Решение № 98 от 09.07.2021, Районен съд - Девня
- Съд
- Районен съд - Девня
- Дело
- Гражданско дело 448/2021
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 09.07.2021
- В сила
- 26.01.2022
- Състав
- ДАНИЕЛА ХРИСТОВА ВЪЛЕВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 120 ал. 4 · Закон за енергетиката
- чл. 83 ал. 1 т. 6 · Закон за енергетиката
- чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 98 гр. Девня , 09.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВНЯ, ІV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:
ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА при участието на секретаря И. В. като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ВЪЛЕВА Гражданско дело № 20213120100448 по описа за 2021 година
Предявен е иск от А. Н. Г., ЕГН: **********, с адрес: ***, чрез процесуален представител - адв. Н. И. срещу „Енерго-Про Продажби” АД гр.
Варна, ЕИК 103533691 за приемане за установено спрямо ответника, че същият дължи на ищеца сумата от 401, 64 лева, представляваща ½ част от общата стойност в размер на 803, 27 лева начислена за периода от 19.04.2017 г. до 24.11.2017 г. без правно основание ел. енергия за обект на потребление в ***, кл.№1100031321, аб.№2102604373, за която сума има издадена фактура №0278591406 от 26.03.2019 г.
Твърди се в исковата молба, че в качеството си на наследник на В. К.
Г. ищцата е депозирала заявление пред РС – Варна по реда на чл. 410 от ГПК за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу „ЕнергоПро Продажби“ АД, ЕИК 103533691 с искане длъжникът да бъде осъден да й заплати сумата от 401, 64 лева, представляваща ½ ид.ч. от стойността на начислената и заплатена без правно основание като корекция на сметка електроенергия по фактура № 278591406/26.03.2019 г. на обща стойност 803, 27 лева. Заявлението й било уважено и издадена заповед за изпълнение № 3109/16.04.2019 г. по ч. гр. дело № 5785/2019 г. по описа на ВРС. В срок 1 постъпило възражение от „Енерго[1]- Про Продажби“ ЕИК 103533691 и тя завела настоящия иск, твърдейки, че сумата по фактура № 278591406/26.03.2019г. сума в общ размер на 803 , 27 лева, издадена от дружеството с получател наследодателя й В. К. Г. е начислена без правно основание и недължимо заплатена от нея на 04.04.2019 г. Излага се в молбата, че липсва облигационна връзка между ищцата и ответното дружество, като тя не притежава качеството на потребител на ел. енергия в процесния обект, както и че не е присъствала при извършване на проверката. Сочи се, че не са били налице предпоставките за извършване на корекцията, поради незаконосъобразността на предвидените в ПИКЕЕ корекционни процедури.
Твърди се, че посоченото количество ел. енергия не е доставено реално от ответника и не е консумирано реално от ищеца, а начисленията са извършени произволно. Моли се за постановяване на положително решение по спора и се претендира разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът „Енерго - Про Продажби”АД депозира писмен отговор, чрез процесуалния си представител – адв. Л.
Мачева, в който се оспорва иска като неоснователен. Твърди се, че при извършената на 24.11.2017 г. проверка е констатирано неправомерно въздействие върху схемата на свързване на СТИ – работният нулев проводник на СТИ, който трябва да е присъединен към нулевата шина е демонтиран от същата и проводникът е присъединен към друг, като отива директно в апартамента на абоната, откъдето се управляват функциите на СТИ. Излага се, че при съставяне на КП са спазени изискванията на чл. 47 от ПИКЕЕ, като същият е подписан и от представител на полицията. Твърди се законосъобразно извършена проверка, както и извършено изчисляване на неизмерена или неправилно/неточно измерена енергия в съответствие с чл. 48 ал. 1 б. Б от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия /ДВ бр.98/12.11.2013 г./. Моли се за отхвърляне на иска като неоснователен, алтернативно – и на основание чл. 183 от ЗЗД. Претендират се разноски.
Съдът, като взе предвид представените по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:
По силата на приети и одобрени по съответния ред Общи условия за 2 достъп и пренос на електрическа енергия през електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Север”АД и Общи условия на „Енерго – Про Продажби”АД, ответното дружество е предоставяло ел. енергия на обект, находящ се в ***, с кл. №1100031321 и аб. №2102604373.
Титуляр на партидата към 24.11.2017 г. е била В. К. Г., б. ж. на гр.
***, починала на *** г. Същата, видно от представеното по делото удостоверение за наследници изх. №152, издадено на 02.04.2019 г. от Община Девня, е оставила за свои наследници ищцата А. Н. Г. – дъщеря и С.
А. Г. – син.
От представения по делото констативен протокол от 24.11.2017 г. се установява, че служители на „Електроразпределение север“ АД са извършили техническа проверка на електромера, отчитащ потреблението за процесния обект. В резултат на проверката СТИ е демонтирано, като на негово място е монтиран нов. Демонтираният електромер е поставен в индивидуална опаковка и предаден за проследяваща проверка от БИМ, като в протокола са описани показанията по три броя регистри /1.8.1, 1.8.2 и 1.8.0/. Съставеният протокол е подписан от двама служители на ответното дружество и двама свидетели, единият от които С. А. Г. - брат на ищцата.
Съгласно констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване №800 от 22.03.2019 г. на БИМ, РО гр. Варна, СТИ е получено в запечатан найлонов плик при съответствие с Констативен протокол №1104141 от 24.11.2017 г. Отразено е още, че електромера не позволява да бъде софтуерно прочетен, като действително потребената енергия се разпределя и върху невизуализираната тарифа 1.8.0. От протокола се установява, че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на електрическа енергия. Не е осъществен достъп до вътрешността на електромера.
Видно от представената фактура №0278591406 от 26.03.2019 г., със същата е остойностено допълнително количество ел. енергия в размер 803, 27 лева за периода от 01.07.2017 г. до 24.11.2017 г. На същата дата фактурата е изпратена на ищцата В. К. Г..
На 04.04.2019 г. С. А. Г. – брат на ищцата е
3 извършил плащане в полза на ответното дружество на сумата от 406, 10 лева.
Като основание за плащането в разписката – представена и приета по делото е посочено „половината от сумата фактура №0278591406 от 26.03.2019 г., за аб.
2102604373, А.Г.”.
На 03.04.2019 г., видно от представено Становище за сторно и начисляване на електрическа енергия от същата дата, въз основа на гореописания КП е одобрено начисляване на допълнително количество ел. енергия по партидата на ищеца за периода от 19.04.2017 г. до 24.11.2017 г. в общ размер 3 141 кВТч.
За установяване метрологична годност на процесния електромер е изслушано заключението на допуснатата по делото съдебно - техническа експертиза, съгласно което към момента на проверката, електромерът е в метрологична годност и в клас на точност. Вещото лице посочва, че отчетените количества ел. енергия в размер 3 141 кВТч реално са потребени, доставени и преминали през СТИ, но са регистрирани в тарифа, която по заводска настройка не се визуализира на дисплея. Не е установена намеса в тарифната схема на електромера, но част от ел. енергията се регистрира в тарифа, която не се визуализира, като не може да се каже в коя от невизуализираните тарифи има отчет.
Видно от кредитираното като компетентно и обективно изготвено заключение по назначената ССЕ, сумата 123, 13 лева по фактура №0278593305 от 04.04.2019 г. е приспадната от плащане по фактура №0278591406 от 26.03.2019 г., но не е върната на платеца С. Г.
Въз основа на така изложената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК вр. чл. 55 ал. 1 от ЗЗД.
По допустимостта на производството:
Искът по чл. 422 от ГПК е положителен установителен иск за установяване на вземане на кредитора срещу длъжника, за което е издадена Заповед за изпълнение. Искът по чл. 422 от ГПК е специален и с ограничен предмет - само до установяване съществуването на изискуемо вземане по 4 издадена заповед за изпълнение към момента на приключване на съдебното дирене. Правният интерес, в хипотезата на иск по чл. 422 от ГПК е абсолютна процесуална предпоставка, за която съдът следи служебно и ако същата не е налице, предявеният иск е недопустим. По принцип, за да съществува интерес от установителен иск, е достатъчно да се оспорва претендирано от ищеца право или да се претендира отричано от него право. В този смисъл специални положителни обстоятелства обосноваващи правния интерес от предявяване на установителен иск по чл. 422 ГПК са: издадена заповед за изпълнение; подадено в двуседмичен срок от връчването на заповедта за изпълнение възражение по чл. 414 ал. 2 от ГПК от длъжника или връчване за заповедта за изпълнение на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК и спазване на срока за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415 ал. 1 от ГПК. В случая правния интерес от предявяване на иска ищцата обосновава издадена в нейна полза Заповед за изпълнение на парично задължение в производството по ч. гр. дело №5785/2019 г. по описа на РС – Варна, срщу която длъжникът – настоящ ответник е подал възражение по реда на чл. 414 ал. 1 от ГПК и заповедния съд й е дал указания да подаде иск по чл. 422 ал. 1 вр. чл. 415 от ГПК в едномесечния срок по чл.
415 ал. 1 от ГПК. При извършената служебна проверка на материалите по ч. гр. дело №5785/2019 г. по описа на ВРС с оглед допустимостта на настоящия иск твърдените от ищцата обстоятелства се констатират.
За допустимостта на иска по чл. 422 вр. чл. 415 ал. 1 от ГПК като специален установителен иск е необходимо наличието на допълнителни специални абсолютни положителни предпоставки. Една от тези предпоставки е да има идентичност между заповедното и исковото производство, като съвпадение е нужно, както от субективна, така и от обективна страна, при което цената на иска, следва да съответства на размера на „вземането“, за което заявителят – ищец е получил заповед за изпълнение. В процесният случай се установява пълен идентитет, както субективен, така и от обективна страна между цената на предявеният иск и размерът на вземането, за което в заповедното производство заявителят - ищец е получил Заповед за изпълнение на парично задължение, поради което предявеният иск е допустим.
По основателността на предявения иск:
5
Предявеният положителен установителен иск по чл. 422 вр. чл. 415 ал.1 от ГПК има за предмет установяване на вземане на ищцата възникнало на правно основание чл. 55 ал.1 пр. 1 от ЗЗД, уреждащ първия състав на неоснователно обогатяване. Ищц а т а се позовава на изначална липса на законово основание за едностранна корекция на сметка , която е специфичен белег на фактическия състав на неоснователното обогатяване, установен в чл.
55 ал. 1 пр. 1 от ЗЗД.
По исковете по чл. 55 ал.1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащането, а задължение на ответника е да установи, че е налице основание за получаването, респ. за задържането на полученото. В случая, в тежест на ищцата е да установи по делото наличието на имуществено разместване, а именно: предаване и получаване на имуществена облага, както и началната липса на основание за имущественото разместване, какво е получено от ответника като стойност /размер/. Наред с това, доколкото ищецът твърди отрицателен факт, а именно, че не е налице основание за плащане на ответника на сумата от 401, 64 лева, тежестта на доказване се обръща и в тежест на ответника е да установи твърдените в отговора си факти, че в случая е приложима цитираната процедура във връзка с извършването на корекции на сметки, че същата е законосъобразно проведена, както и относно дължимостта и размера на процесната сума, т.е. че е налице начално основание за начисляването и плащането от ищеца на процесната сума, респ. за задържането й от ответната страна.
Установ ява се по делото, че е била налице валидна облигационна връзка между „Енерго - про продажби” АД гр. Варна и В. Г. , основано на влезли в сила, при спазване на процедурата по ЗЕ Общи условия, въз основа на които е възникнало индивидуалното правоотношение между тях. Доказа се, че В. Г. е починала през 2005 г., като следва да се приеме, че през периода, отразен в процесната фактура, ответното дружество е продавало на ищцата и нейния брат, в качеството им на наследници на тяхната майка, респ. ползватели на процесния обект – тоест, същите са потребители на електрическа енергия срещу цена, уговорена съгласно Общите условия и решенията на ДКЕВР на Република България. Доказателства за наличието на такава облигационна връзка съдът черпи от констатациите на ССчЕ за установени обстоятелства относно прехвърлянето на партидата след смъртта 6 на В. К. Г. на името на брата на ищцата – С. А. Г. Такова е и подаденото искане №5219431/20.09.2019 г. от последния до ответното дружество, носещо и подписа на ищцата.