Решение № 268 от 04.08.2026, Районен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Ловеч, 04.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА при участието на секретаря КОСТАДИНКА П. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ШОЛЕКОВА Административно наказателно дело № 20254310200655 по описа за 2025 година С наказателно постановление № 25-0906-000341/12.06.2025 г. на Д.П.Д., Началник група сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч е наложена на основание чл.182, ал.5, във връзка с ал.2, т.5 от ЗДвП глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца на И. Р. Я., ЕГН: **********, за това, че на 08.10.2024 г. в 17:48:34 часа на ПП I-4, км.

65+700, с посока на движение към гр.София, е управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А3“, с peг. № ** **** **, със скорост 105 км/ч при максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведено с п.з. В-26. Превишението от 45 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 % е констатирано със стационарна камера SITRAFFIC Lynx ERS400 с № 00305904964B, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 20241008174834, радар №107С499А01080023. Нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в сила електронни фишове серия К, №7073279 за неправомерно превишаване на скоростта по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, влязъл в сила на 20.10.2023 г., ЕФ серия К, №8051600 за неправомерно превишаване на скоростта по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, влязъл в сила на 20.10.2023 г. АУАН е съставен по преписка №906р-1627/21 г., с нарушение №33095 в отсъствие на нарушителя, след като е поканен и попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП 1 от водача на МПС, с което е извършил:

1. Водач системно превишаващ разрешената максимална скорост извън населено място от 41 до 50 км/ч, с което виновно е нарушил чл.21, ал. 2 от ЗДвП. С НП на основание Наредба № Iз-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са отнети 26 контролни точки на водача.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят И.

Р. Я., който го обжалва в срок и излага, че е неправилно и незаконосъобразно, тъй като е издадено от некомпетентен орган, пресъздава неясно и неточно фактическата обстановка на извършеното нарушение, твърдяното нарушение е несъставомерно и моли съда да отмени обжалваното НП, а при условията на евентуалност съдът да приеме, че е налице маловажен случай или да намали наложените санкции като прекомерни.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява, за него се явява адв.Я.С., който поддържа депозираната жалба за допуснати процесуални нарушения при издаване на обжалваното НП, тъй като свид.С. е посочен като свидетел, но същият заявява, че не се е запознал с преписката.

Освен това счита, че АНО не е доказал, че нарушението е извършено в условията на системност или повторност, като справката от АИС АНД не може да бъде ценена относно датата на връчване на предходни ЕФ, тъй като същата не е годно доказателство за това. Поради изложеното моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно, като претендира присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът – Началник група сектор ПП към ОД на МВР-Ловеч МВР Ловеч, редовно призован не изпраща представител.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и е подадена в срок, тъй като видно от материалите към преписката НП е връчено на жалбоподателя на 15.07.2025 г./л.9/, а жалбата е подадена по куриер и входирана на 22.07.2025 г./л.4/ в ОД на МВР-Ловеч и изпратена на РС-Ловеч, съдът приема, че същата е подадена в законоустановения срок, като по същество е частично основателна.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите В. Д., С. С., Т. И. и И.Г. Я.а, от становището на процесуалния представител на жалбоподателя, изразено в с.з., съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

2

На 10.02.2025 год. бил съставен Акт № 0504396 за установяване на административно нарушение от свид. В. Д., в присъствието на свид. С. С. и свид. Т. И., срещу И. Р. Я., за това, че на 08.10.2024 г. в 17:48:34 часа на ПП I-4, км. 65+700, с посока на движение към гр.София, е управлявал собствения си лек автомобил „Ауди А3“, с peг. № ** **** **, със скорост 105 км/ч при максимално разрешена скорост 60 км/ч, въведено с п.з. В-26. Превишението от 45 км/ч, след приспаднат толеранс от минус 3 % е констатирано със стационарна камера SITRAFFIC Lynx ERS400 с № 00305904964B, заснемаща и записваща дата, точен час на нарушението и регистрационен номер на МПС и е показано на водача със снимков материал № 20241008174834, радар №107С499А01080023. Нарушението е извършено системно в едногодишен срок с влезли в сила електронни фишове серия К, №7073279 за неправомерно превишаване на скоростта по чл.182, ал.1, т.4 от ЗДвП, влязъл в сила на 20.10.2023 г., ЕФ серия К, №8051600 за неправомерно превишаване на скоростта по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, влязъл в сила на 20.10.2023 г. АУАН е съставен по преписка №906р-1627/21 г., с нарушение №33095 в отсъствие на нарушителя, след като е поканен и попълнил декларация по чл. 188 от ЗДвП от водача на МПС, което представлява нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП. По съставения акт жалбоподателят не е направил възражения. Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

Актосъставителят и свидетелите по акта в с.з.поддържат отразените в акта констатации, като дават подробни обяснения за процедурата по съставяне на АУАН.

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното:

АУАН и НП са издадени от компетентни лица, видно от приложената към преписката заповед на Министъра на вътрешните работи.

Спазен е срока по чл.34 от ЗАНН, тъй като тъй като нарушителят не е бил известен към момента на извършване на нарушението и фиксиране на скоростта. Контролните органи са получили данни за собствеността на автомобила след обработване на информацията от системата за контрол на скоростта, след което по рег.номер на автомобила са установили собственика му. След това жалбоподателят е попълнил декларация по чл.188 от ЗДвП/л.11/, в която е отразил, че на 08.10.2024 г. автомобилът му е управляван от него, 3 като е посочил рег.номер на автомобила, дата и час, за които се отнася декларираното обстоятелство. На същата дата – 15.01.2025 г. е получил и попълнил покана за съставяне на АУАН. Преписката е била върната в ОД на МВР-Ловеч. Ето защо съдът приема, че е спазена е процедурата на жалбоподателя да се изпрати декларация по чл.188 от ЗДвП, както и покана за явяване на нарушителя за съставяне на АУАН, като жалбоподателят е запознат със съдържанието й, получил я и не се е явил в сектор ПП-Ловеч и акта е съставен в негово отсъствие при условията на чл.40, ал.2 от ЗАНН. АУАН е съставен в присъствието на двама свидетели, като е изпратен за връчване по делегация чрез съответното РУ по местоживеене на жалбоподателя и макар да не присъстват данни кога е изпратен от ОД на МВР-Ловеч и кога е получен в РУ по местоживеене на жалбоподателя, то е видно, че е връчен на жалбоподателя на 05.05.2025 г., като е без значение кой полицейски служител го е връчил. Поради изложеното съдът приема, че е налице редовна покана за актосъставяне. Посоченият номер на преписка - № 906р-1627/2021 г. е номер на дневника, в който се завеждат всички нарушения за скорост от системата ЕЦОН. Видно от доказателствата към преписката/л.11/ поканата за съставяне на АУАН, декларацията по чл.188 от ЗДвП и снимков материал са предоставени на собственика на автомобила – жалбоподателя едновременно, на една и съща дата, така, че няма никакво съмнение, че поканата, която е изпратена от ОД на МВР-Ловеч заедно с декларацията е във връзка с констатирано нарушение при управление на л.а. с рег. ** **** ** на 08.10.2024 г., за което жалбоподателят е декларирал, че е управлявано от него на процесната дата. Също така от снимковия материал е могъл да разбере и точното място на нарушението, независимо, че същото не присъства в образеца на декларацията. Така или иначе какъвто и номер на преписка да е посочен в поканата за актосъставяне, а практика на наказващия орган е да посочва номера на дневника, в който се завеждат всички нарушения в системата ЕЦОН/, жалбоподателят няма как да знае този номер на преписка, нито пък номера на съответното нарушение, с което то е регистрирано в системата, но от данните, които закона изисква да бъдат попълнени в декларацията по образец по чл.188 от ЗДвП и на практика жалбоподателят е попълнил, същият е узнал, че попълва декларация и получава покана за съставяне на АУАН, във връзка с извършено нарушение по ЗДвП с конкретно МПС на конкретна дата и място. Достатъчно ясно е посочено, както в акта, 4 така и в НП мястото на извършване на нарушението - ПП I-4, км. 65+700, като в снимковия материал са посочени и географски координати. Относно датата на извършване на нарушението, както в АУАН, така и в НП е посочено:

08.10.2024 г., което съответства и на представения снимков материал.

Обстоятелството, че свид.С. не се е запознал с материалите към преписката не е съществено процесуално нарушение, тъй като същият не е свидетелочевидец, не е присъствал нито при извършване, нито при установяване на нарушението, тъй като акта е съставен въз основа на данни от ЕЦОН, но същият е запознат за какво нарушение е съставен, а именно за нарушение на скорост, извършено при условията на системност. Поради изложеното съдът приема, че не е налице нарушение на процедурата по съставяне на акта и не споделя направените възражения в тази им част. По отношение показанията на свид.Я.а, съдът приема, че същите не следва да бъдат кредитирани, тъй като освен, че същата е майка на жалбоподателя и е логично да подкрепя защитната му теза, то нейните показания, че автомобила е управляван от племенника й, който живее в Америка противоречат на приетата като писмено доказателство декларация по чл.188 от ЗДвП, попълнена лично от жалбоподателя, от която се установява, че той е бил водач на автомобила към датата и часа на извършване на нарушението. Несериозно звучи изложеното от свидетелката, че са накарали синът й да напише, че той е управлявал автомобила, като са му казали „къде ще го търсим този американец“, още повече, че жалбоподателят не е направил възражения по акта, не е навел подобни твърдения и със жалбата, като искането за разпит на свид.Я.а и провеждането му се прави едва в третото съдебно заседание по делото.

Съдът намира, че от формална страна АУАН и НП отговарят на всички изисквания на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като е описано точно извършеното от жалбоподателя административно нарушение по чл.21, ал.2 от ЗДвП, като е посочено, че автомобилът е управляван със скорост 105 км/ч при разрешена скорост от 60 км/ч, въведена с п.з.В-26, т.е. превишение от 45 км/ч, като е представена като доказателство разпечатка от използваното техническо средство, от която се установява, че разрешената скорост за пътния участък е 60 км/ч, което е в съответствие и с представения снимков материал и представената схема на пътния участък. Нарушението е безспорно установено от приложения снимков материал, в който изрично е отразено, че превишената скорост е 109 км/ч, а в АУАН и НП е приспаднат автоматично 3 %м толеранс 5 при посочване на превишението, т.е. при издаване на НП наказващият орган е взел предвид допустимата грешка на техническото средство при изчисляване на превишението на скоростта. Направено е пълно описание на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено. Правилна е и квалификацията на нарушението, тъй като именно разпоредбата на чл.21,ал.2 от ЗДвП е специалният текст, въз основа на който се санкционират водачите на МПС за управление с превишена скорост при забрана за превишаване на определена скорост, въведена с пътен знак.

Безспорно установено е по делото, че управляваният от жалбоподателя автомобил е бил засечен с техническо средство - стационарна система за контрол на скоростния режим SITRAFFIC Lynx с № 107С499А01080023, одобрен на 06.10.2009 год., със срок на валидност до 06.10.2019 година, който фиксира скоростта на превозното средство, регистрационен номер, датата и точния час, посоката на движение и др. В тази връзка по делото са приети и вложени като доказателство по делото - удостоверение за одобрен тип средство за измерване №09.10.4823 издаден от БИМ на 06.10.2009 год, протокол за проверка № 113–СГ-ИСИС/08.08.2024 год. на БИМ, схема за контрол на скоростта с техн. средство, от който се установява по безспорен начин техническата годност на използваното в случая техническо средство.