Решение № 298 от 22.01.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 298 гр. София, 18.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Теодора Иванова при участието на секретаря Юлия С. Д.а Асенова като разгледа докладваното от Теодора Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100507165 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ищцовото дружество „Й.Б.“ ЕАД, чрез адв. В. Г., срещу решение № 20049122 от 22.02.2021 г. по гр.д. № 42844/2018 г. на СРС, 82 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството против И. Д. Т. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и чл. 345, ал. 1 ТЗ, за присъждане на сумата 247,50 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски за периода м.11.2015 г. – м.03.2016 г. по договор за лизинг от 22.04.2014 г.

Поддържа се неправилност на първоинстанционното решение, тъй като към момента на сезиране на районния съд с предявения иск и към настоящия момент претендираните от ищеца лизингови вноски са падежирали. Ищецът претендира падежирали, а не предсрочно изискуеми лизингови вноски, поради което е без значение дали договорът е бил обявен за предсрочно изискуем от лизингодателя. Иска се отмяна на първоинстанционното решение в обжалваната част и присъждане на сумата 247,50 лв., включваща неизплатени лизингови вноски за периода м.11.2015 г. – м.03.2016 г. (пет вноски по 49,50 лв.) Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от ответника по иска И. Д. Т. и същият не е взел участие във въззивното производство.

Решението е влязло в сила в останалите части, като необжалвано.

1

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно, а в обжалваната част и допустимо.

По съществото на спора настоящият състав намира следното:

Фактическият състав на чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл.

232, ал. 2 ЗЗД, пораждащ правото на лизингодателя да иска от лизингополучателя изпълнение на задължението за заплащане на дължими лизингови вноски, включва следните елементи: 1) наличие на сключен действителен договор за лизинг, пораждащ за страните права и задължения; 2) изпълнение от страна на лизингодателя на задължението да предостави за ползване на лизингополучателя съответната вещ, в състояние годно за ползването й по предназначение; 3) виновно неизпълнение от лизингополучателя на задължението му за плащане на дължимото възнаграждение за ползване на веща, по уговорения начин и в уговорените срокове; 4) установен размер на дължимите неплатени лизингови вноски.

В случая, от приетия като писмено доказателство договор за лизинг от 22.04.2014 г. се установява, че между страните е имало сключен действителен договор за лизинг на мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy S5 Black“. Според същия договор мобилният оператор се е задължил да предостави на абоната за временно и възмездно ползване описаното устройство срещу заплащане от страна на ответника на 23 месечни лизингови вноски по 49,50 лв. всяка и с право на лизингополучателя да придоби собствеността на основание чл. 342, ал. 3 ТЗ.

С молба от 23.11.2020 г. ответникът е оспорил автентичността на процесния договор за лизинг, но това възражение не е прието за разглеждане от първоинстанционния съд като преклудирано - направено след предвидения в чл. 193, ал. 1 ГПК срок, с протоколно определение от 24.11.2020 г. В тази връзка следва да се посочи, че исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника на 08.08.2020 г., по настоящия му адрес в с.

Голяма желязна, мах. ******* № 28А, при отказ, удостоверен по предвидения в чл. 44, ал. 1 ГПК ред. Индиция за наличие на договорно правоотношение е, че ответникът е получил мобилния телефон и е заплатил 18 бр. месечни лизингови вноски.

Неоснователни са възраженията на ответника, направени пред първата инстанция, че относно лизинговия договор не е бил предварително запознат с офертата на търговеца, на основание чл. 26 ЗЗП, както и че не му е била предоставена информацията по чл. 4, ал. 1, т.

3, т. 6 и т. 11 ЗЗП. Видно от декларация-съгласие от 18.09.2014 г. ответникът е декларирал, че мобилният оператор му е предоставил информацията по чл. 4, ал. 1 ЗЗП.

Налице е изправност на ищеца - не се спори, че лизингодателят е изпълнил задължението си да предаде на лизингополучателя мобилното устройство, годно за употреба съобразно предназначението му.

2

Налице е виновно неизпълнение от ответника на произтичащо от договора за лизинг задължение за заплащане на претендираната сума от 247,50 лв., включваща неизплатени лизингови вноски за периода м.11.2015 г. – м.03.2016 г. (пет вноски по 49,50 лв.). По делото не са наведени твърдения, нито е доказано плащане на същата.

Към подаване на исковата молба на 28.06.2018 г. (процесните суми не са били предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, както и на заявлението за издаването й, поради което за пръв път са претендирани с исковата молба, с осъдителен иск) процесните лизингови вноски за периода м.11.2015 г. – м.03.2016 г. са били с настъпил падеж и е поискано присъждането им като падежирали такива. Поради това е без значение дали в предходен момент дали ищецът е упражнил надлежно правото си по чл. 12, ал. 2 от Общите условия към договора за лизинг за обявяването им за предсрочно изискуеми. В тази връзка, за пълнота, следва да се посочи, че съгласно разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по т.д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС, вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо (приключване на съдебното дирене в съответната инстанция) подлежат на присъждане, дори ако вземанията са основани на предсрочна изискуемост, която не е била обявена на длъжника преди подаване на исковата молба, тъй като преценката на съда за основателността на иска следва да бъде направена с оглед материалноправното положение в деня на приключване на съдебното дирене в съответната инстанция, а не в деня на предявяване на иска (чл. 235, ал. 3 ГПК).

Поради несъвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която предявеният от „Й.Б.“ ЕАД против И. Д. Т. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и чл. 345, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, за заплащане на сумата 247,50 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски за периода м.11.2015 г. – м.03.2016 г. по договор за лизинг от 22.04.2014 г., е отхвърлен, вместо което бъде постановено решение, с което същият бъде уважен.

С оглед изхода на делото въззиваемият И. Д. Т. следва да бъда осъден, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на въззивника „Й.Б.“ ЕАД разноските, направени при разглеждане на делото пред въззивната инстанция – 50 лв. държавна такса и 180 лв. адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 20049122 от 22.02.2021 г. по гр.д. № 42844/2018 г. на СРС, 82 състав, в частта, с която е отхвърлен предявеният от дружеството против И. Д. Т. иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и чл. 345, ал. 1 ТЗ, за присъждане на сумата 247,50 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски за периода м.11.2015 г. – 3 м.03.2016 г. по договор за лизинг от 22.04.2014 г. И ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОСЪЖДА И. Д. Т., ЕГН **********, чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 342 и чл. 345, ал.

1 ТЗ, вр. чл. 232, ал. 2 ЗЗД, да заплати на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК ********, сумата 247,50 лв., представляваща неизплатени лизингови вноски за периода м.11.2015 г. – м.03.2016 г. по договор за лизинг на мобилен телефон марка „Samsung“, модел „Galaxy S5 Black“ от 22.04.2014 г.

В останалите части първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.

ОСЪЖДА И. Д. Т., ЕГН **********, да заплати на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК , на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 230 лв. разноски за въззивната инстанция.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4