Присъда № 47 от 13.10.2022, Районен съд - Благоевград

МОТИВИ към Присъда №47/13.10.2022г., постановена по нохд №276/2022г. по описа на Районен съд – Б.град

Производството по делото е образувано по обвинителен акт на РПБ.град против П. ЛЮБ. ЕВСТ., на който е вменено извършването на престъпление по чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал.1 от НК за това, че на 22.08.2021г., около 16, 10 часа, в град Б.град, по ул.“К.“, с посока на движение от улица „Христо Чернопеев“ към улица „Васил Априлов“, е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „.“, модел „.“, с рег.№ , в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство, наложена с влязла в сила на дата 06.07.2021г. ЗППАМ №145/19.06.2021г., издадена от младши контрольор Ал. Н. Кр., упълномощен от Директора на ОД на МВР-Б.град със Заповед № 244з-1837/22.08.2017г.

В съдебно заседание обвинението. представителят на РП – Б.град поддържа

Подсъдимият лично и чрез своят защитник оспорва обвинението и се застъпва тезата, че не е доказана субективната страна на вмененото престъпление. Иска се постановяване на оправдателна присъда за подсъдимото лице .

Районният съд след като съобрази становищата на страните и анализира доказателствени материал по делото при отчитане на приложимото право , намира за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, че подсъдимият е роден на . Видно от свидетелството му за съдимост Е. е неосъждан към инкриминираната дата и е осъждан след нея по нохд№/2021г. по описа на БлРС, с влязъл в сила съдебен кат на 11.11.2021г., във връзка с извършено от него престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК.

Страните нямат спор и относно обстоятелствата, че подсъдимият е правоспособен водач на моторно превозно средство, като видно от Справката за нарушител/водач, същият е санкциониран многократно заради нарушения по ЗДвП до 2021г. Такова нарушение по чл. ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата, подсъдимият извършил и на 19.06.2021г., когото управлявал моторно превозно средство /лек автомобил с марка „“, модел „“ и с рег.№ /, под въздействие на алкохол / с 1,43 промила на хиляда/, установен с техническо средство - Алкотест Дрегер 7510 с фабричен № 0080.

Заради това нарушение, св.Кр. в качеството си на младши автоконтрольор и с оглед на упълномощаваща го Заповед на Директора на ОД на МВР-Б.град /Заповед № 244з-1837/22.08.2017г./, издал срещу Е. на основание чл.171, т.1, буква „б“ от ЗДвП, Заповед за прилагане на принудителна административна 1 мярка №145/19.06.2021г. С нея било разпоредено временно отнемане на свидетелство за управление на МПС на подсъдимото лице до решаване на въпроса с отговорността му, но за не повече от 18 месеца. Заповедта за прилагане на принудителна административна мярка №145/19.06.2021г. била връчена на подсъдимото лице лично на 19.06.2021г., като същата не била обжалвана и влязла в законна сила на дата 06.07.2021г. За случая на подсъдимият бил издаден и АУАН № , също лично връчен на Е. срещу подпис. В този акт също било посочено изрично от актосъставителя М.

М., че се отнема по административен ред СУМПС на подсъдимото лице.

Въпреки това на 22.08.2021г., около 16.10 часа и в срока на изпълнение на посочената принудителна административна мярка, подсъдимият отново управлявал МПС /лек автомобил марка „Ситроен“, модел „“, с рег.№ /, като се движел по това време с него по ул.“К.“ в Б.град. В този момент били на работа и дежурни по служба свидетелите Г. Н. Н. и П. Хр. К., двамата полицейски служители към 01 РУ-Б.град, изпълняващи служебните си задължения по опазване на обществения ред и правилата за движение по пътищата на територията на град Б.град. Те спрели за проверка управляваното от подсъдимият МПС на посоченото място , докато автомобилът се движел от улица „Христо Чернопеев“ към улица „Васил Априлов“. В хода на проверката констатирали, че автомобила се управлява именно от подсъдимото лице П. ЛЮБ. ЕВСТ., от когото поискали да им представи свидетелство за управление на МПС. Подсъдимият обаче не могъл да им представи такъв документ , заради което полицейските служители поискали съдействие от свидетелите В. М. К. и М. Г. Бл., двамата на длъжност „младши автоконтрольори“ при Сектор „Пътна полиция“ на ОДМВР- Б.град . Свидетелите К. и Б. извършили справка в база данни и констатирали, че свидетелството за управление на МПС на подсъдимото лице е отнето с влязла в сила на дата 06.07.2021г. ЗППАМ №145/19.06.2021г., издадена от младши контрольор Ал. Н. Кр.. Именно заради тази констатация, св. В. М. К. изготвил на подсъдимото лице АУАН Серия GA и № от 22.08.2021г. , във връзка с извършено от Е. административно нарушение и по член 150а, ал.1 от ЗДвП. След съставянето акта , той също бил връчен лично на подсъдимото лице срещу подпис и без отразяване на възражения по него, а в последствие започнало и процесното досъдебно производство.

Междувременно след изготвянето на АУАН № , по него е образувано ДП за извършено престъпление от подсъдимото лице по чл. 343б, ал.1 от НК, приключило с внесен обвинителен акт в БлРС. По този обвинителен акт е образувано нохд № 964/2021г. по описа на БлРС, което приключило с окончателен осъдителен акт, въз основа, на която на Е. е наложено наказание“Лишаване от свобода“ за срок от 6 месеца, чието изтърпяване е отложено за срок от 3 години, „Глоба“ в размер на 300.00лв. и „Лишаване от право да се управлява МПС“ за срок от 8 месеца. Видно от писмо с дата 26.03.2022г. по съдебното дело, изпратено то Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР-Б.град , това кумулативно наказание е изтърпяно то подсъдимото 2 лице в периода 19.06.2021г.-19.02.2022г., включително и при приспадане и отчитане на срока на действие на цитираната ЗППАМ №145/19.06.2021г.

Видно от декларацията за семейно , материално и имотно състояние , подсъдимият е разведен и няма имущество, от което да реализира доходи, а месечните му доходи са около 540.00лв.

Подсъдимият даде обяснения в съдебното производство като заяви, че не е знаел, че има влязла в сила ПАМ и иззето Свидетелство за управление на МПС към инкриминираната дата, но в същото време не оспори, че му е връчена лично процесната ЗППАМ и е запознат, че с нея му е отнето Свидетелството за управление на МПС, както и, че на инкриминираната дата не е имал такъв документ при управление на МПС.

Изложената фактическа обстановка се извежда от събраните в досъдебно и съдебно производство доказателства, както следва: показания на свидетелите В. М. К., Г. Н. Н., П. Хр. К., М. Г. Бл., АУАН Серия GA и № 452717 от 22.08.2021г., справка нарушител – водач на П. ЛЮБ. ЕВСТ., свидетелство за съдимост на подсъдимото лице, АУАН №374360 от 19.06.2021г., ЗППАМ №145/19.06.2021г., Заповед № 244з-1837/22.08.2017г. на Директора на ОД на МВР-Б.град /, писмо от Административен съд Б.град /лист 53 по ДП/, справка Районна прокуратура Б.град /лист 77 – 79 по ДП/, Присъда №5 от 06.07.2021г. по НОХД №964/2021г. по описа на Районен съд Б.град, Решение №208 от 11.11.2021г. по ВНОХД №602/2021г. по описа на Окръжен съд Б.град, както и с обясненията на подсъдимото лице, дадени в съдебното производство и Писмо от Сектор „ПП“ от дата 26.05.2022г., представено в съдебното дело.

При тези фактически дадености, съдът приема, че се доказа по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият е извършил от обективна и субективна страна вмененото му престъпление по чл. 343в, ал. 3 във вр. с ал.1 от НК.

От обективна страна, на процесната дата / 22.08.2021г., около 16, 10 часа/ и на процесното място / град Б.град, по ул.“К.“, с посока на движение от ул. „Христо Чернопеев“ към ул. „Васил Априлов“/, подсъдимият е управлявал моторно превозно средство /лек автомобил марка „С.“, модел „“, с рег.№ / , в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство / наложена с влязла в сила на дата 06.07.2021г. ЗППАМ №145/19.06.2021г., издадена от младши контрольор Ал. Н. Кр., упълномощен от Директора на ОД на МВР-Б.град със Заповед № 244з-1837/22.08.2017г./ Това поведение на подсъдимото лице се обосновава по категоричен начин с показанията на свидетелите К., К., Б. и Н., с цитираната ЗППАМ и обясненията на самият Е../

3

От субективна страна , подсъдимият е извършил престъплението при форма на вина – пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопасния характер на извършеното / че засяга обществени отношения, свързани с транспорта/, предвиждал е общественоопасните последици от това си поведение и е искал настъпването им / към инкриминираната дата, Е. е знаел, че му е наложена принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство чрез влязла в сила ЗППАМ №145/19.06.2021г. , връчена му лично и срещу подпис и необжалвана от него в срок , съзнавал е, че не е изтекъл 18месечният срок на тази ПАМ, но въпреки това е управлявал отново процесното МПС именно в срока на последната./

Съдът не споделя тезата на защитата за недоказаност на субективната страна на разгледаното престъпление , тъй като счита, че в кориците на делото се намират достатъчно доказателства за това, че към инкриминираната дата подсъдимият Е. е знаел, че спрямо него е приложена ПАМ за временно отнемане на СУМПС, респ. че той няма право да право да управлява МПС, включително и към инкриминираната дата поради неизтекъл срок на тази ПАМ и категорично доказателство за това знание е самата ЗППАМ №145/19.06.2021г.,която му е връчена лично в деня на изготвянето . Още към този момент подсъдимият е възприел, че му се отнема при това принудително СУМПС за срок от 18 месеца. Към тази дата и за престъплението по нохд №964/2021г. по описа на БлРС наред с това му е издаден и АУАН , който също е връчен лично на подсъдимото лице и там също изрично е посочено, че му се изземва по административен ред СУМПС.

Въпреки това само около 2 месеца по-късно и именно в срока на ПАМ, Е. е управлявал на процесното място описаното в обвинението МПС без такъв документ и реализирал виновно и съзнателно и процесното инкриминирано деяние.

На следващо място, съдът не споделя и възражението на защитата за нарушаване на принципа „ non bis in idem „, защото видно от изисканата информация за изтърпяване на наказанието „Лишаване от право да се управлява МПС“ по последващо осъждане на подсъдимото лице, във връзка с престъпление по чл.343б, ал.1 от НК в нохд №964/2021г. по описа на БлРС, е че периодът на принудително отнемане по административен ред на СУМПС на Е., е приспаднат изцяло при изпълнение на наложеното кумулативно наказание на същият в рамките на това наказателно производство, включително до 19.02.2022г. и не е налице повторно изтърпяване на такава санкция от дееца.

За извършеното престъпление следва да се ангажира отговорността на дееца , като съда приема, че в казуса следва да намери приложение нормата на чл.78а, ал.1 от НК и подсъдимият да се освободи от наказателна отговорност , тъй като са налице всички предпоставки за това. От една страна, законодателят е предвидил в нормата на чл. 343в, ал.3, вр. с ал.1 от 4

НК, наказание „Лишаване от свобода“ за срок до 3 години или “Глоба „ от 200.00лв. до 1000.00лв. От инкриминираното деяние наред с това не са настъпили имуществени вреди, а подсъдимият е неосъждан към датата на деянието и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на чл.78а, ал.1 от НК. При приложението към момента на последната норма и определянето на размера на санкцията „Глоба“ , съдът отчете като смекчаващи отговорността на дееца обстоятелства- чистото съдебно минало на Е. към инкриминираната дата, както и че даде обяснения, с които до известна степен спомогна за разкриване на обективна истина, макар и в поголямата си част те да бяха такива по изграждане на негова защитна версия.

Наред с това, като отегчаващо отговорността обстоятелство, съдът прие множеството нарушения по ЗДвП на този водач до инкриминираната дата, както и данните за негово последващо отново реализирано общо опасно престъпление по чл. 343б, ал.1 от НК, за което има наложено наказание по нохд №964/2021г. по описа на БлРС, които доказателства обосновават една по-висока степен на обществена опасност на подсъдимият като водач на МПС.