците договор от 20.01.2025г. , в евентуалност чл.26,ал.2 ЗЗД и в евентуалност чл.135 ЗЗД. След даване на указания от съда на 23.05.2025г.

2 ищецът е заявил, че предявява иск по чл.464 ГПК. Излага се, че уточнението на петитума не представлява уточнение на първоначалния иск, а по същество представлява предявен изцяло нов иск с петитум коренно различен на първоначалния. За предявяването на новия иск е налице преклузия, тъй е предявен на 23.05.2025г. след изтичането на месечния срок от предявяване на протокола за разпределение 30.04.2025г.

На следващо място се сочи, че към момента е налице висящ установителен иск, по който е образувано гр.д. №304/2025г. по описа на ВОС и качеството на кредитор на ищеца все още не е установено, поради и което ищецът няма правен интерес от водене на иск по чл.464 ГПК.

По основателността на иска се заявяват следните възражения :

Излага се, че качеството на кредитор на ищеца не е безспорно установено, доколкото е налице висящо съдебно производство, по което това му качество е оспорено.

На следващо място се сочи, че вземането на ответника Б. К. е установено с влязла в законна сила ЗИ, издадена по ч.гр.д. №194/2025г. по опис на ШРС, същото е ликвидно и изискуемо и като такова се явява дължимо.

По оспорения като нищожен договор се заявява, че Н. К. като син на Б.

К. е лице от първи ред по СК, което дължи издръжка като последният от години изпитва финансови затруднения поради множество задължения по кредити към банки и доходите му били недостатъчни да си осигури нормален живот. От друга страна ответникът Н. К. реализирал високи доходи, които му позволявали без да изпитва затруднение да изплаща издръжка на баща си.

Отделно от това ответникът Б. К. живеел в едно домакинство със съпругата си В. К.а, която на свой ред била задължено лице по няколко кредита. Описват се следните кредитни задължения : по договор за кредит от 04.07.2019г., сключен между Банка ДСК АД и Б. К. – 147 632.87 лева; по договор за кредит от 27.11.2019г. , сключен между Банка ДСК АД и Б. К. 44 763.33 лева; по договор за кредит от 2023г., сключен между Юробанк Б. АД и В. К.а – 30 386.52 лева; по договор за потребителски кредит от 15.03.2024г. , сключен между Ти Би Ай Банк ЕАД и В. К.а – 21 599.67 лева; по договор за кредит от 24.07.2023г., сключен между ПИБ АД и В. К.а - 53 000 лева.

Отделно Б. К. имал множество хронични заболявания, за което се налагало лечение чрез прием на скъпоплатени, непокриващи се от здравната 3 каса медикаменти.

Сочи се, че ответникът Н. К. получава основно месечно възнграждение, считано от 01.01.2025г. в размер на 6 979.25 лева с годишен бонус 8745 лева за 2024г. отделно получава и лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 1235.74 лева, считано от 01.07.2025г. Общо доходът му за месец възлизал на 9000 лева, поради което плащането на издръжка в размер на 5000 лева месечно не представлявало трудност. Задълженията за кредити месечно на ответника Б. К. надхвърляли 1000 лева. От друга страна той не разполагал с друго имущество освен апартамента, в който живеел със съпругата си, който бил ипотекиран в полза на банка. Работел като учител на ТД със средно месечно възнаграждение около 2000 лева/ нето/ , което било близко до средното в страната и не позволявало да поеме всички семейни тежести. Съпругата му също работела като учител и получава месечно възнаграждение от 1500 лева като месечните й задължения по трите потребителски кредита възлизали на 1760 лева. От месец ноември 2024г. върху трудовото й възнаграждение бил наложен запор и тя реално разполагал с несеквестируем доход от 1077 лева. Това правело напълно невъзможно самостоятелното обслужване само на нейните кредити и неизбежно водело до необходимост съпруга й да поеме значителната част от тях, наред със собствените си задължения. Така финансовата тежест на баща му била двойна около 1000 лева собствени кредити и фактическо участие в кредите на съпругата му на стойност 1740 лева, което надхвърляло общо 2700 лева.

Твърди се, че Н. К. е заплащал издръжка на баща много преди 2025г.

Първоначалният момент датирал от 2019г. , когато били и първите изтеглени кредити на баща му. Между тях била постигната устна договорка първоначално за 500 лева, а в последствие за 1000 лева, 1500 лева, 2 000 лева, до достигане на 5 000 лева в началото на 2025г. Плащал издръжката доброволно, но в началото на 2025г. сметките му и трудовите възнаграждения били запорирани от ищеца, поради което престанал да плаща издръжката, за което имали устна договорка с баща си. Така баща му го уведомил, че възнамерява да предяви иск за издръжката, тъй като не можел да плаща кредитите. Тогава Н. К. се съгласил да подпише споразумение, тъй като не отричал че дължи издръжката.

На тези съображения се сочи, че споразумението за заплащане на 4 парична издръжка не противоречи на закона и морала, не накърнява добрите нрави и не е сключено без наличие на основание за това, поради което не е нищожно.

По иска по чл.135 ЗЗД се сочи, че към датата на предявяването му ищецът няма качеството на кредитор, тъй като задължението на Н. К. е оспорено и е предмет на гр.д. №304/2025г. по описа на ВОС. Твърди се, че задължението за заплащане на издръжка не е ново и същото датира от 2019г. и било създадено по силата на закона. Привилегията на лицето, получаващо издръжка била по силата на закона, за да гарантира интересите му. Тъй като Н. К. получавал достатъчно високи доходи, не било установено интересите на кредитора да са увредени. Твърди се, че мнимият кредитор бил самият ищец, тъй като Н. К. не бил получавал пари от него, поради което и оспорил задължението. С претенцията си ищецът можел да увреди интересите на другия ответник Б. К., който към момента не можел да получава издръжка поради образуване на настоящото дело. Отделно от това изпълнителното дело не било приключило, по него регулярно постъпвали парични средства, които подлежат на разпределение, така че не се установявало длъжникът да не притежава достатъчно имущество, за да погаси задължението си към кредитора, след като и ако бъде признато за установено от съда.

Отправя се искане за отхвърляне на исковете като неоснователни.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Б. К. е депозирал отговор на исковата молба, в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на иска.

В отговора са изложени идентични възражения и твърдения като тези, обеквитирани в отговора на ответника Н. К..

Съдът след като съобрази събраните по делото доказателства по реда на чл.235,ал.2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното :

Съгласно допълнително споразумение от 01.01.2025г. към ТД №40/02.09.2022г. основното трудово възнаграждение на Н. К. е увеличено на 6 979.25 лева.

Съгласно представените разпореждания от ТД на НОИ-Ш. на Н. К. е отпусната пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 1235.74 5 лева.

На 20.01.2025г. Б. Д. К. и Н. Б. К. са подписали споразумение, в което Б.

К. е заявил, че не може да се издържа от имуществото си и страда от заболяване, което му пречи да упражнява нужния труд, за да удовлетвори своите житейски нужди и е притеснен финансово предвид плащанията, които трябва да прави ежемесечно под формата на заемни вноски, произтичащи от ипотечен кредит като Н. К. като негов син се е задължил да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 5 000 лева, считано от 21.12.2024г. до настъпване на обстоятелства, променящи това задължение.

На 29.01.2025г. е издадена ЗНИ по чл.417 ГПК по гр.д. №194/2025г. на РС-Ш., с която е разпоредено Н. К. да заплати на Б. К. сумата от 10 000 лева – главница, представляваща парично задължение по Споразумение за парична издръжка от 20.01.2025г. , ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда27.01.2025г. до окончателното плащане на задължението. Въз основа на заповедта е издаден изпълнителен лист №89/29.01.2025г.

На 30.01.2025г. Б. К. е подал молба до ЧСИ№930-А.Л. с искане да бъде присъединен като кредитор по ИД №895/2024г. въз основа на издадения изпълнителен лист №89/29.01.2025г. по ч.гр.д. №194/2025г. по описа на РС-Ш. като е посочен начин на изпълнение- запор върху парични вземания на длъжника, произтичащи от възнаграждения за труд и удръжки от трудовото възнаграждение.