Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 131 от 30.12.2024, Районен съд - Гълъбово

Съд
Районен съд - Гълъбово
Дело
Гражданско дело 581/2024
Вид
Решение № 131
Подписан
30.12.2024
В сила
28.02.2025
Състав
Радка Георгиева Стоянова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 131 гр. Гълъбово, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Радка Г. Стоянова при участието на секретаря Белослава П. Колева като разгледа докладваното от Радка Г. Стоянова Гражданско дело № 20245550100581 по описа за 2024 година

Предявен е иск за отмяна на заповед за налагане на дисциплинарно наказание „забележка“.

Ищецът сочи, че със Заповед №24 от 12.03.2024г. от инж. Т.Г., като управител на клон Р., Т.-*“ с. М. на основание чл. 188, т. 1 КТ, във вр. с чл.

187, ал. 1, т. 8 КТ и във вр. 187, ал. 1, т. 10 КТ, във вр. с чл. 125 КТ, във вр. с чл. 126, т. 7 КТ, във вр. с чл. 126, т. 9 КТ, във вр. с чл. 126, т. 10 КТ и във вр. чл. 126, т. 13 КТ му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“ за допуснати нарушения на трудовата дисциплина, а именно чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ - злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на предприятието и чл.

187, ал. 1, т. 10, предложение първо, второ и четвърто КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР или определени при възникване на трудовото правоотношение. Твърди, че работодателят е приел, че на 20.12.2023г. ищецът е забравил да изключи калорифера в помещение, в което се облича, на 21.12.2023г. е заплашвал М.Г. с думите „ще те утрепя и никой няма да разбере, защото другите са малоумници, а аз съм много хитър.“ и на 21.12.2023г. употребил думите „ще те утрепя и заровя и никой няма да разбере, защото виж сам самичка си на плаца“. Сочи, че тези обстоятелства са установени от работодателя при проведено дисциплинарно производство от Протокол от 19.01.2024г. до 29.01.2024г. на комисия назначена със Заповед № ЧР-02-05/18.01.2024г. във връзка с постъпила жалба от 17.01.2024г. от М.А.Г. Прието е, че с това деяние за периода от 01.03.2020 до 26.01.2024г. ищецът извършил нарушение на етичните норми, определени в чл. 28, чл. 29 и чл. 30 от раздел IV 1

„взаимоотношение с колеги“ на Етичния Кодекс на работещите в „М.М.-И.“ ЕАД - управление и клонове на дружеството, одобрен с протокол на СД №28/16.11.2022г., а именно: чл. 28 - в отношенията с колегите, вкл. при използване на информационни, комуникационни технологии, соц. мрежи и интернет платформи служителите на дружеството проявяват уважение и коректност, като не допускат поведение, което накърнява достойнството и правата на отделна личност или създава враждебна или обидна среда; чл. 29служителите уважават мнението на колегите си и правото им на личен живот.

В отношенията между служителите не се допускат никакви форми на дискриминация и чл. 30 - в отношенията между служителите не се допуска поведение на тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер. Прието, че ищецът е извършил нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, ал. 1, т. 8 и т. 10, предложение първо, второ и четвърто КТ и не е изпълнил задълженията си с чл. 125 КТ, във вр. с чл. 126, т. 9 КТ, във вр. с чл. 126, т. 10 КТ и във вр. чл. 126, т. 13, предложение първо, трето и четвърто КТ, както и тези посочени в Раздел IV (Основни права и задължения на работниците и служителите от ПВР в М.М.-И.)

Заявява, че не е съгласен с направените констатации от дисциплинарно наказващия орган посочен в заповедта на първо място за извършено от него нарушение на трудовата дисциплина. Счита, че не е налице компетентност на соченият в Заповедта ДНО за налагане на дисциплинарно наказание. Счита, че на следващо място Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание е объркваща и вътрешно противоречива, като излага съображения за това.

Считам, че е налице пълно несъответствие между твърдяното нарушение и правната квалификация за нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 КТ, което води до немотивираност на Заповедта, което е основание и за нейната отмяна. Моли съдът да признае за незаконна и да отмени като такава Заповед №24 от 12.03.2024г,с която му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника “Р.Т.-*“, в който оспорва предявеният иск. Не оспорва, че се е намирал в трудово правоотношение с ищеца, както и че със Заповед № 24 от 12.03.2024 г. му е наложено дисциплинарно наказание „забележка“. Изяснява, че като работодател е бил сезиран с жалби и сигнали от работници, с твърдения за обидно и заплашително поведение от страна на ищеца, поради което е била назначена комисия. Твърди, че комисията е разгледала и обсъдила всички обстоятелства, изискала е и получила писмени обяснения от ищеца и въз основа на цялата информация е взела решение за налагане на дисциплинарно наказание. Сочи, че за работата на комисията е съставен протокол. Излага твърдения, че процесната заповед е правилна и законосъобразна, издадена при спазване на изискванията на материалния закон. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен. Претендира направените по делото разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, 2 намери за установено следното:

Предявен e конститутивен иск с правна квалификация чл. 357, ал. 1 от Кодекса на труда /КТ/.

Тежестта за установяване законността на наложеното дисциплинарно наказание „забележка” носи ответникът по настоящото дело – Р.„Т.-*“. А законността на това дисциплинарно наказание се обуславя от проявлението на обстоятелствата, предвидени чл. 195 КТ, във вр. с чл. 190 КТ, чл. 194, ал. 1 КТ и чл. 193, ал. 1 КТ. След установяването факта на нарушението на трудовата дисциплина, нарушителя, времето и мястото на извършване на противоправното неизпълнение на трудовите задължения, работодателят е длъжен да субсумира тези обстоятелства под диспозицията на правната норма, регламентирана в чл. 195 КТ, във връзка с чл. 190, 186 и 187 КТ, вследствие на което може да упражни своето субективно право да наложи дисциплинарно наказание на виновния служител.

При налагане на съответното дисциплинарно наказание работодателят трябва да индивидуализира противоправното дисциплинарно деяние, както и субекта на нарушението – чл. 189, ал. 1 КТ. Законосъобразното развитие на процедурата по налагане на дисциплинарното наказание е предпоставена от спазването на определен ред, който да обезпечи и правото на защита на наказвания работник или служител, както предписва правната норма, регламенти-рана в чл. 193, ал. 1 КТ. Съгласно чл. 195, ал. 1 КТ дисциплинарното наказание се налага с мотивирана заповед, в която се посочват нарушителят, нарушението и кога е извършено то, наказанието и законният текст, въз основа на който се налага. Чрез очертаване на фактическите и правните основание за налагане на дисциплинарно наказания се осигурява защитата на работника или служителя, който трябва да знае за какво нарушение на трудовата дисциплина се налага наказанието, а от друга страна, по този начин се очертава предметът на съдебния контрол за законосъобразност в случай на съдебно оспорване на дисциплинарното наказание.

С доклада по делото на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК е обявено за безспорно между страните, че са били в трудово правоотношение въз основа на трудов договор № 57/05.11.2009 г., последно изменен с допълнително споразумение № 45/27.02.2024г., като считано от 01.03.2024 г. изпълнявал длъжността „чистач работни помещения“, както и че със заповед № 24/12.03.2024 г. му е наложено дисциплинарно наказание „забележка” поради извършени дисциплинарни нарушения по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ - злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на предприятието и чл. 187, ал. 1, т. 10, предложение първо, второ и четвърто КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР или определени при възникване на трудовото правоотношение.

С Протокол на СД № 28/16.11.2022 г. е бил утвърден актуализиран Етичен кодекс за поведението на работниците и служителите в „М.М.-И.“ ЕАД – Управление и в клоновете, а именно: Р."Т.-*", Р. "Т.С." и Р. "Т.-*".

В разпоредбата на чл.6, т.10 от Етичния кодекс, действал към момента на 3 възникването на спорното по настоящото дело правоотношение между страните, изрично е предвидено че „дейността на работниците и служителите се осъществява при спазване на следните принципи – т.10 колегиалност и учтивост – .....придържане към любезно и възпитано отношение при изпълнение на служебните задължения изключващо език на омраза...“ В чл.28 се сочи, че „ в отношенията си с колегите, служителите проявяват уважение и коректност, като не допускат поведение, което накърнява достойнството и правата на отделна личност или създава враждебна или обидна среда“. В разпоредбите на чл.29 и чл.30 от Етичния кодекс е прието, че в отношенията между служителите не се допускат никакви форми на дискримонация или поведение на тормоз от психически, физически, сексуален и всякакъв друг характер. В Правилника за вътрешния трудов ред, утвърден на 18.01.2023 г., в Раздел I V „Основни права и задължения на работниците и служителите“, б.“Задължения на работниците и служителите“ е посочено, че работника трябва да пази доброто име на предприятието, да спазва вътрешните правила и да не пречи на другите работници да изпълнявар трудовите си задължения, както и да изпълнява всички други задължения, които произтичат от закона, нормативен акт и от характера на работа. Също в Правилника за вътрешния трудов ред, в раздел VII „Трудова дисциплина, нарушения и наказания“ са посочени нарушенията на трудовата дисциплина, предвидени за това наказания, както и редът за налагането им, припокривайки законовите разпоредби на дисциплинарна отговорност по КТ.

Дисциплинарното производство е започнало по повод подадена жалба с вх.№ 1064/17.01.2024 г. от М.А.Г.– магазинер - склад, жалба с вх.№ 1065/17.01.2024 г. от И.П.Д. – механошлосер и подписка с вх.№ 1063 от работниците в участък „ремонт ролки“ срещу ищеца – И.Н.Л..

Със Заповед № ЧР-02-05/18.01.2024 г. на управителя на Р. "Т.-*" е сфорирана комисия, която да разгледа жалбите и подписката и да установи дали има нарушение на Етичния кодекс, като е посочено да се изслушат заинтересованите лица, както и ищеца. От приложеният протокол на комисията и приложените доказателства по преписката е видно, че са изискани обяснения от ищеца, както и са излушани работници от предприятието, като комисията е предложила да се образува дисциплинарно производство за търсене на дисциплинарна отговорност, съгласно разпоредбите на КТ.

Със заповед № 24/12.03.2024 г. на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „забележка” поради извършени дисциплинарни нарушения по чл.

187, ал. 1, т. 8 КТ - злоупотреба с доверие и уронване на доброто име на предприятието и чл. 187, ал. 1, т. 10, предложение първо, второ и четвърто КТ - неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в ПВТР или определени при възникване на трудовото правоотношение.

При така установените факти съдът достига до следните правни изводи:

На първо място ищецът е направил няколко формални възражения по 4 самото съдържание на заповедта, относно направените в нея констатации за извършено от него нарушение на трудовата дисциплина – а именно, че не е извършил виновно от фактическа страна на 20.12.2023 г. да не изключи калорифера и на 21.12.2023 г. да заплашва колежката си М.Г..

По своя смисъл понятието „трудова дисциплина“ е съвкупност от права и задължения на работника или служителя, свързани с трудовото му правоотношение, но същото не може да бъде свързвано и ограничавано само с основните нарушения посочени в чл. 187 КТ. С разпоредбата на чл. 126, т. 9 КТ, е въведено общото задължение на работника или служителя за лоялно отношение към работодателя си, като го задължава да не злоупотребява с неговото доверие, да не разпространява поверителни за него сведения, както и да пази доброто име на предприятието. Хипотезата на чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ включва три отделни състава: 1. злоупотреба с доверието на предприятието, 2. уронване на доброто име на предприятието и 3. разпространяване на поверителни за предприятието сведения.

„Уронването на доброто име“ на предприятието е нарушение, при което работодателя се злепоставя пред третите лица. „Уронването“ означава извършване на действия и постъпки от негово име, които накърняват престижа, излагат го и разколебават доверието в него. Тъй като трудовото правоотношение е правоотношение с оглед личността, то изисква от работника и служителя да се отнася към работодателя почтено и да зачита и утвърждава неговото добро име, както в работно време, така и извън работата си. В разпоредбата на чл. 126, т. 9 КТ е разписано задължението за работника или служителя да пази доброто име на предприятието. Неизпълнението на това задължение съставлява нарушение на трудовата дисциплина по смисъла на чл. 187, т. 8 пр. 2 КТ. В съдебната практика и доктрината се приема, че уронването на доброто име на предприятието е нарушение, с което работодателят е злепоставен от работника или служителя пред трети лица и това се отразява или е възможно да се отрази неблагоприятно на конкурентноспособността, ефективността и авторитета на предприятието /така решение № 214/15.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 112/2016 г., IV г. о./. То е формално и за него не се изисква настъпването на някакъв неблагоприятен резултат. От гледна точка на вината е съставомерно както при умисъл, така и при небрежност /вж. решение № 542/07.02.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1083/2010 г., IV г.о., решение № 2094/16.12.2005 г. на ВКС по гр. д. № 1623/2003 г., III г. о., решение № 1379/04.11.1999 г. на ВКС по гр.д. № 238/99 г., III г. о., решение № 1984/23.04.2018 г. на Благоевградски окръжен сдъ по в.гр.д.№ 220/2018 г. и др./. То е нарушение на трудовата дисциплина и когато е извършено при неполагане на дължимата грижа, тъй като може да причини и имуществени вреди.