Решение № 71 от 03.07.2024, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Пазарджик, 03.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Борислав Ал. И. при участието на секретаря Петя Кр. Борисова като разгледа докладваното от Борислав Ал. И. Търговско дело №

20235200900001 по описа за 2023 година

Постъпила е искова молба от „ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ“ ООД с ЕИК: 201468865, седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, п.к. 4003, р-н Северен, ул. Самара № 18, ет. 3, ап. 7, представлявано от управителя си Ж. Д. Д. против: Ч. А. И., ЕГН:********** и К. А. И., ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. И. В.№, ет., ап. с предявени искове с правно основание: чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗДД и цена на иска: 150 000лв. частичен от 1 247 118.41лв.

Исковете се основават на следните обстоятелства:

На 23.07.201Згод. е сключен Договор за кредит №132/23.07.201Зг., по силата на който ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД с ЕИК:201468865 отпуска кредит на К. А. И., ЕГН:кредитополучател 70000лв (седемдесет хиляди лева), със срок за погасяване - 6 месеца, до 23.01.2014г., при 5% месечна договорна лихва върху главницата. Като солидарен длъжник по договора за кредит е Ч. А. И., ЕГН:**********. Кредитът е усвоен от кредитополучателя.

За обезпечение на кредита е сключен договор за особен залог между Ч. А. И., ЕГН:********** - залогодателя и ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД - заложен кредитор от 23.07.201Зг., към Договор за кредит №132/23.07.201Зг към върху бъдеща продукция - тютюн „Ориенталски“, I-ва класа, реколта 201Зг. от 150/дка, засадени в землището на с. А. К. върху земя, стопанисвана от залогодателя.

С Анекс №1/01.11.201Зг., крайният срок на договора е удължен до 27.05.2014г., като към настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.

С Анекс от 22.01.2015г.,крайният срок на договора е удължен до 22.01.2016г., като към настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.

С Анекс от 06.03.2017г.,крайният срок на договора е удължен до 06.01.2018г.., като към настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.

1

С горепосочените анекси е индексирано задължението към кредитора с начислените и неизплатени договорни лихви.

На 22.01.2015год. е сключен Договор за кредит №183/22.01.2015г., по силата на който ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД с ЕИК:201468865 отпуска кредит на К. А. И., ЕГН: кредитополучател 200000лв (двеста хиляди лева), със срок за погасяване - 6 месеца, до 22.06.2016г., при 5% месечна договорна лихва върху главницата. Като солидарен длъжник по договора за кредит е Ч. А. И., ЕГН:**********.

С Анекс от 27.04.2015г., крайният срок на договора е удължен до 22.01.2016г., като към настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.

С Анекс от 05.08.2015г., крайният срок на договора е удължен до 22.01.2016г., като към настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.

С Анекс от 06.03.2017г., крайният срок на договора е удължен до 06.01.2018г.., като към настоящия момент не е издължено задължението, въпреки настъпилия падеж.

Със споразумение от 07.12.2017г. е удължен срокът за плащане и е уточнено по коя сметка на кредитора следва да се плати.

С горепосочените анекси е индексирано задължението към кредитора с начислените и неизплатени договорни лихви.

Към настоящият момент не е изплатено задължението на заемополучателите. По договорите има единствено частични плащания на договорни лихви по договорите за заем, като главниците не са погасявани.

Общото задължение по двата договора за заем 1 247 118.41лв (милион двеста четиридесет и седем хиляди сто и осемнадесет лева и четиридесет и една стотинки) Ето защо, представляваната от него „ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ“ ООД има правен интерес от предявяване на осъдителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл.79 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД спрямо Ч. А. И., ЕГН:********** и К. А. И., ЕГН:********** и в условията на евентуалност иск с основание чл. 55, ал.1 от ЗЗД, Твърди се,че договорът за заем е реален и неформален договор. Следователно за валидността на договора не се изисква спазване на някаква форма, поради което простото съгласие, придружено с предаването е достатъчно за действителността на договора. В съдебното производство съществуването на договора за заем се установява от страната, която търси изпълнение по него.

Съгласно трайната и задължителна практика на ВКС, елементите от фактическия състав на договора за заем са: съгласие на страните за предаване от заемодателя в собственост на засмателя на парична сума и реалното предаване на тази сума от заемодателя на засмателя.

Доказателствената тежест за пълно и главно доказване на така установените елементи от фактическия състав на договора за заем носи ищецът, защото той извлича търсената от него изгода от доказване на сключен договор за заем с ответника и неизпълнено договорно задължения на последния. Ответникът провежда насрещно доказване на своите правоизключващи или правопогасяващи възражения, от които цели да извлече благоприятни правни последици (в този смисъл са Решение № 317 от 23.02.2015 г. по гр.д. № 1238/2014 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 192 от 07.11.2014 г. по гр.д. № 2519/2014 г. на ВКС, III г.о.; Решение № 253 от 17.10.2014 г. по гр.д. № 2902/2014 г. на ВКС, III г.о.).

В настоящия случай договорите са сключени при пълно съгласие с всички клаузи на договорите.С настоящата искова молба се представя процеснините договори за заем, с анексите към тях, както и платежни нареждания за превод на сумите по договорите и разписки за получени 2 суми в брой от ответниците. В основанието на плащането е посочен номера на договора за заем. То този начин се установява, че сумата е предадена на ответниците. В случая, от предствените с исковата молба доказателства, се установява съществуването на всички елементи от фактическия състав на договора за заем, съответно е доказана основателността на ищцовата претенция.

Макар в първоначалната искова молба ищецът да е заявил ,че в случай, искът с основание по чл.240 от ЗЗД бъде отхвърлен, моли да бъде разгледан евентуален иск по чл.55, ал.1 от ЗЗД , след оставяне без движение на исковата молба с допълнителната молба от 06.02.2023г. ищецът е заявил,че такъв иск вече не поддържа.

Формулирано е искане да се постанови решение, с което на основание чл.124 от ГПК вр. с чл.240 от ЗЗД вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД да се осъдят Ч. А. И., ЕГН:********** и К. А. И., ЕГН:********** и двамата с постоянен адрес: гр. П., ул. И. В. №, ет., ап. да заплатят солидарно на ФИНАНСОВА КЪЩА РУМ ООД с ЕИК:201468865, със седалище и адрес на управление: гр.

Пловдив, п.к. 4003, р-н Северен, ул. Самара № 18, ет. 3, ап. 7, представлявано от управителя си Ж. Д. Д. сумата в размер на 70 000лв (седемдесет хиляди лева) - неизплатена главница по Договор за кредит №132/23.07.2013г., анексиран с Анекс №1/01.11.201 Зг., с Анекс от 22.01.2015г. и Анекс от 06.03.2017г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда, както и сумата от 80 000лв (осемдесет хиляди лева) представляваща частично претендирана главница от 200000лв (двеста хиляди лева), дължима по Договор за кредит №183/22.01.2015г., анексиран с Анекс от 27.04.2015г., с Анекс от 05.08.2015г., Анекс от 06.03.2017г., и споразумение от 07.12.2017г. дължими от общо задължение по договорите за заем в размер на 1 247 118.41лв (милион двеста четиридесет и седем хиляди сто и осемнадесет лева и четиридесет и една стотинки) ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното й заплащане..Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски в производството.Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В срока по чл. 367, ал. 1 от ГПК е постъпил отговор от ответника,чрез Адв. А. Б. от ПАК и Адв. Н. П. от ПАК.Изцяло оспорва иска по основание и размер. Оспорва твърденията на ищеца, оспорва представената от него фактическа обстановка, която в действителност е съвсем друга.Сумите по договорите за кредит не са предоставени в посочените размери, а предоставените са погасени(върнати) от ответниците. Дори да се окаже, че са останали неизплатени суми, то те са погасени по давност(ангажира възражение 3-5 годишна погасителна давност) Счита ,че претенцията е основана на нищожни договори и клаузи. След преизчисляване на изплатените по нищожни клаузи суми, вероятно ще се окаже, че ищците са получили повече от реално предоставените суми.Твърди,че исковата молба е нередовна.В исковата молба не е посочена сметка за доброволно плащане. Посочената банкова сметка е на лице, което не присъства по никакъв начин в производството, което е незаконосъобразно.

В исковата молба са посочени два договора за кредит на обща стойност 270 000 лв., а в петитума е заявена претенция за частичен иск в размер на 150 000 лв като част от обща претенция в размер на 1 247 118.41 лв. Процесната сума се твърди да е само главница, но не става ясно как от 270 000 лв. заемната сума става 1 247 118.41 лв. главница. Без никакво разяснение в петитума на исковата молба се споменава Споразумение от 07.12.2017г, чийто предмет е сумата от 1 247 118.41 лв.С оспорванията по-долу ще разяснят допълнително посочената неточност.

1.Договорите са нищожни поради противоречие със закона, тъй като са сключени в нарушение на Закон за кредитните институции, тъй като ищецът не е вписан в регистъра по чл.3а ЗКИ. За да извършва дейност по предоставяне на кредити, ищецът следва да разполага с изискуемите от закона разрешителни, в противен случай договорите са сключени в противоречие със закона.

2.Договорите и Споразумението, са сключени при крайна нужда и явно неизгодни условия.

Всеки от последващите документи е приподписван от ответниците при условия на скандали и заплахи, което ще се докаже със свидетели и др .доказателства.

3.Договорите и в частност Споразумението са нищожни, защото накърняват добрите нрави, 3 което е видно дори от начина по който са уговаряни. Последователния преглед на данните от доказателствата на ищеца, както и прегледа на клаузите за лихви, неустойки и допълнителни задължавания за суми, сочи за нищожност поради противоречие с добрите нрави.

4.Договорите и Споразумението са подписани при принуда и измама.

5.На практика липсва съгласие и отсъства договор за претендираната сума, защото ответниците нито са получили реално сума в размер на 1 247 118.41 лв, нито са се съгласявали да получат такава сума, нито са заявили реално и съзнателно съгласие да върнат сума в размер на 1 247 118.41 лв. Такава уговорка отсъства в споразумението. Посочената сума е самоволно начислявана от ищеца, но не е реално предадена.

6.Договорите са нищожни, съответно клаузи са нищожни поради противоречие със Закон за защита на потребителя, клаузите са неравноправни, по смисъла на чл.143 ЗЗП. Съдът следи служебно за нищожност и неравноправни клаузи по смисъла на ЗЗП. Съдът следи служебно за нищожността на договорните клаузи - предмет на договора, когато тя е свързана с противоречие на закона или на добрите нрави и това противоречие произтича пряко от твърденията и доказателствата.

7.Прави възражение за нищожност на клаузите за капитализация на лихвата. Т.нар капитализация е нищожна като уговорка, тъй като част от твърдяната от ищеца главница всъщност представлява лихва, която с последващи споразумения(анекси) е капитализирана като главница, което е в противоречие със закона и тази претенция следва да бъде отхвърлена. Капитализацията е нищожна, защото представлява увеличаване на главницата чрез прибавяне на изтекли лихви и начисляване върху тях на възнаградителни лихви, които са нищожни на основание чл.2б, ал.4, във вр. с чл.10, ал.З ЗЗД, тъй като е налице анатоцизъм, доколкото Наредба № 9/03.04.2008г. /отм./ или друга наредба на БНБ не предвижда възможност за олихвяване на изтекли лихви. Претенцията е неоснователна от една страна поради тази нищожност на клаузата за уговарянето й, която вече обяснихме. А от друга страна претенцията за заплащане на тази сума е неоснователна поради това, че сумата за лихва е претендирана с погрешно основание главница(претендира се нещо различно от действителното). На трето място доверителите ми са плащали огромна част от главницата, а фактът, че ищецът отнася плащанията към нищожно голяма лихва и сега съдебно претендира само главницата(лишавайки от възможност ответниците да възразят за нищожността на клаузата за лихва), представлява заобикаляне на закона и прави претенцията му неоснователна. Поради това: