Решение № 93 от 11.04.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 93 гр. Бургас, 10.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Захарин П. Захариев

Членове:

Светлин Ив. И.

Петя Кр. Георгиева при участието на секретаря Павлина Д. Костова в присъствието на прокурора П. Х. М. като разгледа докладваното от Захарин П. Захариев Въззивно административно наказателно дело № 20232100601532 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

С Решение № 130 от 09.10.2023г., постановено по АНД № 311/2023г., Районен съд Айтос признал обвиняемата С. К. Ч., ЕГН **********, за виновна в това, че на 16.12.2022г., около 12:45 часа, в с.Пещерско, община Айтос, област Бургас, управлявайки товарен автомобил марка „****“, с рег.

№ РА *******, натоварен с дървен материал, с посока на движение от центъра на с.Пещерско към гр.Айтос, противозаконно попречила на орган на властта – служители при ТП ДГС-Айтос, в това число В. Ч. – началник участък и горските надзиратели Д. Д., С. С. и Х. А., да изпълняват задълженията си във връзка с извършване на проверка относно законността на транспортираната дървесина, като не спряла на указан сигнал, чрез стоп палка по образец на „ЮИДП – Сливен“, подаден от страна на Х. А., поради което и на основание чл.270, ал.1, вр. чл.78а от НК я освободил от наказателна отговорност и й наложил административно наказание „Глоба“ в размер на 1 1

000 лева.

Така посочената присъда е атакувана с въззивна жалба, подадена в законоустановения срок, от обв. С. Ч., чрез нейния защитник – адв. В. В. от АК-Бургас. В жалбата се съдържат неконкретизирани оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението. Сочи се още, че то е постановено при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на обвиняемата, изразяващи се в следното: съдът не разяснил на страните правото им да искат отвод на съдебния състав; след първоначалния отказ на обвиняемата да даде обяснения по делото, съдът не я бил приканил повторно; с отказа си да допусне до разпит свидетелите от досъдебното производство, съдът попречил на обвиняемата да докаже твърденията си от досъдебното производство, които били в противоречие с установената по делото фактическа обстановка.

Предлага се атакуваното решение да бъде отменено, а делото да се върне на Районен съд-Айтос за ново разглеждане от друг състав на съда.

В съдебно заседание пред настоящата инстанция представителят на Бургаска окръжна прокуратура намира въззивната жалба за неоснователна. От протокола за съдебното заседание пред районния съд се установявало че защитата сама е посочила, че нямала други доказателствени искания, освен тези, по които вече имало произнасяне от съда, поради което не били допуснати сочените в жалбата нарушения. Обжалваният съдебен акт следвало да се потвърди като правилен и законосъобразен.

Във въззивното съдебно производство обв. Ч., редовно призован, се явява лично и с упълномощения си защитник – адв. В., която поддържа жалбата с изложените в нея доводи и искания. Обв. Ч. твърди, че не била видяла полицейски служители, като не помнела дали на инкриминираната дата била превозвала дърва.

В последната си дума обв. Ч. настоява делото да се върне за ново разглеждане.

Бургаският окръжен съд, след като взе предвид въззивната жалба, становищата на страните, и подложи на задълбочен анализ наличния по делото доказателствен материал, намира за установено следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от активно легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт, въз основа на което се явява процесуално 2 допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Обвиняемата С. К. Ч., ЕГН **********, е родена в гр. *******, област *****. Тя е ******** гражданка, със ***** образование, *******, трудово ангажирана и е *********.

На 16.12.2022г. свидетелите В. Ч., Х. А., С. В. и Д. Д. – всички служители на Държавно горско стопанство – Айтос към ЮИДП-Сливен, изпълнявайки служебните си задължения във връзка с опазването на горския фонд и осъществяване на контрол върху сечта и превоза на дървесина, се движели в гр. Айтос с поверения им служебен автомобил „***“, рег. № *********. На изхода на гр. Айтос, по пътя към с. Мъглен, Община Айтос, те забелязали движещия се пред тях товарен автомобил марка „****“, с рег. № *********, превозващ дървен материал (талпи) в откритата си каросерия.

Докато пътували, свид. Ч. извършил проверка и установил, че за този товарен автомобил и дървесината, която превозвал, не бил издаден превозен билет, поради което те решили да спрат товарния автомобил за проверка. Докато търсели подходящо за това място, служебният автомобил се движел непосредствено след товарния. Последният навлязъл в с. Пещерско, но тъй като на пътя се извършвали ремонтни дейности, той бил препятстван да продължи движението си направо, поради което водачът му направил обратен завой и продължил движението си. В този момент, служителите на ДГСАйтос преустановили движението си, свид. Д. слязъл от автомобила и направил знак с ръка към водача на товарния автомобил, който се движел вече срещу тях, да спре, а едновременно с това, свид. А. подал сигнал със „стоп-палка“, по образец на ЮИДП-Сливен, № 133. Товарният автомобил преминал непосредствено до служителите, движейки се с бавна скорост, но не спрял на подадените му сигнали, след което ускорил и продължил движението си. Всеки от горските служители разпознал водача – обв. С. Ч., която познавали служебно, тъй като тя работела в търговско дружество с местонахождение в гр.Айтос, занимаващо се с продажба на дървесина.

Горските служители се качили отново в служебния автомобил и се опитали да настигнат обв. Ч. с управлявания от нея товарен автомобил, но не успели, поради което подали сигнал на ЕЕН 112 и поискали съдействие от полицейските органи.

В хода на досъдебното производство била назначена и изготвена 3 съдебно-техническа експертиза на приобщения по делото оптичен носител – диск, съдържащ записи от камера за видеонаблюдение, монтирана на главната улица в с. Пещерско и обхващаща именно мястото, на което е бил направен опит обв. Ч. да бъде спряна за проверка. От заключението на експертизата е видно, че при изследването на 4 боря файлове, съдържащи се в посочения диск, не се установява по тях да има извършени манипулации, като от кадрите, част от които разпечатани на хартиен носител, се установявало посочената по-горе фактическа обстановка, в частност подаването на сигнали към водача на товарния автомобил със „стоп-палка“ и с ръка от страна на свидетелите А. и Д. и поведението на шофьора на товарния автомобил „****“ с рег. № *********, който не спрял, а заобиколил служителите и продължил движението си по улицата.

Така изложената фактическа обстановка съдът приема за установена по категоричен начин от събраните доказателствени материали в хода на съдебното следствие пред първоинстанционния съд и по досъдебно производство № 237-ЗМ-285/2022 г. по описа на РУ-Айтос при ОД на МВРБургас.

Доказателствата по делото са събрани чрез предвидените в процесуалния закон способи и ред, от което следва, че са годна основа за изграждане на фактически изводи. Тези доказателствени източници, заедно и поотделно, са били анализирани обективно и обстойно от районния съд, с което е била разкрита обективната истина – така както повелява заложеният в разпоредбата на чл.13 от НПК принцип. Доказателственият анализ е извършен от проверявания съд при стриктно спазване правилата на формалната логика и е напълно споделен от настоящия състав. Свидетелските показания са изцяло еднопосочни, обективни и според настоящия състав – добросъвестно изложени, поради което правилно районният съд ги е кредитирал с доверие при изграждане на изводите си по фактите. Писмените доказателства и доказателствени средства, и веществените такива подкрепят в пълнота гласните доказателствени източници. Експертното заключение, в компетентността и обективността на чийто автор настоящият състав не намери основание да се съмнява, както правилно е приел районният съд, е пълно, ясно, обосновано и дава изчерпателен отговор на всички поставени въпроси. Тези източници на фактически данни спомагат да се проследят действията на обвиняемата преди, по време и непосредствено след деянието.

4

Всеки от коментираните свидетели ясно и категорично описва къде, кога и по какъв начин е възприел движението на управлявания от обвиняемата автомобил, както и факта, че лично тя е превозвала дървесина; извършената от тях проверка относно наличието или не на превозен билет, издаден за съответното превозно средство, и отрицателният резултат от нея; опитите им да спрат движещия се товарен автомобил, действията на обвиняемата по заобикалянето им и последващото ускорение на автомобила й, като при изложението на тези данни отсъства каквото и да било разминаване или противоречие. По делото не е налице нито един източник на фактически данни, от който да са изводими обстоятелства, различни от посочените дотук, поради което правилно районният съд е отхвърлил тезата на обвиняемата Ч. като несъстоятелна и я е приел единствено като проявление на правото й на защита. От една страна тя твърди, че не е видяла и възприела служителите, а едновременно с това сочи, че те следвало да имат униформи и да са с включени светлини, от което следва извод, че всъщност е възприела служителите, опитващи се да преустановят движението й. От посочените записи от камерата за видеонаблюдение, които настоящият състав възприе лично, както и от приложеното на л.57-л.60 от досъдебното производство писмо с изх. № РД-01-04-2/24.04.2023г. на ЮИДП ДГС-Айтос и снимките към него с категоричност се установява, че горските служители са били с униформи, а служебният им автомобил е бил маркиран по съответния ред.

Отделно от това, използваната от свид. А. „стоп-палка“ е била по образец на ЮИДП-гр.Сливен, и безспорно е представлявала средство, с което съгласно т.1, ал.2, чл.274 от Закона за горите той е имал право да спре за проверка пътното превозно средство, управлявано от обв. Ч..

От приложените по делото допълнителни споразумения към трудови договори и длъжностни характеристики към тях (л.45-л.55 от досъдебното производство) е видно, че към датата на извършване на деянието – 16.12.2022г. свидетелите В. Ч., Х. А., С. В. и Д. Д. са били служители на Държавно горско стопанство - Айтос, ЮИДП-Сливен, заемащи съответно длъжностите „Началник ГСУ“ и „Горски надзиратели“ (по отношение на последните трима).

Всичко изложено дотук мотивира проверяващата инстанция да възприеме за правилни аргументите на районния съд, с които е отхвърлил исканията на защитата за провеждане на разпит на свидетелите по делото.

5

Настоящото производство се развива по реда на глава двадесет и осма от НПК, при който принципът за непосредственост, прокламиран в чл.18 от НПК, е ограничен до степен, позволяваща доказателствата, събрани в досъдебното производство, да бъдат използвани в съдебното такова, без да бъдат повторно събирани от съответния съдебен състав. Съвършено ясно е, че процесуалният закон допуска събирането на доказателства и в това производство, но те следва да са нови, както изрично е посочено в разпоредбата на чл. 378, ал.2 от НПК. Вече събраните такива подлежат на съответната преценка от съдебния състав, разглеждащ делото, и повторното им събиране, без каквато и била причина, е в разрез с посочената норма и целта на производството. В случая правилно е било констатирано, че всички лица, имащи отношение към случая, са били разпитани в досъдебното производство и повторният им разпит в хода на съдебното следствие е бил лишен от смисъл. Обстоятелството, че обвиняемата и защитникът й оспорват фактическата обстановка, изведена от показанията на свидетелите, тоест не са съгласни с дадената им от прокурора оценка, не променя факта, че тези доказателствата вече са събрани и подлежат на интерпретация и анализ от съда с присъдата (в случая решението). Следва да се има предвид, че не във всички случаи оставянето без уважение на доказателствените искания на страните ограничава процесуалните им права и съставлява съществено процесуално нарушение. Както правилно е посочил проверяваният съд в мотивите си, нарушение от такова естество би било налице, ако вследствие на отказа, по делото са останали неизяснени релевантни за правилното му решаване обстоятелства. Не такъв е настоящият случай. По делото са налични достатъчни по своя обем, и събрани по съответния процесуален ред доказателства, нужни за неговото правилно решаване, поради което в последна сметка правото на защита на обвиняемата не е било нарушено с отказа на проверяваната инстанция да уважи направените от защитника й искания.