Решение № 6204 от 01.04.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 6204 гр. София, 01.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: КАЛИНА В. СТАНЧЕВА при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20251110150392 по описа за 2025 година

Производството е по реда на Дял I от ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от ЗАД „Алианц България“ АД, ЕИК 040638060 против ЗАД „ОЗК-Застраховане“, ЕИК 121265177, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ за сумата от 2953,06 лева с еквивалент от 1 509,88 евро, включваща 15 лева ликвидационни разноски и представляваща главница за застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ за вреди, настъпили от пътнотранспортно произшествие на 29.03.2023. г., около 11:00 часа в град Варна, на територията на мебелен магазин „Айко“, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 277А, причинени виновно и противоправно от водача на товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ТХ2747АР, управляван от Д. Н., чиято „Гражданска отговорност“ към датата на събитието е била застрахована при ответника, ведно със законната лихва, считано от подаването на исковата молба в съда (29.10.2025 г.) до окончателното плащане.

Ищцовото дружество извежда съдебно предявените си права при твърдения, че на 29.05.2023 г., около 11:00 часа в град Варна, на територията на мебелен магазин „Айко“, находящ се в гр. Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 277А е настъпило пътно транспортно произшествие, за което вина има единствено водача на т. а „Мерцедес“ с рег. № ТХ2747АР – Д. Н.. Сочи, че последният ударил противоправно л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ВТ3686КХ, управляван от Н. К. М.. Позовава се на написаното в Двустранния констативен протокол, съставен след пътния инцидент на датата на ПТП - 29.05.2023 г. в присъствието на служители от „КАТ“, които били извикани веднага на местопроизшествието. На следващо място, твърди, че между собственика на увреденото МПС и ищцовото дружество има сключена валидна застраховка „Каско“, в това число валидна и към датата на ПТП-то.

Уточнява, че при ищеца била заведена щета под № 0300/23/777/503560. Нанесените щети били описани в приложените в описа заключения. Същите довели до извод за необходимост от изплащане на обезщетение. Същата сума била надлежно изплатена за ремонт на увредените части. Били реализирани и допълнителни ликвидационни разноски в размер на 15 лева. Излага, че гражданската отговорност на виновния водач е била застрахована при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“. С регресна покана поканил ответника да заплати застрахователното обезщетение, ведно с ликвидационните разноски, като плащане последвало, но не за целия размер на предявената претенция, а само за частта от 1

2375,37 лева. Следователно, оставала дължима сума в размер на 2938,06 лв., като същата е предмет на осъдителния иск. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск.

Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Ответникът не оспорва, че е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“. Оспорва механизма на ПТП. Счита, че след прецизно обобщаване и анализиране на констатираните факти, видно от снимковия материал, заложен в разработката позицията „капак заден“ не кореспондира по височина с механизма и зоната на контакт при възникване на произшествието и това увреждане не е от това събитие. В тази връзка, ответникът преценява, че конкретната позиция и свързаните с нея разходи за закупуване, демонтаж, монтаж, бояджийски операции, боя и материали следва да отпаднат. Навежда, че заплатените суми не се намират в пряка връзка с твърдяното ПТП. Преценява, че размерът на обезщетението е завишен и не съответства на средните пазарни цени. Неоснователна преценява и акцесорната претенция за законна лихва до окончателното плащане, предвид неоснователността на главното вземане. Моли съда да отхвърли иска и да му присъди направените деловодни разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411, изр. 1, пр. 2 КЗ.

По така предявения иск в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно, че е сключен договор за имуществено застраховане между него и водача на увредения автомобил, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято застраховка гражданска отговорност е сключена при ответника, е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди и е направил съответните ликвидационни разноски, както и че е поканил ответника да заплати изплатеното застрахователно обезщетение.

При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответника е да докаже е да докаже, че е погасил претендираното вземане, както и възраженията си, в това число, че разходите във връзка с детайл /капак заден/ за монтаж-демонтаж, закупуване, бояджийски операции, боя и материали, не са свързани с процесното ПТП и следва да отпаднат от регресната претенция, а не на последно място, че размерът на претенцията е завишен.

С оглед становището на ответника и на основание чл. 153 ГПК като безспорни и ненуждаещи се от доказване по делото (с доклада) са отделени следните обстоятелства: че л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ВТ3686КХ, към дата на ПТП е бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско“; че т. а „Мерцедес“ с рег. № ТХ2747АР е бил застрахован при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“; че ищцовото дружество е изплатило по повод описаните в исковата молба щети сумата от 5298,40 лева; че до ответното дружество е изпратена регресна покана, по повод на която ответникът е направил частично плащане за сумата в размер на 2375,34 лева.

Не е спорно по делото, че виновен за настъпване на процесното ПТП е застрахования при ответника по застраховка „Гражданска отговорност“ водач на т. а „Мерцедес“ с рег. № ТХ2747АР.

Ето защо и съдът приема, че спорни между страните са обстоятелствата около въпросите: какъв е механизмът на пътния инцидент, както и дали твърдените увреждания, настъпили за застрахованото по застраховка „Каско“ лице, за които ищецът е заплатил застрахователното обезщетение, се намират в причинно-следствена връзка именно с процесното ПТП.

2

За установяване механизма на произшествието в производството е представен двустранен констативен протокол от 29.05.2023 г., съставен и подписан от двамата водачи, участвали с управляваните автомобили в процесния инцидент. От отразената в него схема на произшествието, с което е обозначена зоната на удара, както и видимите щети, се установява, че щетите за л. а. „Фолксваген Пасат“ с рег. № ВТ3686КХ, управляван от Н. М., са настъпили в задната му част. Протоколът е подписан от двамата водачи, като водачът на т. а „Мерцедес“ с рег. № ТХ2747АР – Д. Н. е посочил в частта „забележка“, че вината за настъпването на ПТП е негова. И двамата водачи са посочили, че не са употребили алкохол.

Двустранният констативен протокол представлява частен свидетелстващ документ, съставен от лица, трети на процеса. Освен формална доказателствена сила, която в случая не е опровергана, документът няма друга призната от процесуалния закон сила на доказване, т. е. не обвързва по задължителен начин съда да приеме за верни описаните в протокола факти.

Документът обаче има доказателствена стойност и същата се определя от съда по вътрешно убеждение – съобразно останалите доказателства, съобразно повода за съставяне на документа и др. В случая, двустранният протокол е съставен на основание чл. 123, ал. 1, т. 3, б. "б" ЗДвП – с цел да удостовери причините за настъпване на ПТП, когато между участниците няма спор по тях. Процесният протокол е подписан от участниците, без възражения, като съдържа и изрично признание на водача на товарен автомобил л. а.

„Мерцедес“ с рег. № ТХ2747АР относно неговата вина за настъпване на процесното произшествие и механизма според отразената схема. В случая се касае за извънсъдебно признание на неизгоден факт, което следва да бъде преценявано от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.

Механизмът на процесното ПТП, описан в протокола, кореспондира изцяло с показанията на разпитания по делегация от РС – Добрич свидетел и участник в процесното ПТП - Д. Славов Н. - водачът на т. а „Мерцедес“ с рег. № ТХ2747АР. Същият заявява, че си спомня да е участвал в ПТП на 29.05.2025 г. като водач на т. а „Мерцедес“ с рег. № ТХ2747АР. Обяснява, че е спрял на червен сигнал на светофара пред магазин „Айко“, като по невнимание е освободил спирачката на автомобила и е ударил отзад, намиращия се пред него лек автомобил „Фолксваген“. При предявяване на двустранния констативен протокол от РС – Добрич в хода на разпита на св. Н., същият потвърждава, че подписът от дясната страна в т. 15 от ДКП е негов, както и че скицата и описаното в същия отговаря на случилото се.

Настоящият съдебен състав възприема като достоверни събраните по делото устни доказателства, тъй като са основани на преки, лични и непосредствени впечатления, същите са логични и не се оборват от останалите събрани по делото доказателства, а напротив – подкрепят се и взаимно се допълват.

По делото е изслушано заключение на съдебно-автотехническа експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено.

Въз основа на същото съдът приема за установено, че на 29.05.2023 г. около 11:00 часа, в гр.

Варна, в района на магазин „Айко“ водачът на МПС „Мерцедес“ с рег. № ТХ2747АР предприема маневра за потегляне, вследствие на което реализира ПТП със спрелият пред него на светофар лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ВТ6386КХ. Според вещото лице описаният механизъм съответства на щетите по лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ ВТ6386КХ и същите се намират в пряка и причинно-следствена връзка с настъпилото на 29.05.2023 г. в гр. Варна ПТП. Експертът заключава, че стойността, необходима за възстановяване на уврежданията по лек автомобил „Фолксваген Пасат“, с рег.№ ВТ6386КХ, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 3913,38 лева, а изчислена на база цени от предоставени разходни документи на официалния сервиз на марката към датата на ПТП е в размер на 5294,80 лева. Посочва, че ликвидационните разноски на щета по имуществена застраховка „Каско“ при ПТП са в границите между 15 лв.

– 25 лв. В отговор на въпроса дали уврежданията на детайл заден капак кореспондират по височина и степен спрямо другото МПС и зоната им на контакт, вещото лице извежда извод, че уврежданията на детайл заден капак се намират в причинно - следствена връзка с 3 механизма на настъпване на процесното ПТП.

Обемът и съдържанието на суброгационното вземане на застрахователя по имуществената застраховка спрямо прекия причинител на вредите, респ. срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“, са изрично определени в чл. 411 КЗ, според който застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на увреденото застраховано лице до размер на платеното застрахователно обезщетение и обичайните разходи за определянето му. Обезщетението трябва да бъде равно на размера на вредата към деня на настъпване на застрахователното събитие, като то не може да надвишава действителната (при пълна увреда) или възстановителната (при частична увреда) стойност на застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество (чл. 400, ал. 1 КЗ), съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото с ново от същия вид и качество, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка (чл. 400, ал. 2 КЗ). Разпоредбата на чл. 411, ал. 1 КЗ изрично включва в размера на платимото по регресен път обезщетение обичайните разноски, направени за определяне на заплатеното обезщетение. Според споделяната от настоящия състав константна практика на ВКС (решение № 165 от 24.10.2013 г. по т. д. № 469/2012 г., ІІ ТО на ВКС, решение № 52/08.07.2010 г. по т. д. № 652/2009 г. на ВКС, ТО, решение № 115/09.07.2009 г. по т. д. № 627/2008 г., ІІ ТО на ВКС и др.) при съдебно предявена претенция за заплащане на застрахователно обезщетение съдът следва да определи застрахователно обезщетение по действителната стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие, без да е обвързан от минималните размери по методиката към Наредба № 24/2006 г. на КФН.