Решение № 17 от 01.10.2026, Районен съд - Средец

РЕШЕНИЕ

№ 17 гр. Средец, 01.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СРЕДЕЦ, III СЪСТАВ НАКАЗ., в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА при участието на секретаря СИЛВИЯ ИВ. С.ОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. СТЕФАНОВА Административно наказателно дело № 20262170200119 по описа за 2026 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството пред РС-Средец е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на С. П. М., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление /НП/ № 26-0269000060/28.04.2026г., издадено от М. Ч. -началник група към ОДМВР Бургас, РУ-Средец, с което на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.175, ал.1, т.4 от ЗДвП на С. П. М., ЕГН **********, е наложена глоба в размер на 102,26 евро /200 лева/ и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца, тъй като на 10.04.2026г. в 09,57 ч. , в община Средец, на път Втори клас № 79, като водач на лек автомобил Ауди А 80 , с рег.№ А 3610 АР, при подаден ясен и своевременен сигнал за спиране със стоп палка от униформен служител на МВР не спира на посоченото от служителя място (зад сл.МПС до товарен вход на складова база и магазин „Марми“), а влиза в складовата база, с което виновно е нарушил разпоредбата на чл.103 от ЗДвП.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично заедно с пълномощника адв.К.. Поддържа се жалбата.

В съдебно заседание за административнонаказващия орган не се явява представител.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд - Средец, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.04.2026г. около 09.50ч. по време на изпълнение на служебните им задължения свидетелите Т. К. и Р. П.-полицейски служители към РУ на МВР Средец заели установъчен пост в гр.Средец, на път II-79 до товарния вход на складова база „Марми“ на изхода за гр.Бургас. По същото време жалбоподателят М. и майка му тръгнали с 1 управлявания от него собствен лек автомобил Ауди 80 с рег.№ А 36 10 АР, към магазин „Марми“ , за да закупят фугин за плочки. На около 50 метра от кръговото кръстовище и на около 50 метра от полицейския автомобил М. подал мигач за завиване към складова база „Марми“. В същото време свид.Т. К. излязъл от служебния автомобил и подал стоп-палка за спиране на автомобила, управляван от М., като му посочил къде да спре, а именно зад служебния автомобил. Въпреки че възприел сигнала, М., приближавайки до полицейския автомобил, завил вдясно и влязъл в базата на магазина, като спрял на около 30-40м. от полицейския пост. Свид.Т. К. се върнал в служебния автомобил при колегата си К., привел автомобила в движение и последвал автомобила на М.. Установили автомобила на М. в складовата база , като до него бил С. М. , а майка му свид. Н. М.а била в колата. Свид.Т. К. попитал С. М. защо не е спрял на подадения сигнал, а М. му отговорил , че не разбрал, че се отнася за него, тъй като завивал към магазина. Свид.Т. К. му разпоредил да върне автомобила си там, където му е било указано да спре. К. преместил и служебния автомобил на предишния пост. Полицейските служители извършили проверка на водача М., като той направил възражения , че стоп палката била подадена от 50 метра и той не разбрал за кого се отнася. Свид.К. съставил АУАН серия GA бл.№ 4581869/10.04.2026г. срещу жалбоподателя за нарушение по чл.103 от ЗДвП.

Жалбоподателят разписал акта без възражения.

Свид.К. издал и Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM -2099652/10.04.2026г., с която временно е отнето СУМПС на М..

Административнонаказващият орган издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП, с което на основание чл. 175, ал.1, т.4 от ЗДвП на жалбоподателя е наложено административно наказание – глоба в размер на 102,26 евро и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства – показания на актосъставителя Т. К., показания на свид.Р. П. и свид.Н. М.а, както и с оглед приложените писмени доказателства АУАН серия G A бл.№ 4581869/10.04.2026г., Наказателно постановление /НП/ № 26-0269-000060/28.04.2026г., Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № GPAM 2099652/10.04.2026г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група към ОДМВР Бургас, сектор Пътна полиция, оправомощен със Заповед № 8121з1632/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи. Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице – мл.автоконтрольор към РУСредец. Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление. Постановлението от формална страна е в съответствие с чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. Не може да се сподели възражението на защитата, изложено в хода на съдебните прения, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като връченото наказателно постановление е без дата, доколкото се установи , че същото е разпечатка от софтуерен продукт на МВР-АИСПП,а по делото е представено заверено копие и на оригинала, от което е видно, че НП е издадено на 28.04.2026г. Не са ангажирани доказателства за антидатиране на посочената в оригинала на 2

НП дата, вкл. разпечатка от електронния регистър на издадените наказателни постановления в РУ-Средец, поради което съдът намира възражението за недоказано.

Средецкият районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да породят целените с тях правни последици.

Безспорно е установено, че жалбоподателят не спира на ясно подаден, разбираем сигнал от униформен полицай, намиращ се на пътното платно, като времето на събитията е в светлата част на денонощието. Не са били налични фактори, препятстващи видимостта на водача към полицая и полицейския автомобил, както и такива, препятстващи възможността да бъде изпълнено полицейското разпореждане. Водачът С. М. е възприел сигнала, но н е е спрял, а е продължил движението си с автомобила към складовата база. Жалбоподателят е бил установен при последването му от полицейските служители. Действително същият не се е укривал, но това обстоятелство е ирелевантно за административнонаказателната отговорност в случая.

Съгласно разпоредбата на чл.189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове за нарушение имат доказателствена сила до доказване на противното. Съдът приема описаната фактическа обстановка за безспорно установена. Управлението на процесното МПС на процесната дата и час не се оспорва от жалбоподателя, както и не се оспорва обстоятелството, че е подаден сигнал за спиране със стоп-палка и жалбоподателят не е спрял управлявания от него автомобил. Твърди се, че жалбоподателят не е разбрал, че сигналът се отнася до него, но в тази насока не са ангажирани никакви доказателства. По делото са налични показанията на полицейския служител Т. К., които съдът кредитира като достоверни и логични, тъй като кореспондират с останалия доказателствен материал. Т. К. твърди, че разС.ието от кръговото кръстовище до складовата база е около 100 метра, което не се оспорва от страните, както и че е подал сигнал със стоп-палка, когато автомобилът на жалбоподателят се е намирал на около 30-50 м от кръстовището и пред него не е имало други автомобили. Заявеното от него кореспондира и със заявеното от свид.Р. П.-свидетел по акта, който твърди, че след подаване на стоп палка от колегата му Т. К. е видял само автомобила на М., който е завивал към складовата база, тоест друг автомобил пред него не е имало, както и че М. е дал обяснения ,че е видял стоп палката, но не е разбрал , че е за него, защото той завивал към магазина. Посечените факти не се оборват от водения от жалбоподателя свид.Н. М.а, която твърди, че двамата със сина и не са обърнали внимание дали полицаят вдига стоп-палка за спиране на техния автомобил.

Съгласно разпоредбата на чл. 103 от ЗДвП- водачът на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания при подаден сигнал за спиране. В разпоредбата на чл. 170, ал. 3 от ЗДвП са посочени задълженията на контролния орган, който при спиране на пътно превозно средство за проверка или за оказване на съдействие подава своевременно ясен сигнал със стоп-палка, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка и сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. Видно от изложената фактическа обстановка контролният орган не е нарушил задълженията си по чл. 170, ал. 3 от ЗДвП. Подаден е бил ясен и разбираем сигнал на водача от униформения полицай, намиращ се на видно място на пътното платно, със стоп палка, като водачът , въпреки че е възприел сигнала, не е спрял и се е наложило полицаите да го последват.

От друга страна, видно от разпоредбата на чл. 6 от ЗДвП, участниците в движението следва като цяло да съобразяват своето поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да контролират движението по пътищата, както и да изпълняват разпорежданията им, което в настоящия случай не е направено от страна на жалбоподателя.

3

Същият виждайки полицейски патрул е следвало да намали скоростта и да бъде бдителен относно подадени сигнали от страна на полицейските служители и при подаден такъв да спре своевременно на указаното място. Още повече, че в случая според свид.Т. К. автомобилът , управляван от М. е бил без включени дневни светлини и поради тази причина е подаден сигнал за спиране. Обстоятелството, че не е съставен АУАН за такова нарушение не означава, че свид.К. твърди неистина, а само че такова нарушение не е било доказано предвид развоя на събитията.

Административнонаказателната разпоредба на чл. 175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП визира случаите, когато водачът изначално откаже да изпълни нареждане на органите за контрол и регулиране на движението, какъвто е настоящият случай.

Предвид изложените съображения от обективна и субективна страна е осъществен състава на нарушението, визирано в чл.103 от ЗДвП, като съдът намира, че е неоснователно възражението на защитата за липса на субективната страна на нарушението, напротив същата е безспорно установена, като водачът е действал с пряк умисъл, като ясно е съзнавал и желаел да не се подчини на полицейския сигнал и да спре, за да бъде проверен.

Правилно е била индивидуализирана и наложената санкция, тъй като нормата на чл.

175, ал. 1, т. 4 от ЗДвП / в ред.ДВ бр. 64 от 2025 г., в сила от 7.09.2025 г. , предвижда твърд и фиксиран размер на наложеното административно наказание, а именно „Глоба“ в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от три месеца.

Съдът намира, че в случая не е налице маловажност по смисъла на чл. 28 о т ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения от този вид, тъй като всяко неизпълнение на полицейско разпореждане застрашава безопасността на движението по пътя. В тази насока следва да се посочи, че не е необходимо причина за спирането на автомобила да е непременно извършено друго нарушение, както и че в случая е имало данни за такова, но поради неизпълнението на разпореждането на служителя на МВР, същото е останало недоказано.