Решение № 80 от 17.04.2026, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 80 гр. Е.П., 17.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – Е.П., IV СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петко Р. Георгиев при участието на секретаря Галя Б. Христова като разгледа докладваното от Петко Р. Георгиев Гражданско дело №....0251820100854 по описа за 2025 година

Предявени са искове с правно основание чл. 422, ал. 1 вр. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Делото е образувано по искова молба на „П.К.Б.” ЕООД, ЕИК .........., със седалище и адрес на управление: гр. С. 1404, район С., ж. к. „М.“, бул. „Б.” №..... бл. 53Е, вх. В, ет. 7 срещу К.

О. П., ЕГН **********, с адрес: гр. Е.П., ул. К. и М. №...., вх. А, ет. 1, ап. 2, която се иска признаването за установено вземанията на ищеца за сумата от: 3135,39 лева главница по договор за револвиращ заем № 5003991745 от 30.04.2013 г.; 4308,84 лева, договорно възнаграждение от 19.07.2014 г. до 19.09.2017 г.; 3990,01 лева, законна лихва от 19.09.2017 г. до 28.04.2025 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 29.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането. Твърди се, че за вземанията по ч. г. д. № 678/2025 на РС Е.П. е издадена заповед за изпълнение, срещу която длъжникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Ищецът твърди, че е налице неизпълнение по договор за револвиращ кредит № 5003991745 от 30.04.2013 г., а ответникът дължи претендираните суми.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът К. О. П. е подал писмен отговор, в които оспорва исковете като неоснователни. Прави възражения, че вземанията са погасени по давност.

Твърди се, че договорът е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр чл. 19 ал. 4 вр. чл. 22 ЗПК.

В съдебно заседание ищецът не се представлява. В писмена молба се сочи, че исковете са основателни, като са доказани по основание и размер. Твърди се, че погасителният план е 1 изтекъл, вземането е изискуемо в пълния си размер, а падежът на последната погасителна вноска е 19.09.2017 г. Твърди се, че неоснователни възраженията за изтекла погасителна давност, като се сочи спиране на давностните срокове за период 13.03.2020 – 13.07.2020 г. по време на извънредното положение (ЗМДВИП/ЗМДВИППП). Твърди се, че по заема са правени множество погашения, което представлява признание на задължението по договора, което от своя страна води до прекъсване на погасителната давност. Твърди се, че параметрите на договора са индивидуално уговорени по искане на кредитополучателя, като същите са заявени от кредитополучателя и са възприети от кредитодателя. Сочи се, че след 2014 г. е въведено ограничението чл. 19, ал. 4 ЗПК (за петкратния размер на законната лихва за просрочие), но договорът е сключен преди влизане в сила на това ограничение. Твърди се, че не е налице нищожност на договора поради противоречие с добрите нрави или закон.

Претендират се разноски. Прави се възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалния си представител адв. Г. оспорва исковете и моли за отхвърлянето им. Претендират се разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно е от приложеното ч.гр.д № 678/2025 г. на РС Е.П., че по заявление на „П.К.Б.” ЕООД срещу К. О. П. е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 397/20.06.2025 г. за плащане на сумите: 3135,39 лева главница; 4308,84 лева, договорно възнаграждение от 19.07.2014 г. до 19.09.2017 г.; 3990,01 лева, законна лихва от 19.09.2017 г. до 28.04.2025 г.; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението на 29.04.2025 г. до окончателното изплащане на вземането, както и направените разноски. Според приложената разписка на 30.06.2025 г. заповедта е връчена на длъжника. На 29.07.2025 г. в срока по чл.

414, ал. 2 ГПК срещу заповедта е подадено възражение от длъжника К. О. П..

Не се спори и се установява от приложения договор, че на 30.04.2013 е сключен договор за револвиращ кредит № 5003991745 между „П.К.Б.” ЕООД, в качеството на кредитор и К. О.

П., в качеството на клиент, с параметрите на одобрения револвиращ заем – 3000, срок на заема 48, размер на вноска - 190, ГПР 96,41 %, годишен лихвен процент 71,23 %, лихвен процент на ден 0,20 %, сума на всеки револвинг - 2394, договорни възнаграждение за револвинг - 4446, общо дължимо по револвинг 6840 .

С доклада по чл. 146 ГПК е прието за безспорно между страните, че по договора за потребителски кредит са направени плащания от ответника К. О. П. в размер на 6656,34 лева, както се твърди в исковата молба и не се оспорва от ответника. В представеното извлечение от сметка ищецът е признал извършени плащания от ответника К. О. П. по договора в периода от 20.06.2013 г. до 31.07.2014 г., като е посочена общо платена сума 6656,34 лева и остатъчна задължение е размер на 11434,24 лева.

Представени са подписани от ответника декларация във връзка с обработката на личните им данни, попълнила карта на клиент и стандартен европейски формуляр за предоставяне на 2 информация за потребителски кредити. В анекс № 1 към ДРЗ за отлагане на вноски, сключен между П.К.Б. ЕООД и К. О. П. е посочено, че клиентът е поискал с молба от 29.04.2014 г. и страните се съгласяват за отлагане на вноски 10, 11, като е приложен коригиран погасителен план, според който вноски от 10 до 52 се дължат в периода от 19.03.2014 г. до 19.09.2017 г.

Представени са общите условия на П.К.Б. ЕООД към договор за револвиращ заем за физически лица версия 24.04.2013 г.

С оглед на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове за съществуването на парично вземане, за което на ищеца е издадена заповед за изпълнение в заповедно производство на оснoвание чл. 410 ГПК, срещу която заповед е депозирано възражение от ответника. В законоустановеният едномесечен срок по чл. 415, ал. 1 ГПК ищецът е предявил настоящият установителен иск е за съществуване на вземането си по чл. 422 ГПК. С оглед изложеното предявеният от ищеца искове са допустими - за страните е налице активно и респ. пасивно процесуална легитимация.

Процесният договорът за револвиращ заем има характера на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9 ЗПК. Съгласно легалното определение в ал. 1 на посочената разпоредба от този закон договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Според чл. 146, ал. 1 ЗЗП неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако не са уговорени индивидуално, като в алинея 2 от същата разпоредба е посочено, че не са индивидуално уговорени клаузите, които са били изготвени предварително и поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им особено в случаите на договор при общи условия. По делото липсват доказателства, че уговорените в раздел VI параметри на одобрения револвиращ заем (размер на сума за изплащане при револвинг, договорено възнаграждение при револвинг, обща сума на револвинга и годишен процент на разходите) са били съгласувани и индивидуално уговорени с ответника. Самият начин на сключване на договора регламентиран в т. 2. 1. - т.

2. 3. от ОУ, изключва възможността за индивидуално договаряне на параметрите в раздел VI на договора, тъй като тези параметри се попълват от кредитора след одобрение на кредита, с което договорът се счита за сключен.

Неоснователни са доводите на ищеца, че ограничението по чл. 19, ал. 4 ЗПК е въведеното след сключване на договора. Съдът счита, че посоченият годишен лихвен процент от 71,23 % противоречи на добрите нрави и води до несправедливо високо възнаграждение за кредитора, поради което клаузата от договора, в която е посочен годишния лихвен процент се явява нищожна на основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД. Съдът намира, че в конкретния 3 случай, поради отсъствието на съществен елемент на договора за потребителски кредит - а именно действителна клауза, уговаряща годишен лихвен процент договорът се явява недействителен по смисъла на чл. 22 ЗПК, вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Трайна е съдебната практика и практиката на СЕС, че дори и само при неточното посочване на ГПР е налице недействителност на целия договор за кредит - чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

В случая са налице съществени противоречия между уговорките в процесния договор на кредит и императивните разпоредби на ЗПК, поради което и процесния договор следва да се приеме за изцяло недействителен, на основание чл. 21, ал. 1 и чл. 22 ЗПК. При тази хипотеза потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита - чл. 23 ЗПК.

С доклада по чл. 146 ГПК е прието за безспорно между страните, че по договора за потребителски кредит са направени плащания от ответника К. О. П. в размер на 6656,34 лева т. е. исковете са недоказани, тъй като е изплатена чистата стойност на кредита.

Съгласно чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. А съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за лихви и за други периодични плащания.

Началото на давностния срок е деня, от който вземането е станало изискуемо - чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. „б“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на иск, а от прекъсването на давността съгласно чл. 117, ал. 1 ЗЗД започва да тече нова давност.

Съгласно постановеното Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по т. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС нормата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД свързва началния момент на течението на давностния срок с изискуемостта на вземането на кредитора, тъй като това е моментът, от който може да се търси изпълнение. От редакцията на разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД не може да се направи извод, че давността за всяка една от последователно разсрочените във времето вноски, чиято изискуемост вече е настъпила, започва да тече след като целият дълг стане изискуем (от падежа на последната вноска или в хипотезата на предсрочна изискуемост). С оглед изложените мотиви, с Тълкувателното решение е прието, че при уговорено погасяване на паричното задължение на отделни погасителни вноски с различни падежи давностният срок за съответната част от главницата и/или за възнаградителните лихви започва да тече съгласно чл. 114 ЗЗД от момента на изискуемостта на съответната вноска. Когато поради неизпълнение на задълженията на длъжника, кредиторът обяви дълга за предсрочно изискуем, давностният срок за непадежиралите до момента вноски от главницата започва да тече от настъпване на предсрочната изискуемост. За вноските с вече настъпил падеж, давността тече от датата на тяхната изискуемост. При необявяване/ненастъпване на предсрочна изискуемост, погасителната давност тече за отделните вноски от датата на тяхната изискуемост, а не от крайния падеж на кредита. С оглед разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 3/21.11.2024 г. по т. д. № 3/2023 г. на ОСГТК на ВКС, погасителна давност тече от датата на изискуемост на всяка вноска, като за главницата давностният срок е петгодишен, а за лихвите – тригодишен /така Решение № 114 от 24.04.2025 г. по т. д. № 1482/2024 г. на ВКС, I ТО; Решение №....04 от 18.07.2025 г. по т. д.

4

№ 1056/2024 г. на ВКС, I ТО; Решение № 161 от 24.06.2025 г. по т. д. № 1509/2023 г. на ВКС, I ТО; Решение №....01 от 16.07.2025 г. по т. д. № 909/2024 г. на ВКС, I ТО; Решение № 196 от 14.07.2025 г. по т. д. № 1204/2024 г. на ВКС, II ТО и др. /. При липсата на обстоятелства, обуславящи прекъсване или спиране на давността, съдът счита, че погасителна давност за съответната част от главницата започва да тече от падежа на всяка отделна погасителна вноска. В случая последната вноска от кредита, без данни същият да е обявяван за предсрочно изискуем, е падежирала на 19.09.2017 г. т. е. към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение срещу ответника 29.04.2025 г. е била изтекла петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД за дължимите по договора главница. При недължимост на главното вземане поради изтекла давност недължими са и акцесорните вземания за мораторна лихва и лихва за забава.