Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 78 от 22.02.2022, Административен съд - Враца

Съд
Административен съд - Враца
Дело
Касационно административно дело 662/2021
Вид
Решение № 78
Подписан
22.02.2022
В сила
22.02.2022
Състав
ТАТЯНА ЛЮБЕНОВА КОЦЕВА, МИГЛЕНА РАДЕНКОВА, СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл.208 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.209,т.3 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.218, ал.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.221,ал.2 изр.2 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.37в и сл. · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37в, ал.12 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37в, ал.2 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37в, ал.4 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл.37в, ал.5 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 72б и сл. · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи

РЕШЕНИЕ

№ 78 гр. Враца, 22.02.2022г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

ВРАЦА, касационен състав, в публично заседание на 08.02.2022г. / осми февруари две хиляди двадесет и втора година/, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

МИГЛЕНА РАДЕНКОВА

ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИНА ВАСИЛЕВА

ТАТЯНА КОЦЕВА при секретаря

МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА и в присъствието на прокурора НИКОЛАЙ ЛАЛОВ, като разгледа докладваното от съдия КОЦЕВА КАД № 662/2021г. по описа на АдмС – Враца, и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.208 и сл. АПК във вр.с чл.37в, ал.5 от Закон за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ /.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Областна Дирекция „Земеделие“ гр.Враца, депозирана чрез процесуалния представител * Ц.Д. против РЕШЕНИЕ №260413/27.07.2021г. на Районен съд Враца, постановено по гр.дело

№3560/2020г., с което е отменена издадената от касатора ЗАПОВЕД №235/08.12.2020г., с която на основание чл.37в, ал.12 ЗСПЗЗ са били одобрени масивите за ползване между собствениците и/или ползватели на земеделски земи в землището на ***, съгласно представено доброволно сключено споразумение за стопанската 2020/2021г., с дадени задължителни указания за финализиране на процедурата по чл.37в и сл. ЗСПЗЗ с нова заповед по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ. С касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост –касационно основание по чл.209,т.3 АПК. Излагат се съображения в тази насока и се прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде потвърден издадения адм.акт, като правилен и законосъобразен. Претендира се юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева, съгласно чл.78, ал.8 ГПК.

В представено по делото писмено становище от * Д. се подържа касационната жалба и изложените в нея съображения, както и се претендира юрисконсултско възнаграждение.

Ответниците - „Т.А.Б.“

ЕООД, „Е.Т.Г.“ ЕООД и „Ф.Е.“ ЕООД не ангажират становище по делото.

Заинтересованите страни, съгласно изготвен по делото списък не ангажират становище по делото.

Становище е постъпило единствено от заинтересованата страна - „К.и К.“ ООД ***, в което се посочва, че оспореното решение е неправилно, като постановено при неправилно приложение на материалния закон и се иска неговата отмяна и постановяване на друго, с което да се потвърди заповедта. Не се излагат съображения.

Участващият в касационното производство прокурор от ОП-Враца, прокурор Лалов дава заключение за уважаване на касационната жалба, като споделя изложените в нея мотиви.

Настоящият съдебен състав, като взе предвид наведените в жалбата доводи и становищата на страните, и след извършване на служебна проверка съгласно чл.218, ал.2 АПК, приема следното:

Касационната жалба против решението е подадена от надлежна страна в законоустановения срок, против валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на оспорване, поради което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

Предмет на разглеждане пред въззивния съд е Заповед №235/08.12.2020г. на Директора на ОДЗ-Враца, с която на основание чл.37в, ал.12 ЗСПЗЗ са били одобрени масивите за ползване между собствениците и/или ползватели на земеделски земи в землището на *** по ред и начин съгласно представено доброволно сключено споразумение вх.№19/08.12.2020г., изготвено по чл.37в, ал.2 ЗСПЗЗ. за стопанската 2020/2021г.

С решение №260413/27.07.2021г. на Районен съд Враца, постановено по гр.дело №3560/2020г. е отменена издадената от касатора ЗАПОВЕД №235/08.12.2020г., с която на основание чл.37в, ал.12 ЗСПЗЗ са били одобрени масивите за ползване между собствениците и/или ползватели на земеделски земи в землището на ***, съгласно представено доброволно сключено споразумение за стопанската 2020/2021г., с дадени задължителни указания за финализиране на процедурата по чл.37в и сл. ЗСПЗЗ с нова заповед по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ. С решението е осъдена ОДЗ-Враца и на разноски по делото в размер на 650.00 лева.

Решението е оспорено в настоящото производство и е предмет на делото.

Районният съд е проявил процесуална активност и е събрал относимите писмени доказателства, аргументирал е постановеният от него съдебен акт, като е изложил подробни мотиви за незаконосъобразността на оспорения акт, поради което същият се явява обоснован и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон. Касационната инстанция намира, че първостепенният съд не е допуснал и нарушение на материалния закон при постановяване на решението си.

Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с тях правилно е възприел фактическата обстановка, поради което не е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, които да съставляват касационно основание за отмяна на решението. От правилно установените факти съдът е направил правилен и обоснован извод за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материално правни разпоредби на ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ при издаване на заповедта. Тези изводи са правилни и се споделят и от настоящата касационна инстанция. Правилно е прието, че комисията по чл. 37в ЗСПЗЗ функционира при стриктно регламентирани в чл.37в и сл. ЗСПЗЗ и чл. 72б и сл. ППЗСПЗЗ правила, спазването на които е предпоставка за законосъобразността на издаваните от нея актове и в крайна сметка на финализиращия производството по чл.37в ЗСПЗЗ административен акт - заповедта на директора на ОД "Земеделие" по чл.37в, ал.4 ЗСПЗЗ, като същите в случая не са спазени. Правилно е прието, че касаторът не е извършил предписаното от закона разпределение на ползването на масивите в землището на *** и не е изпълнил своето задължение по закон да разпредели всички масиви в землището на ***. Тълкуването на разпоредбата на чл.37в, ал.4, изр. първо от ЗСПЗЗ налага извод, че законодателят е предвидил с една заповед да се разпределят всички масиви в съответното землище. Става въпрос за всички масиви в землището, а не само за тези, които ползват земеделските производители, подписали споразумението. Видно от заповедта адм.орган е извършил разпределение на масивите, съобразно доклада на комисията и масивите обхванати от споразумението, като не е съобразил, че информацията в съставения доклад на комисията е непълна и че липсва служебно разпределение на масивите, необхванати от споразумението. Видно е от съдържанието на заповедта, че същата няма предписаното от закона съдържание и не съдържа в достатъчна пълнота изискуемите правни и фактически основания, както е приел и въззивния съд. Правилно е постановено и административната преписка да се изпрати на ОД „Земеделие”, гр.Враца със задължителни указания комисията да извърши служебно разпределение на масивите, необхванати от споразумението, след което да бъде финализирана процедурата по чл.37в и сл. ЗСПЗЗ с нова заповед по чл.37в, ал.4 от ЗСПЗЗ. В тези насоки в решението от въззивният съд са изложени подробни мотиви, които са правилни и се подкрепят от доказателствата по делото и не е необходимо тяхното приповтаряне в настоящото решение, поради което и на основание чл.221,ал.2 изр.2 АПК касационната инстанция препраща към тях.

Възраженията на касатора в касационната жалба са неоснователни и не се подкрепят от събраните по делото доказателства. Не са представени и нови писмени доказателства които да променят възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и да водят до други правни изводи.

С оглед на горното и след извършена служебна проверка на решението на районния съд, съгласно изискванията на чл.218, ал.2 АПК, не се констатираха основания за отмяната му поради невалидност, недопустимост или несъответствие с материалния закон, извън посочените в касационната жалба. Съдебният акт е постановен от законен състав, в рамките на заявения спор и при правилно прилагане на материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила, а предявената против него касационна жалба се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

При този изход на спора на касатора не следва да се присъждат разноски, а от другите страни в производството не са претендирани разноски, поради което и съдът не дължи произнасяне.

Водим от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2 вр. чл.218