Решение № 567 от 08.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 567 гр. Пловдив, 08.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Р. Руменов при участието на секретаря Катя Г. Грудева като разгледа докладваното от Владимир Р. Руменов Гражданско дело № 20225330117212 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 235 от ГПК – решение по съществото на спора.

Делото е образувано по искова молба на "Водоснабдяване и канализация" ЕАД, със седалище и адрес на управление: ГР. ПЛОВДИВ , бул. "Шести септември" № 250, ЕИК 115010670, в която дружеството твърди, че ответника по делото К. С. А., ЕГН ********** има за периода от 23.11.2018г. до 25.03.2022г. задължения. към „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД - гр. Пловдив за предоставени от експлоатационното дружество услуги по доставка на питейна вода, в размер на 912.36 лв. и мораторна лихва към главницата за периода от 31.01.2019г. до 31.03.2022г. в размер на 118.72, за обект, находят се в гр. П., ул. "П.". Претендира да се е снабдило против ответника със заявление за изпълнение на парично задължение, което обуславяло предявяването на настоящия иск като установителен такъв.

Ищецът извежда своите права от договор при общи условия . Твърди , че ответника е в забава за плащане на доставена в имота на ответника питейна вода и отвеждане на канални води за месеците по посочен в ИМ период, ведно със законната лихва върху всяка една дължима сума от датата на изискуемостта до окончателното изплащане. твърди да е престирал точно , като количеството на доставената вода било определено нормативно съгласно ОУ , тъй като в имота на доставка нямало монтиран водомер ; насрещната престация ( цената на водата ) останала неплатена и се иска това вземане да бъде установено по реда на чл. 422 от ГПК , при посочените по – горе параметри.

Ответната страна оспорва исковете ; отрича да е потребител на доставяната от ищеца 1 вода , не бил собственик на водоснабдения обект. Отрича правото на ищеца да определи нормативно количеството на доставената вода. Възразява вземането да е погасено с изтичането на давност, като се позовава на кратката такава.

Обективно и субективно съединени между същите страни установителни искове по реда на чл. 79 от ЗЗД – за реално изпълнение на договор при общи условия, съединени с искове за обезщетение за забавено плащане по смисъла на чл. 86 от същия закон в размер на законната лихва за периода на претенцията, и чл. 422 от ГПК, доколкото вземането е снабдено със заповед за плащане по реда на чл. 410 от ГПК. Предвид издадената заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищеца, искът е имплицитно допустим като установителен, като са спазени сроковете по чл. 414 и 422 от ГПК и има идентичност между заповяданото за плащане вземане и предмета на иска.

След анализ на представените по делото доказателства поотделно и в съвкупност, съдът установи следното от фактическа и правна страна :

Ищецът е В и К оператор по смисъла на чл. 2 ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги.

Страни по договор по силата на Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператор за гр. Пловдив са именно потребителите на тези комунални услуги, по отношение на които има разкрита партида в оператора на тяхно име.

По силата на чл. 60 от Общите условия между страните, партида може да бъде разкрита както на ползвател, така и на собственик, включително и служебно от страна на оператора.

Не се спори в тази връзка, че партидата в имота е разкрита именно на името на ответника; спорно е обаче дали А. е собственик на водоснабдения имот. Доказателства за право на собственост на ответника върху водоснабдения имот няма, отсъства нотариален акт, друг документ за собственост или каквато и да било индикация ( напр. извлечение от кадастралната карта с данни от КРНИ или декларация по реда на чл. 14 от Закона за местните данъци и такси, каквато няма подадена за този имот) за принадлежността на правото на собственост на жилището на ул. "П.", в съставените за отчета документи – карнети няма положени подписи. Затова съдът приема, че правото на собственост на А. върху имота не е доказано. Няма данни ответника да ползва имота на друго годно правно основание , той няма качеството на потребител на доставяната от ищац вода , и съответно- съществуването на договор между страните не е доказано.

Съдът споделя и правопогасяващото възражение на ответната страна за изтекла за част от вземането давност; касае се за периодични плащания по смисъла на чл. 111 от ЗЗЗД , приложима е кратката погасителна давност, а за част от вземанията е изтекъл от датата им на изискуемост срок , по – дълъг от три години.

Исковете са неоснователни.

На следващо място , при твърдения на кредитора , че е определил количеството на доставената вода съобразно чл. 26 от ОУ , в тежест на ответника е да докаже , че в имота има монтиран водомер, който да е технически и метрологично изправен. Липсата на 2 водомер е отрицателен за ищеца факт; тази липса не може да бъде доказана с наличния процесуален инструментариум. Тоест, правото на ищеца да начисли нормативно количеството на доставената вода не може да бъде отречено.

Разноските, вкл. тези по заповедното производство, следва съобразно изхода на спора да бъдат понесени от ищеца , но по двете производства отсъстват данни за направени от ответника разноски ; той е бил представляван по исковото такова от назначен от съда особен представител. Затова разноски няма да бъдат присъдени.

Воден от изложеното и на основание чл. 235 от ГПК, съдът

РЕШИ:

Отхвърля исковете на „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК 115010670, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, бул. Шести септември № 250, да се установи спрямо К. С. А., ЕГН **********, съществуването на вземане на ищеца за доставена от експлоатационното дружество за периода от 23.11.2018г. до 25.03.2022г. питейна вода и отведена канална такава , в размер на 912.36 лв. и мораторна лихва към главницата за периода от 31.01.2019г. до 31.03.2022г. в размер на 118.72, за обект, находят се в гр. П., ул.

"П.", и законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда – 22.06.2022г. , до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за плащане № 3053 по частното дело № 5899/ 22 , ПРС , като неоснователни.

Решението подлежи на обжалване пред ПОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ________/п/_______________

3