Решение № 37 от 05.03.2024, Районен съд - Разлог

РЕШЕНИЕ

№ 37 гр. Разлог, 05.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана С. Павлова при участието на секретаря Я. Г. Й., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Диана Павлова, Адм. нак. дело № 20231240200448 по описа за 2023 година

Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на М.И.Ш., ЕГН*, с адрес: с.К., у.“Е.“№72, против НП №23-0331-000319/08.06.2023 г., издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което за нарушаване нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са му били наложени адм. наказание глоба от 3`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

В жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно по отношение на наложените адм. санкции и явно необосновано, както и че същото е издадено при съществено нарушение на процесуалните права и при неправилно приложение на материалния закон.

В СЗ въззивникът - редовно призован, се явява лично и с надлежно упълномощен защитник в лицето на адв. Д.. Последният заявява, че поддържа жалбата и оспорва фактическата обстановка, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно или алтернативно съдът да приеме, че извършеното деяние е маловажно. Излага подробни съображения в представени писмени бележки за отмяна на наложената в НП санкция, като претендира и разноски.

За въззиваемата страна - редовно призована, представител не се явява. Изразява в депозирана молба, която е представил ведно с адм. нак. преписка, че поддържа така издаденото НП и прави възражение за прекомерност на разноските.

За РП-Б., ТО-Р. - редовно призована за датата на с. з., не изпраща представител и не изразява становище.

След като прецени обжалваното постановление с оглед основанията посочени във ВЖ и събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 27.05.2023 г. около 18:50 ч., на у.Д.Х., г.Б., в района на кръстовище, образувано с у.“Г.А.“, въззивникът управлявал собственият си л. а. марка „Б..“ с рег. №*, като преднамерено започнал да извежда ПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. Движението на автомобила е напречно и осъществено под влиянието на тежестта му, като е възможно реализиране на ПТП с други участници в движението и създавайки реална опасност за живота и здравето на събралата се тълпа от хора. На 29.05.2023 г. /2 дни по-късно/ е съставен АУАН серия GA Акт №962767/29.05.2023 г., въз основа на който е издадено обжалваемото НП №23-0331-000319/08.06.2023 г., 1 издадено от Н-к РУ в ОДМВР-Б., РУ-Р., с което за нарушаване нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП и на основание чл.175А, ал.1, пр.3 от ЗДвП, са му били наложени адм. наказание глоба от 3`000.00 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 12 месеца.

От показанията на актосъставителя Д. се установява, че е свидетел-очевидец на нарушението. Същият твърди, че е възприел жалбоподателя с процесния автомобил, който се е движел по у.„Д.Х.“ в г.Б., като е чувал звуците които автомобилът издава, включително и от гумите. Същевременно сочи, че автомобилът е превозвал абитуриент и се е движел в колона с други автомобили, позициониран в средата на колоната. Сочи още, че автомобилът не е заставал напречно на пътя, а е излизал леко от него в страни. След като нарушителят е оставил абитуриента, според данни на свидетеля, същият е избягал и се е укрил.

Свидетелят Ш. също е очевидец на случая, поддържа констатациите отразени в акта, твърди че процесният автомобил се е движел в колона от автомобили, които са превозвали абитуриенти, потвърждава, че в колоната автомобилите са били в непосредствена близост и са се движили близо един до друг, като нарушителят М.Ш. е държал колата във високи обороти, тръгвал е и е спирал рязко, като изнасял колата вляво и вдясно. В същото време потвърждава, че не са имали изцяло видимост на пътя, а на мястото, където е възприел процесния автомобил е имало много хора и паркирали автомобили.

В хода на съдебното следствие е разпитана М.Ш. /майка на жалбоподателя/, която е очевидец и навежда твърдения за предубеденост от страна на актосъставителя към сина й.

Снети са и по искане на въззивника обяснения от страна на жалбоподателя, като същият твърди, че колата му издава по-силен шум при натискане на педала на газта. Сочи, че автомобилът му е нов с автоматични скорости, респективно има специални защити, които не му позволяват подобно поведение на пътя, като в същият ден се е движил в колона от автомобили със спрели такива от едната страна на пътя. Навежда твърдения за предубеденост към него от страна на актосъставителя Д..

Описаната фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните в хода на съдебното производство писмени и гласни доказателства.

Съдът изцяло се доверява на свидетелските показания на актосъставителя Д. и свидетеля Ш., считайки ги за подробни, логични и обективни.

По отношение на свидетелските показания от страна на жалбоподателя и неговата майка, съдът кредитира същите частично, а именно по отношение на спецификацията на автомобила, както и по отношение на пътната обстановка в деня на констатираното нарушение.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Жалбата е допустима – подадена от легитимиран правен субект, в законовия преклузивен 14-дневен срок, като съдът притежава териториална и материална компетентност за разглеждането й. НП е издадено от компетентен орган, предвид приложената по делото Заповед рег. №8121з-1632/02.12.2021 г., въз основа на АУАН, който е съставен от оправомощено лице.

Относно нарушението на чл.104б, т.2 от ЗДвП:

С нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП, законодателят въвежда забрана за водач на МПС да използва пътищата отворени за обществено ползване, за други цели освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Дали с това си поведение водачът е създал опасност за останалите участници в движението и/или е застрашил живота и здравето им, какъвто извод в случая се съдържа в НП, е без правно значение за съставомерността на извършеното деяние, защото съставът на нарушението изисква единствено водачът да не е използвал пътя, отворен за обществено ползване по предназначение - за превоз на пътници и товари, и не въвежда допълнителни елементи като условие за съставомерност на деянието.

Умишленото и съзнателно опасно шофиране посредством поднасяне на задната част на автомобила, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз на хора и товари.

2

Ноторно известно от гледна точка на общожитейския опит и практика е, дори за лица, които не са правоспособни водачи, че при определено боравене със системите на автомобила рязко подаване на газ, боравене със съединителя на колата-изпускане на съединителя, рязко спиране, завъртане на волана-поотделно или в съчетание, активиране на ръчната спирачка или други действия, се наблюдава ефект, при който се демонстрира отклоняване от траекторията на движение на МПС, завъртане на задната част на колата и др. ефекти, известни като форсиране, „въртене на гуми“, „дрифт“ и пр. в общоговоримия език, но без съмнение този ефект е видно кога се цели, тъй като той не може да настъпи при нормално управление, без значение начина, по който е постигнат от водача от купето на автомобила.

Демонстративното управление на МПС по този начин е широко известен и разпространен особено сред млади хора, които желаят да покажат „майсторство“ при управление на МПС.

Не е нужно за целите на това производство да се установи как е постигнат конкретния ефект, след като неговото външно проявление е едно отклоняващо се от нормалното движение на автомобила (подаване на по-силен шум при натискане на педала на газта, изнасяне леко на задната част на автомобила, движещ се в колона от автомобили, намиращи се в непосредствена близост един до друг) на платното за движение, което платно е предназначено за движение на други ППС. В този ред на мисли, всяко неовладяване на колата под въздействието на центробежните сили и кинетичната енергия, загубата на контрол над автомобила, би довела и често в практиката води до това, автомобилът, който е със значително тегло, като вещ да се придвижи в пространството и да причини щети на имущество или увреждания на хора. Всяко неовладяване на автомобила и загубата на контрол в процеса на поднасяне на МПС би могло да има фатални последици, поради което вероятно в повечето издадени НП за нарушение на този текст се вписва, че е създадена и опасност за движението и участниците в него по смисъла на §6, т.28 от ДР на ЗДвП. Именно затова законодателят е въвел разпоредбата на чл.104б от ЗДвП в началото на 2017 г.

Разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП предвижда, че на водача на МПС е забранено да използва пътищата, отворени за обществено ползване, за другицели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Така формулираното изискване ползването на пътищата по неразрешен начин да бъде винаги целенасочено, т.е. да е желано от дееца, означава, че от субективна страна е необходимо нарушението по посочения текст да бъде извършено при пряк умисъл като форма на вината – чл.11, ал.2, пр.1 от НК, вр. чл.11 от ЗАНН.

За да ангажира отговорността на водача въз основа на посочените правни норми АНО приел, че на 27.05.2023 г. на посоченото в НП време и място същият използва пътищата отворени за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение за превоз на хора и товари, изразяващо се в преднамерено извеждане на ПС извън контрол чрез презавиване, довеждайки до загуба на сцеплението на задните гуми, като движението на автомобила е напречно и осъществено под влиянието на тежестта му и инерционния момент, в следствие на което е било възможно реализиране на ПТП с други участници в движението и създаване на реална опасност за живота и здравето на събралите се хора.

В съответствие с чл.46, ал.1 от ЗНА, разпоредбата на чл.175а, ал.1 от ЗДвП следва да се тълкува в смисъла, който най-много отговаря на целта на нормата – осигуряване на безопасността на движението по пътищата чрез превенция и наказване на поведение от страна на водачите, което поставя в опасност живота, здравето и имуществото на гражданите. В този смисъл под „дрифт“ се разбира техника на шофиране, включваща рязко подаване на газ, рязко завъртане на волана, изпускане на съединителя, активиране на ръчната спирачка или други подобни действия в резултат на които се постига движение на автомобила напречно на завоя, задържане на задните гуми на автомобила възможно найдълго, докато в същото време автомобилът странично се приплъзва.

Принципно подаване на по-силен шум при натискане на педала на газта, изнасяне леко на задната част на автомобила, движещ се в колона от автомобили, намиращи се в 3 непосредствена близост един до друг не може да обоснове категорично мнение, че се касае за „дрифт“.

Доказателства за това в хода на въззивното производство липсват. В тази насока събраните такива гласни и писмени доказателства не сочат, че жалбоподателя е предприел действия по ненужно и демонстративно поднасяне на автомобила, боравейки с уредите за управление или спирачната система. Налице са показания само относно силен шум от двигател и гуми и изнасяне на автомобила встрани, което пък противоречи на част от свидетелските показания, които сочат, че от едната страна на пътя е имало спрели автомобили, в тази връзка не се и събраха данни процесният автомобил да е навлязъл в насрещната лента за движение.

Вината не може да се установява и почива на предположения, поради забраната в чл.303 НПК. В случая от еднозначните гласни доказателства, жалбоподателят се е намирал в колона от автомобили, които са превозвали абитуриенти и които са се намирали в непосредствена близост един до друг, като при натискане на педала на газта, процесният автомобил е издавал по-силен шум.

При това положение настоящата съдебна инстанция намира, че не се касае до специфична техника на шофиране, чиято цел и резултат е именно умишленото извеждане на автомобила извън контрол чрез загуба на сцепление на задните колела. Така документираното в АУАН и НП движение на автомобила изисква предприемането, и то в съответната последователност, на точно определени действия с кормилната и спирачната уредби.