Определение № 536 от 19.09.2026, Апелативен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 536 гр. Варна, 19.09.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, ** СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Ванухи Б. Аракелян

Дарина Ст. Маркова като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело № 20263001000376 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.

Образувано е по подадена въззивна жалба от ищеците Ш. А. М. и С. И.

М., представлявани от адвокат М. Д., отправена срещу решение № 3/14.04.2026 година, постановено по търг. дело № 46/2024 година на СОС. С обжалвания съдебен акт е отхвърлен предявеният от ищците иск за признаване за установено по отношение на ответниците „Райфайзенбанк“ ЕАД (с правоприемник „ОББ“ АД), ЕТ „Куртев – гарант – П. Г., П. М. Г. и Д. П. Г., че за „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД не съществува ипотечно право по отношение на собствения им недвижим имот: самостоятелен обект в сграда ****************. с идентификатор ******************, находят се в гр.

**********, бул. „***********“ №58, ет.2. ведно с принадлежащите му таванско помещение №12 и съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното място, в което е построена сградата, по Нотариален акт за учредяване на договоона ипотека №***. том ***. рег.№*****. дело №810/2010 год. на Р.Т. - нотариус 9 оег.№105 на НК. с район на действие Силистренски районен съд, вписан в Служба по вписванията - ********** с вх.рег. №5582 от 19.08.2010 год., акт. №***. том *. дело №2067/2010 год., поради което „Райфайзенбанк /България)“ ЕАД, като взискател, няма право на изпълнение по отношение на същия имот, съответно по отношение на ищците 1 като негови собственици, по вземането по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№743/2013 год. по описа на СсРС, по който е образувано изпълнително дело №40/2020 год. по описа на СИС при СсРС.

Въззивниците Ш. А. М. и С. И. М., смятат обжалваното решение за незаконосъобразно и необосновано, постановено в противоречие с материалния закон и съдопроизводствените правила, като основното възражение на страната е свързано с поддържаната и във въззивната жалба теза, че те са придобили процесния имот след вписването на зА.чаване на ипотеката и като добросъвестни приобретатели (доколкото подновяване на ипотеката не е вписвано по личните им партиди) не могат да бъдат засегнати от последващи поправки или оспорване на извършено зА.чаване. Поддържа се, че коригиращото служебно зА.чаване на ипотеката няма обратно действие.

Така евентуална последваща поправка на вписаното зА.чаване или признаване недействителността на това вписване, не се отразява върху правата придобити от ищците. В този смисъл се сочи, че първата инстанция не е съобразила определение № 2584/10.10.2024 година по ч.к.т.д № 1731/2024 година на ВКС, както и развитието на спора по предявени от ответника насрещни искове, разделени за разглеждане в отделно производство. Намира, че недопустимо съдът е разгледал и се е произнесъл по въпроси, които са били предмет на прекратените производства по предявените насрещни искове. Смята, че за да отхвърли предявения от ищците иск, първата инстанция се е основала на недопустими възражения, които са били предявени в отделно производство – по отделените насрещните искове на „ОББ“ АД. Отделно от изложеното, счита, че дори и подновяването на договорната ипотека да е било вписано по партида на собствениците на имота (което не е извършено), то ищците са закупили имота след вписано зА.чаване на договорна ипотека, което погасява ипотеката, така чл. 179, ал. 3 ЗЗД. Именно, защото не е зачел факта на вписване на зА.чаването, съдът е постановил акт в противоречие на материалния закон. Смята за напълно неотносими обстоятелствата дА. въпросното вписване е извършено на база фактическа грешка от длъжностните лица към съответната служба по вписванията, което единствено би послужило като основание за търсене имуществена отговорност на Агенция по вписванията. На самостоятелно основание поддържа твърденията, че дори и да се допусне, че е извършено вписване подновяване на договорната ипотека, то същото е нищожно, на основание чл. 26, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 170 ЗЗД – 2 поради невъзможен предмет, защото евентуалното подновяване би било вписано върху неопределена част от обезпеченото вземане. Отделно от това се сочи, че ипотеката обезпечава вземането само до размера на сумата, за която е извършено вписването, а доколкото обезпечената сума е погасена, се твърди, че върху процесния имот липсва ипотека в полза на банката. По тези съображения се иска отмяна на обжалваното решение и присъждането на сторените разноски в производството.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от „Обединена българска банка“ АД, в който се излага становище за неоснователност на подадената въззивна жалба и се иска нейното отхвърляне. Изтъква се, че между страните липсва спор по фактите, а твърденията във въззивната жалба по приложението на правото се смятат за несъстоятелни. Споделя се извода, че зА.чаването на договорната ипотека не е породило правни последици, тъй като волята на съдията по вписванията не е била насочена към постановяване на зА.чаването. Сочи се, че производствата по предявените насрещни искове са прекратени поради тяхната недопустимост и в този смисъл не е нА.це процесуално нарушение изразяващо се в незачитане на субективните предели на силата на пресъдено нещо в настоящото производство. Намира, че учредената на 19.08.2010 година ипотека е противопоставима на последващите приобретатели, ищци в производството. От своя страна банката, на 24.06.2020 година, е подала заявление за подновяване вписването на учреденото ипотечно право, като се смята, че действия от нелегитимирани лица заявили искане за зА.чаване на ипотеката и на съдията по вписванията не са противопостави на ипотекарния кредитор. Поради изложеното смята, че ищците не се установява ищцовата добросъвестност при придобиването на имота. Заявва, че ипотечното право на банката съществува, доколкото обезпеченото с нея вземане не е погасено – посредством плащане, прихващане, опрощаване, по давност, принудително удовлетворяване от имота или погиването на същия. Поддържа теза, че не самото зА.чаване погасява вписаната ипотека, а настъпилите преди него обстоятелства около евентуалното погасяване на обезпеченото вземане. Приобретателите са знаели и за вписана в полза на банката възбрана (видно от придобивното основание), която следва да им е противопоставима. Иска се присъждането на разноски в производството.

Страните не правят искания за събиране на доказателства пред 3 настоящата инстанция.

Поради изложеното съставът на въззивната инстанция, намира, че въззивната жалба е отправена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при правен интерес от обжалването. Производството е допустимо и като такова следва да ангажира настоящата въззивна инстнация с произнасяне по същество на повдигнатия спор.

Решението е обжалвано в неговата цялост.

Ответниците - ЕТ „Куртев – гарант – П. Г.“, П. М. Г. и Д. П. Г., както и третото лице помагач - Агенция по вписванията, конституиран на страната на банката, не са взели становище по подадената въззивна жалба.

Не се установяват допуснати процесуални нарушения, които да налагат повтаряне на действията на първата инстанция, страните не се и позовават на такива по смисъла на ТР № 1/2013 година, на ОСГТК, на ВКС. Поради което, посочените нарушения по преценка на вече събраните доказателства следва да се разгледат в рамките на самостоятелното установяване на фактите от въззивната инстанция в акта по същество.

За събиране на становищата на страните делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, поради което и на основание чл. 267 ГПК,

Воден от горното, съставът на ВАпС,

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба от ищеците Ш. А. М. и С. И. М., представлявани от адвокат М. Д., отправена срещу решение № 3/14.04.2026 година постановено по търг. дело № 46/2024 година на СОС, с което е отхвърлен предявеният от ищците иск за признаване за установено по отношение на ответниците „Райфайзенбанк“ ЕАД (с правоприемник „ОББ“ АД), ЕТ „Куртев – гарант – П. Г., П. М. Г. и Д. П. Г., че за „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД не съществува ипотечно право по отношение на собствения им недвижим имот: самостоятелен обект в сграда - ****************. с идентификатор ******************, находят се в гр. **********, бул.

„***********“ №58, ет.2. ведно с принадлежащите му таванско помещение №12 и съответните идеални части от общите части на сградата и от дворното 4 място, в което е построена сградата, по Нотариален акт за учредяване на договоона ипотека №***. том ***. рег.№*****. дело №810/2010 год. на Р.Т. нотариус 9 оег.№105 на НК. с район на действие - Силистренски районен съд, вписан в Служба по вписванията - ********** с вх.рег. №5582 от 19.08.2010 год., акт. №***. том *. дело №2067/2010 год., поради което „Райфайзенбанк /България)“ ЕАД, като взискател, няма право на изпълнение по отношение на съшия имот, съответно по отношение на ищците като негови собственици, по вземането по изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д.№743/2013 год. по описа на СсРС, по който е образувано изпълнително дело №40/2020 год. по описа на СИС при СсРС.

НАСРОЧВА производството в открито съдебно заседание на 25.11.2026 г. от 14.00 часа.

ДОПЪЛНИТЕЛНО на осн. чл. 7 ГПК, съдът:

УКАЗВА на страните, че предоставения по искане на пълномощник на страна по делото в първа инстанция пълен достъп до електронното дело(с присъединени сканирани копия на всички сезиращи документи), служебно се предоставя и от въззивната инстанция на потребителя, заявил съгласие за уведомяване като избран начин на връчване и по настоящото дело (чл. 38а ал.

3 ГПК) и конклудентното съгласие на ползвателя на портала за използване на този електронен канал до приключване на производството се зачита до оттеглянето му с нарочно искане; изпратените през ЕПЕП съобщения се считат връчени при изтичане на 7-дневен срок за изтеглянето им от портала; застрахователят като страна, която е задължена на осн. чл. 50, ал. 5 ГПК да осигурява електронна кореспонденция със съда, съгласието за уведомяване чрез портала може да се оттегли само след посочване на друг регистриран в ЕПЕП потребител, дал съгласие за уведомяване или друг адрес за електронна препоръчана поща по смисъла на чл. 38, ал. 2 ГПК; в противен случай предупреждава застрахователя, че съдът ще ползва общодостъпна (обявена в Интернет на страница на застрахователя) информация за контакт и може да му налага глоба по реда на чл. 91, ал. 2 вр. чл. 89, ал. 2 ГПК като страна, неизпълнила задължението си за посочване на електронен адрес по чл. 50, ал.

5 ГПК, когато тази липса на електронна комуникация затруднява хода на производството; при пропускане на крайния срок (даване ход на устните състезания в последното по делото заседание) за представяне на справка за 5 разноските пред въззивен съд по чл. 80 от ГПК и доказателства за извършването им, правото на страните да искат изменение на размера, определен от съда ще бъде преклудирано.

ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните с препис от настоящото определение, като въззивамият - „ОББ АД“ се уведоми посредством ЕПЕП, а третото лице – помагач – Агенция по вписванията се уведоми посредством ССЕВ, на основание чл. 52, ал. 2 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6