Решение № 151 от 15.10.2021, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 151 гр. П., 15.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Лилия Г. Кирякова като разгледа докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно гражданско дело № 20215200500437 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Пазарджишки районен съд №260133 от 12.04.2021г. постановено по гр.д.№1778/2020г. по описа на същия съд, е осъден ответника „Е.П. БГ“ ЕООД - гр. П., ЕИК 203172886, ул. „Д.Н.Л.“ № 24, да заплати на ищеца Министерство на вътрешните работи - гр. С., сумата 17112,44 лв., представляваща обезщетение по чл. 236, ал. 2 от ЗЗД за периода от 22.06.2017г. до 31.01.2018 г. за ползването на недвижим имот, представляващ обособена част от подземни гаражи, намиращи се под част от площад „В.Л.“ в гр. П., след прекратяването на договор за наем, сключен на 27.10.2015 г., заедно със законната лихва върху сумата, считано от 27.07.2020 г. до пълното й изплащане, като е отхвърлен иска за разликата над 17112,44 лв. до 24446,34 лв., представляваща наемна цена за същия имот по договора за наем от 27.10.2015г. за периода от 01.02.2017 г. до 21.06.2017 г., поради погасяване по давност. Със същото решение е осъден ответника „Е.П. БГ“ ЕООД - гр. П., ЕИК 203172886, ул. „Д.Н.Л.“ № 24, да заплати на ищеца Министерство на вътрешните работи - гр. С., сумата 376,68 лв., представляваща неустойка за забава по чл.17 от договора за наем от 27.10.2015 г., отнасяща се за периода 24.07.2017г. - 31.10.2017г., като е отхвърлен иска за разликата над 376,68 лв., отнасяща се за периода 01.02.2017г. - 23.07.2017г., поради погасяване по давност. Ответното дружество „Е.П. БГ“ ЕООД - гр. П. е осъдено да заплати 1 на Министерството на вътрешните работи, сумата 934,30 лв., представляваща разноски по делото, а ищецът Министерството на вътрешните работи е осъден да заплати на „Е.П. БГ“ ЕООД - гр. П. сумата 428.09 лв., представляваща разноски по делото.

Решението се обжалва в осъдителните му части от ответника в производството „Е.П. БГ“ ЕООД - гр. П., чрез процесуалния си представител адв.Д. в срока по чл.259 ал.1 от ГПК.

Излага доводи, че в частта относно присъденото обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД за сумата от 17112.44лв за периода от 22.06.2017г. до 31.01.2018г. за ползване на недвижим имот е нищожно тъй като ищецът е поискал само присъждане на дължими наемни вноски по договор с рег.№ 1983ДВ-46 от 27.10.2015г. и няма искане за присъждане на обезщетение за ползването на имота след прекратяването на договора, като в определението на съда по чл.140 от ГПК с №260444 от 26.11.2020г. била приета правна квалификация по чл.232 ал.2 от ЗЗД, а в нарушение на диспозитивното начало съдът се произнесъл извън определената от страните по спора и дадена от него правна квалификация,като е присъдил обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД. Излагат се и доводи, че за периода от 01.11.2017г. до 31.01.2018г. дружеството жалбоподател е било в обективна невъзможност да заплаща наем по договора, тъй като насрещната страна не е издавала фактури за това, каквото признание е направено с исковата молба, поради което се навежда от жалбоподателя извода, че исковите претенции се явяват основателни само за периода от 24.07.2017г. до 30.10.2017г. Счита още, че неустойка не се дължи тъй като договорът за наем е прекратен на 21.06.2017г, като присъдената с решението неустойка за забава по чл.17 от договора за наем, се отнася за периода 24.07.2017г. до 31.10.2017г. или за период след прекратяването на наемното правоотношение. Моли да се обезсили решението в осъдителната му част по отношение присъдено в полза на ищеца обезщетение по чл.236 ал.2 от ЗЗД в размер на 17112.44лв, за периода 22.06.2017г. до 31.01.2018г. за ползване на процесния недвижим имот и присъдената законна лихва, а при условията на евентуалност, да се отмени решението в тази му част и се отхвърли иска. По отношение присъдената неустойка за забава по чл.17 от същия договор в размер на 376.68лв за периода 24.07.2017г. до 31.10. 2017г. жалбоподателят моли да се отмени решението в тази му част и се отхвърли претенцията като неоснователна, с присъждане на разноските.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от насрещната страна МВР-С. чрез юрисконсулт Д.Б., в който въззивната жалба се квалифицира като неоснователна. Поддържа се, че обжалваното решение е обосновано и правилно, постановено при спазване на процесуално-правните и материално-правните разпоредби. Счита, че решението не страда от порок водещ до неговата нищожност, като в тази връзка се поддържа, че тези доводи се правят за първи път с въззивната жалба поради което са и преклудирани. Оспорва се довода в жалбата, че дружеството било в обективна невъзможност да заплати дължимия наем поради липса на изложени факти и обстоятелства, както и че са издавани проформа фактури, останали продължително време неплатени и че задължението за плащане на месечен наем произтича от сключения между страните договор, а не по силата на издавани фактури. Счита, че съдът въз основа на подробен анализ и изследване на релевантните факти е постановил 2 правилно и законосъобразно решение, което моли да бъде потвърдено в обжалваната му част. Претендира разноски.

Няма направени доказателствени искания от страните пред въззивната инстанция по реда на чл.266 от ГПК.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269 от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба на „Е.П. БГ“ ЕООД - гр. П., както и становището на насрещната страна в отговора по чл.263 ал.1 от ГПК и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание в чл.232 ал.2 от ЗЗД-за заплащане на наемна цена /наемни вноски/ по време на съществувало между страните наемно правоотношение; по чл.236 ал.2 от ЗЗД-обезщетение за ползване на имота от наемателя след изтичането на наемния срок въпреки противопоставянето на наемодателя и за уговорена и дължима неустойка по чл.17 от договора за наем, съизмерима с размера на законната лихва дължима за всеки ден закъснение в плащането на наемната цена, и по чл.86 от ЗЗД.

В исковата си молба против „Е.П. БГ“ ЕООД, ЕИК 203172886 от гр.П., представлявано от управителя М.В. ищецът Министерството на вътрешните работи-С. твърди, че министерството управлява имот публична държавна собственост, представляващ подземни гаражи с обща застроена площ от 4180кв.м., разположени под част от площад „В.Л.“, кв.275 по плана на гр.П.

/АДС №5092 от 30.10.2006г.,утвърден от Областен управител на област П., предоставен за управление на Главна Дирекция „ Пожарна и безопасност и защита н населението“ със заповеди на министъра на вътрешните работи рег.

№Iз-755 от 08.04.2010г. и рег.№ Iз-1669 от 24.06.2011г. на основание чл.15 ал.3 от ЗДС. Твърди се, че е проведен търг с тайно наддаване по реда на чл.16 ал.2 от ЗДС за отдаването под наем на част от имота-публична държавна собственост /ПДС/, представляваща подземни гаражи с площ от общо 928квм./50 паркоместа с площ от 916кв.м. и КПП-12кв.м./,спечелен от ответното дружество, за което е издадена заповед №8121з-1223 от 08.10.2015г. на вътрешния министър по протокол №1983р-14105 от 18.09. 2015г. В последствие между МВР, представлявано от главен комисар Н.Н., директор 3 на ГДПБЗН и „Е.П. БГ“ ЕООД с управител М.В. е сключен договор за наем рег.№1983 ДВ-46 от 27.10.2015г. при месечна наемна цена от 2263.55лв без ДДС или 2716.26лв с ДДС, платима до 10-то число на текущия месец. Твърди се ще, че след сключването на договора, наемателят е заплатил само няколко пълни наемни вноски /общо 15/ съгласно приложени банкови извлечения-от 06.11.2015г.;09.03.2016г.;30.05.2016г.;19.07.2016г.;21.09.2016г.;15.12.2016.;15.03.2017 20.07.2017г.;

28.07.2017г.;

30.08.2017г.;

30.10.2017г.;

30.10.2017г.;

01.11.2017г.; 29.11.2017г.; 28.12.2017г. и 04.01.2018г., като поддържа, че плащанията не са своевременно извършени, съгласно уговорения срок в договора-до 5-то число на текущия месец като с всяко постъпило плащане е погасявано най-старото дължимо плащане и в съответствие с чл.76 от ЗЗД.

Твърди ищецът, че до ответника са изпращани множество предупредителни писма за неспазването на договора за наем по отношение срочността на плащането на месечната наемна сума/писма рег.№101900-450 от 12.04.2017г. на директора на РДПБЗН-П., покана за доброволно изпълнение, рег.№1983002904 от 23.05.2017г., уведомително писмо рег.№198300-3631 от 19.06.2017г., двете на директора на ГДПБЗН, като с последното наемателят се уведомява за прекратяването на договора за наем поради неизпълнение на поетите задължения ,като последният не е освободил наетия имот въпреки поканите и не го е предал дори и на назначената в тази връзка комисия от 30.10.2017г.Твърди се още, че в тази връзка е стартирана процедура по чл.80 ал.1 от ЗДС за изземване на имота от наемателя от страна на областния управител/докладна записка № рег.№1019р-5505 от 07.12.2017г. на директора на РДПБЗН. Посочва ищецът, че последната издадена фактура за наем по договора е с №1180000035 от 06.10.2017г. Твърди се още, че е издадена и заповед за изземване на отдадения под наем имот №ДС-12 от 12.01.2018г.,като изземването е извършено на приемо-предавателен протокол от 31.01.2018г. Счита ищецът, че ответното дружество наемател не е изпълнило наемния договор като въпреки нееднократните покани и до момента то не е погасило задълженията си към наемодателя възлизащи на неплатените наемни вноски до прекратяване на договора, като ищецът посочва че, договорът реално е прекратен с изземването му от областния управител. Твърди, че последната цялостно платена наемна вноска е за месец януари 2017г. и че за ищеца е възникнало право да иска от ответника да заплати дължимата от него наемна сума за наемни вноски от месец февруари 4

2017г. до м.януари 2018г.,когато реално имота е възстановен във владение на МВР, както и да заплати претендираната неустойка в чл.17 и законната лихва.

Моли да се осъди ответника да заплати на ищцовото министерство сумата от 24446.34лв представляващи дължими наемни вноски по процесния договор за наем, като претенцията с исковата молба първоначално е предявена частично в размер на 12223.17лв, ведно с договорена неустойка по чл.17 от договора в размер на 1629лв за периода 06.02.2017г. до 31.01.2018г., /фактическото предаване на имота във владение на МВР/, начислена за дължимите наемни вноски за месеците февруари до октомври 2017г. включително, / уточнена с молба вх.№265002 от 16.12.2020г. и във връзка с указания на съда в проектодоклада с определение №260444 от 26.11. 2020г.-л.66/.Допълнено е още, че последното плащане на наема е направено на 04.01.2018г., като с него е платена наемната вноска за м.януари 2017г. В хода на производството претенцията за неплатен наем е увеличена по реда на чл.214 ал.1 от ГПК от 12223.17лв на 24446.34лв, като изменението на иска е допуснато с протоколно определение на съда от 12.03.2021г.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната по спора страна -наемателя по договора „Елин Про БГ“ЕООД, който счита, че искът е недопустим тъй като за ищеца липсва активна процесуална легитимация, доколкото според АДС №5082/2006г. имотът е бил актив на министерството на държавна политика при бедствия и аварии, преструктурирано в последствие на министерство на извънредните ситуации /МИС/, закрито в последствие; че съгласно §63 от ДР от ЗМВР /отм/ МВР е правоприемник на активите,пасивите, правата и задълженията на МИС, а със заповед рег.№ Iз-755 от 08.08.2010г. на министъра на МВР, нежилищните имоти публична и частна собственост, управлявани от МИС се предоставят за управление на директора на ГДГЗ и на основание т. III от същата заповед се завеждат на финансов отчет в дирекцията.Въз основа на тези факти ответникът навежда извода, че правоприемник на нежилищните ПЧДС /публична и частна държавна собственост/ имоти е ГД „Гражданска защита“ /ГДГЗ/. Цитира още, че съгласно §92 от ДР на ЗМВР/отм/ създадената ГДПБЗН е правоприемник на пасивите и активите, правата и задълженията на ГДГЗ, а със заповед № Iз-1669 от 24.06.2011г. на М-ра на вътрешните работи, имоти ПЧС, са предоставени и заведени със заповед рег.№Iз-755 от 08.08.2010г. на вътрешния министър в баланса на ГДПБЗН и че съгласно §10 5 ал.1 от ДР на ЗМВР/действащ, от 28.11. 2014г./ ГДПБЗН е правоприемник на активите, пасивите, правата и задълженията на ГДПБЗН, създадена с отменения ЗМВР. Поддържа още, че правното основание на издадените от МВР заповеди е по чл.15 ал.3 от ЗДС с което се предоставя за управление имоти държавна собственост, представени му по реда на ал.2 на чл.15 на ЮЛ на бюджетна издръжка към тях и че съгласно чл.37 ал.2 от ЗМВР ГДПБЗН е юридическо лице на бюджетна издръжка към МВР и че в цитирания АДС №5092 от 30.10.2006г. няма отразяване че ГДПБЗН управлява имота.