Решение № 22883 от 16.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22883 гр. С., 16.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско дело № 20241110140114 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от С. Г. В., чрез адв. Д., срещу „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 10а ЗПК вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. 22 ЗПК, евентуално чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД за признаване за установено, че сключеният между С. Г. В. и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД Договор за кредит № ******* от 20.07.2021 г. е нищожен поради противоречие на закона, а в условията на евентуалност за прогласяване за нищожни клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора за кредит, сключен на 20.07.2021 г., поради противоречие със закона, евентуално с добрите нрави, както и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за осъждане на ответника да върне на ищеца сумата в размер на 200 лв., предявена като частичен иск от сума в размер на 500 лв., представляваща недължимо платена сума по договора за кредит от 20.07.2021 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба на 01.07.2024 г., до окончателното плащане.

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 20.07.2021 г., в качеството си на кредитополучател, сключил с ответника договор за кредит, съгласно който следвало да върне сумата в размер на 1000 лв., разсрочена на 11 вноски, при ГПР 37,66% и ГЛП 32,55%. Съгласно договора ищецът следвало да заплати за допълнителни услуги „Бързо разглеждане на кредита“ сумата в размер на 350,11 лв. и за „Динамично плащане“ сума в размер на 500 лв. Поддържа, че погасил предсрочно задълженият по процесния договор за кредит, като на 26.01.2022 г. сключил нов договор с ответното дружество. Твърди, че договорът за кредит, респ. клаузите за допълнителните услуги са 1 нищожни, поради противоречие със закона и добрите нрави, за което излага подробни съображения. Поддържа, с оглед нищожността на договора, евентуално на посочените клаузи, че недължимо е платил на ответника сумата в общ размер на 500 лв. Ето защо моли съда да уважи предявените искове, като прогласи за нищожен процесният договор за кредит, евентуално клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от договора, както и да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 200 лв., предявена като частичен иск от сумата в размер на 500 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, чрез юрк. Б., е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Поддържа, че клаузите на чл. 9, ал. 1 и чл. 9, ал. 2 от процесния договор не накърнявали добрите нрави.

Твърди, че допълнителните услуги не били задължителна предпоставка за отпускане на кредита, а били единствено по желание на клиента. Ето защо моли съда да отхвърли предявените искове. Претендира разноски.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не е спорно, а и от представения като доказателство договор за кредит от 20.07.2021 г. е видно, че между ищеца С. Г. В., в качеството му на кредитополучател, и ответника „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД, в качеството му на кредитор, е бил сключен договор за кредит, по силата на който ответникът предоставил на ищеца сумата в размер на 1000 лв., която ищецът се задължил да върне на 11 месечни вноски в размер 106,36 лв. всяка, заедно с възнаградителна лихва при годишен лихвен процент в размер 32,55% и годишен процент на разходите от 37,66%.

Съгласно чл. 9, ал. 1 от договора, при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание за Бързо разглеждане на искането му за кредит при условията на т.7.3. от раздел V от Общите условия. Паричната сума за бързото разглеждане на искането за кредит е в размер на 350,11 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.

Съгласно чл. 9, ал. 2 от договора, при кандидатстването си за кредит кредитоискателят изрично е заявил желание да ползва Динамично плащане по своя кредит при условията на т.7.4. от раздел V от Общите условия. Паричната сума за Динамичното плащане по кредита е в размер на 500 лв. и е дължима на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита, заложен в настоящия договор.

От заключението на изслушаната и приета по делото съдебно – счетоводна експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК следва да бъде кредитирано, се установява, че: общо заплатената от ищеца сума по договора за кредит е в размер на 1005 2 лв., която е разпределена от кредитора по следния начин: 1000 лв. – погасена главница и 5,00 лв. – обезщетение за предсрочно погасяване; вземайки предвид размера на всички дължими суми по процесния договор за кредит, с включени суми за бързо разглеждане и динамично плащане, годишният процент на разходите е в размер на 111,28%.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 19, ал. 4 ЗПК вр. 22 ЗПК:

За да бъде уважен предявеният иск в тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно обстоятелствата, които обуславят недействителност на договора за потребителски кредит от 20.07.2021 г.

Сключеният между ищеца и „БИ ЕНД ДЖИ КРЕДИТ“ ООД договор е потребителски, поради което намира своята правна регламентация в Закона за потребителския кредит (ЗПК), като според легалната дефиниция, дадена в разпоредбата на чл. 9 ЗПК, въз основа на договора за потребителски кредит кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

Ищецът поддържа на първо място, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД, тъй като клаузите от договора, с които е било уговорено, че дължи такси за бързо разглеждане и динамично плащане, не са включени в ГПР.

По силата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин.

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 37,66%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява действителният такъв, тъй като не включва част от разходите за кредита, а именно - сумите по услугите „Динамично плащане“ и „Бързо разглеждане“, които се начисляват на равни части през периода на 3 кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита и които следва да се включат в общите разходи по кредита по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК (в този смисъл е и Решение на Съда на Европейския съюз от 21 март 2024 г. по дело C-714/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд).

Настоящият съдебен състав приема, че уговорените в процесния договор суми по „услугите“ „Динамично плащане“ и „Бързо разглеждане“ са разходи по кредита, които следва да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите – ГПР (индикатор за общото оскъпяване на кредита) – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България (основен лихвен процент плюс 10 %), което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума, а клаузи в договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието "общ разход по кредита за потребителя", съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В частност настоящият съдебен състав приема, че с уговорените в чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит клаузи се цели единствено осигуряването на допълнително възнаграждение за предоставяне на процесната заемна сума - т.нар "скрита възнаградителна лихва". Този извод на първо място следва от начина, по който са уговорени тези „услуги“, за които се начисляват суми на равни части през периода на кредита, съразмерно добавени във всяка една погасителна вноска от погасителния план по кредита.

Съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на разходите (ГПР) не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва, която съгласно ПМС № 426 от 18.12.2014 г. е в размер на 10 %, или годишният размер на разходите не следва да надхвърля 50 % от предоставената по кредита сума. Съдът намира, че с разглежданите клаузи се заобиколя правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК и се уговоря по-висок размер на разходите по кредита от нормативно допустимия. В случая само размера на услугите „Бързо разглеждане“ и „Динамично плащане“ представлява около 85 % от заетата сума и заедно с тях се формира годишен процент на разходите от 111,28% съгласно заключението на вещото лице по допуснатата и изслушана съдебно-счетоводна експертиза, който е значително по-висок от нормативно установения в чл. 19, ал. 4 ЗПК. С оглед гореизложеното, задълженията по чл. 9, ал. 1 и ал. 2 не са свързани с неизпълнението на договора, а представляват разход по смисъла на чл. 19, ал. 1 от ЗПК, който, в противоречие на правилото чл. 11, т. 10 от ЗПК, не е включен в годишния процент на разходите, нито в общата сума на заема, дължима от потребителя към деня на сключването. Въпреки че формално в договора са посочени годишен процент на 4 разходите и общ размер на задължението, без включването в тях на обсъжданите суми по чл.

9, ал. 1 и ал. 9, те не могат да изпълнят отредената им функция - да дадат възможност на потребителя, по ясен и достъпен начин, да се запознае с произтичащите за него икономически последици от договора, въз основа на което да вземе информирано решение за сключването му (така Решение № 261440 от 04.03.2021 г. по в.гр.д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, ІІ-А въззивен състав и др.).