Решение № 3300 от 15.05.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3300 гр. София, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: В. Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от В. Йовчева Въззивно гражданско дело № 20231100512659 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 10384/16.06.2023г. по гр. дело № 22040/2022 г. на СРС, 141 с-в е осъден „Алианц България” АД да заплати на „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД сумата 3 121,55 лв. на основание чл. 411, ал.1 КЗ, представляваща регресно вземане за платено обезщетение по имуществена застраховка за вреди по лек автомобил „Тойота Айго” с рег.№ **** от ПТП, настъпило на 07.01.2022 г. в гр.София, на бул. „Симеоновско шосе“ № 141, причинено по вина на застрахован при ответника по „Гражданска отговорност“ водач на лек автомобил „Фолксваген Тигуан”, с рег.№ ****, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 27.04.2022 г. до изплащането, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата от 519,03 лв. - деловодни разноски, като е отхвърлен искът за главница до пълния предявен размер от 6228,10 лв. „ДЗИ Общо застраховане“ ЕАД, е осъдено да заплати на ЗАД „Алианц България” АД на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 835,69 лв., разноски в производството.

Въззивникът – ищец обжалва решението в отхвърлителната част.

Поддържа, че неправилно е прието съпричиняване в равен процент между двамата водачи на МПС и съответно е отхвърлен иска за разликата над сумата 3 121,55 лв. до 6 228,10 лв. Според въззивника събраните доказателства – свидетелски показания и заключение на САТЕ, сочат, че водачът на лек автомобил „Тойота Айго“ е започнал маневра изпреварване, докато „Фолксваген Тигуан“ е бил още в покой и само е подавал ляв мигач, че ударът 1 е бил предотвратим за водача на л.а. „Фолксваген“, който е започнал завой наляво, след като л.а. „Тойота“ вече се е изравнила с него в насрещната лента, поради което именно водачът на л.а. „Фолксваген“ е нарушил чл. 25, ал. 1 и 2 ЗДвП и носи основната вина за ПТП. Подаденият мигач не може да намали отговорността на водача на л.а. „Тойота“, който го е възприел като сигнал за възможно изпреварване, поради което не е налице доказано съпричиняване в равна степен и искът следва да се уважи изцяло, с присъждане на разноските пред двете инстанции.

Ответникът ЗАД „Алианц България“ АД оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа, че решението на СРС е правилно и законосъобразно, тъй като е постановено въз основа на събраните по делото допустими и относими доказателства, обсъдени в тяхната последователност и взаимовръзка, при правилно прилагане на правилата за доказателствена тежест. Сочи, че в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване механизма на произшествието, противоправното и виновно поведение на делинквента и причинната връзка по чл. 45 ЗЗД; въззивникът не е изпълнил това свое задължение, като двустранният констативен протокол, разглеждан и като извънсъдебно признание, съдържа изрично посочване от водача на лек автомобил „Тойота Айго“, че вината е негова, а показанията на същия водач (вкл. признанието, че „може би трябваше да го изчакам“) в съвкупност със схемата за организация на движението, знака за забрана за изпреварване, непрекъснатата линия и заключението на експертизата водят до извод, че ПТП е реализирано вследствие на неправомерна маневра „изпреварване“ при забрана, при несъобразена скорост и при наличие на подаден ляв мигач от „Фолксваген Тигуан“, който е започнал завой наляво при липса на насрещно движещи се ППС в огледалото. При това положение, съгласно чл. 20, ал. 2 ЗДвП, водачът на „Тойота Айго“ не е избрал такава скорост и поведение, които да му позволят да предотврати предвидимото препятствие, поради което поведението му е вредоносно и в пряка причинноследствена връзка с увреждането, а възраженията във въззивната жалба за процесуални нарушения и неправилна преценка на доказателствата са неоснователни. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част, с присъждане на разноските.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част.

По същество жалбата е неоснователна.

Ищецът „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД твърди, че на 07.01.2022г. в гр. София, на ул. „Самоковско шосе“ № 141, водачът В.Г., управлявайки лек автомобил „Фолксваген Тигуан“ с рег. № ****, при извършване на маневра 2 завой наляво не пропуснал изпреварващия го лек автомобил „Тойота Айго“, с рег. № **** и по този начин виновно причинил ПТП, в резултат на което били увредени калник, броня, гума, джанта и други части на „Тойота Айго“, собственост на „ОББ Интерлийз“ ЕАД, като общият размер на имуществените вреди възлиза на сумата 6 213,10 лв., удостоверени с опис на щетите и фактура. Към датата на произшествието увреденият автомобил бил застрахован при ищеца по застраховка „Каско +“ по полица № 440221213004488, със срок на действие от 29.01.2021 г. до 28.01.2022 г., поради което „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД образувал щета № 44012132200663/2022г., определил застрахователно обезщетение в размер на 6 213,10 лв. и 15 лв. ликвидационни разноски и на 24.02.2022г. изплатил сумата на сервиза, извършил ремонта. За виновния водач към процесната дата действала застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника ЗАД „Алианц България“ АД по полица № 21-0300/301/5000322. На това основание ищецът се позовава на регресното си право по закона – встъпване в правата на увредения спрямо причинителя и неговия застраховател по „Гражданска отговорност“ до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски. С покана от 24.02.2022г. е изискал доброволно плащане, на което ответникът с писмо от 18.03.2022 г. отказал. По изложените съображения ищецът моли съда да осъди ЗАД „Алианц България“ АД да му заплати сумата 6228,10 лв., представляваща изплатеното обезщетение и ликвидационни разноски за неговото определяне, ведно със законната лихва от подаване на иска до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.

В отговора на исковата молба ответникът ЗАД „Алианц България“ е оспорил иска с доводи, че от събраните по преписката документи не се установява осъществен фактически състав на непозволено увреждане от страна на застрахования при него водач, поради което не е възникнало регресно вземане. Оспорен е механизма на ПТП и обстоятелствата по настъпването му. Твърди, че вредите са настъпили при друг механизъм и/или са причинени по вина на водача на „Тойота Айго“, който е признал вина в протокола; при условия на евентуалност се поддържа съпричиняване, като се твърди движение на „Тойота Айго“ с несъобразена скорост и възможност водачът да предотврати удара, ако се е движил правилно. Ответникът е оспорил размера на иска, с доводи, че претендираното обезщетение е завишено и не отговаря на действителната стойност на вредите към датата на събитието, както и че неговата отговорност по регрес не е обвързана с платеното от „Каско“ обезщетение, а с действителната/възстановителна стойност.

По делото е прието за безспорно наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Каско между ищеца и увреденото лице, както и наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка Гражданска отговорност между ответника и делинквента.

За да постанови решението си, първоинстанционният съд, въз основа на безспорните факти за валидни застраховки „Каско“ и „Гражданска отговорност“ и за платено от ищеца обезщетение, при анализ на свидетелските показания, двустранния протокол, схемата на организация на 3 движението и заключението на САТЕ, е приел, че ПТП е настъпило при предприемане на ляв завой от „Фолксваген Тигуан“ в момент, когато лек автомобил „Тойота Айго“ вече е бил навлязъл и се е движил в лентата за насрещно движение, поради което водачът на автомобил „Фолксваген Тигуан“ е нарушил правилата на чл. 25, ал. 1 и 2 и чл. 37, ал. 2 ЗДвП и за него възниква деликтна отговорност, респективно отговорност на неговия застраховател по чл. 411 КЗ. Наред с това съдът е приел за доказано съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД от страна на водача на „Тойота Айго“, който, въпреки възприетия от него ляв мигач и забраната за изпреварване, е предприел маневра изпреварване вместо да изчака. Оценил е приноса му на не повече от 1/2. При тези изводи СРС е уважил иска до размера на сумата от 3 121,55 лв., включително половината от обичайните ликвидационни разноски от 15 лв., ведно със законната лихва исковата молба до окончателното плащане и отхвърлил иска за разликата до пълния претендиран размер от 6 228,10 лв.

Съгласно чл. 411 от КЗ, с плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне, а в случаите, когато причинителят на вредата има сключена застраховка „Гражданска отговорност“, застрахователят по имуществената застраховка встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ до същия размер. Предпоставките за предвидената суброгация са: наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца по договор за имуществено застраховане, в изпълнение на който застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение и за увредения да е възникнало деликтно вземане срещу причинителя на вредата, респ. договорно вземане срещу неговия застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“.

Предвид очертания с въззивната жалба предмет, спорен по делото е само размера на претендираното обезщетение, с оглед наличието или липсата на съпричиняване, респ. механизма на настъпване на процесното ПТП, с оглед виновното поведение на водачите.

По делото е приет Двустранен констативен протокол за ПТП от 07.01.2022 г., подписан от участниците в пътния инцидент: В.Г., като водач на л.а. „Фолксваген Тигуан“ с рег. № **** и Н.П., като водач на л.а. „Тойота Ауго“ с рег. № ****. В протокола е посочено, че при ляв завой л.а.

„Фолксваген“ е бил ударен от неправилно изпреварващо МПС, като е налице отбелязване, че водачът на л.а. „Тойота“ „поема вината за ПТП“, а водачът на „Фолксваген Тигуан“ е отбелязал, че е бил ударен от неправилно изпреварващо МПС.

По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетеля Н.В.П. и В.Г.Г.. Свидетелят Н.П. сочи, че като водач на лек автомобил „Тойота Айго“, се е движил по бул. „Симеоновско шосе“ със скорост около 20–30 км/ч, зад автомобил с включен ляв мигач, пред който имало голямо ППС (бетоновоз/джип). Свидетелят решил да изпревари и двата автомобила, като при навлизането му в лентата за изпреварване, автомобилът пред него е 4 започнал да завива наляво, при което се стигнало до засичане и удар. Излага, че условията били дневни, без мъгла и дъжд, възможно при леко мокър път, а левият мигач на предния автомобил е бил подаден още преди да навлезе в лявата лента и той го е възприел като „чудене“ дали има време да изпревари движещото се отпред МПС. В хода на разпита добавя, че вероятно е трябвало да изчака, тъй като тогава пътният инцидент е можело да бъде избегнат.

Свидетелят сочи, че в момента, в който вече се е изравнил с другия автомобил и последният е навлизал в лявото платно, не е имало реална възможност да се избегне удара, поради което е отразил, че е „виновен“ в протокола, тъй като другият автомобил е бил „десностоящ“ спрямо него. Твърди, че уврежданията по „Тойота“ са били по предната дясна част – калник, броня и елементи от ходовата част, а по „Фолксваген“ – основно по предната лява част, с по-леки повреди.