Решение № 22 от 20.01.2025, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Перник, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

ИГНАТ АС. ТИМОФЕЕВ при участието на секретаря РОЗАЛИЯ ИВ. ЗАФИРОВА като разгледа докладваното от МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ Въззивно гражданско дело № 20241700500663 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

С решение № 616 / 26. 06. 2024г., постановено по гр. д. № 5006/2024г. по описа на Пернишкия районен съд, е :

Признато за установено, че Г. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, дължи на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата 15406,63 лв. /петнадесет хиляди четиристотин и шест лева и шестдесет и три стотинки/ - главница, включително предсрочно изискуема, по Договор за кредит Експресо *** от ***, сумата 2510,73 лв. /две хиляди петстотин и десет лева и седемдесет и три стотинки/ - възнаградителна лихва за периода от 17.11.2019 г. до 06.11.2022 г., сумата 746,65 лв. /седемстотин четиридесет и шест лева и шестдесет и пет стотинки/ - лихвена надбавка за периода от 17.11.2019 г. до 06.11.2022 г. и сумата 26,03 лв. /двадесет и шест лева и три стотинки/ - законна лихва за забава за периода от 07.11.2022 г. до 14.11.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед 1 за изпълнение - 17.11.2022 г. до изплащане на вземането, за които вземания е издадена Заповед за изпълнение № 3353/18.11.2022 г. по чл. 417 ГПК по ч.гр.д.

№ 5813/2022 г. по описа на Районен съд - Перник, като исковете за сумата над 2510,73 лв. до сумата 4371,46 лв. - възнаградителна лихва за периода 01.04.2018 г. - 16.11.2019 г., и сумата над 746,65 лв. до 1137,71 лв. - лихвена надбавка за периода 01.05.2018 г. - 16.11.2019 г., са отхвърлени като погасени по давност, а за разликата над сумата 4371,46 лв. до предявения размер от 5119,52 лв. - възнаградителна лихва за периода 01.04.2018 г. - 06.11.2022 г. искът е отхвърлен като неоснователен.

Осъдена Г. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, сумата 373,80 лв. /триста седемдесет и три лева и осемдесет стотинки/ - държавна такса, и сумата 43,08 лв. /четиридесет и три лева и осем стотинки/ - юрисконсултско възнаграждение, представляващи разноски за заповедното производство, за които е издадена Заповед за изпълнение № 3353/18.11.2022 г. по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 5813/2022 г. по описа на Районен съд - Перник.

Осъдена Г. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „Московска“ № 19, сумата 873,58 лв. /осемстотин седемдесет и три лева и петдесет и осем стотинки / - разноски за исковото производство, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.

Осъдена „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, да заплати на Г. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 179,80 лв. /сто седемдесет и девет лева и осемдесет стотинки/ - разноски за производството на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Недоволна от постановеното решение, в частта, с която са отхвърлени исковете над 2510,73 лв. до сумата 4371,46 лв. - възнаградителна лихва за периода 01.04.2018 г. - 16.11.2019 г., като погасен по давност и в частта за разликата над сумата 4371,46 лв. до предявения размер от 5119,52 лв. възнаградителна лихва за периода 01.04.2018 г. - 06.11.2022 г., с която искът е отхвърлен като неоснователен, е останала „Банка ДСК“ АД, която чрез юрисконсулт Р. Д., го е обжалвала в тези му части. Моли същото да бъде 2 отменено като неправилно и незаконосъобразно, в обжалваните му части и тази искова претенция да бъде уважени в пълния претендиран размер. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски пред първата и пред въззивната съдебни инстанции, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв. Поддържа въззивната си жалба и чрез писмено становище, депозирано за съдебно заседание от юрисконсулт Р. Д.. С него оспорва писмения отговор на насрещната страна. Моли да й бъдат присъдени направените разноски и пред двете съдебни инстанции. В случай, че адвокатското възнаграждение на насрещната страна е над минималния размер по НМРАВ, то прави възражение за прекомерност на същия. В случай, че съдът присъди разноски и на двете страни, то моли разноските да бъдат пределени по компенсация.

Насрещната страна Г. Ц. Г., чрез адвокат Б. В., в срок е представила писмен отговор. С него изразява становище, че въззивната жалба е допустима, но изцяло неоснователна. Моли решението да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно в обжалваните му части. Моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Оспорва въззивната жалба и в съдебно заседание и поддържа подадения отговор, чрез адвокат Б. В..

Изразява становище, че адвокатският хонорар не надвишава минималния размер по НМРАВ. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Счита, че искането за присъждане на разноски по компенсация е неоснователно, тъй като той не дава съгласие такова да бъде извършено. След съдебно заседание е представил банковата сметка на жалбоподателката.

След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от ГПК , Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :

Въззивната жалба се явява редовна и процесуално допустима – подадена е от активно легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за обжалване и подлежат на разглеждане по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение, по реда на чл. 269 ГПК, Пернишкият окръжен съд намира, че обжалваното решение се явява валидно. Същото е постановено от съдия от 3

Пернишкия районен съд, в рамките на неговата компетентност и в предвидената от закона форма.

По отношение допустимостта на решението в обжалваните му части, съдът намира, че същото в тази му част не е недопустимо.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Пернишкият окръжен съд преценявайки доводите във въззивната жалба, тези в писмения отговор, както и събраните по делото доказателства, намира следното :

Във въззивната жалба основно се навеждат доводи, че мотивите на Пернишкия районен съд, с които е прието, че вземанията на банката за лихви, представляват частични плащания и се погасяват с изтичането на 3 годишна погасителна давност по реда на чл. 111, б.“в“ от ГПК, са незаконосъобразни, както и че те представляват вземания, заплащането на които е разсрочено, поради което се погасяват с изтичането на 5 годишна давност.

Пернишкият окръжен съд не ги възприема, а възприема мотивите на Пернишкия районен съд. Освен това с Тълкувателно решение № № 3 от 21. 11.

2024г., на ОСГТК на ВКС, постановено след датата на постановяване на решението на Пернишкия районен съд и след подаване на въззивната жалба, е прието, че : При уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи /какъвто е и процесния договор, както и погасителния план към него/, давностния срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече от момента на изискуемостта на съответната вноска. При обявяване на дълга за предсрочно изискуем давностния срок за вноските от главницата с ненастъпил до този момент падеж, започва да тече от предсрочната изискуемост.

Следователно правилно и законосъобразно Пернишкият районен съд е отхвърлил исковата претенция в обжалваните й части като погасена по давност – за сумата над 2510,73 лв. до сумата 4371,46 лв. - възнаградителна лихва за периода 01.04.2018 г. - 16.11.2019 г., и за сумата над 746,65 лв. до 1137,71 лв. - лихвена надбавка за периода 01.05.2018 г. - 16.11.2019 г.

По отношение решението в обжалваната му част, с която е отхвърлил 4 искът за сумата 4371,46 лв. до предявения размер от 5119,52 лв. възнаградителна лихва за периода 01.04.2018 г. - 06.11.2022 г. искът е отхвърлен като неоснователен. В тази част във въззивната жалба няма изложени никакви доводи, освен, че решението в тази му част е неправилно.

От заключението на вещото лице В.В., по съдебно – счетоводната експертиза, което не е оспорено от страните и което съдът изцяло възприема като обективно и компетентно дадено, се установява, че задълженията на ответницата Г. Г. – Ш., към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение непогасената част от вземанията са в общ размер 20950,86 лв., както следва: сумата 15406,63 лв. - главница по вноски с падежи от 01.05.2018 г. до 06.11.2022 г., сумата 4371,46 лв. - договорна лихва за периода от 01.04.2018 г. до 06.11.2022 г., сумата 1142,81 лв. - законна лихва за забава за периода от 01.05.2018 г. до 06.11.2022 г. и сумата 29,96 лв. законна лихва за забава за периода от 07.11.2022 г. до г.- наплатена законна лихва за забава за периода от 07.11.2022 г. до 14. 11. 2022 г.

Предвид гореизложеното за разликата над сумата 4371,46 лв. до предявения размер от 5119,52 лв. - възнаградителна лихва за периода 01.04.2018 г. - 06.11.2022г., искът се явява неоснователен.

С оглед гореизложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно във всичките му обжалвани части, въззивната жалба се явява изцяло неоснователна.

Въззиваемана ответница Г. Г. – Ш. е направила разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд в размер на 550лв. за адвокатско възнаграждение. Тъй като цената на обжалваемия интерес е в размер на общо 2999,85лв., то адвокатското възнаграждение от 550лв., не само че не надвишава адвокатския минимум по чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ, но е и под него с около 50лв.

Банката може да заплати тази сума по посочената банкова сметка на въззиваемата ответница /адвокат Б. В./ – л. 33 от въззивното дело.

С оглед изходя по делото банката жалбоподател следва да бъде осъдена да заплати на Г. Г. – Ш. сумата 550лв., представляваща направените от нея разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд. С отглед обстоятелството, че решението на Пернишкия районен съд е влязло в сила части и не е влязло в обжалваемите му части за сумата от общо 2999,85лв., то 5 решението на Пернишкия окръжен съд не подлежи на обжалване.

С оглед цената на първия обективно съединен иск решението подлежи на касационно обжалване.

Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът

РЕШИ:

Потвърждава решение № 616 / 26. 06. 2024г., постановено по гр. д. № 5006/2024г. по описа на Пернишкия районен съд, в обжалваните му части.

Осъжда „БАНКА ДСК“ АД, ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 192, да заплати на Г. Ц. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, сумата 550лв. /петстотин и петдесет левна/, представляваща направените от нея разноски в производството пред Пернишкия окръжен съд.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от датата на връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6