Решение № 3532 от 23.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3532 гр. София, 23.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20251110204903 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН

Образувано е по жалба на „***“ КД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: с. ***, подадена чрез процесуален представител адв. Т. Т..

Жалбата е срещу Наказателно постановление № 815374-F805506/25.02.2025 г., издадено от С. К. Д. - Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с което на жалбоподателя на основание чл. 278б, ал. 3 ДОПК е наложена имуществена санкция в размер на 6071,55 лева за нарушение на чл. 127и, ал. 1 ДОПК, вр. чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск на територията на Република България.

Имуществената санкция е наложена за това, че на 24.11.2024 г. в 19:08 часа на ГКПП Видин – Дунав мост 2 е извършена проверка на моторно превозно средство „Ивеко“ с рег.

№ *** и ремарке с рег. № ***, управлявано от ***, което превозвало стока от списъка на стоките с висок фискален риск. Според фактическите констатации в НП водачът не е представил уникален номер на превоза (УНП), поради което на превозното средство е било поставено техническо средство за контрол. Посочено е още, че на 26.11.2024 г. в 10:25 часа е била извършена последваща проверка на мястото на получаване/разтоварване – с.

Кабиле, община Тунджа, област Ямбол, в складова база на „***“ КД, където е било установено, че се разтоварва стока с висок фискален риск, а именно „мляко и сметана, неконцентрирани, без захар или други подсладители“, конкретизирана като прясно мляко, с количество 12 960 л / 12 999 кг, на 18 палета, на стойност 33 696 PLN, с левова равностойност 15 178,87 лв., получател на която стока е именно жалбоподателят. Прието е, че за този превоз не е бил предварително деклариран УНП, поради което дружеството е нарушило задължението си по чл. 127и, ал. 1 ДОПК.

Недоволно от така издаденото наказателно постановление е останало санкционираното дружество, което в подадената жалба релевира доводи за неговата незаконосъобразност и иска отмяната му. Поддържа се, че наказателното постановление е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с 1 материалния закон и при непълно и неточно изясняване на фактическата обстановка. В жалбата и в устните съображения, развити в открито съдебно заседание, се излагат аргументи, че не е доказано по несъмнен начин, че именно установената при разтоварването стока съответства на стоката, за която се твърди, че е следвало да бъде предварително декларирана при влизането на територията на страната. Твърди се още, че в НП и в издадения преди това АУАН не се съдържа точно описание на проверените стоки (вид, количество, характеристика и т.н.), което е довело до нарушено право на защита на санкционираното лице. Според защитата липсва достатъчно ясен анализ на документите, въз основа на които органите по приходите са приели, че става въпрос именно за стока с висок фискален риск, както и липсва достатъчна проследимост между документите при въвеждането на стоката и тези при последващата проверка в мястото на разтоварване. Наред с това се поддържат и доводи за нарушения при съставянето на АУАН по чл. 40 ЗАНН, за неправилно тълкуване на чл. 127и ДОПК, както и за несъразмерност на наложената имуществена санкция. Твърди се, че размерът на санцията е в противоречие с принципите на съразмерност, като се цитира практика на СЕС.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от адв. В.

В., надлежно упълномощена. Авокат В. поддържа жалбата и моли съда да отмени наказателното постановление. В пледоарията си поставя акцент именно върху липсата на яснота как органите по приходите са съпоставили документите от момента на въвеждане на стоките в страната с документите при проверката на мястото на разтоварване, както и върху липсата на достатъчен анализ на конкретните характеристики на стоката, за да се приеме, че тя попада в списъка на стоки с висок фискален риск (СВФР). Изрично се поддържа, че както АУАН, така и наказателното постановление не съдържат достатъчно конкретика относно това как е установено, че именно процесната стока е следвало да бъде предварително декларирана, респективно как е проследена нейната идентичност от ГКПП до складовата база.

Въззиваемата страна – Началник на отдел „Оперативни дейности“ – София, Дирекция „Оперативни дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, редовно уведомена, се представлява от юрисконсулт Д. А., която оспорва жалбата и моли наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание поддържа, че от събраните писмени и гласни доказателства нарушението и нарушителят са установени безспорно, че видът на стоката е бил изяснен при извършените проверки и че органите по приходите са извършили всички дължими действия по фискален контрол. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение и прави евентуално възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Съдът, като обсъди доводите на страните и след като съобрази относимите към спора сходни съдебни решения, намира за нужно да отбележи още в самото начало, че практиката по приложението на чл. 127и ДОПК и чл. 278б, ал. 3 ДОПК е вече значително развита, включително по дела срещу същия жалбоподател – виж: Решение № 8909 на АССГ от 05.03.2026 г. по к. адм. н. д. № 10714/2025 г., Решение № 9593 на АССГ от 11.03.2026 г. по к. адм. н. д. № 11187/2025 г., Решение № 8288 на АССГ от 02.03.2026 г. по к. адм. н. д. № 3757/2025 г.

От тази практика се извеждат няколко устойчиви положения, като съдилищата последователно приемат, че:

1. задължението за предварително деклариране на превоза на стоки с висок фискален риск е самостоятелно и отделно от задължението за последващо потвърждаване на получаването, поради което изпълнението на второто не санира неизпълнението на първото;

2. за ангажиране на отговорността следва в АУАН и НП ясно да са описани превозът, 2 стоката, получателят и липсата на предварително деклариране;

3. чл. 40, ал. 3 ЗАНН не е нарушен, когато актът е изграден върху официални документи от проверката;

4. нарушението по чл. 127и, ал. 1 ДОПК по правило не се възприема като маловажен случай, тъй като е свързано с възможността за осъществяване на ефективен фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск;

5. когато санкцията е определена съобразно законовата база, а именно - данъчната основа на превозваната стока по смисъла на ЗДДС, то материалният закон е приложен правилно.

Тези насоки ще бъдат съобразени, както и ще бъде извършена самостоятелна преценка спрямо конкретните доказателства по настоящото дело.

Съдът, като съобрази събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, както и като обсъди становищата на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят „***“ КД е търговско дружество, вписано в Търговския регистър с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление с. ***. Представлява се от своите законни представители, посочени в НП. Дружеството осъществява търговска дейност на територията на Република България, включително като получател на доставки на хранителни стоки от други държави – членки на Европейския съюз.

На 24.11.2024 г. органи по приходите при Главна дирекция „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП извършили проверка на транспортно средство – товарен автомобил марка „Ивеко“ с рег. № *** и ремарке с рег. № ***, управлявано от водача ***, при което било установено, че същото превозва стока, включена в списъка на стоките с висок фискален риск.

Според съпътстващите превоза документи и отразеното в административнонаказателната преписка, превозваната стока представлявала „мляко и сметана, неконцентрирани, без захар или други подсладители, с тегловно съдържание на мазнини, превишаващо 1 %, но непревишаващо 6 %, превишаващо 3 %, в опаковки, с нетно съдържание, непревишаващо 2 л.“, с код по КН 04012091, в количество 12999 кг., като в наказателното постановление е посочено, че стоката се превозва на 18 палета по 60 кашона на палет, в кашони по 12 броя, в опаковки по 1 литър. За стойност на стоката в административнонаказателния акт е приета сумата 33696,00 полски злоти, с левова равностойност 15178,87 лева, посочена като изведена по курса на БНБ от фактура № IFSEKS2400013605/21.11.2024 г. Изпращач на стоката било дружеството SPOLDZIELNIA MLECZARSKA MLEKOVITA с VAT № PL7220002329, а получател – „***“ КД. Движението на превоза било от Полша за България.

В рамките на осъществения контрол се установило, че за този превоз на стока с висок фискален риск задълженото лице не е декларирало предварително данни за превоза до влизане на транспортното средство на територията на страната и н е бил представен уникален номер на превоза /УНП/.

След извършена проверка в информационната система „Фискален контрол“ органите по приходите установили, че към релевантния момент липсват подадени данни за УНП.

Отделно от това, видно от преписката по делото, видът на стоката бил определен на мястото на разтоварване и бил съпоставен с придружаващите я документи – международна товарителница, стокова разписка/доказателство за доставка и пакинг лист.

На мястото на разтоварване била извършена последваща проверка за съответствие между посоченото в документите и фактически установеното при приемането на стоката. В съставения протокол било отразено, че при проверката е установено съответствие по 3 отношение на вида и количеството на стоката, като за установената при разтоварването стока отново била описана същата хранителна стока с код по КН 04012091 и количество 12999 кг.

Във връзка с констатираната липса на предварително деклариране органите по приходите пристъпили и към действия по предварително обезпечаване при фискален контрол, като определили обезпечение в размер на 7682,41 лева. В представения по делото протокол за предприетите действия е посочено, че размерът на обезпечението е изчислен при пазарна цена 1,97 лв. на килограм и обща стойност по пазарни цени 25608,03 лева, върху която е формирано обезпечението.

За извършените контролни действия били съставени съответните протоколи за извършена проверка, приложени по административнонаказателната преписка, както следва:

1 ) Протокол № 050903311806K1 от 24.11.2024 г. и протоколи от 26.11.2024 г., отразяващи проверката на мястото на получаване/разтоварване и последващите действия на приходната администрация.

Въз основа на тези документи, както и на информацията от информационната система на НАП, на 10.01.2025 г. бил съставен Акт за установяване на административно нарушение серия AN № F805506. В него било прието, че „***“ КД, в качеството си на получател на стока с висок фискален риск, е нарушило чл. 127и, ал. 1 ДОПК във връзка с чл. 8, ал. 1 от Наредба № Н-5 от 29.09.2023 г. на министъра на финансите, тъй като не е декларирало предварително данни за превоза до влизане на транспортното средство на територията на страната.

В акта е отразено, че нарушението е извършено в гр. София, съобразно правилото на чл. 48, ал. 2 ЗАНН. Датата на извършване е 24.11.2024 г. – това е датата на влизане на транспортното средство в страната. Посочено е още, че като доказателства за резултатите от извършената проверка са използвани протоколите по ДОПК, съставени при фискалния контрол, както и относимите придружаващи стоката документи, включително фактура, доказателство за доставка, международна товарителница и пакинг лист.

Актът бил съставен при условията на чл. 40, ал. 3 ЗАНН, като в него е отбелязано, че свидетелят, участвал при проверката, е служебно възпрепятстван да присъства към датата на съставянето му, поради което при съставянето на акта са участвали други двама свидетели.