Решение № 4486 от 13.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4486 гр. Пловдив, 13.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Надежда Г. Славчева - Андонова при участието на секретаря Петя Д. Мутафчиева като разгледа докладваното от Надежда Г. Славчева - Андонова Гражданско дело № 20235330112356 по описа за 2023 година

Предявените искове са с правно основание чл.422 ГПК, във връзка с чл.79, ал.1 ЗЗД, чл.342 ТЗ и чл.92 ЗЗД и чл.86 ЗЗД.

В исковата молба от „Йеттел България“ ЕАД срещу Д. А. М. е направено искане за признаване за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от 559.23 лв.

Твърди се, че между страните били сключени договор за мобилни услуги от 19.08.2020г. и договор за лизинг от 19.08.2020г. Сключен е и договор за мобилни услуги от 29.07.2020г.

Длъжникът не изпълнил задълженията си по договорите, поради което те били предсрочно прекратени от ищцовата страна на дата 01.04.2021г. Клаузите за неустойка били заложени в чл.11 от договорите, като предвиждали начисляване на неустойки при прекратяване на договорите по вина на потребителя. Потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове.Тоест касаело се за две отделни неустойки, които обезпечавали две отделни престации на кредитора – по договор за мобилни услуги в размер на до 3 стандартни месечни вноски и по договор за мобилна услуга със закупено устройство на преференциална цена. За задълженията били издадени фактури на 05.01.2021г., 05.02.2021г., 05.03.2021г. Изложени са обстоятелства за проведено заповедно производство по чл.410 ГПК, като в рамките на дадения от съда срок, се предявявали и настоящите искове. Поради това е направено искане за уважаване на предявените искове. Претендирани са разноски.

В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, чрез назначения му особен представител, с който предявените искове се оспорват по основание и размер.

Заявява се, че претенциите на ищеца са погасени по давност. Оспорват се изцяло претендираните суми, както и основанието за възникването им. Направено е искане за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени всички събрани по делото доказателства и доводите на страните по вътрешно убеждение, прие за установено от фактическа страна следното:

От приложеното ч.гр.дело № 491 по описа на ПРС за 2023г. е видно, че е издадена заповед 1

№ 1937 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК от 23.03.2023г., с която е разпоредено Д. А. М. да заплати на „Йеттел България“ ЕАД сумата в размер на сумата от 559, 23 лева – главница, представляваща неплатени месечни абонаментни такси за използвани мобилни услуги, неустойка за предсрочно прекратяване на Договора за мобилни услуги по вина на длъжника и разликата между стандартната цена съгласно ценовата листа и заплатената от длъжника цена за закупуване на мобилно устройство, ведно със законната лихва върху главницата от датата на постъпване на заявлението в съда - 08.12.2022 г. до изплащане на вземането, както и разноските по делото в размер на 25 лева - държавна такса и 480 лева с ДДС - адвокатско възнаграждение.

Представен е по делото договор за мобилни услуги от 19.08.2020г., сключен между ***, ЕГН ********** и ищцовото дружество, както и договор за лизинг от 19.08.2020г., по силата на който на лизингополучателя физическо лице е предоставено за временно и възмездно ползване устройство – таблет, модел Леново, при обща лизинова цена в размер на 395.67 лв., ведно с общи условия на договора за лизинг. Представено е също и приложение - ценова листа за абонаментни планове за частни и корпоративни клиенти от посочената дата, декларация – съгласие от ***.

Между страните е сключен и договор за мобилни услуги от 29.07.2020г., като е представено приложение – ценова листа от същата дата, както и декларация – съгласие от Д. М..

Представени са фактура от 05.01.2021г. за отчетен период 05.12.2020г. – 04.01.2021г. на стойност 48.41 лв., фактура от 05.02.2021г. за отчетен период 05.01.2021г. – 04.02.2021г. на стойност 98.48 лв., фактура от 05.03.2021г. за отчетен период 05.02.2021г. – 04.03.2021г. на стойност 101.77 лв., фактура от 05.04.2021г. за отчетен период 05.03.2021г. – 04.04.2021г. на стойност 559.23 лв. Приложени са Общи условия на „Теленор България“ ЕАД за взаимоотношения с потребители на електронни съобщителни услуги.

При така възприетата фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По делото не се спори, установява се и от приложеното ч.гр.дело № 491 по описа на ПРС за 2023г., че издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47 ГПК, като в рамките на дадения от съда едномесечен срок са предявени настоящите искове, поради което същите са допустими, като подадени при наличие на съответните процесуални предпоставки.

С оглед на представените и цитирани по-горе договори за договори за мобилни услуги от 19.08.2020г. и 29.07.2020г., както и договор за лизинг от 19.08.2020г. съдът намира, че по делото е установено съществуването на облигационни правоотношения между страните във връзка с предоставянето на мобилни услуги по тези договори, както и по договори за лизинг. Страна по тези договори е ***, като по делото не се спори, че *** и Д. А. М. са имена на едно и също лице с ЕГН **********. Положените от лицето подписи в цитираните документи, в част от които е налице и собственоръчно изписване на трите имена на лицето не са оспорени, поради което и следва да се приеме, че за лицето е възникнало задължението за заплащане на потребените мобилни услуги, както и за заплащане на съответната лизингова цена. Съдът намира, че в договорите са посочени услугите, които ще следва да се предоставят от мобилния оператор, и срещу каква цена, платима от абоната, предвид представените приложения – ценови листи.

2

За периода 05.12.2020г. – 04.04.2021г. са предоставяни телекомуникационни услуги и са потребени такива, като в изпълнение на задълженията си по чл.26 от Общите условия, телекомуникационното дружество е издало съответни фактури, издавани ежемесечно на името на потребителя. В чл.27 е предвидено, че плащането на сумите по фактурата се извършва в срока, указан във фактурата, но не по-късно от 18 дни след датата на издаването на фактурата. Неоснователно е наведеното с отговора на исковата молба възражение за погасяване на претенциите на ищеца по давност. Най-старата фактура, обективираща задълженията за процесен период от 05.12.2020г. до 04.01.2021г. е издадена на 05.01.2021г., с падеж 20.01.2021г., поради което към датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 08.12.2022г., от който момент се считат предявени и исковете по чл.422 ГПК, давността не е изтекла. При липса на конкретно наведени възражения по основателността на исковете за потребените мобилни услуги и лизингови вноски, както и на липса на доказателства за плащане на дължимите суми, съдът намира, че тези искове са установени по основание и размер. Поради това съдът намира, че предявените установителни искове за сумата от 48.41 лева, дължими за период 05.12.2020-04.01.2021 г., от които: 13.29 лева вноска по договор за лизинг от 19.08.2020 г. за TABLET LENOVO Tab М10 FHD Plus Iron Grey; 26.14 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 29.07.2020 г.; 8.98 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 19.08.2020 г.; 50.07 лева, дължими за период 05.01-04.02.2021 г., от които: 13.29 лева вноска по договор за лизинг от г. за TABLET LENOVO Tab М10 FHD Plus Iron Grey; 26.89 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 29.07.2020 г.; 9.89 лева за месечни и еднократни такси (абонаменти, доп. пакети) и потребление на мобилни услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 19.08.2020 г.; 3.29 лева, дължими за период 05.02-04.03.2021 г., от които: 3.29 лева частично непогасена вноска по договор за лизинг от 19.08.2020 г. за TABLET LENOVO Tab М10 FHD Plus Iron Grey; 225.93 лева дължими вноски за период 05.03-04.04.2021 г. по договор за лизинг от 19.08.2020 г. за TABLET LENOVO Tab М10 FHD Plus Iron Grey са основателни и следва да бъдат уважени. Следва да се присъди и законната лихва върху посочените суми от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 08.12.2022г. до окончателното изплащане на сумите.

По исковете по чл. 92 ЗЗД: Ищцовото дружество претендира неустойка в общ размер от 231.53 лева неустойки, формирани както следва: за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** в общ размер на 146.72 лева, от които 35.18 лева, представляваща три стандартни месечни такси и 111.54 лева за TABLET LENOVO Tab М 1 0 FHD Plus Iron Grey, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план; за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 29.07.2020 г. в общ размер на 84.81 лева, представляваща три стандартни месечни такси; както и дължима законова лихва от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до изплащане на вземането. В договорите за мобилни услуги е предвидено, че в случай на прекратяване на договора преди изтичане на срока му по вина или по инициатива на потребителя, абонатът дължи неустойка в размер на всички месечни абонаменти за периода от прекратяването до изтичане на уговорения срок, като максималният размер на неустойката не може да надвишава трикратния размер на стандартните месечни абонаменти.

В допълнение на тази неустойка потребителят дължал и възстановяване на част от ползваната стойност на отстъпките от абонаментните планове съответстваща на оставащия срок на договора, а в случаите на предоставено устройство за ползване на услуги, потребителят дължал и такава част от разликата между стандартната цена на устройството съгласно действащата към момента на сключване на договора ценова листа и заплатената от него при предоставянето му. Съдът намира, че по делото не е доказано абонатът да е бил уведомен за предсрочно прекратяване на договорите, поради което неоснователно се претендира неустойка, начислена при прекратяване на договорите по вина на абоната. Освен това, съгласно формираната съдебна практика - Решение № 229 от 21.01.2013г. на ВКС по т.д. № 1050/2011г., Решение № 178 от 26.02.2015г. на ВКС по т.д. № 2945/2013г., II т.о., при произнасяне по претенция за неустойка съдът следи служебно за нищожност поради противоречие със закона или добрите нрави на клаузата от договора, в която същата е била уговорена. Така уговорените неустойки, на основание чл.26, ал.1, предложение трето ЗЗД 3 нарушаване на добрите нрави, съдът приема за нищожни, поради необосновано висок размер. Соченото води до значително неравновесие между правата и задълженията на доставчика и потребителя. В случая неустойката е извън присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Задължението за заплащане цена на услуга, която въобще няма да се доставя, не обезщетява някаква претърпяна загуба и пропусната полза, а води единствено до неоснователно разместване на блага. Съобразявайки размера на неустойката с размера на главното задължение, съдът стига до извода, че в случая така договорената компенсаторна неустойка позволява на мобилния оператор да реализира значителен приход, без последният да полага допълнително каквито и да било усилия за изпълнение на насрещното си задължение. По отношение на претенцията за неустойка, представляваща разлика между стандартната цена на устройството и действителната към момента на сключване на договора съдът намира, че ищецът не може впоследствие да търси като неустойка, предоставена търговска отстъпка с договора. Същата е предоставена към момента на закупуване на вещта и тя формира крайната покупна цена. Цената на вещта е съществен елемент от договора за продажба и е изрично договорена от страните още към момента на сключване на договора Предвид това, търсенето на заплащане на предоставена отстъпка от цената на вещта, под формата на неустойка, цели последващо увеличаване на продажната цена. Съдът счита, че това от една страна е противно на добрите нрави, излизайки извън обезщетителната функция на неустойката, а от друга се постига и заобикаляне на първоначално обявената и договорена с потребителя цена на вещта, което е в противовес с чл. 143, ал. 2, т. 13 от Закона за защита на потребителите. Поради това съдът намира, че претенциите за сумата от 231.53 лева неустойки, формирани както следва: за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** в общ размер на 146.72 лева, от които 35.18 лева, представляваща три стандартни месечни такси и 111.54 лева за TABLET LENOVO Tab М 10 FHD Plus Iron Grey, представляващи разлика между цената на устройствата без абонамент и преференциалната цена по сключения договор за лизинг/договор за закупуване на устройство при сключване на абонаментен план; за предсрочно прекратяване на услуги по договор за Мобилни услуги с предпочетен номер *** от 29.07.2020 г. в общ размер на 84.81 лева, представляваща три стандартни месечни такси следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.